Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
гр. Пловдив, 13
април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа КАНД № 295 по описа
на съда за 2022г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационни жалби на И.М.П.,
ЕГН **********, чрез адв. Р.Д.-пълномощник, срещу Решение № 1968 от
11.11.2021г. по АНД № 5511/21г. на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 16-33/ 20.07.2021г. издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол- Южна България“ гр.Пловдив, с което на касатора на основание чл.81а от
ЗРА, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 (две
хиляди лева) лева, за извършено нарушение по чл.39а ал.2 от ЗРА и срещу решение
№ 2237 от 10.12.2021г.,в потвърдителната част, с което е допълнено
първоначалното решение като е потвърдено наказателното постановление в частта,
с която на основание чл.41 от ЗАНН, са отнети в полза на държавата 6 (шест) броя
хрилни мрежи с обща дължина 536 метра и размер на окото 6 см. и в частта, с
която на основание чл.90 ал.2 от ЗРА е постановено, И.М.П. да заплати
обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, в полза на Републиканския
бюджет по сметка на ИАРА, в общ размер на 1848.00 лева.
Решението и допълващото го са оспорени с
твърдения за нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Оспорват се изводите на въззивния съд
за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за недоказаност на
нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА.
Направено е искане за отмяна на обжалваните основно и допълващо решение, в
обжалваната част, и отмяна изцяло на издаденото наказателно постановление.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по касация – Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, с писмени становища от процесуален представител по
пълномощие, дава заключение за неоснователност на касационните жалби и моли
решенията на Районен съд – Пловдив да бъдат оставени в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив предлага да се оставят в сила обжалваните решения.
Административен съд – Пловдив, след като
обсъди въззивните решения, посочените в жалбите касационни основания, доводите
и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши
служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:
Двете жалби са подадени в срока по чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и
са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление И.П. е наказан за това, че на 10.04.2021г. в 03.40 часа преди
входа на с. Д., от служители на РУ- Раковски е спрян за проверка лек автомобил
с рег. № ***, марка „Ауди“, модел „А4“, управляван от настоящия касатор. При
проверката служителите на РУРаковски установяват, че П. пренася и превозва
хрилни мрежи с обща дължина 536 м. и с размер на окото 6 см., в които има 1
(един) бр. риба от вида „шаран“- 8 кг. и риба от вида „каракуда“ 90 кг., за
което не притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА и
регистрация по реда на чл.25 от ЗРА. В автомобила са открити и зелена гумена
лодка с дължина 2.50 м. с 2 бр. гребла, една помпа тип „жаба“, една спасителна жилетка
и 1 бр. гумен гащеризон. За констатираното срещу И.П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0018319/10.04.2021 г., в
който описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. Въз основа на АУАН е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. Въззивният съд
е приел установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка,
кореспондираща със събраните по делото доказателства.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е счел, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на
съществени процесуални нарушения. Изложил е аргументи за установеност на
административното нарушение, както и за правилно определяне от
административнонаказващия орган на квалификацията на деянието и на приложимата
санкционна норма. Посочил е, че правилно размерът на наложеното административно
наказание е определен в законоустановения минимум. Първостепенният съд е приел
е, че в съответствие с нормата на чл. 41 от ЗАНН в полза на държавата са отнети
средствата, с които рибата е придобита и на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е
определено обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси. Изложил е
аргументи за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Основното решение и това с което се допълва, в
обжалваната част, са правилни и
законосъобразни.
Съответни на приложимите законови разпоредби
са изводите на въззивния съд за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдържат точно и ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна.
Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере в извършването на какво
деяние е обвинено и да реализира защитата си в пълен обем.
Описаното в наказателното постановление
административно нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА е доказано по категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които правилно са
преценени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност. Районен съд –
Пловдив е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, като е достигнал до извод за съставомерност на
описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение.
Изложените от въззивната инстанция мотиви в тази насока се споделят напълно от
настоящия състав, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ
от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Както правилно е посочил районният съд,
наложеното административно наказание законосъобразно е определено в минималния
размер, предвиден в санкционната норма на чл. 81а от ЗРА, поради което пред
съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Мотивите на районния съд относно липсата на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и задълбочени, като настоящият съдебен състав
ги възприема изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК
препраща към тях.
Незаконосъобразно с процесното наказателно
постановление, на основание чл. 41 от ЗАНН, в полза на държавата са отнети
иззетите от нарушителя средствата, с които рибата е придобита. Тази норма урежда възможността на
актосъставителя при констатиране на административно нарушение да изземва и
задържа вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата, но при
условията на чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Тук трябва да се съобрази новелата на чл.
20 от ЗАНН, който дава право на наказващият орган да отнеме в полза на
държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване
на умишлено административно нарушение, но само ако това е предвидено в
съответния закон или указ. В ЗРА отнемане на вещи, принадлежащи на нарушителя
се урежда с текста на чл. 90, ал. 1. Съгласно тази правна норма в случаите по
чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 – 77,
81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и
уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в
полза на държавата. В разглеждания казус с оспореното пред Районен съд –
Пловдив наказателно постановление касационният жалбоподател е наказан на
основание чл. 81а от ЗРА, която правна норма не попада сред изчерпателно
изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗРА случаи, при които рибата и средствата, с
които тя е придобита, се отнемат в полза на държавата. Каза се , че съгласно
чл. 20, ал. 1 от ЗАНН отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно
нарушение, е допустимо, само ако това е предвидено в съответния закон или указ.
В случая, специалният ЗРА не предвижда такова отнемане при налагане на
административно наказание по чл. 81а от ЗРА, поради което, постановеното с
наказателното постановление отнемане е незаконосъобразно. Достигайки до
противоположен правен извод и потвърждавайки обжалваното пред него наказателно
постановление в посочената част, районният съд е постановил обжалваното решение
в тази част при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предложение първо от НПК.
Изложеното обуславя извод за
незаконосъобразност на решението на Районен съд – Пловдив, в частта, с която
процесното наказателно постановление е потвърдено за отнемане на основание чл.
41 от ЗАНН в полза на държавата на 6 бр. хрилни мрежи с обща дължина 536 метра
и размер на окото 6 см. В тази част касираният съдебен акт следва да се отмени
и вместо него да се постанови отмяна на наказателното постановление в
посочената част. В останалата част, решението е правилно като са обсъдени подробно и обстоятелствата, касаещи
отговорността по чл. 90, ал. 2 от ЗРА за заплащане на обезщетение, както и за
извършено нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА от И.П., санкционирано на
основание чл. 81а от ЗРА с глоба в размер на 2000 лева, основното и допълващо
решение на районния съд е постановено при липса на заявените касационни
основания, поради което се дължи оставянето му в сила.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и
решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените
такива пред настоящата инстанция, пред ПРС разноски от настоящия касатор не са
искани, поради което и съдът не дължи произнасяне по тяхната дължимост. Или, на
касатора се дължат разноски единствено и само за тази инстанция, съразмерно с
уважената част, които се констатираха в размер на 166,46 лева. Това е така,
защото по делото е приет договор за правна помощ, в който адвокатското
възнаграждение е уговорено в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал.
2 от Закона за адвокатурата и по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет е в размер на 499,39 лв., но за
оспорване на НП в неговата цялост, но със същото на касатора са наложени две
санкции и едно имуществено обезщетение, като в две части/досежно имуществената
санкция и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси/ НП е законосъобразно,
поради което за тези части и разноските ще останат за сметка на оспорващия. На
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 106,66лв. за двете инстанции, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1968/11.11.2021г. по АНД №5511/2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХIV н.с.,
допълнено с Решение № 2237/10.12.2021г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 16-33/20.07.2021г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол- Южна България“ гр.Пловдив, в частта, с която на основание чл.41 от ЗАНН, са отнети в полза на държавата 6 (шест) броя хрилни мрежи с обща дължина
536 метра и размер на окото 6 см.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1968/11.11.2021г. по АНД №5511/2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХIV н.с.,
допълнено с Решение № 2237/10.12.2021г., в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 16-33/20.07.2021г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол- Южна България“ гр.Пловдив, с което на И.М.П., ЕГН ********** на
основание чл.81а от ЗРА, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000.00 (две хиляди лева) за извършено нарушение по чл.39а ал.2 от ЗРА и в
частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-33/20.07.2021г.
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ гр.Пловдив, в
частта, с която на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено, И.М.П., ЕГН **********
да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси, в полза на
Републиканския бюджет по сметка на ИАРА, в общ размер на 1848.00 лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на адв. Р.Д. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 166,46 (сто шестдесет и шест лв. 0,46
ст.) за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя И.М.П. пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА И.М.П.,
ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури сумата в размер на 106,66(сто и шест лв. и
0,66ст.) юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: