№ 28
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело №
20244400900083 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от ищцата И. Б. И., чрез пълномощник, против
ответника „ЗК ***“АД със седалище гр.София, като е посочено, че в резултат
на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г. в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от
ул.“***“ и ул.“***“, с участници товарен автомобил „***“ с рег.№***,
управляван от П. В. Д. и лек автомобил „***“ с рег.***, управляван от нея,
като и двата автомобила са имали валидни застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, на ищцата са причинени
телесни увреждания и имуществени щети на управлявания от нея лек
автомобил.На основание чл.380 КЗ е предявила претенциите си за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е заведено при
ответника с вх.№ 12201/11.12.2023 г., образувани са преписки по щета.За
уврежданията на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег.№*** е образувана
преписка по щета № ***, като на 20.03.2024 г. е изпратено известие от
ЗК“***“ АД, че съгласно чл.390, ал.2 КЗ е определено застрахователно
обезщетение, което представлява тотална щета (пълна загуба) и следва да се
прекрати регистрацията на автомобила.В резултат на ПТП на ищцата е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на
лявата подколеница в областта на глезена, довело до трайно затруднено
движение на левия крак за поне 4-5 месеца, съгласно СМЕ, приета по
наказателното дело.По НОХД № *** по описа на ПлРС е сключено
1
споразумение, което има характер на влязла в сила присъда, като П. В. Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ във
вр. с чл.342, ал.1 НК и съдът след като е констатирал вината му е наложил
съответните санкции при условията на чл.78а от НК, като видно от протокол
№ 356/17.08.2023 г. по същото дело П. В. Д. е признат за виновен в това, че на
03.02.2022 г. в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ при
управление на МПС - товарен автомобил „***“ с рег.№*** е нарушил
правилата за движение, установени в ЗДвП и е причинил средна телесна
повреда на ищцата.От средната телесна повреда тя е била обездвижена
повече от 6 месеца, търпяла е болки, страдания, неудобства, била е в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, проведено е
оперативно и рехабилитационно лечение.Във връзка с лечението на
причинените фрактури е направила посочените разходи.На ищцата са
издавани болнични листове за домашно лечение в периода от 04.02.2022 г. до
11.11.2022 г. и 4 бр.амбулаторни листове от провеждани прегледи след
проведено оперативно лечение по повод фрактура луксация на лява глезенна
става след ПТП.Ищцата е получила и усложнения от травмата и от 04.11.2022
г. до 11.11.2022 г. е постъпила на лечение в МБАЛ „Авис медика“ООД
гр.Плевен.Имуществените вреди, свързани с лечението от нанесената средна
телесна повреда в резултат на ПТП са общо в размер на 1 939.41 лв.В резултат
на претърпяната средна телесна повреда ищцата е търпяла силни болки и
много страдания, като същата не се е възстановила все още напълно
физически и емоционално.Вследствие на инцидента ищцата е развила високи
нива на тревожност, интровертно поведение и преживяното ще остане в
съзнанието й за цял живот.В резултат на станалото ПТП ищцата е претърпяла
и имуществени вреди, свързани с тотална загуба и щета на личния й
автомобил „***“ с рег.№***, което е констатирано от ответника, извършен е
оглед на автомобила и е определена тотална щета по преписка по щета №
***.Прави се искане да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата обезщетения, както следва: сумата от 40 000
лв., частичен иск от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и
застрахователно обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени
вреди в размер на 1 939.41 лв., които имуществени вреди са реално
2
направените разходи, свързани с лечението на причинената средна телесна
повреда при ПТП и са пряка последица от увреждането.Ищцата претендира и
имуществени вреди в размер на 3 071.24 лв. във връзка с пълната загуба на
лекия й автомобил марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, който е нейна
собственост и след процесното ПТП е напълно негоден за
употреба.Претендира на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и лихвата върху сумите за
обезщетения, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ до
окончателното изплащане на сумите.Прави се и искане да се присъдят
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За ответника „Застрахователна компания ***“АД със седалище гр.София,
чрез пълномощник, процесуалният представител изразява становище да се
остави без уважение исковата претенция, счита същата за завишена по
размер.В конкретната ситуация ищцата е могла да пропусне автомобила,
движещ се по пътя с предимство.Тахошайбата на товарния автомобил е с 6 км
повече от максимално разрешената, има навлизане в лява лента, но това е с
оглед на създадената първоначална ситуация и действията на водача на лек
автомобил „***“, който е поставил в невъзможност шофьора на товарния
автомобил да избегне удара, като е налице неспазване на ЗДвП - неспиране на
знак “Стоп“ от страна на ищцата.Подробни съображения са изложени и в
приложената писмена защита.
Съдът намира за установено следното.
Ищцата И. Б. И., чрез пълномощник, е предявила срещу ответника „ЗК
***“АД със седалище гр.София осъдителни искове с правно основание чл.432
от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв.,
частичен иск от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП на
03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК (от 12.03.2024 г.) до окончателното
изплащане на същата.
Ищцата И. Б. И., чрез пълномощник, е предявила срещу ответника
„Застрахователна Компания ***“АД със седалище гр.София, осъдителни
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД за заплащане на
3
застрахователно обезщетение в размер на 1 939.41 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г., които
имуществени вреди в този размер са реално направени разходи, свързани с
лечението на причинената средна телесна повреда при ПТП и са пряка и
непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК ( от
12.03.2024 г.) до окончателното изплащане на същата.
Ищцата И. Б. И., чрез пълномощник, е предявила срещу ответника
„Застрахователна Компания ***“АД със седалище гр.София, осъдителни
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД във вр. с чл.390 КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 071.24 лв. за
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022
г. във връзка с пълната загуба на автомобила на ищцата марка „***“, модел
„***“, с рег.№ ***, нейна собственост и след процесното ПТП е напълно
негоден за употреба, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК (от 12.03.2024 г.) до
окончателното изплащане на същата.
Предявените искове от ищцата са процесуално допустими с оглед на
отправената писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ на
11.12.2023 г.
Относно товарен автомобил „*** Р114 ЛБ“ с рег.№ *** е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към ответника
„ЗК ***“АД със седалище гр.София.
Одобрено е от съда споразумение за решаване на делото от 17.08.2023 г. по
адм.нак.д № *** по описа за 2023 г. на ПлРС, което има последиците на влязла
в сила присъда съгласно чл.383, ал.1 НПК, а съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предявените искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са доказани по
основание с оглед на чл.300 ГПК.
За изясняване на релевантните по спора обстоятелства са събрани и
гласни доказателства.
4
От показанията на свидетелката М. И., майка на ищцата, се установява, че
много трудно са преживяли ПТП.Ищцата два месеца е била неподвижна, на
легло само тя се е грижела за нея - тоалет, хранене, всичко.Тя е била
затормозена, плачела е постоянно.От началото я е къпела на място.Върнала се
е на работа може би след половин година.Съпругът й е на 80 години също е
помагал с каквото може.Много й е помагал и зет й, когато е трябвало да ходи
на преглед, свалял я е по стълбите с инвалидна количка, като я е товарел в
асансьора, връщал я е обратно.Смятала е, че никога няма да може да стане, да
се върне на работа.Не е имала доходите, които е имала, но доколкото е можела
са се справяли, пиела е постоянно лекарства.
От показанията на свидетелката Р. Ц. се установява, че са съседи, от доста
години се познават, разбрала е за катастрофата и когато са я докарали в къщи
е ходила, била е на легло няколко месеца, не е могла да се обслужва сама,
майка й е помагала за абсолютно всичко.Впоследствие и тя е помагала, когато
е започнала да се раздвижва.Имало е моменти, в които се е чувствала много
зле, защото е много тежко да не можеш да полагаш елементарни грижи за себе
си, да не си пълноценен човек след това, да не можеш да се движиш нормално.
От показанията на свидетеля С. Б., съпруг на сестрата на ищцата, се
установява, че здравословното състояние не е било добро, замаяно постоянно,
бутали са я с количка по болници, в апартамента.Като са искали да я изправят
не се е чувствала добре, все замаяна, олюлявала се е.Идвали са по веднъж, по
два пъти в седмицата със сестра й да я обслужват.Не се е чувствала добре поне
два, три месеца, след това постепенно нещата са почнали да тръгват.В
момента е по-добре, но е с бастун.
От показанията на свидетелката М. Б., сестра на ищцата, се установява, че е
ходила в болницата да се грижи за нея.После в седмицата два пъти е идвала от
Троян до тук, за да я обслужат, да я окъпят, по лекари да я водят, на конци,
превръзки и за всичко, което трябва.ПТП се е отразило зле на психиката, като
са идвали тя постоянно реве от болки.Ходили са с колата да пазаруват.Близо
4-5 месеца е идвала, а след това майка им се е грижила за нея.
От показанията на свидетеля П. Д. се установява, че се е движел по правата
отсечка, като ищцата е излязла от кръстовището на ***, директно пред
камиона, като се е опитал да я избегне, избягал е в ляво и я е блъснал в предна
лява гума на нейната кола.Има „Стоп“ на ***, но тя не е спряла, а той е
5
очаквал да спре.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при
условията на чл.172 ГПК, имат непосредствени впечатления от
здравословното й състояние след ПТП, проведенето лечение, механизма на
ПТП според възприятията на участника в него.
От заключението на ВЛ П., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че пазарната стойност на процесния лек
автомобил към датата на ПТП е 4 100 лв.
От заключението на САТЕ, изготвена от ВЛ инж.П., което съдът възприема
като обективно и компетентно, се установява, че скоростта на товарен
автомобил „***“ към момента на предприети действия от страна на водача за
спиране е била 56 км/ч.
До сблъскването на 03.02.2022 г. лекият автомобил, движейки се по
ул.“***“, спира на границата с ул.“***“ преди да навлезе.Когато товарният
автомобил се е намирал на разстояние от 46,39 м. от мястото на удара, водачът
на лекия автомобил от състояние на покой навлиза в кръстовището.Водачът на
товарния автомобил възприема навлизане на лекия автомобил и предприема
действия чрез кормилния кърг на волана, променя траекторията на МПС, като
завива наляво към мислената насрещна пътна лента и едновременно с това
натиска спирачния педал с максимална ефективност, като отлага следи върху
настилката.Получил се е страничен – кос удар.
Водачът на автомобил „***“ е имал техническа възможност да забележи
движещия се товарен автомобил с посока от ляво на дясно за него, да го
пропусне, след което да продължи пътя си в избраната от него посока на
движение, с което би предотвратил настъпилото ПТП.
ВЛ е посочило, че автомобил „***“ е снабден с триточкови предпазни
колани за водача на автомобила (предна лява седалка).Диагоналната част от
предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния кош.Той
предпазва тялото, но не и крайниците (глава, ръце и крака), които са свободно
движещи се.
С оглед на механизма на процесното ПТП, след удара тялото на ищцата се е
преместило напред и наляво под въздействие на силите.В процеса на удара и
последващо движение на лекия автомобил по посока на часовниковата
6
стрелка последващото движение на тялото на И. Б. назад и надясно към десен
край на облегалката на предна лява врата.
От заключението на СМЕ, изготвена от ВЛ д-р М., което съдът възприема
като обективно икомпетентно, се установява, че вследствие на процесното
ПТП ищцата е получила бималеоларна фрактура на лявата глезенна става
(фрактури натибията и фибулата в областта на левия глезен), оток и хематом в
областта на лява глезенна става, хематом и оток в областта на дясна колянна
става.
Бималеоларната фрактура на лявата глезенна става е довела до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок над 1,5 месеца при
нормален оздравителен процес.
Останалите травматични увреждания са мекотъканни (оток и хематом в
областта на дясната колянна става) и в своята съвкупност следва да се
преценяват като причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
Всички направени разходи от И. Б. са във връзка с проведенотолечение и са
били необходими.
Не са установени специфични травми от поставен прдпазен колан.При рязка
промяна на скоростта на автомобила, обезопасителните колани действат освен
да намалят инерцията на телата, придобита при удар и като твърди тъпи тела,
които увреждат тялото допълнително с контактната повърхност.
От заключението на КСППЕ, изготвена от ВЛ д-р Т. и ВЛ М., което съдът
възприема като обективно и компетнетно, се установява, че в психолого-
психиатричен план ищцата е разгърнала хронична форма на посттравматично
стресово разстройство.До момента не е търсила лечение на психичните
последици, защото тя на рационално ниво си ги обяснява по логичен път като
изводими от физическите страдания и дезадаптация, което значително
корелира с реалността.
По отношение на шофирането и наличие на страхове като участник в
движението не може да се даде категорично становище, т.к. не може да
управлява автомобил или поне в настоящия етап се страхува колко ефективно
ще го управлява.По отношение на страх при придвижване споделя, чe дори на
задната седалка при пътуване с такси е напрегната и си държи помощните
7
средства.Същевременно значително е ограничила излизанията си, поради
функционалната дезадаптация, поради което не може тя самата да си обясни
нивото на страх.
Съдът приема за установено следното от правна страна.
Както се посочи, предявенияте искове от ищцата срещу ответника, с които
се претендират обезщетения за причинени неимуществени и имуществени
вреди с правно основание чл.432 КЗ са доказани по основание.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 03.02.2022 г., по силата на което ответникът е поел
задължение да обезщети увреденото при използването на процесния
застрахован автомобил трето лице.
Относно доказаността на размера на предявения от ищцата иск по чл.432
от КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД за претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., съдът
намира следното.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно.То
е свързано с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, от
които при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът
на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционалните
страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето и др.
Справедливото обезщетяване означава да се определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията, който в най - пълна степен да
компенсира вредите.
С акта на наказателния съд е признато за установено, че на ищцата е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на
лявата подколенница в областта на глезена, довело до трайно затруднение на
движението на левия крак за поне 4 - 5 месеца.
Оперативното лечение в КОТ гр.Плевен е проведено от 03.02.2022 г. до
09.02.2022 г., като е поставена метална остеосинтеза и винтове, които са
налични и не се планира отстраняването им.
В периода от 10.02.2022 г. до 11.11.2022 г. е проведено домашно лечение.
8
По време на престоя в болницата е помагала сестра й, а в периода след
това нейните роднини - зет, сестра, майка.Ищцата два месеца е била на легло,
имала е нужда от постоянно присъствие на друг човек, който да й помага за
всичко, което е нобходимо - тоалет, хранене и др.С помощта на близките си в
инвалидна количка е била придвижвана за прегледи.Не е могла да се обслужва
сама, да полага елементарни грижи за себе си, пиела е постоянно лекарства и е
била постоянно замаяна.
Ищцата е получила и усложнения от травмата и от 04.11.2022 г. до
11.11.2022 г. във връзка с болки, оток и ограничени движения в лява глезенна
става - дефицит на плантарна и дорзална флесия, мускулна слабост и
хипотрофия, анталгична походка е постъпила на лечение в МБАЛ“Авис
Медика“ООД.Там след проведено лечение е назначен повторен
физиотерапевтичен курс и балнеолечение.
Обичайното лечение при дислоцирани фрактури е оперативно с
поставяне на плаки и пирони, имобилизация за 3-4 месеца и провеждане на
физиотерапевтични процедури.
При ищцата оздравителният процес е продължил по - дълго от
обичайния.Тя не се е възстановила напълно, при прегледа е налице оток и
болка при движения в лява глезенна става, дефицит на плантарна и дорзална
флексия, анталгична походка, използване на помощно средства за
придвижване.Наличните оплаквания при ищцата имат пряка причинно -
следствена връзка с получената травма и наложилото се оперативно лечение.
По време на болничното лечение и последвалото възстановяване в
домашна обстановка тя е изпитвала неудобство да бъде обгрижвана, което се
е отразило негативно на самочувствието й.Изпитвала е голям дискомфорт,
усещала се е зависима от останалите, което е породило малоценностни
изживявания.
Впоследствие е разбрала, че няма да е способна вече да е с нормалната
за нея физическа активност, че ще бъде ограничена в своята автономност и
независимост поради необходимостта от използването на помощно средство -
бастун или патерица.
Тази загуба на способности е непреработена интрапсихично и поражда
комбинация от хипохондрични и хистерични симптоми.Тя се намира в
постоянно напрегнато очакване на проблем, свързан с нейния организъм и
9
тяло, изпитва страх, че състоянието й може да се влоши.
Кмъ момента на ПТП тя е била на 52 г.
Установено е по делото, че по - възрастните, с тяхната вече относително
стабилна идентичност и реалистични очаквания, свързани с бъдещето, са тези,
които страдат най - много след получаване на ограничаващо ги физическо
увреждане.
Ищцата приема загубата като нещо повратно в личната й история, не
приема, че някога отново може да се възстанови емоционално и
физически.Вижда живота си като провален, не може да се адаптира към
мисълта, че от горд и независим човек, грижещ се за останалите около нея е
станала тя зависима от близките си.
При нея е налице хронична форма на постравматично стресово
разстройство.
Тя не може да управлява автомобил или към настоящия момент се
страхува колко ефективно ще го управлява.Левият й крак не е мобилен в
глезена.
Ищцата не се е адаптирала към настъпилите физически промени при
нея.Тя не може към момента да функционира така, както е функционирала
преди и не се е адаптирала към това.
При ищцата не може да се преодолее дезадаптацията - това е нещо
невъзвратимо, тъй като при нея изцяло има промяна в негативна насока на
цялостното функциониране и живот.
От друга страна, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Ответникът твърди изключителен принос на ищцата за настъпване на
травми при осъществяване на транспортния инцидент поради извършени от
нея като водач на л.а.“***“ с рег.№*** нарушения на установени от ЗДвП
правила - липса на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по
време на превоза, поради което, в нарушение на чл.137а от ЗДвП пострадалата
като водач на лекия автомобил е създала предпоставките за настъпването на
травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснила
тяхното възникване, като поддържа, че при използване на предпазния колан от
ищцата тя не би получила травми като възникналите, а други - по леки по
10
медикобиологичен характер или изобщо не би получила телесни увреждания.
С оглед на събраните доказателства по делото съдът счита, че не е
допуснато нарушение от страна на ищцата на чл.137а от ЗдВП.
Процесният лек автомобил „***“ е снабден с триточков предпазен колан за
водача на автомобила (предна лява седалка).
Зоната на колана е над масовия център на тялото и при инерционно
натоварване не позволява изместването на горната част на тялото напред.
Долната част на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център на
тялото, като тя осигурява избягване изместване на тялото напред и нагоре при
процеса на удара.
Предпазният колан обаче не предпазва крайниците (глава, ръце и крака),
които са свободно движещи се, а именно в тези части са причинени
травматичните увреждания на ищцата.
Тя е получила фрактури на тибията и фибулата в областта на левия глезен,
оток и хематом в областта на лява глезенна става и оток в областта на дясна
колянна става.
Предпазният колан фиксира гръдния кош и таза към седалката и
облегалката на автомобила в някаква степен, но не фиксира крайниците и
главата.Дори и при наличие на поставен предпазен колан при ищцата биха се
получили констатираните травми.
Неоснователно се сочи от ответника, че ищцата сама се е довела до по-
дълъг възстановителен период, поради липсата на представени медицински
документти за последващо лечение.
Не е налице соченото от ответника наличие на съпричиняване от страна на
ищцата поради неизпълнение на лекарските предписания за лечение -по
делото не е приложено доказателство за дадени лекарски предписания, които
не са изпълнени от ищцата, както и рехабилитация, която е трябвало да бъде
проведена, но това не е реализирано от нея.
От доказателствата по делото се установява също така, че ищцата не е
напълно възстановена.Това се дължи на естеството на получената травма, тъй
като възстановителният процес е много дълъг при такъв тип
фрактури.Обичайно се предприема оперативно лечение, каквото е предприето
в случая, поставени са остеосинтезни плаки и пирони, които няма да бъдат
11
изваждани.Проведените физиотерапевтични процедури и рехабилитация
донякъде са дали ефект, но са останали остатъчни явления при
придвижване.Лечението е правилно проведено.Има проведена рехабилитация
няколко месеца след операцията в МБАЛ“Авис Медика“.
Ответникът твърди, че ищцата при управление на л.а. „***“ с рег.№*** е
допуснала редица нарушения на ЗДвП - чл.47; чл.50, ал.1 и чл.5, ал.1.
С оглед на процесния механизъм на ПТП следва да се приеме, че ищцата е
допуснала нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП във вр. с чл.46, ал.2 от ППЗДвП и
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По отношение на водача на товарния автомобил е прието от наказателния
съд, че е допуснато нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.15, ал.1 от ЗДвП;
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че причината за ПТП е
комплексна.
От една страна е налице навлизане на лек автомобил „***“ от път без
предимство върху път с предимство, тъй като се е движел по ул.“***“, като
при пресичането му с ул.“***“ е поставен пътен знак Б2 „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
Според чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
Съгласно чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп - линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът, като преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство.
В процесния случай водачът на лекия автомобил не е пропуснал товарния
автомобил, който е имал предимство, движейки се по ул.“***“.
От друга страна по отношение на товарния автомобил е налице движение
със скорост, по - висока от максимално разрешената за дадения пътен участък
(56 км/ч при разрешена такава 50 км/ч).
Водачът му е имал възможност при движение със скорост 50 км/час да спре
12
до мястото на удара.
Налице е и отклонение от праволинейната траектория на движение на ляво
към лентата за насрещно движение.Ако водачът на товарния автомобил не се е
отклонявал на ляво към лентата за насрещно движение и при реалната скорост
на движение не би настъпило ПТП.
Налице са условията за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед на
горепосочените приети за допуснати нарушения на ЗДвП от страна на водача
на лекия автомобил.
За определяне на съотношението на приноса на делинквент и пострадал от
значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от всеки от
двамата нарушения на правилата на движение, в причинност с ПТП, като
подлежат на преценка конкретните условия, при които е реализирано ПТП и
спрямо същите.Паралела и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че е налице 25 % съпричиняване на
вредоносните последици от страна на ищцата и дължимото й се обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде намалено с този
процент.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на общи
критерии, които в случай на телесни увреждания са видът, характерът и
тежестта на уврежданията; продължителността на общия лечебен и
възстановителен период; периодът от време, в който болките и страданията са
били интензивни; продължителността и интензитета на търпените физически
и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им; възрастта
на пострадалия, датата на настъпване на ПТП и др.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди с оглед на чл.52 ЗЗД, чл.51, ал.1 ЗЗД, без приложение на
чл.51, ал.2 ЗЗД, възлиза на 80 000 лв.
13
Според Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2021
г., ОСГТК, при прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда
за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт
не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
В процесният случай искът е предявен от ищцата за сумата от 40 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от 60 000 лв.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата И. И. на основание
чл.432 КЗ сумата в размер на 40 000 лв., с оглед на чл.52 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 03.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата от 40 000 лв., считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищцата И. Б. И., чрез пълномощник, е предявила срещу ответника
„Застрахователна Компания ***“АД със седалище гр.София, осъдителни
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1 939.41 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г., които
имуществени вреди в този размер са реално направени разходи, свързани с
лечението на причинената средна телесна повреда при ПТП и са пряка и
непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК ( от
12.03.2024 г.) до окончателното изплащане на същата.
От събраните по делото доказателства се установява, че всички направени
разходи от ищцата, описани в исковата молба, са във връзка с проведеното
лечение и са били необходими.
Ето защо следва да бъде осъден ответникът на основание чл.432 КЗ във
вр. с чл.86 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 1 454.55 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г., които имуществени вреди в този размер са
реално направени разходи, свързани с лечението на причинената средна
телесна повреда при ПТП и са пряка и непосредствена последица от
увреждането, ведно със законната лихва върху посочената главница от 1
14
454.55 лв., считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на същата,
като следва да се отхвърли иска като неоснователен за разликата над 1 454.55
лв. до 1 939.41 лв., т.е. за сумата от 484.86 лв., претендирано обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е предявила срещу ответника осъдителни искове с правно
основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД във вр. с чл.390 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 3 071.24 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г. във връзка
с пълната загуба на автомобила й марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***,
нейна собственост и след процесното ПТП е напълно негоден за употреба,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от ЗК (от 12.03.2024 г.) до окончателното изплащане на
същата.
В писмо от 20.03.2024 г. на ответника е посочено, че по преписката е
определено застрахователно обезщетение, което съгласно чл.390, ал.2 от КЗ
представлява тотална щета ( пълна загуба), като е указал на ищцата, че следва
да представи документи за прекратяване на регистрацията - тотална щета:
удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано свидетелство за
регистрация част 1, като тотална щета на процесното МПС с ДК №***.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът на 29.04.2024 г.
е изплатил на ищцата сумата от 1 928.76 лв. - имуществени вреди на л.а.“***“
с рег.№***.
Ответникът е направил възражение, че процесният автомобил има и
остатъчна стойност.
Стойността на процесния автомобил е 4 100 лв.
Липсват доказателства лекият автомобил да е предаден за скрап, респ.
каква е получената цена за това, с оглед на чл.143, ал.6 от ЗДвП.
Застрахователят следва да покрие отговорността на застрахования за
причинени вреди на чуждото имущество съгласно чл.493, ал.1, т.2 КЗ.
За да се определи обезщетение за причинените на ищцата имуществени
вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ, то застраховтелното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, която
15
в конкретния случай е пазарната стойност на увреденото имущество към деня
на настъпване на застрахователното събитие - стойността, срещу която може
да се купи увредената вещ от същия вид и със същото качество.
Когато при тотална щета, каквато е налице в процесния случай, увреденото
имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, от
действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на
запазените части.
В процесния случай, както се посочи, няма доказателства лекият автомобил
да е предаден за скрап и каква е получената цена за това, която да се
приспадне от горепосочената сума от 4 100 лв.
Съгласно чл.22, ал.2 от раздел IV от Приложение № 1 към Наредба № 24 от
2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства (отм. с изключение на чл.15,
ал.4 и приложения № 1-6 съгласно §3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
транспорт) при установяване на запазени части размерът на застрахователното
обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната
стойност.
Ето защо следва стойността на запазените части от процесния лек
автомобил „***“ да се определи при условията на чл.162 от ГПК, според
който когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка, като приема, че
стойността на запазените части възлиза на 20% ( определение № 92/20.02.2014
г. на ВКС по т.д.№ 2662/2013 г., II т.о.).
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание
чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД във вр. с чл.390 КЗ сумата в размер на 531.24
лв. (4 100 лв.-820 лв.=3 280 лв.х75%=2 460 лв.-1 928.76 лв.=531.24 лв.)
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г. във връзка с пълната загуба на автомобила
на ищцата марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, нейна собственост и след
процесното ПТП е напълно негоден за употреба, ведно със законната лихва
върху посочената главница от 531.24 лв., считано от 12.03.2024 г. до
16
окончателното изплащане на същата, като следва да се отхвърли иска като
неоснователен за разликата над 531.24 лв. до 3 071.24 лв., т.е. за сумата от 2
540 лв., претендирано обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е изпаднал в забава и
съответно не дължи лихви.
На 11.12.2023 г. е депозирано заявлението от ищцата по реда на чл.380 от
КЗ.
Според чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по
задължителна застраховка „Гражданска отговронст“ на автомобилистите не
може да е по - дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя.
В процесния случай се претендира законната лихва върху дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ - от 12.03.2024 г.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на процесуалния
представител на ищцата адв.В. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие, което
се определя от съда – в процесния случай при условията на чл.7, ал.2, т.2 и т.4
и ал.9 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията
за адвокатска работа, с оглед на чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 4 558.65 лв.
Следва да бъде осъдена ищцата на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на ответника разноски по делото в размер на 170.40 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на ПлОС държавна такса в размер на 1 708.18 лв. и разноски за вещи
лица в размер на 1 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД ответника
„Застрахователна Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
17
управление гр.София, 1700, общ.Столична, бул.“***“№***, да заплати на
ищцата И. Б. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.Г, ап.14,
сумата от 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпилото на 03.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – ПТП на 03.02.2022 г. в гр.Плевен, на
кръстовище, образувано от ул.“***“ и ул.“***“, ведно със законната лихва
върху главницата от 40 000 лв., считано от 12.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД ответника
„Застрахователна Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, 1700, общ.Столична, бул.“***“№***, да заплати на
ищцата И. Б. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.Г, ап.14,
застрахователно обезщетение в размер на 1 454.55 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г., които
имуществени вреди в този размер са реално направени разходи, свързани с
лечението на причинената средна телесна повреда при ПТП и са пряка и
непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на
същата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 1
454.55 лв. до 1 939.41 лв., т.е. за сумата от 484.86 лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.390
КЗ ответника „Застрахователна Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, 1700, общ.Столична, бул.“***“№***, да
заплати на ищцата И. Б. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***,
вх.Г, ап.14, застрахователно обезщетение в размер на 531.24 лв. за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.02.2022 г. във връзка
с пълната загуба на автомобила на ищцата марка „***“, модел „***“, с рег.№
***, нейна собственост и след процесното ПТП е напълно негоден за
употреба, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
12.03.2024 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 531.24 лв. до 3 071.24 лв., т.е. за
18
сумата от 2 540 лв., претендирано обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата
И. Б. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.Г, ап.14, могат
да бъдат заплатени от ответника „Застрахователна Компания ***“АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, 1700, общ.Столична,
бул.“***“№***, по следната банкова сметка с титуляр И. Б. И.: IBAN *** BIC
*** Уникредит Булбанк АД.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата И. Б. И., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.Г, ап.14, да заплати на ответника
„Застрахователна Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, 1700, общ.Столична, бул.“***“№***, разноски по
делото в размер на 170.40 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответника „Застрахователна
Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
1700, общ.Столична, бул.“***“№***, да заплати на адвокат В. Х. В. от АК -
Плевен, ЕГН ***, с адрес на кантората: гр.Плевен, ул.“***“№ 23, офис ***,
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата И. Б. И. в размер на 4 558.65 лв. за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователна
Компания ***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
1700, общ.Столична, бул.“***“№***, да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 1 708.18 лв. и разноски за вещи лица
в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
19
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
20