Решение по дело №221/2014 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 452
Дата: 3 декември 2014 г.
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20145610100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                      03.12.2014 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на трети октомври ............…….................................................

през две хиляди и четиринадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Е. Н. ................................................ и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…....................................………   гр.д. № 221 по описа

за  2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Искът е за делба по чл.341 и сл. от ГПК. 

                        ИЩЕЦЪТ – Л.М.Т. ***,  че с ответника били наследници на К.П.К., починал на 13.09.1973 г. в с.Д.Б.. На наследниците на същия наследодател с решения на ПК-Димитровград били възстановени поземлени имоти – 10 бр., които не могли доброволно да разделят. Ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за поземлените имоти, включително и за частта на ищцата. Счита, че ответникът не придобил идеалната част от имотите по давност, тъй като той не е владял имотите в продължение на 10 години. Моли да допускане на съдебна делба на имотите при посочени квоти, като едновременно с това предявява инцидентен установителен иск за собственост по отношение на ¼ ид.ч. от имотите.    

                        ОТВЕТНИКЪТ -     П. К. П. ***, намира иска за недопустим, тъй като не била налице активна процесуална легитимация на ищеца. Оспорва иска като неоснователен. Съгласно представените нотариални актове по надлежния ред бил признат за собственик на описаните имоти. Не оспорва твърденията за това, че са наследници на общия наследодател. 

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                         С решение № 12-27/4.1.99 г. на ОСЗГ-Димитровград е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на наследниците на К.П.К. б.ж. на с.Д.Б., на поземлените имоти: 1. Нива от 3.086 дка, местност „К.“, имот № 048034; 2. Нива от 3.000 дка, местност И. имот с № 106011; 3.нива от 9.196 дка, местност Челията, имот № 135012; 4. нива от 7.813 дка, местност  К. имот № 148006.

                        С решение № 12-01/04.01.1999 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост в реални граници на наследниците на К.П.К. б.ж. на с.Д.Б., на поземлените имоти: 1. Нива от 1.002 дка, местност Л., имот № 004052; 2. Лозе от 0.620 дка, местност Л., имот с № 004155; 3.нива от 4.504 дка, местност До село, имот № 025017. 

                        С решение № 427и/05.06.2001 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост  с план за земеразделяне на наследниците на К.П.К. б.ж. на с.Д.Б., на поземлените имоти: 1. Пасище, мера от 8.723 дка, местност К. имот № 000307; 2. Изоставена нива от 3.557 дка, местност И. имот с № 125004.  

                        С решение № 386 РС/23.03.2001 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на наследниците на К.П.К. б.ж. на с.Д.Б., на поземлените имоти: 1. Нива от 1.200 дка, местност И. имот № 106013.

                        Видно от представените удостоверения за наследници, както тези в с.з., така и приложените по нотариалното дело, ответникът е син на наследодателя К.П.К. и К.С.К.. Майката на ищцата, а именно Г.М., починала на 08.11.2004 г., е дъщеря на К. К. от предходен  брак с М.К.М.. Т.е ищцата е внучка по майчина линия на общия наследодател, а ответника е негов син.    

                         На 06.02.2013 г.  с нот. акт № 63, т.І, рег. № 621, д. № 52/2013 г. на нотариус с № 398 по рег. на Нот. камара, ответникът е бил признат за собственик по наследство на ¾ ид. ч. от възстановените имоти в землището на с.Д.Б., а с нотариален акт от 01.03.2013 г. № 140,  т.І, рег. № 1134, д. № 121/2013 г. на нотариус с № 398, ответникът е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на ¼ от процесните  10 бр. поземлени имоти. имоти.

                        Ищецът представя 2 бр. договори за наем от 20.09.2011 г. и от 10.08.2012 г. сключени от нея с С.Ж. Г. относно предоставяне под наем на процесните 10 бр. имоти на наемателя, при  посочена рента. По договорите е посочено – по ½.

                        От представените по делото скици е видно, че два от имотите – имот № 106013 и № 106011 са продадени на трето лице Л.Я. с посочени нот. акт от 22.10.2013 г.       

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Искът за допускане на съдебна делба е неоснователен, к8акто недоказан. 

                        Не е спорно по делото, че страните са наследници на К.П.К.. Безспорно е установено и обстоятелството, че с решения на ОСЗГ –Димитровград, на наследниците на същия са били възстановени земеделски земи в землището на с.Д.Б.. В тази връзка ищецът неправилно посочва, че възстановяването е осъществено с посочените от  него две решения – всъщност те са 4 броя, което се установява от приложеното нотариално дело.  

            В подкрепа на изложеното в исковата молба относно собствеността на имотите, ищците ангажираха прилагането на изисканото нотариално дело и два броя договори за наем на процесните имоти.

            В случая и съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, те следваше да проведат главно доказване на всички твърдени от тях факти и обстоятелства. Същите доказват категорично единствено факта, че са от кръга на наследниците на общия наследодател.

            Съгласно дадените задължителни разяснения в ТР от 21.03.2013 г. по т.д № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в доказателствена тежест на оспорващия е да опровергае признатото с констативния нотариален акт право на собственост. В случая ответникът се легитимира като собственик първо с нот. акт от 16.02.2013 г. – за ¾ ид.ч. от имотите, а с констативния нотариален акт от 01.03.2013 г. като собственик на останалата 1/4 ид.част.

            Ищцата не проведе пълно и главно доказване, вкл. и на инцидентния установителен иск, за който липсват представени доказателства.   

            Обстоятелството, че ответникът се е снабдил на първата дата с нот. акт относно ¾ ид.ч от имотите, съответстващи на неговия наследствен дял, а след по-малко от месец с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение, би могло да наложи различни и противоположни изводи. Единственото доказателство в подкрепа на твърденията си и оборващо – според ищеца представените от ответника констативни нотариални актове, са два броя договори за наем на процесните земи, но същите са сключени с трето лице, представляват части документи, които нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на ответника, тъй като не носят неговия подпис.  

            Ищцата не проведе пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба, поради което искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен.

             В полза на ответника се следват деловодни разноски в размер на 250 лв. –заплатено адв.. възнаграждение.

                         

            Предвид горното, съдът

 

Р     Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска за делба на Л.М.Т. ***, ЕГН ********** против П. К. П. ***, ЕГН ********** за делба на имоти: 1. Нива от 3.086 дка, местност „К.“, имот № 048034; 2. Нива от 3.000 дка, местност И. имот с № 106011; 3.нива от 9.196 дка, местност Челията, имот № 135012; 4. нива от 7.813 дка, местност  К. имот № 148006; 5. Нива от 1.002 дка, местност Л., имот № 004052; 6. Лозе от 0.620 дка, местност Л., имот с № 004155; 7.нива от 4.504 дка, местност До село, имот № 025017; 8. Пасище, мера от 8.723 дка, местност К. имот № 000307; 9. Изоставена нива от 3.557 дка, местност И. имот с № 125004; 10. Нива от 1.200 дка, местност И. имот № 106013, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА Л.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на П. К. П. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 250 лева. 

   

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: