№ 298
гр. Перник, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по подадена молба А.Ив.Н.. срещу П. Б. К., с която е поискано от съда
да се приложат мерки по Закона за защита от домашно насилие, поради упражнено домашно
насилие.
В молбата и в уточнителната такава от 07.01.2022 г. се посочва, че страните са бивши
съпрузи и въз основа на решение по гр.д. № 6125/20 г. на РС-Перник ответникът е трябвало
да напусне семейното жилище, находящо се в гр. Перник, представляващо апартамент
*******. Твърди се, че в нощта на 31.12.2021г. ответникът звънял на молителката по
телефона и отправял заплахи, че ще унищожи жилището, че като се прибере ще намери
„погром“. На следващия ден - 01.01.2022г. молителката, заедно с дъщеря си Б.К., отишла в
жилището и видяла как ответникът изпочупил в кухнята кухненските столове, саксии с
цветя, съдове, стъкла, а в спалнята съсякъл целия гардероб и потрошил пластики – лични
творби на молителката. Като видял двете жени се нахвърлил срещу тях. Ответникът
отправил заплахи за запалване на жилището и нарязване тялото на молителката на парчета.
Сочи се, че действията си ответникът извършвал под влияние на алкохол и употреба на
ривотрил.
Ответникът оспорва молбата и счита същата за нередовна, недопустима и
неоснователна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На първо място, намира за неоснователно възражението на ответника за нередовност
на молбата. Същата отговаря на изискванията на чл. 9 ЗЗДН. Не възниква съмнение относно
датите, на които се твърди да са осъществени проявите на насилие, а именно 31.12.2021г. и
01.01.2022г., които ясно са посочени в първоначалната молба. В молбата от 07.01.2022 г.
действително е изписано „31.01.2021г.“, но очевидно след като същата е конкретизация на
първата, събитията се поставят в контекста на посрещане на Нова година, която е на 31.12. и
доколкото няма как след като молбата е от 07.01.22г. в нея да се съдържат данни за събития
на бъдеща дата 31.01.2022 г., то съдът намира, че действително е допусната техническа
грешка в изписването, която при съвкупен анализ на останалите данни и с оглед на правната
и житейска логика не обусловя недопустимост на искането за защита.
Следва да се подчертае, че указанията на съда, дадени с определение от 04.01.2022г.,
са във връзка с това, че първоначалната молба е подадена на предварително изготвена
бланка, в която освен ръчно изписания текст се съдържа отбелязване на актове на насилие,
които са примерно посочени. Указанията са дали същите се поддържат. С молбата си от
07.01.2022 г. молителката поддържа първоначално заявеното, като го детайлизира. Тя не
сочи нещо различно и в този смисъл не е необходимо да се представя втора декларация,
като изискуемо приложение.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното съдебно решение №
260631/28.05.2021г., че страните са бивши съпрузи. След развода семейното жилище е
предоставено на молителката, но до подаване на молбата страните обитавали съвместно
същото.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно чл. 13, ал. 2,
т. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство. В същата е декларирано от молителката
следното: „Лицето П. Б. К., бивш съпруг, от години проявява насилие върху мен. Постоянни
заплахи и унищожаване на всякакъв вид имущество. В момента съм разведена с него и все
още не е напуснал семейното жилище. Редовно употребява алкохол, в момента не е спирал
да пие от Коледа. Не е отишъл на работа.. В пристъп на ярост на 31.12.2021г., че ще
остане сам за посрещане на Новата година се развихри. Цяла нощ е /31.12.2021г./ е звънял
по телефона ми. Пуснах го на високоговорител и приятелката ми също чу и се опита да го
успокои, защото ни е известно какво ще следва. На другия ден – 01.01.2022г., заедно с
голямата ми дъщеря Б.К. се осмелихме да влезем в апартамента….Там заварихме като
след бомбардировка. Всичко изпочупено в кухнята, столове, съдове, саксии. Вода от
кофата за под, кал, стъкла, в спалнята съсечен гардероб със секира / която е оставил върху
треските/. Талашит, потрошено огледало, дрехи на земята…Като ни усети, че сме влезли
се засили срещу нас. Щял да унищожи всичко, да запали апартамента / имал 40 л. нафта на
терасата/. Избягахме и викнахме полиция“.
Съгласно писмо от 20.01.22 г. от ОДМВР Перник на 01.01.22 г. във Второ РУ –
Перник при ОДМВР-Перник е постъпил сигнал за семеен скандал в гр. Перник, ул.
***********, подаден от лицето А.Ив.Н... На място са изпратени патрули № 230 и 231,
изготвена е докладна записка, снето е писмено сведение от А.Н. и е съставен протокол за
2
предупреждение на лицето П. Б. К.. От представената докладна записка / л. 66/ се
установява, че при посещението на 01.01.22 г. представителят на РУ при ОДМВР- Перник е
установил молителката и дъщеря й, която му преразказала за конфликта. На адреса бил
установен ответникът в нетрезво състояние и трудно говорещ под въздействие на алкохола.
Съставен му бил протокол за предупреждение, приложен по делото.
По делото е разпитан воденият от молителката свидетел Б. П. К., дъщеря на страните
по делото, която дава информация, че ответникът много пъти е обиждал молителката и е
упражнявал физическо насилие над нея. Отношенията им били обтегнати от 10 години.
Ответникът трудно успявал да се задържи на работа, заради алкохолизма си. Често пиел
алкохол, заедно с предписано му лекарство – ривотрил. Свидетелката разказва за случай, в
който баща им нападнал нея и сестра й с нож, имало вербална агресия и заплахи за
убийство.З а конкретния случай, на 01.01.22 г. разказва как заедно с молителката отишли в
апартамента и видели цялото имущество потрошено- столове, вази, гардероб, по пода имало
стъкла и парчета от вещи. Свидетелката се почувствала притеснена и излязла заедно с
молителката, след което от съседите се обадили на полицията.
Съдът преценява показанията на този свидетел по реда на чл. 172 ГПК, като им дава
вяра, тъй като са логични и непротиворечиви.
Разпитана е още свидетелката Р.М., приятелка на молителката от 30 години. Тя
разказва как на 31.12 били заедно с нея и посрещали Нова година в дома й, когато
ответникът няколко пъти, 7-8 , се обадил по телефона на *** и я предупредил, че ще счупи
всичко в дома им. При един от разговорите я заплашил, че ще я изкорми и ще влачи червата
й по коридора. Свидетелката разбрала, че това е ответникът, тъй като молителката се
обръщала към него с наименованието ****, тя също възприела част от разговорите и чула
гласа му. Споделя, че молителката била силно притеснена за живота си след тези разговори.
За събитията на следващия ден узнала от приятелката си, както и за много други предходни
прояви на тормоз от страна на ответника спрямо молителката.
Съдът дава вяра и на тези показания, тъй като същите пресъздават преки впечатления
на свидетелката досежно разговорите, проведени между страните на 31.12.21г.. Намира, че
същите установяват съдържанието им, както и че лицето, с което е разговаряла молителката
е именно ответникът, доколкото го е назовала по име и установените последващи негови
действия изключват всякакво съмнение, че друго лице би отправяло подобни заплахи, чието
частично осъществяване е реализирано от ответника.
От удостоверение от МБАЛ “Рахила Ангелова” е видно, че ответникът не се води на
психиатричен отчет при тази болница. Срещу П. Б. К. не са образувани дела по реда на
ЗЗДН, за което приложено писмо изх. № 31/05.01.2022 г. на Пернишки районен съд.
По делото е приложено справка за съдимост, от което се установява, че ответникът е
осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
3
съвкупност, констатира следното:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона
е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на
съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, изхождаща от пострадало лице, което е
сред изброените такива по смисъла на чл. 3 ЗЗДН, тъй като с ответника са бивши съпрузи.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съдът намира, че спрямо молителката е осъществено психическо насилие на
31.12.2021 г. и на 01.01.2022г., което се изразява в отправяне на следните заплахи: за
унищожаване на обитаваното от молителката жилище, за нарязване тялото й на парчета на
31.12.2021г. и на 01.01.2022г. чрез унищожаване на вещи на молителката и разрушаване на
обитаваното от нея жилище, както и заплаха за запалване на същото. С поведението си
ответникът е възбудил у молителката силно притеснение и стрес, тъй като заплахите са
свързани с живота, здравето и неприкосновеността на имуществото й. Несъмнено заплахата
и реализацията впоследствие на действия, изразяващи се в унищожаване на чуждо
имущество, представлява проява на насилие, попадащо в предметния обхват на чл. 2 ЗЗДН.
В този смисъл е и решение № 198/13.08.20 г., постановено по в.гр.д. № 337/20 г. на ОС -
Перник.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за
него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти).
Декларацията е достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба, като в
доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да
проведе обратно доказване, което винаги е пълно, т.е. правната и законова логика (чл. 154
ГПК) e, че не е достатъчно само да са налице отрицателни фактически твърдения, а следва
доказването на тези твърдения да се извърши чрез съвкупност от положителни факти
(индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. В случай
че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени
във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за
по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита, т. е. материалната доказателствена сила
на декларацията е оборена. В случая ответникът К. не е провел такова насрещно доказване.
Заявеното в представената декларация се подкрепя от показанията на разпитаните
4
свидетели и от представената информация от ОД на МВР за извършено посещение по
подаден сигнал на 01.01.2022г. и състоянието на ответника в този момент.
При определяне вида на мярката за защита сред предвидените от чл. 5, ал. 1 ЗЗДН,
съдът отчита начина на извършване на акта на домашно насилие - поведение, което е
съпроводено със заплахи за посягане на живота и имуществото. Мерките предвидени в
ЗЗДН целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, като в случая
наложителни се оказват мерките в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършването на физическо
насилие спрямо молителката. Следва да се забрани на ответника да приближава
молителката, нейното жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на по
- малко от 200 метра. Следва да се отстрани същия от съвместно обитаваното жилище,
предвид естеството на извършените действия, изразяващи се и в разрушаване на жилището.
Тези мерки ще препятстват прекия контакт между страните и в този смисъл ще се осуети
възможността за извършване на последващо домашно насилие.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗДН горепосочените мерки се налагат за срок от три до 18
месеца. При определяне на срока, за който да бъдат наложени мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, съдът изхожда от естеството на заплахите и извършените действия. В този смисъл
съдът намира, че тези мерки следва да приложат за максималния срок от осемнадесет
месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН съдът налага глоба на извършителя в размер от 200 лева
до 1 000 лева. При определяне на нейния размер, съдът съобрази тежестта на акта на
домашно насилие и данните за затруднено материално положение на ответника. Следва да
се определи глоба в минимален размер от 200 лева. Подобен размер на глобата има
предупредителна цел при евентуално намерение на ответника да извършва противоправни
деяния срещу молителката.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на молителката направените
от нея разноски, които в настоящия случай са в общ размер от 430 лева за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Пернишки
районен съд такса в размер на 25 лв. (т. 21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
РЕШИ:
т
НАЛАГА мерки за защита на А.Ив.Н.., ЕГН ********** против П. Б. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, ****** както следва:
5
ЗАДЪЛЖАВА П. Б. К., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на А.Ив.Н.., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА за срок от осемнадесет месеца на П. Б. К., ЕГН ********** да
приближава А.Ив.Н.., ЕГН **********, както и жилището с адрес гр. Перник, у******** ,
нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на молителката на по - малко
от 200 (двеста) метра.
ОТСТРАНЯВА за срок от осемнадесет месеца П. Б. К., ЕГН ********** от
съвместно обитаване на жилище, находящо се в гр. Перник, у********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал
нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6