Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Перник, 01.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 233 по описа за 2022 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на Б.И.П.,*** А чрез
адвокат Г.Б.,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1158-000140 от 08.03.2022 година, издадена от Р.К.В.** – командир на
отделение към ОД на МВР-П.**, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.
171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
издадена без липса на основание, както и при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материално правните разпоредби.
Иска заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят
направените по делото съдебни разноски.
В проведено на 10.06.2022 година съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, за представител изпраща адв.
Г.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени
обжалваната заповед. Иска се присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Р.К.В.**, командир
на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П., редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По фактите
На 08.03.2022 година Р.К.В.**-командир
отделение, Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-П.**, в присъствието на свидетеля
В.А.М.**е съставил Акт за установяване на административно нарушение № 122727
/лист 9/ на Б.И.П. за това, че на 08.03.2022 година около 17:10 часа, в град
П., ул. „***“ № **е управлявал собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № ** като при маневра на заден ход с цел
паркиране реализира ПТП. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер-Алкотест 7510 № ARBB-0017, който е отчел положителен резултат-1,51 промила
концентрация на алкохол в издишания въздух в 17:58 часа. По негови данни е пил
ракия. Издаден е талон за медицинско изследване с № 075965 от 08.03.2022 година
в 18:15 часа. Веднага е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АД № 122727 от 08.03.2022 година за установяване на
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1158-000140 от 08.03.2022 година, издадена от Р.К.В.** – командир на
отделение при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-П.**, е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.
Видно от представените чрез
административната преписка писмени доказателства на жалбоподателя е взета
кръвна проба /лист 10/.
С мотивирана резолюция № 22-1158-М000058
от 29.03.2022 година, началник група към ОД на МВР- П. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил
административнонаказателното производство, тъй като е установил, че деянието,
за което е съставен АУАН има признаците на престъпление по смисъла на чл. 343Б,
ал. 1 от НК.
Образувано е и досъдебно производство №
119/2022 година по описа на Първо РУ при ОД на МВР-П.**. Назначена и изготвена
била СХЕ. В протокол за химическо изследване за определена концентрация на
алкохол в кръвта № 139/18.03.2022 година на НТЛ-ЕКД-ОД на МВР-П.** е доказано
наличие на етилов алкохол в количество 1,63 промила.
С Постановление за прекратяване на наказателното
производство с рег. № 619 от 10.05.2022 година, прокурор при Районна
прокуратура – П.** прекратил досъдебното производство /лист 6/, като приел, че
липсват доказателства и съставен АУАН за осъщественото ПТП на ул. „**е“ гр.
П.**.
От справка за нарушител/водач /лист 20/ е видно, че
жалбоподателят Б.И.П. притежава СУ на
МПС № ***, валидно до 17.12.2030 година, като същото е било отнето с АУАН Серия
АД № 122726 от 08.03.2022 година.
От Справка в централна база КАТ е видно, че процесното
пътно превозно средство е собственост на жалбоподателя /лист 23/.
По делото е приета и Заповед № 313з-328 от 18.02.2020
година на Директора на ОД на МВР- Перник, с която на основание чл. 43, ал. 4
във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е определил лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност, между които лица в т. 1.8 са и командирите на отделения.
От Удостоверение № 313р-8905 от 07.06.2022
година се приема, че издателят на заповедта към датата 08.03.2022 година е
заема длъжността Командир на отделение в група “Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“, към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка
документи, които са приети като годни доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000140 от 08.03.2022 година, издадена от
Р.К.В.**- Командир отделение към ОД на МВР-П., Сектор „Пътна полиция“ е връчена
на жалбоподателя на 06.05.2022 година. В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е
депозирана жалба, която насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, т. 6 и т. 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Областната дирекция на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях
длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със
Заповед № 313з-328 от 18.02.2020 година, директорът на ОД на МВР-Перник е
оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които
са и командирите на отделения да издават заповеди, с които да прилагат
принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. С оглед на това се
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице
основания за отмяната ѝ в условията на чл.146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена
форма и има необходимото съдържание
разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, поради което се приема, че същата е мотивирана. С оглед на това се
приема, че не са налице основания за
отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Доводите на жалбоподателя, за допуснати процесуални
нарушения са основателни.
С издаване на мотивирана резолюция №
22-1158-М000058 от 29.03.2022 година по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, издадена от
Началник група при ОД на МВР-П.**, следва да се приеме, че е налице хипотезата
на чл. 145, ал. 2 от АПК относно преценката за наличие на основание по чл. 54,
ал. 1, т. 9 от ЗАНН във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като това може да доведе
до промяна на установените към момента на издаване на административния акт
факти, респективно относно установените факти при проверката, при която е
съставен АУАН. Въз основа на представените писмени доказателства, се установи
горевъзприетата от настоящият съдебен състав фактическа обстановка, от която
става ясно, че на 08.03.2022 година са образувани два вида производство за едно
и също деяние по отношение на едно и също лице, а именно
административнонаказателно производство, което е било образувано със съставяния
АУАН и наказателно производство, което е било образувано по реда на чл. 356, ал.
3 от НПК и по-конкретно досъдебно производство № 119/2022 година по описа на
Първо РУ при ОД на МВР-П.**. Съобразявайки се с правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН правилно административният орган е издал мотивирана резолюция, с която е
прекратил административнонаказателното производство. Това правило е въведено от
законодателя с цел да не се стига до нарушаване на принципа -- не два пъти за
едно и също нещо. Съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност е изяснено в разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. От съдържанието
ѝ се установява, че в случаите когато с едно деяние се нарушават
едновременно наказателна и административно наказателна норма с един и същи
обект на защита, по–тежката, т.е. наказателната отговорност поглъща
административно наказателната. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 година на ВКС по тълк. Дело № 3 от 2015 година на ОСНК.
От друга страна прекратявайки административно
наказателното производство, така съставения АУАН също губи своето значение и
реално, това което е отразено в него като констатирано нарушение губи своята
юридическа сила, а една от предпоставките за издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ е съставения АУАН, който представлява официална констатация за
извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно
нарушение по ЗДвП, представляват едновременно и фактически предпоставки за
издаване на заповедта за прилагане на превантивна принудителна административна
мярка. В случая след като не се констатира да е налице административно
нарушение, то налагането на принудителна административна мярка ще се яви без
наличие на правно основание за това, което по своята същност представлява
основание за отмяна на същата. Следователно при издаване на процесната ЗППАМ са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които представляват отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000140 от 08.03.2022 година на командир на
отделение при ОД на МВР–П.**, Сектор „Пътна полиция“, е незаконосъобразна и ще
се отмени на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Инкорпорираното
в жалбата искане за връщане на табелите и свидетелство за регистрация на МПС
следва да се отправи до компетентната институция.
По разноските:
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на
разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на
разноските. Същите се претендират в общ размер на 510.00 лева и представляват
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева по договор за
правна защита и съдействие № 32851 от 20.05.2022г. и заплатена държавна такса
за образуване на производство в размер на 10.00лева. Адвокатското
възнаграждение е в минимален размер,
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и
се дължи присъждането му. На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на Б.И.П. съдебни
разноски по делото в общ размер на 510.00 /петстотин и десет лева/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.П. Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000140 от 08.03.2022
година, издадена от Р.К.В.** – командир отделение към ОДМВР П.к, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи-П.**, с адрес: гр. П.*** да заплати на Б.И.П., с ЕГН:
********** и с адрес: *** А съдебни разноски по делото в общ размер на 510.00 /
петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/