РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Девня, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. Н. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20223120100252 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
309а ТЗ от „***“ ООД, ЕИК ***, чрез процесуален представител адв.И. И.- П.
от ВАК, срещу „Х***“ ЕООД, ЕИК ***, за осъждане на ответника да заплати
сумата 14 177.38 лева , от които 12 698.87 главница по издадени но
незаплатени фактури за доставка на стоки , 1398.51 лева законна лихва за
забава , начислена върху стойността на незаплатените фактури за периода
22.02.2021 год. До 25.03.2022год. и 80.00 лева разноски, сумата от 2965.19
лева обещетение за разноски, включваща държавна такса в производството по
обезпечаване на бъдещ иск, адвокатски хонорар за представителство в
обезпечителното производство, такси за образуване на изпълнително дело и
налагане на запор, както и разноските в настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че страните са в търговски
взаимоотношения, по силата на които ответника купува от ищеца продукти на
химическата промишленост –солна киселина и натриев хипохлорид, като
ищеца се е задължил да достави стоките , а ответника са е задължил да
заплати стойността на всяка отделна доставка.За всяка една от доставките
ищецът е издавал и предоставял на ответника фактура, ведно със всички
1
документи удостоверяващи доставката – стокови разписки , товарителница и
др. Плащането на стоките е следвало да бъде извършено от ответника до
датата на падеж , описана във всяка една от фактурите.Ответника не е
заплатил на ищеца сумите по общо 5 бр. фактури , като по всяка една от тях
ищецът е внесъл ДДС.Датите на падеж по всяка една от неизплатените
фактури са както следва – 21.02.2021г., 28.02.2021г.,12.03.2021г., 14.03.2021г.,
28.03.2021г., като ищецът е отправял покани за изпълнение на задълженията
към ответника, но такова не е последвало. До настоящия момент / на
предявяване исковата молба/ задълженията по фактурите не са заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното
дружество. Негов представител не се явява в съдебно заседание и не е
поискано делото да се разглежда в негово отсъствие.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за
основателно, поради което с протоколно определение от 27.10.2022г. е
постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение,
неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в
първото по делото заседание, без същият да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за
последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези
от неявяването му в съдебно заседание с връчените му по реда на ГПК
съобщение за връчване на препис от искова молба и подаване на писмен
отговор / чл. 131 ГПК ведно с препис от Разпореждане са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Предявените искове позволяват
изграждане на убеждение за вероятната им основателност с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени
доказателства ,с оглед на което съдът намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в предявения размер.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените в настоящето производство разноски , както и част от направените
разноски ,които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в общ размер
2
от 2965.19 лева. Относно претенцията за присъждане на сторените разноски в
обзепечителното производство искането е частично основателно. Съгласно
практиката на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва
да се съберат чрез съдебния изпълнител - в този смисъл определение № 845 /
05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. отд., определение № 876/
02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. отд., определение № 336
/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. отд. и др. Ето защо в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по настоящото гр. д. №
252/2022 г. по описа на РС Девня, а именно 567.08 лв. за държавна такса
,1139.57 лв. за адв.хонорар , 40.00 лева заплатена д.т за обезпечително
производство по ч.гр.д №10109/2022г. по описа на СРС и адвокатско
възнаграждение по същото дело в размер на 815.64 лева. Внесеният депозит
за изготвяне на ССчЕ следва да бъде върнат на ответника, тъй като такава
експертиза не е изготвена по делото по искане на ищеца.Няма основание за
присъждане на разноски, направени в изпълнителното производство за
платени такси за образуване на изп. дело и налагане на запор. Компетентен за
възлагането им е съответният орган, пред който те са направени, тези
разноски не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х***“ ЕООД, ЕИК *** от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М***“
ООД, ЕИК *** с адрес на управление ***, на осн. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 309а ТЗ сумата от 14 177.38 лева , от които 12 698.87 главница по
издадени но незаплатени фактури за доставка на стоки, 1398.51 лева законна
лихва за забава, начислена върху стойността на незаплатените фактури за
периода 22.02.2021 год. до 25.03.2022год. и 80.00 лева разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда-28.03.2022г. до окочателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Х***“ ЕООД, ЕИК *** от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М***“
3
ООД, ЕИК *** с адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от
2862.29 лева, представляваща сторени разноски за държавни такси, сторени
разноски в обезпечителното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОТМЕНЯВА определението с което е назначена ССчЕ и постановява на
ищеца да бъде върната сумата от 300.00 лева внесен депозит за изготвяне на
експертиза, след уточняване на сметка по която ищецът желае да му бъде
върнат внесения депозит.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на
препис от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4