Решение по дело №1150/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. А. М., гражданин на [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №11024/24.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал Сирия, и те били възприети от същия правилно. Жалбоподателят се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. В частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в Сирия поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвала една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявала изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава (бежанци „sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк. Л. Г., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР, с вх.№105450-12634/13.12.2022 г. и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№7635/16.12.2022 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-25941/16.12.2022 г., И. А. М., гражданин на [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-25941/16.12.2022 г. като И. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – **, религия –***, професия – ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите и брата на чужденеца, които са в Сирия, и за неговата съпруга и 1 дете, за които е вписано, че са в Турция.

С писмо рег.№УП-25941/19.12.2022 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И. А. М. молба за закрила.

С Решение №5121/14.03.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на И. А. М., с мотиви, че молителят е бил надлежно поканен да се яви за провеждане на интервю, от съставения констативен протокол с рег.№УП-25941/09.01.2023 г. е видно, че той не се е явил на определената му дата, както и в продължение на 30 дни след нея, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си, и съгласно докладна записка с вх.№28/04.01.2023 г. на РПЦ – Харманли кандидатът самоволно е напуснал Центъра и от 29.12.2022 г. е в неизвестност.

С адресирана до Директора на РПЦ – Харманли при ДАБ Молба рег.№УП-25941/01.07.2024 г. И. А. М., гражданин на [държава], е поискал производството по подадената от него молба за международна закрила в Република България да бъде възобновено и подновено от етапа, на което е било прекратено.

По изготвена от младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли Докладна записка рег.№УП-25941/01.07.2024 г., че са налице условията на чл.77, ал.2 от ЗУБ, съгласно които производството за предоставяне на международна закрила се счита възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му да бъде разгледана, е поставена положителна резолюция от 01.07.2024 г. на Директора на РПЦ – Харманли за възобновяване на производството.

До И. А. М. е изпратена Покана рег.№УП-25941/01.07.2024 г. за провеждане на интервю, връчена му на 01.07.2024 г.

С второ по ред писмо, поради възобновено производство по молбата за международна закрила, с рег.№УП-25941/08.07.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И. А. М. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-13360/23.08.2024 г. (рег.№УП-25941/26.08.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-25941/01.07.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И. А. М., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], област Дараа и там живял до 2014 г., след това заминал за Халеб, където живял до края на месец ноември 2022 г., когато тръгнал за България. Сочи, че родният му град се намирал в близост до Йордания, на един час път с автобус от Дараа. Разказва, че бил завършил шести клас в родния си град и работел като механик. Бил [семейно положение] от 2018 г., със съпругата си имали една дъщеря на три години, родена в родния му град. В момента семейството му се намирало в Истанбул, Турция, там били от един месец горе-долу, живеели при близки роднини на жена му, която не работела, били издържани от неговата майка, която се намирала в Сирия и се занимавала със земеделие. Имал и един брат, който се намирал в родния му град.

Интервюираният разказва, че през месец ноември 2022 г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално. Установил се в Истанбул, отседнал в малък хотел. Нямал проблеми с властите на Турция, никой не го бил принуждавал да се връща в Сирия, напуснал Турция, защото целта му била Германия. Около 20 ноември 2022 г. влязъл в България нелегално, с помощта на стълба и в началото на м.декември 2022 г. бил задържан от българските власти на път за София. Разказва, че след това от България влязъл нелегално пеша в Сърбия, оттам нелегално пеша влязъл в Унгария, откъдето отишъл в Австрия – нелегално с кола, и от Австрия отново нелегално с кола влязъл в Германия, където му дали документ като удостоверение, да може да се движи, и бил в отворен лагер за бежанци.

На въпроса защо е напуснал страната си по произход, отговаря: „Напуснах Сирия, защото по време на войната пострадах от снаряд в ръката и затова отидох в Халеб. В самото начало – през 2011 г. имаше мирни демонстрации, а после полицаите започната да бият хората. На третия месец след като започната демонстрациите, полицаите затвориха доста деца и след един месец ги пуснаха. След това лека-полека военните на правителството започната да арестуват хора от вкъщи. Сложиха и бариери по улиците. След това имаше бомбардировки от самолети – пускаха варели от самолети – това беше от 2013 до 2014 г., веднъж от една бомбардировка се нарани дясната ми ръка и майка ми помогна да отида извън града и отидох в Халеб, там положението беше по-добро от района на Дараа. И там имаше отвличания на хора, имаше и други проблеми – може и куршум да те улучи. Не можах да взема жена си и детето поради финансови причини“.

Интервюираният декларира, че не е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан в Сирия или в друга държава, не е имал проблеми с официалните власти на Сирия, не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него. Заявява, че не е имал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група в Сирия или в друга държава, където е пребивавал, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия на мюсюлманин-сунит в Сирия или в друга държава. Сочи, че е отбил военната си служба от 2010 до 2011 г. в Хомс. На въпроса какво трябва да се случи, за да се завърне в страната си, отговаря „да се оправи положението, да няма отвличания“.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-25941/13.09.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №11024/24.10.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. А. М. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 04.11.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 07.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти.

Противно на изложените в жалбата твърдения, от проведеното с чужденеца интервю не се установяват никакви заявени от него обстоятелства, които биха могли да се преценят като риск от изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, попадащи в хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Не се твърди от интервюирания такива основания за убежище да са възникнали и след като той вече се е намирал в приемащата държава, поради което наведените доводи в жалбата са неотносими.

Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-25941/16.12.2022 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в Сирия, [населено място], като в проведеното с него интервю чужденецът заявява, че е роден и живял в [населено място], област Дараа, до 2014 г., след което се преместил в Халеб, където живял до края на месец ноември 2022 г., когато напуснал Сирия.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на Сирия, като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия през месец ноември 2022 г., а като причина за напускането навежда обстановката в родното му населено място през 2011 г. и бомбардировки от самолети в периода от 2013 до 2014 г., при които била наранена ръката му.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – мюсюлманин, сунит, или етническата му принадлежност – арабин, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният орган правилно е посочил, че според тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари по дело №С-465/07, понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание“, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство, а бежанската история на кандидата не дава основание да се приеме, че срещу него са били предприети конкретни такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република и въз основа на Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се съдържат данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, и какви въоръжени групировки действат в тези райони.

След извършения анализ на информацията в справките административният орган е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия в посока подобрение на условията на живот и безопасност, като се вземе предвид и влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Приел е, че в провинция Халеб, където е живял жалбоподателят, както и на цялата територия на Сирия, насилието, макар и на неприемливо високо ниво, не генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Посочил е, че интензитетът и мащабът на насилието не са такива, че всяко лице, пребиваващо в Сирия, да е изправено пред реална, а не хипотетична опасност от убийство, нараняване или малтретиране, забранено от чл.3 от ЕКПЧ. Административният орган е възприел, че информацията от справките не разкрива ситуация на толкова изключително, жестоко и ширещо се насилие, което да излага на реална заплаха от малтретиране всяко лице в Сирия, а конфликтите в Сирия не се отличават с повсеместност и интензивност.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следва да е изключително, каквото то не е. Отбелязал е, че в конкретния случай няма установени лични обстоятелства, които да сочат, че жалбоподателят би станал специфична цел на такова насилие поради присъщите на положението му елементи, и за него не съществува висока степен на индивидуална опасност. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира, че този изводи на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, включително центъра, средиземноморското крайбрежие и южната част, освен това всички големи градски зони, включително най-големите градове Дамаск, Хомс, Халеб и Хама, са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е постигнато мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“ (PYD), което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия PYD не участва в конфликта и поддържа икономически връзки с централното правителство. Посочено е, че от 2020 г. насам международното внимание до голяма степен се измества от Сирия, като конфликтът се смята за такъв, който се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия.

Според информацията в представената Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, провинция Халеб е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство, на зони, контролирани от режима на А. и на няколко отделни области и анклави, контролирани от кюрдските Сирийските демократични сили (SDF) и свързаните с тях Отряди за защита на народа (YPG), като официалното правителство на Сирия (режимът на Б. А.) контролира централната и южната част на провинцията, включително магистралата Дамаск-Халеб (М5) и нейните непосредствени околности. Посочени са регистрираните по периоди инциденти със сигурността във всички окръзи на провинцията, както и смъртни случаи със цивилни.

В допълнително представената по делото Справка вх.№МД-02-3/15.10.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ се съдържат данни относно актуалното обществено-политическо положение в Сирийска Арабска Република, които не променят извода на административния орган за спорадичност на свързаното с конфликта насилие. В същата справка се съдържат и данни, че според съобщения в медиите, хиляди сирийци и ливанци преминават границата със Сирия, бягайки от ескалацията на насилието в Ливан, и в допълнение към официалните гранични пунктове, стотици хора са използвали контрабандни маршрути, за да влязат в Сирия незабелязано от властите. Според оценки на ВКБООН, общо около 30 000 души, 80% от които сирийски граждани, са избягали от Ливан до 27 септември 2024 г.

Предвид така установеното в справките, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към настоящия момент в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да де говори за безогледно насилие. Правилно е заключението, че на територията на цялата страна не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на тази територия. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В интервюто заявителят сочи, че след като живял в родния си град до 2014 г., се установил в Халеб, където положението било по-добро от района на Дараа, и където живял до края на месец ноември 2022 г., когато напуснал страната. Оспорващият не посочва да е имал взаимоотношения с полицията, армията, или въоръжени групировки, както и заявява, че не е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там.

Изводът на административния орган, че за жалбоподателя не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, се явява правилен и съответен на доказателствата. Нещо повече, от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване, а дори и да се приеме наличието на въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. М., гражданин на [държава], срещу Решение №11024/24.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.