Решение по дело №184/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 34
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Адриана Панайотова Панайотова
Дело: 20193200900184
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№34/ 09.04.2020 год.   гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО                    отделение

На осми март                                                                              2020 год.

В открито заседание в следния състав:

                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:          АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

 

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско  дело       №184                  по описа  за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Делото е образувано  въз основа на молба от С.И.Д. ЕГН-***********, качеството й на съдружник , с която срещу  ответника «Д.»ООД ,с.М=,община Добричка  ,ЕИК-*** са предявени искове за отмяна на взетите решения на общо събрание на дружеството от 30.08.2019 г. ,на основание чл.74 от ТЗ.

            Твърди се в исковата молба,че проведеното на посочената дата събрание е гласувало незаконосъобразни решения.Излагат се твърдения,че ищцата била неоснователно набедена за нанесени вреди и й било връчено предложение на решение за завеждане на иск срещу нея и предупреждение за преустановяване на действията.По т.2 и 3. не било взето решение,тъй като не било формирано единодушие.Същото било и по т.4 от дневния ред.

Решението по т.1,освен че било неоснователно,било взето преждевременно,преди да й се връчи предупреждене и да й се даде срок за изпълнение.

             Ответното  «Д.» ООД твърди,че гласуваните решения по т.1,2 и 4 са гласувани законосъобразно и че при гласуването им ищцата не е имала право да гласува.

            Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Не се спори,че  ищцата е била съдружник, към датата на провеждане на общото събрание.

   От справката по партидата на дружеството се установява,че към датата на подаване на исковата молба,ищцата е била съдружник и съуправител на дружеството.

   От представените по делото доказателства,се установява,че дружеството е провело общо събрание на 30.08.2019 г.,като на него са присъствали всички съдружници, формиращи кворум от 100 % от капитала на дружеството.Не се твърди,че събранието е свикано незаконосъобразно.

  От представената покана за свикването на събранието и от  приетият като доказателство протокол за проведеното събрание,се установя,че общото събарние е протекло  при предварително обявения дневен ред, а именно:по т.1 „Вземане решение за предявяване на иск от дружеството срещу управителя С.Д. и определяне на представител по процеса срещу нея“;по т.2“Вземане на решение за освобождаване на С. О= като управител“;3.Избор на нов управител“ и т.4 „Отправяне на предупреждение към С. О= за изключване“.

 Видно от представения протокол за проведеното събрание,по т.2 и т. 3  и 4 от дневният ред, не е отразено ,че са гласувани  решения,въпреки че по т.4 е отразено гласуване.

По т.1 от дневния ред е  гласувано  решение,“…да се предяви иск от „Д.” ООД срещу управителя С.Д., за нанесени от нея вреди на дружеството в размер на 930 000 лева… Назначава Д.И.Д. за представител на дружеството при водене на процеса.“ В протокола е отбелязано,че С. О= е гласувала против с 333 дяла,а за решението са гласували 667 дяла.

Видно от представеният дружествен договор на „Д. „ООД ,подписан на 25.06.2019 г. ,съгласно чл.36 ,решенията на общото събрание се вземат с единодушие.

          Добрички окръжен съд,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Предмет на спора са субективно съединени искове за отмяна на  всички гласувани решения на общото събрание на дружеството,проведено  на 30.08.2019 г . Исковете са допустими ,тъй като са предявени от акционер  и в срока по чл.74,ал.2 от ТЗ.

           Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника  потестативно право да иска отмяна на решенията на ОС, когато те противоречат на закона или устава на дружеството, в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.  С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска следва изводът, че съдът се произнася само по релевираните в подадените в този срок основания в исковата молба, не и по основания, с които не е сезиран или са допълнително въведени в исковата молба.  Исканията за отмяна на решенията,следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани / т. VI на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС./

           С оглед на поддържаните  основания за незаконосъобразност на гласуваните решения,съдът намира следното:

          Релевираните в обстоятелствената част на исковата молба основания са за процедурни нарушения при воденото на събранието и неправилно отразявена на броя на гласовете.

          С оглед на поддържаните  основания за незаконосъобразност на гласуваните решения,съдът намира следното:

 Гласуваното по т.1 от ОС решение не касае действията на ищцата като съдружник, а отговорността й, за извършените от нея действия като управител. ТЗ и дружественият договор на ответното дружество не изискват предварително уведомяване или предупреждение, към управителя, нито срок за преустановяване на тези действия Така взетото решение създава само процесуална предпоставка за реализиране на тази отговорност.

При вземането на това решение, ищцата не гласува и нейният дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

Съгласно чл.137, ал.З изр.3 от ТЗ, изключваният съдружник не гласува по предложението за неговото изключване и дела му в капитала не се взема предвид при изчисляване на мнозинството.

Освен това съгласно константната практика на ВКС,се приема, че когато управителят е съдружник и се взема решение за предявяване на иск срещу него за вреди, той не следва да гласува и неговият дял в капитала също би следвало да се приспада при изчисляване на мнозинството. По аналогия,тъй като интересите на съдружника в случая  противоречат на интересите на дружеството, следва да се приложи правилото на чл. 229 ТЗ, според която разпоредба акционер не може да участва в гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството.

По т.2  и т. 3 от дневния ред,не са гласувани решения.

По т.3 от дневния ред не е взето решение, поради което липсва предмет на оспорването.

По т.4. от дневния ред, е подложено на гласуване решение за отправяне на предупреждение към ищцата, за изключването като съдружник в Д. ООД, поради неизпълнение на задълженията й за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на действия против интересите на дружеството.

От прегледа на протокола се установява, че в същия не е обективиран диспозитив за вземане на решение, съгласно предложението, независимо от извършеното гласуване.Дори и да се приеме,че такова решение е взето,същото следва да се счита за надлежно прието,по изложените по-горе мотиви,още повече,че не се касе за решение за изключване,а само за решение за отправянето на предупреждение до съдружника ,което предхожда и с което се инициира процедурата по евентуалното му изключване.

Целесъобразността на взетите решения не е предмет на съдебен контрол и всички наведени твърдения за оспорване на решенията поради тяхната неправилност, не подлежат на обсъждане от съда.

Гореизложеното налага извода,че гласуваните на събранието решения,са били приети с необходимото по закон болшинство и са законосъобразни.

          С оглед изхода от спора ,на ответното дружество следва да  се присъдят разноски  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 800  лв./с ДДС 960 лв./,което е оспорено като прекомерно от процесуалния представител на ищеца.Предмет на делото са субективно съединени искове срещу гласуваните 2 решения и едно допълнително решение по евентуалния иск.Съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения,при защита по неоценяем иск,съгласно чл.7,ал.1,т.4,минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.,което за защита по 2 неоценяеми иска с ДДС се равнява на сумата 720 лв. или надхвърля претендираното от 960 лв..Тъй като спорът не е с голяма фактическа и правна сложност и е проведено само едно съдебно заседание,съдът намира възражението за прекомерност за основателно,поради което претендираното адвокатско възнаграждение  следва да бъде намалено до сумата от 720 лв..

          Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд  

 

                          Р     Е     Ш     И   :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от       С.И.Д. ЕГН-***********,  срещу   «Д.»ООД ,с.М=,община Добричка  ,ЕИК-***  искове за отмяна на взетите решения на общо събрание на дружеството от 30.08.2019 г. ,на основание чл.74 от ТЗ.

             ОСЪЖДА  С.И.Д. ЕГН-*********** да заплати на «Д.»ООД ,с.М=,община Добричка  ,ЕИК-***   сумата от 720 лв. адвокатско възнаграждение.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните. 

 

 

 

 

                                                               Окръжен съдия: