№ 1559
гр. София , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002386 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
/ПУДООС/, ЕИК ***, чрез изп.директор М. С. насочена против Решение № 1021/17.07.2020
г., постановено по т.д. № 1790/2019 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която предявените
против въззивника от Община *** при условието на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, са били уважени.
В частта, с която предявеният акцесорен иск е частично отхвърлен, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в уважителната му част в противоречие с
материалния закон – ЗЗД и ЗУТ, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за
необоснованост.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи
и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
1
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Община *** против
ПУДООС.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните по
делото били обвързани от договор за осигуряване на финансиране за реализация на обект
„Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. ***, община ***“.
Според клаузите му общината ищец, като финансирана страна, се е задължила да
осъществи реализация на конкретен проект, описан в чл.1 от договора, в срок от деветдесет
календарни дни от Протокол обр. 2а и в съответствие с Графика за реализация на проекта,
представляващ Приложение № 1 към договора. От своя страна ответникът, като
финансираща страна, поел насрещно задължение да заплати на насрещната по договора
сума за финансиране в размер на 591 140, 46 лв. с ДДС.
Твърдяло се е, че ищецът изпълнил точно задължението си по договора, вкл. и по
отношение на уговорения срок - строителството приключило на 21.12.2018 г. – т.е. преди
изтичане на уговорения за това деветдесетдневен срок, като последният спрял да тече в
периода от 10.10.2018 г. до 12.11.2018 г. и от 18.11.2018 г. до 14.12.2018 г., видно от двата
съставени акта за спиране на строежа.
Ответникът от своя страна не изпълнил точно задължението си да заплати стойността
на уговореното финансиране, като частично изпълнил част от него до размер на 449 332,73
лв., но не изпълнил останалата част - в размер на 139 371, 85 лв., независимо че бил поканен
да стори това с писмо от 08.03.2019 г.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 139 371, 85 лв., представляваща неплатена част от уговореното
финансиране за реализация на проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа –
амортизирана на с. ***, община ***“, дължимо по договор, сключен на 29.06.2018 г., както
и сумата от 7 046, 03 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено изпълнение на главното задължение, за периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2019 г.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове.
Не е оспорил твърдението на ищеца, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение, основано на договор от 29.06.2018 г. за осигуряване на финансиране за
реализацията на обект, при условията, уговорени в него.
Не е оспорил и факта, че частично е изпълнил задължението си, в качеството на
финансиращ орган, по същия договор, до размер на 449 332,73 лв.
Възразил е, че строително-монтажните работи за остатъка от посочената в договора
сума в размер на 139 371, 85 лв. са изпълнени след срока, уговорен в договора, който е
деветдесет календарни дни от откриване на строителна площадка и е започнал да тече на
25.07.2018 г., респ. – изтекъл е на 22.10.2018 г.
Възразил е освен това, че след сключване на договора одобрения проект бил променен,
в резултат на което се извършили и допълнителни строително-монтажни дейности, което,
освен че довело до забавяне в реализирането на проекта, също било неточно изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищеца, защото не били съгласувани с ответника.
Затова и последният не дължал заплащане на процесната сума, като част от
финансирането на процесния проект.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
2
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
уважителната му част.
В останалата му част същото е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.
В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по
редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, че са се
обвързали с действителен договор за реализация на проект „Подмяна на част от
водопроводната мрежа – амортизирана на с. ***, община ***“, по който посочената община,
като финансирана страна, се е задължила да извърши на свой риск срещу финансиране,
осигурено от финансиращата страна - ПУДООС, следната работа: „Подмяна на част от
водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“ /чл.1 от договора/.
Според уговорката, постигната между страните в чл.2 от договора, финансираната
страна се е задължила да осъществи реализацията на проекта в срок от деветдесет
календарни дни, считано от датата на Протокол № 2, в съответствие с Приложение № 1 –
График за реализация на проекта, което е неразделна част от настоящия договор.
В чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че е задължение на финансираната страна да
отчита всеки завършен етап и окончателното изпълнение на проекта пред финансиращата
страна, като всички отчетни документи и констативния протокол от проверката на обекта се
съгласуват от БД – Плевен.
Ал. 2 на с.чл. сочи, че при липса на констатирани недостатъци при отчета на даден
етап от изпълнението на проекта /съгласно Приложение № 1/ представителите на
финансиращата страна приемат резултатите и това обстоятелство се отразява в протокола по
чл. 3, ал. 1 от договора.
В ал.3 на с.чл е уговорено, че при наличие на недостатъци представителите на
финансиращата страна не приемат етапа за завършен, като поставят конкретни условия и
определят срок за отстраняване на констатираните недостатъци.
Според съглашението на чл. 5, ал. 1 за реализиране на проекта, предмет на договора,
финансиращата страна се задължава да заплати на финансираната страна сума в размер до
591 140, 46 лв. с включен ДДС, която сума е окончателна и не подлежи на корекция с
инфлационни и други коефициенти.
С чл. 5, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че стойността на извършените
дейности съгласно Приложение № 2 – количествено-стойностна сметка с анализни цени, се
финансира срещу представено искане за плащане с приложени към него фактури, издадени
от изпълнителя на обекта, документи, съгласно Правилника за изпълнение и предаване на
строително-монтажни работи, в съответствие с Наредба № 2/ 2003 г. и Наредба № 3/ 2003 г.,
както и протокол за обема извършена работа, съответстваща на разходите, подписан от
инвеститорския контрол и одобрен от директора на БД – Плевен.
3
Според специалните условия на чл.7 от договора средствата, отпуснати от
финансиращата страна, подлежат на връщане изцяло или отчасти в случай, че се констатира
неизпълнение на договора или в случай, че са използване не по предназначение, съгласно
чл.1 от договора.
В чл.8 страните са уговорили начина на прекратяване на договорната връзка, а в чл.9,
ал.1 - че договорът може да бъде изменян и/или допълван само по съгласие на двете страни,
изразено в писмена форма.
Страните не са спорили и по установените от приобщените писмени доказателства
факти, че преди сключване на обвързващия ги договор, въззиваемата страна е сключила
договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на СМР по
проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизиране на с.***, община ***“ №
Д -185/31.05.2018 г.
Няма спор и че договорът помежду им е сключен след надлежно решение на
управителния съвет на въззивното предприятие от 27.03.2017 г., обективирано в т.5 по
протокол № 1 /л.114 – л.124 от първоинстанционното дело/.
Доколкото приложеното по делото копие от протокола не носи подписите на
членовете на УС решаващият състав приема, че този факт не сочи на липса на подобно
решение, от една страна – поради обстоятелството, че протоколът е ангажиран като
доказателство от самия въззивник /приложен е към отговора по исковата молба/, а от друга –
според нормата на чл.14, т.3 от Правилника за устройството и дейността на Предприятието
за управление на дейностите по опазване на околната среда, правомощие на УС е да взема
решения за разходването на средства за проекти, обекти и т.н. Последното е в съответствие с
установеното от чл.4, ал.1 и ал.2 от същия правилник /прието на осн.чл.61, ал.6 от Закона за
опазване на околната среда/, че основен предмет на дейност на предприятието е реализация
на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и
програми в областта на околната среда, като безвъзмездно финансира екологични проекти
на общини по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната си
страница.
Така прилагайки договора за възлагане на обществена поръчка, както и количествено-
стойностна сметка на видовете СМР /заедно с анализи за определяне на единичните цени/,
линеен график за реализация и от офертата на изпълнителя по договора за СМР, Община
*** е кандидатствала за финансиране на горепосочения проект от страна на ПУДООС, в
резултат на което е бил сключен и договорът между страните от 29.06.2018 г.
Посочената количествено стойностна сметка на практика включва в себе си стойността
на представените общо четири броя такива /л.172 – л.178 от първоинстанционното дело/,
касаещи клон № 2, клон № 3, клон № 4 и клон № 5 на обекта, касаещ договора за СМР, с
възложител – Община *** и изпълнител – Мега Хидрострой“ЕООД и е в размер на
591 140,46 лв., с включен ДДС.
В тях строителните работи са конкретизирани по вид, количество и стойност.
Според приобщения като доказателство протокол за приемане на извършени СМР на
обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“,
съставен на 02.10.2018 г. и подписан от представител на възложителя – община ***, на
строителния надзор „РСБ“ ООД, гр. ***, и на изпълнителя - „Мега Хидрострой” ЕООД, на
посочената дата представителните на посочените страни установили, че към 20.09.2018 г. са
извършени и подлежат на заплащане посочените СМР, индивидуализирани чрез описание,
ед.мяра и количествено стойностна сметка, всички на обща стойност 449 332,73 лв.
Между същите участници на 05.02.2019 г. e съставен и друг протокол за приемане на
извършени СМР на същия обект, в който са описани СМР, извършени и подлежащи на
заплащане към 21.12.2018 г., отново конкретизирани по вид, количество и стойност.
4
В него общата стойност на извършените СМР, с вкл. ДДС е в посочен в размер от
591 140,46 лв., а тези, извършени за месеца – в размер на 139 371,85 лв.
Страните по делото не спорят и се установява от приобщените писмени
доказателства /извлечение от сметка на община *** и платежно нареждане – л.90 – л.91 от
първоинстанционното дело/, че на 18.10.2018 г. въззивникът е наредил по сметка на
въззиваемата община сумата от 449 332,73 лв., с посочено основание за плащане –
водопровод.
На 13.02.2019 г. е съставен протокол № 2/12308, с който е констатирано, че на обект
„Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“ са
извършени видовете работи, описани в акт обр. 19 № 2/ 05.02.2019 г., както и че те са
изпълнени съгласно договор № 12308/ 29.06.2018 г.
Отразено е в протокола, че разходите по този акт в размер на 139 371, 85 лв. с ДДС, са
изразходени по предназначение и следва да бъдат изплатени.
Протоколът е подписан без каквито и да е забележки от комисия в състав: 1/ инж. В.
Д. – Инвеститорски контрол – ПУДООС; 2/ Кмета на община *** – Г. М.; 3/ Д. С. -
инвеститорски контрол от община ***; 4/ З. К. - управител на „Мега Хидрострой” ЕООД; 5/
инж. В. Р. - управител на „РСБ“ ООД; и 6/ И. Д. - ст. експерт Дирекция „Контрол“ към
Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Според другия приложен протокол - обр.16, за установяване на годността за
ползването на строежа, представляващ „Подмяна на част от водопроводната мрежа
/амортизирана/ и 108 бр. сградни водопроводни отклонения“ в с.***, общ.***, обл.***,
подписан без забележки и особени мнения от всички членове на комисията на последното й
заседание, състояло се на 05.03.2019 г., на обекта е дадено разрешение за ползване по
предназначението си.
Гореустановените факти, според решаващия състав, предпоставят следните правни
изводи:
Предявените при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.79, ал.1 с.з .и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими, предвид надлежната
процесуална легитимация на страните по спора /определяща се от твърденията на ищеца/ и
наличието на правен интерес за последния от предявяване на осъдителен иск за изпълнение
на поето договорно задължение за заплащане на суми, дължими по договор за осигурено
финансиране, сключен между страните, предвид твърденията, че по валидно възникнала и
съществуваща облигационна връзка между тях, финансиращата страна не е изпълнила
задължението си за заплащане на дължимото финансиране в пълен размер.
Разгледани по същество както главният, така и акцесорният иск, до уважения от
първоинстанционния съд размер, се явяват основателни.
Решаващият състав изцяло споделя доводите в подкрепа на горепосочения извод,
изложени от първоинстанционния съд, и за избягване на приповтарянето им препраща към
тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията, развити във въззивната жалба, излага
и следното:
Страните по делото са надлежно обвързани от формален, двустранен, възмезден
договор за осигуряване на финансиране, сключен при спазване на процедурата по чл.4 от
Правилника за устройството и дейността на ПУДООС, във вр. с чл.64, ал.3 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/.
Само за пълнота е необходимо да се посочи още веднъж, че доколкото приложеното
копие от Протокол № 1/27.03.2017 г. от проведеното заседание на УС на ПУДООС, на което
е взето решението за финансиране на проекта за подмяна на част от водопроводната мрежа
на с.***, общ.***, обективирано под № 5 в протокола, не е подписан, то решаващият състав
5
установи наличието му на интернет страницата на Министерството на околната среда и
водите.
По повдигнатия въпрос страните не са спорили в хода на производството, както и не
са спорили по установения от обсъдените доказателства факт, че всяка една от тях надлежно
е изпълнила задълженията си по договора за извършване и предаване на СМР, респ. –
заплащане на дължимата се за финансирането им сума, до размер на 449 332,73 лв.
Спорен по делото е въпросът относно изпълнение на задълженията на двете страни за
извършване и отчитане на извършените СМР за остатъка от договора от страна на
финансираната страна, както и заплащането на дължимата сума за тези СМР от осигуреното
финансиране от финансиращата страна.
Възраженията на въззивника са, че извършените СМР, за които се претендира остатъка
от осигуреното финансиране до размер на 139 371,85 лв., са различни от първоначално
договорените между страните, както и че са извършени след уговорения срок.
По отношение на първото от възраженията е необходимо да се посочи, че съвкупният
анализ на всички приобщени по делото писмени доказателства еднозначно установяват, че
извършените и приети СМР, както от комисията по протокол № 2/12308, така и от тази,
издала удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта, са идентични по вид,
количество и стойност с тези, посочени в проектната документация на обекта, вкл. и с
количествено-стойностните сметки, представляващи Приложение № 2 към договора.
Горният факт е установен и от представител на самия въззивник, участвал при
приемането им и това ясно и безпротиворечиво е посочено в протокола № 2/12308 за
приемане на извършените работи по процесния договор, съставен на 13.02.2019 г. от
нарочно съставена комисия, в чийто състав е било включено и лице – инж.В. Д.,
осъществяващ инвеститорски контрол за сметка на ПУДООС, както и експерт от дирекция
„Контрол“ към Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Същата комисия е констатирана изпълнение на работите, описани и в акт
обр.19/05.02.2019 г., както и че средствата от 139 371,85 лв. са изразходвани по
предназначение и следва да бъдат изплатени.
Обсъдените доказателства не са били оспорени от въззивника в хода на
производството, вкл. същият се е ползвал от тях, като ги е приложил към отговора по
исковата молба.
В този смисъл и следва да се приеме, че същите установяват безсъмнено и
безпротиворечиво релевантните за предмета на производството факти по изпълнение на
договорното задължение за реализиране на СМР съобразно одобрения проект по вид,
количество и стойност от финансираната страна - Община ***.
В противорес на същите доказателства в подкрепа на твърденията отговора по
исковата молба и във въззивната жалба, че първоначалният проект, както и договорът за
обществена поръчка са били променени, вкл. – че изпълнителят е извършил различни
дейности от първоначално публично обявените такива в техническата спецификация на
обществената поръчка, не са ангажирани от страна на въззивника в хода на производството
и пред двете инстанция.
Ето защо и така формулираното възражение следва да се приеме за недоказано.
За пълнота само следва да се добави, че установеното в акта /обр.10/ за установяване
състоянието строежа при спиране на строителството на 10.10.2018 г. е в насока, че всички
изпълнени строително монтажни работи са съобразно одобрения проект, а невъзможността
за реализирането му в част от трасето, поради предходно строителство, е преодоляна с друго
техническо решение – хоризонтален сондаж, което обаче е отразено, че не е съществено
изменение на проекта и за което не е необходимо преодобряване на проектите.
Изрично е отразено в цитирания документ, че предложеното проектно решение не води
6
до никаква промяна или увеличаване на количествата или на нови видове СМР в одобрената
оферта за изпълнение.
В допълнение - ангажираните писмени доказателства установяват, че новото
техническо решение не са е отразило по никакъв начин на стойността на обема, вида и
стойността на изпълнените и отчетени пред финансиращата страна строителни работи,
поради което и тя ги е приела без забележки.
По възражението за недължимост на претендираните суми по главния и акцесорния иск,
поради неточното изпълнение на задължението на насрещната страна по време.
Ако същото се приеме за състоятелно би означавало, че обвързващият страните
договор е срочен, като след изтичане на този срок действието му е прекратено и страните не
си дължат уговорените в него насрещни престации.
Подробният анализ на клаузите от договора обаче, направена по-горе сочи, че
договорът не е срочен, предвид че подобна уговорка в същия липсва.
Според решаващият състав следва да се сподели доводът на въззиваемата страна, че
срокът, посочен в чл.2, не е срок на действие на договора, а такъв за изпълнение на
задължението на финансираната страна за осъществяване реализацията на проекта.
Това е така, защото – на първо място, клауза „срок на договора“ в съдържанието му не
е уговаряна.
От друга страна – нормата на чл.2 е част от глава „права и задължения на страните“ по
договора, а изричният й текст урежда задължение на една от страните – финансираната
страна, срещу насрещни задължения на финансиращата.
На трето самостоятелно основание – в чл.8, глава „прекратяване на договора“ липсва
клауза, че същият се счита прекратен с изтичане на срока му.
Напротив – уговорената такава в чл.8, ал.1 е – с реализиране на предмета по чл.1, което
съглашение предпоставя, че целта на договора напрактика е постигането на дължимия от
финансираната страна резултат.
Следователно – страните са уговорили срочност на посоченото задължение на Община
*** и правната последица от неточното изпълнение във времево отношение на това
задължение е изпадането на страната в забава /арг. от чл.84, ал.1, пр.1 ЗЗД/.
Извод в противната насока не може де се извлече и от систематичния анализ на
останалите тестове от договора, който сочи, че основните задълженията на страните по него
са: 1/ за финансираната страна – извършването на свои риск на проекта, описан в чл.1 от
договора; в уговорения срок от 90 дни; отчитането на всеки извършен етап и окончателното
изпълнение на проекта; водене на аналитична счетоводна отчетност; 2/ за финансиращата
страна – да приеме извършената работа по изпълнение на проекта, като при наличие на
недостатъци се поставят конкретни условия и се определя срок за отстраняване за сметка на
финансираната страна; по всяко време на изпълнение на проекта да изисква и получава
информация, да дава разпореждания, да упражнява контрол.
Следва да се акцентира изрично върху съглашението на чл.4, ал.2 от договора, според
което при неизпълнение, забавено или некачествено изпълнение на задълженията по него,
финансиращата страна има право да спре или отложи заплащането на уговорената за
финансиране на проекта сума, до отстраняване на недостатъците.
Всичко изложено сочи еднозначно на извод, че уговорката в чл.2 е за срочност на
задължението на финансираната страна и неизпълнението й предпоставя изпадане на същата
в забава, като последиците от това са установените от договора /чл.4, ал.2 – спиране или
отлагане на задължението на насрещната страна за плащане на финансиращата сума, до
отстраняване на недостатъците – разб. – до изпълнението на проекта по време/ и от закона –
чл.79, ал.1 ЗЗД.
7
По отношение на последните – следва да се сподели доводът на първоинстанционния
съд, че като кредитор по договорната връзка поради неизпълнението в срок на задължението
на насрещната страна, финансиращата страна има право да търси обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение по общия исков ред; да развали договора – каквато хипотеза в
случая не се поддържа и не са ангажирани доказателства да е налице, вкл. и във вр. с чл.8,
ал.4 от договора; да упражни правото си по чл.90 ЗЗД.
При наличие на действително и действащо договорно правоотношение с изясненото
съдържание обаче, същата няма право да откаже изпълнение на своето задължение за
заплащане на уговорената за финансирането на проекта сума, предвид установяването в
кумулативна даденост на предпоставките за това изпълнение – окончателното завършване и
отчитане изпълнението на проекта и приемането на работата без забележки и без
констатирани недостатъци от ПУДООС.
Ето защо и т.к. страните не спорят по факта относно размера на това задължение, вкл. и
поради установяването му от анализа на писмените доказателства, правилно предявеният
главен иск е уважен в пълен размер.
Неговата основателност сочи на основателност и на акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение, предвид че въззивникът е бил
поканен изрично да стори това. По размер искът се явява основателен до присъдения от
първоинстанционния съд размер, съобразен с началния и крайния период на забавата за
изпълнение на това задължение.
Предвид изложеното и поради пълното съвпадение на крайните изводи на въззивната и
първата инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, вкл. с оглед
направеното изрично искане в тази насока в отговора по въззивната жалба в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в настоящето производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител, в размер на 300 лв.,
определен по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл.78, ал.8 ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1021/17.07.2020 г., постановено по т.д. № 1790/2019 г. по
описа на СГС, ТО в частта му, с която Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда, с ЕИК *** е осъдено да заплати на Община ***, обл.*** на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 139 371, 85 лв. /сто тридесет и девет
хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
уговорено финансиране за покриване на разходите за извършени строително-монтажни
работи по изпълнение на екологичен проект на община ***, с предмет „Подмяна на част от
водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“, дължимо по договор №
12308 от 29.06.2018 г., сключен между Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда и Община ***, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 09.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4 336, 01 лв. /четири хиляди триста
тридесет и шест лева и една стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата в размер на 139 371, 85 лв., начислено за
периода от 21.05.2019 г. до 09.09.2019 г.
ОСЪЖДА Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда да
заплати на Община *** сумата от 300 /триста/ лева направени разноски по делото пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му
8
представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9