№ 279
гр. София , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502220 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
срещу решение № 8380/09.12.2019г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по
гр.д. № 9129/18г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 35 000 лв.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от М.
К. К. частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
сумата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 200000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД поддържа, че в атакуваната от него
част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че от събраните доказателства се установява смъртта на Й. К. в
резултат на ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № В 8176 РР. Събраните гласни доказателства сочат, че между
ищеца и пострадалият е имало близка родствена връзка и са поддържали
редовен контакт, подкрепяли са се взаимно в случай на необходимост. Но не
са ангажирани доказателства, които да сочат, че по своето съдържание и
1
интензитет връзката на ищеца и починалия е надхвърляла обичайните
предели на доверие, любов и подкрепа между братя.
Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Жалбоподателят – ищец счита, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. От
решението става ясно, че искът му е основателен и доказан, но до присъдения
размер, въпреки че са опровергани всички възражения на ответника. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че е претърпял силни
болки и страдания, силен емоционален стрес от загубата на своя брат. Той не
може да продължи живота си без да скърби за него.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
В депозиран писмен отговор М.К. оспорва жалбата на застрахователя.
ЗК „Лев Инс“ АД чрез процесуалния си представител оспорва
насрещната въззивна жалба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М.К.
твърди, че на 01.11.2015г. около 8.00 ч. Л. К. Р. е излязъл от дома си в с.
Изворско със своя автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******. Срещнал се с
приятелите си Й. К. и П. И.. Тримата се качили в автомобила и тръгнали за гр.
Аксаково. Й. К. седял на задната седалка, а П. И. на предна дясна седалка.
МПС се е движело по главен път Добрич- Варна в посока гр. Аксаково. На
около един километър след разклона за с. Изворско Л. Р. е предприел маневра
изпреварване на лекотоварен камион. След като го подминал е започнал рязко
да се прибира в своята лента за движение, при което се е завъртял и
навлязъл в затревен банкет надясно с предната си част. Ударил се в пътен
2
знак като го изкъртил от бетонната му основа, навлязъл към скат с
денивелация около 1.70 м., след което прелетял и под ъгъл се ударил в
лявата си страна в крайпътно дърво. В следствие на удара автомобилът се е
деформирал по лявата си странична част. Пътникът на предна дясна седалка е
излетял заедно с панорамното стъкло, а Й. К. се е ударил в предната седалка и
средната колонка на автомобила в дясно. В следствие на това е получил
съчетана черепномозъчна травма, гръдни и коремни травми, изразяващи
в несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. В хода на
образуваното досъдебно производство е изяснено, че причината за
произшествието е загуба на напречна устойчивост на задните колела на лекия
автомобил, управляван от Л. Р.. Той е осъществил престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, но поради факта, че е починал
наказателното производство е прекратено. Ищецът е брат на починалия Й. К..
Двамата са живеели в едно домакинство и между тях е имало силна духовна
и емоционална връзка. Били са сплотено и задружно семейство. Вследствие
на смъртта на брат си ищецът е останал без своя по- голям брат под чието
крило е израснал, на когото се е доверявал и чиито съвети е приемал, защото
са израснали без баща. За ищеца е настъпила внезапно огромна празнота,
което не може да бъде запълнена и преодоляна. За лекия автомобил е имало
сключена застраховка „гражданска отговорност“ валидна до 16.11.2015г.
Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от
датата на произшествието -01.11.2015г. до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва
иска. Сочи, че от твърденията в исковата молба не се установява че ищецът
следва да получи обезщетение за неимуществени вреди поради особена
близост с починалия Й. К.. С решение по гр.д. № 7181/16г. на майката на
починалия К. К. е присъдено обезщетение от 150 000 лв., което й е изплатено
заедно с лихвите. Застрахователят оспорва иска като прекомерен по размер.
Прави възражение по чл.111, б. „ в“ от ЗЗД по отношение на законната
лихва. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия, тъй като
е пътувал без поставен предпазен колан.
Безспорно е, че на 01.11.2015г. е настъпило описаното в исковата
3
молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие от
01.11.2016г. и фотоалбум.
Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №
151151/16.11.2015г. е, че след смъртта си на 01.11.2015г. Й. К. е оставил като
законен наследник К. К. негова майка.
Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд
е, че за лек автомобил „ Хонда Сивик“ с рег. № В8176РР е имало сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество
и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
От представеното удостоверение за раждане на ищеца е видно, че той
има произход на К. К., вписана като негова майка.
Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар съдебна
медицина е посочила причината за смъртта на Й. К., както и че той е пътувал
без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв е имало възможност да
избегне смъртния изход.
Допусната е автотехническа експертиза, която е дала заключение за
мястото на инцидента и за механизма му, както и че процесният автомобил е
бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички места.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и
безпристрастни.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х. твърди, че познава ищеца и брат му Й.. Те са работили
при него. Били са в много добри отношения помежду си, защото са кръвни
братя. Имат и други братя. Заедно двамата са живеели на квартира и много
добре са се разбирали. Искали са да си купят къща и да приберат и другите
братя. Ищецът и починалият му брат са били неразделни. Когато единият не е
идвал на работа и другият не е идвал. Ищецът продължава да работи при
свидетеля. Инцидентът е станал през ноември 2015г. и загубата на брат му се
е отразила много зле на М. К. . Говори само за починалия. Ходили са на
4
гробища преди десет дни, валял е дъжд и гробът е бил пропаднал. Ищецът
вадел пръстта и плаче. Когато видел катастрофа започвал да говори за брат
си. М. К. е бил на работа, когато е разбрал за брат си. Загубил е съзнание,
станало му е лошо. Помежду си не са се карали. Знаели са кой е по-
големият и кой по- малкият. Когато единият е болен, другият е оставал да се
грижи за него. Почитали са се и са се уважавали. Когато звучи музика в
работата се дръпва на страни и започвал да плаче, защото му тежи за брат
му. Ищецът има друг брат и сестра, но казвал, че не са негова кръв. Всеки
четвъртък и на задушница купува за бригадата кафе и банички, за да почете
починалия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 35 000лв. Приел е за основателно възражението за
съпричиняване, направено от ответното дружество.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
5
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Л. Р. е била
застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна
към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на
произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при
жалбоподателя – ответник. С оглед на приетите доказателства- заключение на
автотехническа експертиза, следва да се приеме, че са налице предпоставките
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има
основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на брат си и в какъв
размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че
починалият е негов брат. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС
№ 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение
на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
6
връзка.В тежест на претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е да
установи, че е изградил особено близка, трайна и дълбока житейска връзка с
починалия и поради това търпи значителни болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето, присъщи за родствениците
от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е достатъчна
само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие на смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления на
ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само , ако от доказателствата може
да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания. Тези обстоятелства съдът следва
да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирал писмени и гласни доказателства. Не се спори, че починалият Й. К.
е негов по- голям брат. Близката родствена връзка предполага изпитването на
силни чувства между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и подкрепа.
Разпитаният свидетел установява, че между тях е имало именно такава
емоционална връзка и че смъртта му се е отразила негативно на М. К.. Но
показанията му не доказват, че смъртта на Й. К. е причинила на ищеца
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Не са установени
такива житейски обстоятелства/ ищецът и починалия да са израснали без
баща, макар да има такива твърдения в исковата молба/, които да
обосновават изключително силна връзка извън обичайната и традиционната
между братя, характерна за българската традиция, а именно за връзката
между братята и сестрите -израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради
7
смърт на родител(Р № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о., Р № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК, II т.о/ Живеенето
съвместно в един дом, полагането на грижи един за друг не е необичайно за
такъв вид родственици. Няма нещо изключително за отношения между братя,
което да обосновава по- голям интензитет на моралните болки и страдания
на ищеца. Това, което той е правил, за да почита паметта на брат си/
задушница/ и посещенията на гроба не са нещо изключително и необичайно
от това, което българската традиция предвижда и изисква и което всеки
преживял близък извършва в такъв случай. Ищецът не е доказал и двете
кумулативни предпоставки, посочени по – горе, обосноваващи основателност
на претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Поради това решението на СГС следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск е уважен и той се отхвърли изцяло. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя – застраховател се дължат
разноски за въззивната инстанция, както и за СГС в размер съответно на 800
лв. за САС/ 700 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ и 100 лв. за СГС- разликата между направените и присъдени
разноски от СГС с обжалваното решение, включващи възнаграждение за
вещи лица. Въззивният съд не присъжда юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, доколкото вече определеното и
присъдено е достатъчно по размер.
На жалбоподателя – ищец при този изход на спора не се дължат
разноски.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8380/09.12.2019г. на СГС, ГО, 18 състав,
постановено по гр.д. № 9129/18г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 35 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. К. К., с. ***, ул. „***“ № * срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, гр. София, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
сумата от 35 000 лв. като неоснователен и недокана.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № * да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А сумата от 800 лв. / осемстотин лева/ разноски по делото пред САС и 100
лв. / сто лева/ разноски по делото пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9