Р Е Ш Е Н И Е
№562
гр.Добрич,
31.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
аседание
на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година Втори състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 441/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.144,ал.1 и чл.156,ал.4 и ал.5 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Стожер
2008“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Стожер,ул.“Славянска“
№17, представлявано от С.И.С., срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 38/1/1210953/3/01/04/01 от 27.06.2019г. на
Изп.директор на ДФ “Земеделие“-Разплащателна агенция,
с който на основание чл.54,ал.2 от Наредба №8/02.04.2008г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка 121 “Модернизиране на
земеделските стопанства”,във връзка с изпълнението на чл.12,ал.1 от Приложение
№2 към договор №38/1/1210953 и на чл.16,ал.4 от Наредбата,както и на основание
чл.59,ал.1 и ал.2 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, и във връзка с
чл.165 и чл.166 от Данъчно процесуалния кодекс ДОПК/, и чл.20а, ал.1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е определено публично
държавно вземане в размер на 3 222,10 лева ,представляващо намаление на
субсидията с установения процент на намаление на размера на земята за
2015г.,2016г.,2017г., и 2018г.
В жалбата се твърди, че заповедта противоречи на материалния закон и се
иска да бъде отменен на подробно
изложени в нея съображения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
адв.Д.Н., която поддържа жалбата и допълва,че не е ясна методиката,по която е
направено изчислението.Следва да се има предвид,че отпуснатата субсидия е за
40% от направените разходи,които са закопуване на земеделска техника. АО
изчислява процентно отношение на намаляване на субсидията, без да са предвидени
съответните амортизации и консумативи дза поддържане на техниката.Като посочва
конкретни цифри и проценти, заявява,че методиката на изчисление не е точна.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт Д.Ашикова, която оспорва жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и възнаграждение за
юрисконсулт.
Добричкият административен съд,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.3 от АПК, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
акта като неизгоден за него, поради което е процесуално допустима.Разгледана по
същество е неоснователна поради следното:
По делото няма
спор,че между Държавен фонд “Земеделие” и „Стожер 2008“ ЕООД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Стожер, ул.“Славянска“ №17, представлявано от С.И.С. има сключен Договор за отпускане на финансова
помощ по мярка 4.1 “Прилагане на стратегии за местно развитие” от ПРСР
2007-2013,във връзка с Мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”
038/1/1210953/ 14.05. 2014г. -л.52 до л.55.
Предмет на договора е
закупуване на земеделска техника, като Фондът педоставя безвъзмездна помощ в
размер на 40% от одобрените и реално извършени от Ползвателя
разходи.Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
документи е 8 480,00 лева, които са изплатени. Неразделна част от договора
е Приложение №2 на л.57 до л.58. Съгласно чл.12 от същото,когато инвестицията-предмет
на договора е за закопуване на зееделска техника,обработване на почвата и
събиране на реколтата, както и за извършване на дейности с растителни продукти
при условията на чл.23 от Наредба №8, Ползвателят е длъжен за 5-годишен
период,след сключване на договора да обработва и регитрира земя с размер не
по-малък от 1800 дка в ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ .
След окончателното
плащае по договора, е извършена проверка в периода 11.12.2018г.-14.12.2018г..на
място. Извършени са и допълнителни проверки
при които е установено,нарушение на разпоредбата а чл.12,ал.1 от
Прриложение №2 към Договор а именно, през 2015г. е обработвал и регистрирал
земя в размер на 1667,90 дка, което е по-малко от 1800 дка със 7,34 %. За
неспазеното задължение, намалената субсидия е вразмер на 622,34 лева.
През 2016г.
Ползвателят също не спазва задължението си,като декларира и обработва земя
16345,00 дка;,което е по-малко със 9,17 % от поетия ангажимент. В този случай
намалената субсидия възлиза на 720,30 лв.
За 2017г. е обработвал и регистрирал земя в размер на 1555,52
дка, или с 13, 58% по-малко от 1800 дка,като намалената субсидия е възлиза на
969,40 лв.
За 2018г.,също след
направена справка, обработваемата и
регитрирана площ е 1534,42 дка,което е по-малко от 1800 дка с 14,75 % предвид
което сумата за възстановяване е 910,06 лв. Ощият рязмер на задъължението е
определен на 3 222,10 лева.
Във връзка с
установеното, на Ползвателя е предоставена възможност да да представи писмени
възражения-л.40.Такива са представени в указания срок. Разгледани,но не са
уважени, в резултат на което е издаден процесния АУПДВ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Оспореният акта е
издадена от компетентен административен орган , в необходимата писмена форма и е
фактически и правна мотивиран
Основният спор по
делото е,дали задължението е правилно изчеслено. За да се произнесе по този
спор, съдът е преценил,че следва да се ползва от специални знани, предвид което,
и с оглед искането на ответника е допуснал
изговянето на Съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните и приета от
съда като компетентно и безпристрастно дадена. От заключението на вещото лице
се установява,че размерът на публичното
държавно вземане е правилно установен и възлиза на 3 222,10 лева. Вещото
лице е установило,че между заявленията за подпомагане и декларираните площи за
процесния период и данните от административните проверки за същия период-
2015г. до 2018г., няма разллика т.е.,плоките съвпадат. Също според вещото лице
намалението на отпуснатата безвъзмездна помощ не е въз основа на сумиране на процентите от
процесните години, а е изчислено отзелно по години, като се е спазвал съответния
процент на несъответствие, съответно наложеното възстановяване на изплатените
средства е за всяка една година по отделно. Всъщност това ясно е отразено и в
обстоятелствената част на самия акт.
Съдът установи,че при издаването
на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
или пък на материалния закон. Спазена е процедурата по установяванена
нередност, на какъвто е приравнен и оспореният акт. По делото е безспорно
установено, че Ползвателят не е изпълнил разпоредбата на чл.12,ал.1 от Приложение №2, от процесния договор, съгласно
който, когато инвестицията-предмет на договора е за закупуване на земеделска
техника, обработване на почвата и събиране на реколтата,какъвто е настоящият
случай,Ползвателят е длъжен за 5-годишен период,след сключване на договора да обработва
и регитрира земя с размер не по-малък от 1800 дка в Интегрираната система за
администриране и контрол .С оглед това неспазване, правилно е установена и
сумата за намаление на субсидията.
С оглед изложеното настоящият
състав счита, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение
за случая и ги е преценил в тяхната логическа последователност и взаимовръзка,
в резултат на което е стигнал до правилни и обосновани фактически и правни
изводи за определяне на задължение, което от своя страна правилно е определено
и по размер,поради което жалбата срещу АУПДВ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на изхода от
делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 450 лева, от които 300 лева платен
депозит за вещо лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от изложеното, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Стожер 2008“ ЕООД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Стожер,ул.“Славянска“ №17, представлявано от С.И.С., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 38/1/1210953/3/01/04/01 от 27.06.2019г. на Изп.директор на
ДФ “Земеделие“-Разплащателна агенция, с който на основание
чл.54,ал.2 от Наредба №8/02.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна помощ по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”,във
връзка с изпълнението на чл.12,ал.1 от Приложение №2 към договор №38/1/1210953
и на чл.16,ал.4 от Наредбата,както и на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, и във връзка с чл.165 и чл.166 от
Данъчно процесуалния кодекс /ДОПК/, и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ е определено публично държавно вземане в
размер на 3 222,10 лева ,представляващо намаление на субсидията с
установения процентна намаление на размера на земята за 2015г.,2016г.,2017г., и
2018г.
ОСЪЖДА „Стожер 2008“ ЕООД,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с.Стожер,ул.“Славянска“ №17,
представлявано от С.И.С., а заплати на ДФ
„Земеделие“ – РА сумата от 450 лева, разноски по делото пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: