Решение по дело №47/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на В.Н.Ц. ***, против заповед № ЗСП/Д-ВН/8332 от 07.01.2022 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, която е потвърдена с решение № 05-РД-06-0009/08.02.2022 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта и решението са неправилни, немотивирани, постановени при невярна фактическа обстановка и незаконни. Сочи се, че тълкуването на закона, което е направено, е лично мнение и не изпълнява целта, за която е създадена службата „Социално подпомагане“.

Ответникът по делото: директор на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Видин, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Твърди, че отказът е законосъобразен, тъй като условията за отпускане на помощта са инцидентно възникнали, а не ежемесечни битови потребности. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: до директора на ДСП - Видин от жалбоподателя Ц. е подадено заявление вх.№ ЗСП/Д-ВН/8332 от 29.12.2021 г. за отпускане на еднократна помощ за „ВиК, просрочени задължения и ел. ток“, в което същият декларира, че е безработен, няма доходи през месеца, предхождащ заявлението, обитава жилище от две стаи, което е единствено за него, не притежава други недвижими имоти, през последните пет години не е отчуждавал свое недвижимо имущество, не е регистриран като търговец или собственик на капитал в търговско дружество, не е страна по договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, през последните три години не са му налагани санкции по ЗДДФЛ. Приложил е Покана за доброволно плащане и уведомление от „ВиК - Видин“ ЕООД, от която е видно, че към 22.12.2021 г. има задължение в размер общо на 138,35 лева. Декларирал е съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация, както и съгласие за разкриване на служебна тайна, относно притежавани недвижими имоти, МПС и доходи от отдаване под наем на жилища и други помещения.

Изготвеният социален доклад потвърждава заявените от Ц. обстоятелства, като установява, че лицето притежава 1/6 ид.ч. от наследствен  апартамент в гр. Видин, където живее брат му, както и 1/8 ид.ч. от наследствено жилище в с. Въртоп, което е необитаемо и е невъзможно да бъде отдадено под наем. Докладът посочва, че лицето не се подпомага по чл.9 от ППЗСП, въпреки че многократно е консултиран за реда и условията за подпомагане с този вид помощ, като отказва да подаде заявление-декларация. Същият няма доходи за посрещане на разходите си, свързани с потребяване на комунално-битови услуги, лекарства и други. Намира се в затруднено финансово положение и въпреки, че всички разходи са сведени до минимум, няма данни за инцидентно възникнала нужда. През 2020 г. и 2021 г. на лицето е изплатена целева помощ за отопление. Лицето е с нисък жизнен стандарт, но не отговаря на условията за отпускането на еднократна помощ по смисъла на чл.16 от ППЗСП, тъй като в случая няма възникнала инцидентна нужда.

С обжалваната заповед директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Видин е отказал отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП с мотиви, че няма доказателства за инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизнено важни потребности към момента на подаване на заявлението. Инцидентната потребност възниква непредвидимо и има извънреден, необичаен характер. Заповедта е потвърдена с решение на директора на РДСП – Видин с идентични мотиви.

Установява се по делото, че В.Н.Ц. не получава доходи, но независимо от това, поради своето бездействие, изразяващо се в неподаване на заявление-декларация, не се подпомага по чл.9 от ППЗСП. През месец Септември 2021 г. е получил целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021-2022 г. в размер на 523,55 лева.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от субект, имащ правен интерес да обжалва оспорения административен акт.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите правни разпоредби.

Съобразно чл.16 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Помощта е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и се предоставя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Не е спорно по делото, че заявителят не реализира доходи и не получава ежемесечни социални помощи, независимо, че е уведомен за наличието на предпоставки за последното. Същият не е в състояние да посрещне  ежемесечните си финансови разходи, но същевременно няма данни тези разходи да са възникнали инцидентно. Нещо повече, това са текущи битови разходи, които следват и са обвързани само с  консумацията и потреблението на лицата, а не и с получаваните от тях доходи. Тези разходи не може да се квалифицират като инцидентни. Инцидентна би се явила авария във връзка с потреблението на битовите услуги или друга неочаквана и непредвидена потребност. По делото не се събраха данни и не се представиха доказателства за такъв вид разходи. Нещо повече, в заявлението си Ц. е посочил просрочени задължения, а в жалбата си твърди, че се променят цените, поради което той не успява да плати своите сметки и заедно с това да се храни и да се движи с транспорт. Всички тези доводи не покриват основанието на чл.16 от ППЗСП. За тези основания законодателят е предвидил друга възможност за социално подпомагане, от която жалбоподателят не се е възползвал и макар, че това е неотносимо към настоящето производство, е аргумент за различните предвидени възможности и условия за подпомагане.

Съдът не споделя развитите от жалбоподателя доводи и тълкувания на понятията „инцидент“, „комунално-битови“ и „жизненоважни потребности“. Тълкуването е силно разширено и изместено от законовата цел. В случая се касае за понятия от обективната действителност, които не зависят от възприятията и убежденията на жалбоподателя.

Същественото в случая е, че жалбоподателят не е имал инцидентен разход, такъв, какъвто е предвиден от законодателя, съобразно трайно установената съдебна практика и житейската логика.

Предвид гореизложеното по отношение на В.Н.Ц. не са налице предпоставките на чл.16 от ППЗСП.

С оглед горното жалбата е неоснователна. При издаването на заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Видин са установени релевантните за спора обстоятелства, като са приложени правилно относимите разпоредби на постановлението и наредбата. Заповедта е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основанията по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

Предвид този изход на правния спор и сравнително ниската му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Ц. *** против заповед № ЗСП/Д-ВН/8332 от 07.01.2022г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, потвърдена с решение № 05-РД-06-0009/08.02.2022г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин.

ОСЪЖДА В.Н.Ц. ***, да заплати в полза на Агенция „Социално подпомагане” сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.13, ал.7, изр. последно от ЗСП.

 

 

Съдия: