№ 933
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503491 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.07.2021г. по гр.д. № 685/2018г. на Пернишки окръжен съд МБАЛ
„Рахила А.а“АД ЕИК ********* е осъдена да заплати на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на И. С. Б.
сумата от 90 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страданияот смъртта на сина му Н. И. С., починал на 28.02.2018г. в ответната
болница, ведно със законната лихва от 28.02.2018г., като искът над присъдения размер до
претендирания от 200 000лв е отхвърлен като неоснователен. Решението е постановено при
участието на ТЛП ЗК „Олимпик –клон България КЧТ“
Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника МБАЛ „Рахила
Ангерова“АД с оплаквания за неправилност и необоснованост. Конкретните доводи са
против изводите на съда, че е налице пряка причинна връзка между проведеното в ответната
болница лечение на пациента Н. С. и настъпилия летален изход, с което е реализиран
състава на чл.49 ЗЗД. В тази връзка се поддържа, че съдът е кредитирал изцяло
заключението на комплексната медицинска експертиза и в решението си подробно го
преразказал без да анализира и формира правни изводи относно всеки от елементите на
фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Изтъква се в подкрепа на посоченото, че не е
било взето предвид обстоятелството, че пациентът системно е употребявал диклофенак,
който медикамент е нестероидно противовъзпалително медикаментозно средство, което
според заключението на вещите лица Л. и З. може да доведе до язви и друг вид увреждания
1
на лигавицата на храносмилателния тракт. Този извод бил потвърден и от вещото лице М.,
която в допълнителното заключение е развила подробни съображения относно последиците
от прекомерната употреба на диклофенак. В тази връзка се изтъква, че в периода на
извършени прегледи и изследвания на пациента няма други данни за обилно кървене, и че от
показателите установявали подобрение и съответно, че консервативният подход при
лечението е дал резултат. Поддържа се още, че консервативното лечение е правилно и
обосновано, и че обема и качеството на положените за пациента грижи, установени
посредством писмените доказателства и показанията на д-р Н., опровергават изводите на
вещите лица за недостатъчност на прелятото количество кръв. При данни на 28.02.2018г за
активно кървене лекарският екип е извършил необходимите дейности за овладяване на
състоянието, а към хирургична интервенция е пристъпено след като поредните манипулации
не дават резултат, поради високия оперативн риск. Поддържа се необоснованост на изводите
на съда, който единствено е коментирал заключението на тройата медицинска експертиза
без да анализира заключението на в.л. гастроентеролог и другите писмени и гласни
доказателства. Оспорват се правните изводи за деликт без съдът да посочи конкретните
нормативни правила, които са били нарушени, и че цитираният Диагностичен и
терапевтичен алгоритъм /консенсус/ при остри кръвоизливи от горния гастроинтестинален
тракт не притежава правна характеристика на нормативен акт и съответно не пораждал
обвързващо действие. На следващо място се твърди, че не е налице пряка причинно
следствена връзка и този въпрос е останал без конкретни мотиви в съдебното решение. И на
края се поддържа евентуално, че определянето на размер на обезщетението от 90 000лв се
явява необосновано и неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се отхвърли искът като неосноветелен.
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия- ищец с подробни възражения
против оплакванията и искане за потвърждаване на обжалваното решение.
ТЛП не е взел становище по жалбата, нито изразил позиция в хода на
производството.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка въззивният състав констатира, че решението е валидно и
допустимо в обжалваната му осъдителна част. /чл.269 и сл ГПК/. В отхвърлителната си част
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД против ответник –лечебно заведение за болнична помощ, чиято
гаранционно –обезпечителна отговорност цели да се ангажира за вреди от противоправно и
виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на
медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето. Като
функционална обусловена, отговорността на лечебното заведение – възложител възниква,
ако се установят лични виновни действия на лекарите, при и по повод осъществяване на
възложени дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили на
2
лечение или на които са извършени определени медицински дейности, респ. не възниква
притезание за обезщетение тогава, когато обстоятелството, обусловило увреждането и
причинната връзка между него и увреждането са непредвидими и неизбежни.
Самият термин „лекарска грешка” не е изрично легално дефиниран. Медицинската
дейност е регулирана професионална дейност, която съгласно Закона за здравето /чл.81,
ал.2/ се гради на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество.
Нормативно е заложено да се осъществява /чл.79 - чл.80 ЗЗ/ чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството на медицинската помощ
се основава на медицински стандарти, приети по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика на осн. чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. По
този въпрос в практиката на ВКС /решение № 250/21.11.2012г. по гр.д. № 1504/2011г., ІІІ
г.о.; решение № 508/18.06.2010г. по г.д. № 1411/2009г., ІІІ г.о / е застъпено разбирането, че
отговорността на лекаря е свързана с принципа на адекватните очаквания специалистът да
предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти, добрите
практики и съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента.
Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието
му лечение, по време на което да се съобразяват и съблюдават всички гарантирани му права
и всяко несъвместимо с „добрата медицинска практика” професионално поведение
/действие или бездействие/ деянието /действие или бездействие/ ще е основание да се
реализира отговорността за лекарска /медицинска/ грешка и съответно ще има за последица
ангажиране гаранционната отговорност на възложителя.
От фактическа страна пред първата инстанция е било изяснено, че ищецът е баща на
Н. И. С., починал на 28.02.2018г., за удостоверяване на което ответната болница е издала
съобщение за смърт от същата дата, в което е посочено, че причина за смъртта е мозъчен
оток, ОНСН и ОДН, хемораличен шок и кървяща язва на дуоденума, хеморогичен ерозивен
гастрит. От медицинската документация е изяснено и че лекуващ лекар на сина на ищеца е
бил д-р О. Г. Ц., който към 16.02.2018г. е заемал длъжността „ординатор“ в хирургично
отделение. От посоченото следва, че е установена материалната легитимация на страните и
в частност на ответната болница по иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като една
от предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност.
Не е спорно на следващо място и се установява от медицинската документация,
включително от приложената епикриза от хирургично отделение на МБАЛ „Рахила А.а“ АД
гр.Перник, че синът на ищеца е постъпил в болничното заведение на 24.02.2018год. с
диагноза К26.0-Гастритис ерозива сангвиниолента; Улкус дуодени
санвининолента;Хематемезис; Мелена, както и че е починал на 28.02.2018год. в 12.00часа. В
епикризата са отразени усложнения: ОСН, ОДН, Анемия секундария, Хемораличен шок,
проведените диагностични и лечебни процедури, консултации, терапии, ходът на
заболяването, настъпилите усложнения и леталният изход.
Медицинката документация от постъпване на пациента по спешност на 24.02.2018год.
до смъртта му на 28.02.2018год. е проследена в цялост от назначената пред първата
3
инстанция и изслушана комплексна експертиза, включваща три вещи лица медици – д-р
Ил.Л. специалист по съдебна-медицина, д-р Б. З. специалист по анестезиология и
интензивно лечение, обществено здраве и здравен мениджмънт и д-р П.Попов специалист-
хирург. При приема в спешно отделение на 24.02.108r. пациентът е имал следните
оплаквания - обща слабост, прилошаване и сърцебиене. Прегледът е извършен от д-р Е. С.,
която е посочила за установено следното обективно състояние: „Пулмо (бял дроб) -
везикуларно дишане с влажни хрипове в двете белодробни основи; кожа – бледа; кор
(сърце) - тахикардия 130 удара/минута; кръвно налягане 137/73.; корем – мек; крайници -без
особености; консултация с хирург." В раздел "Изследвания" на същия документ е записано:
„Електрокардиограма, пълна кръвна картина и биохимия; наличие на черни изпражнения
при извършено ректално туше". В раздел „Терапия" е записано: „1 ампула диазепам + 2
ампули Кордарон + 1 банка серум Глюкозе 500мл." Категорични в тази връзка са изводите
на вещите лица, че още на този етап приложената терапия от една ампула диазепам и две
ампули кордарон, разтворени в една банка серум глюкозе е била груба грешка. Фактически
обосновават този извод с установеното наличие на черни изпражнения, които говорят за
кървене от горните етажи на гастроинтестиналния тракт, и че към този момент са били
налични данни за тежък анемичен синдром поради съобщените симптоми от пациента и
учестената тахикардия /сърдечна дейност/, която се явява физиологичен компенсаторен
механизъм при кръвозагуба. Приложението на диазепам и корадрон в този случай
определят и като необосновано, защото терапията е извършена без да бъде установена
причината за тахикардия с честота 130 удара за минута, за която било почти изключено да се
дължи на сърдечен проблем поради възрастта на пациента /36години/ и липсата на
предшестващи кардиологични страдания. Още към този момент симптоматиката сочела за
реализиран кръвоизлив и анемия, а в последствие и се потвърдила. В експертизата е
детайлно разяснено действието на приложеният препарат кордарон, който е
антиаритмично средство от III клас и се прилага при животозастрашаващи аритмии, за
разлика от процесният случай, в който учестената сърдечна честота била следствие от
реализираната кръвозагуба, а неправилната му употреба имала за последица неблагоприятно
въздействие чрез намаляване на кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв.
Пояснено в медицинската експертиза е действието и на другият приложен препарат
диазепам, който се отнасял към бензодиазепиновата фармакологична група и се прилагал
при тревожност, агресивност и безсъние, каквато симптоматика въобще не е имало и
неправилното приложение на препарата е повлияло негативно развилата се клинична
картина в резултат на острата анемия.
При проследяване историята на заболяването на следващо място комплексната
медицинска експертиза е достигнала до становище, че в случая още на етап спешен прием
приложената терапия не е била в съответствие с добрата медицинска практика, както и че
било очевидно, че пациентът е имал съдово артериално кървене от язвен дефект на
стомашната стена, предизвикан с голяма степен на вероятност от прекомерната употреба на
диклофенак. До тези изводи са достигнали въз основа на медицинските документи, в които е
посочена диагнозата Мелена при приема в спешно отделение, и че е лекуван за Гастритис
4
ерозива сангвиниолента; Улкус дуодени сангвинолента; Хемтемезис; Мелена, давността на
оплакванията около 2-3 дни и посочената от пациента употреба на диклофенак в големи
дози. В тази връзка е пояснено, че препаратът диклофенак е нестероидно
противовъзпалително медикаментозно средство, прилагано при болка и възпаление, като в
по-големи дози води до образуването на язви и друг вид увреждания на лигавицата на
храносмилателния тракт, което от своя страна води до кървене. Проследени са извършените
по време на престоя диагностични процедури, подробно описани в констативната част на
заключението – ренгенографски изследвания, кръвоспираща терапия, проследяването на
хемодинамиката на 6часа. Вместо подобрение показателите на пациента динамично са се
влошавали - установен е срив в хемодинамиката РР 90/60мм, невъзможност да се овладее
кървенето въпреки кръвоспиращите продукти, артериално кървене от язвения дефект на
дуоденума. Всички тези данни според вещите лица /в графичното им оформление към
заключението/ са свидетелствали за тежък анемичен синдром, поради това че въпреки
извършените кръвопреливания, той в нито един момент от престоя си не е бил с показатели
на кръвта в рамките на референтните граници. От този извод следва и друг за
несвоевременното привеждане на пациента в ОАИЛ на 27.08.2018г, до което се е
стигнало поради формалното проследяване на показателите от лекарите в хирургично
отделение, като въпреки кървенето не са били проследявани хемодинамика, лярен
рефир и периферни пулсации, които в най-голяма степен биха дали сигурна
индикация за тежкото животозастрашаващо състояние на пациента. Към оперативно
лечение се е пристъпило в изключително късен етап при некомпенсирани нарушения на
жизнените показатели и именно тези нарушения на добрите медицински практики се
намират в причинна връзка с настъпилия летален изход. По същество според съдебните
експерти бил спазен диагностично-лечебния алгоритъм по Клинична пътека № 72
„Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт“,
тъй като терапевтичните процедури са изпълнени, но не своевременно – фиброгаскопията
е следвало да се направи с приема на пациента, инфузионната и хемотрансфузионна терапия
да е в значително по-големи количества за възстановяване на показателите; ултразвуковата
ехография в случая не замествала фиброгастродуоденоскопията, предвидена по
стандарт при изследване на кървящи язви, тумори, стенози и други заболявания на кухите
коремни органи и е следвало да бъде направена още при приема му в лечебното заведение.
При разпита си в съдебно заседание вещите лица потвърждават извода си, че
фиброгастроскопията на пациента е следвало да бъде направена още преди приемането му в
хирургично отделение, и че независимо от липсата на данни за кървене при направената
такава на 26.02.18г., тя е следвало да се повтори поради данните за прием на нестороидни
противовъзпалителни средства. Отричат изводите в документацията, че липсата на кървене
се явява индикатор за подобряване на състоянието на пациента, който към този момент е
бил с тежък хемологичен шок, със значителна кръвозагуба и ниски стойности на
хемоглобина, които са сигурен индикатор за интензивно лечение. Според тях
кръвопреливането е започнало късно и не е било достатъчно, при положение че пациента
5
през цялото време е бил в тежко състояние , като стабилизирането му е било временно.
Изводите на комплексната медицинска експертиза са оспорени пред първата
инстанция в частта им, касаеща въпросите относно осъщественото кръвопреливане на
пациента и тези от гастроентерологичен характер.
Допълнителната медицинска експертиза на в.л. хематолог опровергава констациите на
комплексната за несвоевременност и недостатъчност на кръвоспиращата терапия и изяснява,
че в периода 24-27.02.2018г на пациента са трансфузирани 5 еритроцитни кенцентрата и 7
прясно замразени плазми и същият е бил стабилизан в периодите, когато не е имал кървене.
Установява се от констациите на хематолога, че пациентът е с кръвна група А/-/, и че в
процесният период е имало още двама души, нуждаещи се от кръвопреливане, Вещото лице
не е констарало липса на еритроцитен концентрат и прясно замразена плазма, тъй като в
същия период са били отравени 14 бр искания до ЦТХ за кръв и плазмени продукти от
хирургично отделение по отношение на същия пациент и други две нуждаещи се лица. Този
извод се потвърждава и от показанията на св. Д-р Н., който работи в отделение по
транфузионнахематология в ответната болница и според когото поисканите за пациентите
кръвни продукти са били веднага доставени. Според обобщаващите изводи на вещото лице –
хематолог при установените заболявания на пациента не би могло с точност да се посочи
какви количества биха били достатъчни за стабилизиране на жизнените показатели, а и при
продължаващо кървене дори и неограниченото преливане не би могло да доведе до
положителен резултат.
Допълнителната експертиза на вещо лице – гастроентеролог д-р М. обаче фактически не
опровергава крайните изводи на разширената медицинска експертиза. Тя подробно
разяснява идентично със становището на другите експерти какви са последиците от
продължителната употреба на диклак диклофенак – изменения в лигавицата на стомашно
чревния тракти образуване на язви язви с изразен лигавичен ефект и кървене. В
експертизата се посочва, че гастро/колоноскопията е едно от изследванията които се правят
за изясняване на причината и тежестта на кървене и което представлява оглед на
горния/долния храносмилателен тракт с камера, и че изследването може да бъде с
диагностична или лечебна цел. При същия пациент е поставена диагноза дуоденална язва с
индекс 2В, което сочело за кръвоизлив, но с образуван коагулум, съсирек върху кървяща
язва или за тенденция към самостоятелно ограничаване на кървене. На база наличните данни
вещото лице прави заключение, че при постъпването си в спешно отделение на ответната
болница той е бил със средно-тежко кървене, като от поставената назо-гастрална сонда, а и в
последствие от извършената ФГС е установена язва. Тези констатации и установената
мелена ясно са установявали, че се касае за кръвоизлив от гастроинтестинален тракт, но с
белези на средно-тежък характер. Кръвните показатели според вещото лице още на
24.02.2018г са показвали, че се касае за тежък кръвоизлив- предполагаема загуба на кръв от
300-800 мл. с тенденция за постоянно намаляване на стойностите, въпреки заместителната
терапия на изогрупова кръв, което обосновава извод, че към приема на пациента на 24.02.18
до извършването на ФГС на 26.02.18г той е имал индикации за спешна хоспитализация.
6
Според вещото лице правилно е провеждано консервативно лечение, поради тенденцията
към спиращо кървене от дуоденална язва, както и че консервативното лечение е провеждано
в пълен обем. В тази връзка уточнява, че при първата ФСГ на 26.02.18год. не е имало
данни за артериално кървене, но наличието на коагулум е означавало, че във всеки един
момент е съществувала възможност да се откъсне и поднови кървенето. При повторна ФГС
на 28.02.18г вече е констатирано тежко артериално кървене и е било редно да се извърши
оперативно лечение след втората гастроскопия, както е щяло да се процедира, но не се е
случило поради настъпилата смърт на пациента. Не се отрича обаче, че въпреки прилаганата
терапия е бил налице прогресивен спад на хемоглобина от 62 g/l при постъпване на
24.02.18год. на 46g/i на 27.02.18год. Според вещото лице гастроентеролог всички дейности
по диагностициране и провеждане на лечението съответстват на правилата на медицинската
практика.
При идентично установена фактическа обстановка въззивният съд достига до същия
правен извод за лекарска грешка или небосновано професионално поведение на лекарите,
провели лечението в ответната болница. Правилно в тази връзка е придадена решаваща
доказателствена стойност на комплекната медицинска експертиза, изготвена от вещи лица
със специалности, имащи пряко отношение към диагностицирането и и лечението на
пациента, а липсата на гастоентеролог в състава е преодоляно чрез съобразяване на
контатациите с нормативните изисквания за съответната медицинска дейност и конкретно в
случая Диагностичен и терапевтичен алгоритъм /консенсус/ при остри кръвоизливи от
горния гарстроинтестинален тракт, представляващ медицински стандарт за добра
медицинска практика. Комплексната експертиза съвсем детайлно и обстойно е проследила
диагностичните и лечебни процедури и достигнала до извод, че животозастрашаващото
състояние на пациента е било сериозно подценено на всеки един етап от лечението. При
приема в спешно отделение на ответната болница не са били адекватно оценени
субективните оплаквания и обективните показатели на пациента – анемичен синдром и
тахикардия, наличие на черни изпражнения, сочещи за кървене на гастро-интестиналния
тракт, както и останалата симптоматика, изключваща кардиологичен проблем,
предпоставящ приложението на препаратите диазепам и кордарон. Приложението на
диазепам и корадрон в този случай определя и като необосновано, защото терапията е
извършена без да бъде установена причината за тахикардия с честота 130 удара за минута, за
която било изключено да се дължи на сърдечен проблем поради възрастта на пациента
/36години/ и липсата на предшестващи кардиологични страдания. Още към този момент
симптоматиката сочела за реализиран кръвоизлив и анемия, но неправилното му
диагностициране и прилагането на препарати, които са противопопоказни за случая е
негативно е повлияла клинична картина в резултат на настъпилата остра анемия. Като
неправилни са определени диагностичните и лечебни процедури в хирургично отделение,
където кървенето на горния гасроинтестинален тракт е лекувано консервативно, и че в
много по-късен етап е пристъпено към оперативно лечение, независимо, че в нито един
момент не е имало стабилизация в показателите въпреки кръвоспиращите продукти. Тези
констатации се потвърждават и от допълнителната експертиза на вещото лице –
7
гастроентеролог, според когото кръвните показатели още при приема на пациента са сочели
за тежък кръвоизлив /предпорагаема загуба на кръв от 300-800мл. с тенденция за постоянно
намаляване на стойностите/ и са били индикация за спешност. Не следва да се ценят
обобщаващите заключения на вещото лице гастроентеролог за изпълнени в пълен обем
медицински дейности, защото се опровергават от изводите на комплексната експертиза,
проследяваща детайлно лечението на всеки един етап и почиваща в констатациите си на
цитирания диагностичен и терапевтичен алгоритъм. Според комплексната експертиза
пациентът не е бил проследяван и лекуван адекватно – към оперативно лечение се е
пристъпило на късен етап, когато е било невъзможно да се компенсират жизнените
показатели, което се явява в причинна връзка със смъртния изход от болестта. При самото
лечение на кървенето от гастроитестиналния тракт и овладяването на кръвоизлива
медицинските дейности не са били извършени в пълнота, цялост, комплексност и
своевременост както изискват правилата за добра медицинска практика. При приема на
пациента на 24.02.18г. е следвало да бъде извършена фиброгастроскопия, каквато е
направена едва на 26.02.2018г., а фиброгастроскопията е основополагащ /златен/ стандарт
при диагностиката на кървене, тумори, стенози и други заболявания на кухите коремни
органи в горния отдел на храносмилателния тракт. Извършването на фиброгастроскопия в
условията на спешност е била абсолютно необходима с цел установяване наличната
патология, локализация на източника на кървене и ендоскопска хемостаза. Максимално
бързото извършване специализираното изследване е посочено като едно от първите
медицински действия необходими за първоначалната оценка на пациента с кървене от
горния отдел на ГИТ /горния гастроинтестинален тракт/, съгласно Диагностичния и
терапевтичен алгоритъм /консенсус/. Както е посочено в заключението на комплексната
медицинска експертиза още при постъпване в спешното отделение, а и в хирургично
отделение/ състоянието на пациента е било животозастрашаващо - неколкократни мелени,
учестяване на сърдечната дейност повече от 20 удара в минута и тежка анемия, които
според цитирания медицински алгоритъм са индикатор за повишен риск и са налагали
предприемането на спешни и адекватни към състоянието на пациента лечебни действия и
процедури. Такива са предприети едва на 28.02.2018год. чрез ендоскопско лечение -
ендоскопска хемостаза /спиране на кървенето/, ефективността на което според изводите на
вещите лица е поставена под съмнение с позоваване отново на медицинския алгоритъм
/консенсус/, според който неуспех от ендоскопската терапия се предполага при язва с
размери над 2 см или дуоденална язва на задната стена, активно кървене, хипотония, белези
на шок, преобладаващо налице при постъпването на пациента. Напълно в тази връзка се
споделят изводите на първата инстанция, че обективните данни от момента на постъпването
на пациента за лечение и през периода на лечението му са давали основание да се счита, че
неговото състояние е тежко и рисково, и то не се е подобрило и при извършеното
навременно и в необходимия обем кръвопреливане /данни за последното се съдържат в
приетата експертиза на в.л. д-р по трансфузионна хематология/. Наличието на рискови
фактори и рецидив на кървенето е следвало, но не е било отчетено както при
диагностицирането, така и при избора на метода на лечение, което ще значи, че
8
предвидените в консенсуса и добрата медицинска практика дейности по диагностициране и
лечение на пациент с остър кръвоизлив от ГИТ и формално да са спазени, то те не са били
своевременни и достатъчни и са довели до неблагоприятен за пациента изход.
Действително, в случая не е била извършена аутопсия, която би дала категорично
становище за причините за фаталния изход, но с оглед на посочената от комплексната
медицинска експертиза най-вероятна причина за смъртта и при липса на убедителни
доказателства за други причини, които да я изключват, то следва и правилно е прието като
резултат наличието т.нар. медицински деликт като основание за ангажиране отговорността
на ответната болница. В този смисъл е и съдебната практика по дела, по които
отговорността произтича от лекарска грешка - посочването на релевантната причина за
„най-вероятна“ не води до извод за липса на пълно и главно доказване, ако останалите
причини могат да бъдат изключени с оглед на доказателствата по делото /пр. решение от
18.06.2010г по гр.д. № 1411/2009г на ВКС, III г.о.; решение от 17.11.2017г по гр.д. №
4347/2016г. на ВКС IV г.о./. Неизпълнените своевременно дейности във връзка с
диагностицирането и лечението на сина на ищеца представляват нарушение на
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 ЗЛЗ и Правилата за медицинските
практики, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ и на принципите за
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и се намират в причинна
връзка с настъпилите вреди.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответника и против размера на
определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД. От показанията на св.Б.а /съпруга на ищеца/ пред
първата инстанция са установени обичайно близките отношения между баща и син и
обстоятелството, че независимо, че пострадалият е бил вече еманципиран самостоятелен
човек /на 36г/ между тях е съществувала трайна доверителна връзка. Внезапната смърт на
сина им е била огромна трагедия за семейството, ищецът бил съкрушен, избягвали да
говорят помежду си за случилото се, за да не преживяват всеки път мъката по сина си.
Всички установени обстоятелства относно родствената връзка, действително близките
отношения, възрастта на починалия само на 36г и реалното отражение на трагедията върху
живота на ищеца потвърждават изводите на първата инстанция във връзка с размера на
обезщетението, който не се намира в противоречие с критериите по прилагането на чл.52
ЗЗД.
В обобщение поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му осъдителна част ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание за изменение на присъдените пред първата
инстанция разноски, а пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
въззиваемия –ищец, който е претендирал и доказал разноски за адвокатски хонворар в
размер на 1500лв и същите ще следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2021г. по гр.д. № 685/2018г. на Пернишки
окръжен съд в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила А.а“АД ЕИК ********* да заплати на И. С. Б. сумата
1500лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на
страните пред ВКС на РБългария при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10