Р Е Ш Е Н И Е № 260181
гр. Пловдив, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5418 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС
и чл.50 ЗЗД.
В исковата молба с вх. № 43801/ 20.09.2013 г., по
повод на която е образувано гр.д. № 15027 по описа за 2013 г. на Районен съд
Пловдив, Х гр.с., ищците Д.В.В. и И.Т.Д. твърдят, че са
съсобственици, всеки от тях по ½ идеална част от ПИ с идентификатор № ******,
находящ се в гр. ****** с площ от 248 кв.м. Поддържат, че ответниците са
съсобственици на съседния поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в
гр. ******. Посочват, че между двата имота от десетилетия съществувала масивна
тухлена ограда с дължима около 8 метра, височина около 1,55 м., с железобетонни
колони 0,25 м./ 0,25 м. и шапка 0,25 м./ 0,07 м. Излагат твърдения, че преди
години в дворното място на ответниците, непосредствено до оградата, поникнало
дърво от вида *****, *****, *****, което към момента на подаване на исковата
молба в съда било с височина 6-8 метра. Сочат, че въпреки опитите да уредят
доброволно спора с ответниците, последните не били съгласни да премахнат
дървото, като дори го поддържали, а най-големи пречки за отстраняването му
създавал първият ответник – А.М.. Дървото било голямо, като кореновата му
система прониквала под фундамента на сградата, а клоните били над дворното
място на ищците. Поддържането на дървото пречело на ищцовата страна да упражнява
правото си на собственост, като в имота им падали листа и клони, което правело
неизползваема голяма част от него; натискът на дървото върху оградата довел до
повреждането й, като се наклонила към двора, появили се пукнатини, паднали
парчета мазилка, шапката на оградата се напукала и изместила с 3-4 см., стъблата
за гаражите пред оградата се изкривила и изместила в дъга. Предвид изложените
фактически твърдения, предявяват настоящия иск, с който претендират процесното
дърво да бъде премахнато от ответниците, както и същите да бъдат солидарно
осъдени да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди,
поради нарушаване целостта на оградата и стълбата в техния имот, в размер на
700 лв. Молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените
по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Ж.М.Л.,
със становище за основателност на предявения негаторен
иск. Заявява съгласието си процесното дърво да бъде премахнато и да не и бъдат
възлагани в тежест разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците А.И.М., И.А.М. и З.Т.М. със становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържат, че не са налице основанията за премахване на
процесното дърво, тъй като не пречело и не препятствало упражняването на
правото на собственост на ищците. Сочат, че оградата между двата имота попадала
изцяло в имота на ответниците, като не навлизала в имота на ищците, поради
което не можело да се претендира обезщетение за вреди. Твърдят, че процесното
дърво се намирало на отстояние от около един метър от стълбата на ищците, която
била желязна и нямало как да се деформира. Дървото се намирало в северната
страна на жилищната сграда, поради което не пречело на светлината да достига до
имота. Сочат, че в изпълнение на заповед № РД-******г. на ****на Район ****, община *****, клоните на дървото, които
навлизали в имота на ищците, били премахнати, поради което никаква част от
короната на дървото не навлизала в техния имот. Предвид изложените твърдения,
молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Писмен отговор е постъпил и от ответниците Т.П.Т., С.П.П. и Ж.М.Л., в който излагат твърдения, идентични на тези,
наведени от ответниците А.И.М., И.А.М. и З.Т.М., като молят за отхвърляне на
предявените искове.
С протоколно определение от 17.03.2014 г. на основание
чл.228 ГПК като ответник по делото, на мястото на ответника „Рози-21“ ЕООД е
конституирано дружеството „Х-Р“ ЕООД.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Х-Р“ ЕООД, чрез адв. Г.Б.,
със становище за основателност на предявения негаторен
иск. Изразява съгласие процесното дърво да бъде премахнато, тъй като било
израснало на по-малко от метър от страничната регулационна линия със съседния
имот, което било в нарушение на нормите на чл.52 ЗС. Възразява срещу иска за
обезщетяване на вреди, доколкото твърди, че не е причинило такива на ищците.
Заявява, че процесната ограда не била собственост на ищците, а на ответниците, поради
което ищците не биха могли да претърпят вреди от нарушаването на целостта й.
Намира, че не била налице причинна връзка между поведението му и твърдените
вреди, доколкото ответното дружество не се противопоставяло на премахването на
дървото, а това било сторено само от ответника А.М.. Поддържа, че не следвало
да бъде задължаван за разноски, доколкото не бил дал повод за завеждане на
делото.
С протоколно определение от 19.03.2015 г. по гр.д. №
15027 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, Х гр. състав е одобрена
спогодба между ищците и част от ответниците - Ж.Л., Р.С., В.П., В.П., Г.П. и
„Х-Р“ ЕООД, като производството по делото е прекратено по отношение на тези
страни.
По гр.д. № 15027/ 2013 г. е постановено решение №
3470/ 26.10.2015 г., с което са осъдени ответниците И.М., З.М., Т.Т. и С.П. на основание чл. 109 ЗС да премахнат процесното
дърво, както и са осъдени същите ответниците заплатят сумата от 331 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът против ответника А.И.М.
е отхвърлен.
С решение № 980/ 06.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 155 по описа за 2016 г. на Окръжен съд
Пловдив, VII гр.с. е обезсилено изцяло решението на първата инстанция и
делото е върнато на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на
съда с участието на задължителните необходими другари, притежаващи вещни права
върху поземления имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. ******. В хода
на въззивното производство след постановяване на решението, предвид
установената смърт на ответника И.А.М. с определение от 20.10.2016 г. е
конституирана като страна наследничката му М.И.Н..
С определение № 293/ 26.06.2017 г., постановено по
гр.д. № 5275 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение.
С оглед задължителните указания на влязлото в сила
решение на Окръжен съд Пловдив делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районния съд, като е образувано гр.д. № 10551 по описа за 2017 г. на
РС Пловдив, XVII гр.с. С определение от
13.07.2017 г. като ответници са конституирани Ж.М.Л., Р.А.С., В.Г.П., В.М.П., Г.В.П.
и „Х-Р“ ЕООД.
По делото е постъпила молба от 01.08.2017 г. от ищцата
И.Т. Д., с която се отказва изцяло от предявените от нея искове и моли
производството да се прекрати по отношения на нея. С протоколно определение от
22.01.2018 г. с оглед заявения отказ от иск производството по делото е
прекратено по отношение на ищцата И.Д..
По делото е постановено решение № 2237 от 06.06.2018 г.,
с което съдът е уважил предявените искове по отношение на ответниците с
изключение на ответника А.М., искът срещу който е отхвърлен. Уважен е искът по
чл.50 ЗЗД, като съдът е осъдил ответниците да заплатят сумата от 331 лв. на
ищеца, като го е отхвърлил до пълния му предявен размер от 700 лв. Решението е
обжалвано от ответниците М.Н., С.П., Т.Т. и З.М., в
осъдителната му част, както и от ищеца Д.В. в частта за отхвърляне на исковете срещу
ответника А.М.. В частта за отхвърляне на иска по чл.50 ЗЗД за разликата от 331
лв. до пълния предявен размер от 700 лв. решението на РС Пловдив по гр.д. №
10551/ 2017 г. не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.
С решение № 23 от 07.01.2019 г. е обезсилено решението
на Районния съд, постановено по гражданско дело 10551 от 2017 г. и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на Районния съд за изпълнение на
указанията, обективирани в мотивите на решението, а именно конституиране на
всички задължителни необходими другари на страната на ответника, съсобственици
или носители на ограничени вещни права върху имота. Окръжният съд е констатирал
в мотивите на решението си, че обжалваният съдебен акт в частта за отхвърляне
на иска по чл.50 ЗЗД за разликата от 331 лв. до пълния предявен размер от 700
лв. не е обжалван и като такъв е влязъл в законна сила.
След повторното обезсилване на решението на Районния
съд е образувано гр. д. № 5418 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. С определение от 30.05.2019 г. като
ответници са конституирани Н.В.М., В.В.Б., А.В. В., А.Н.Д., Г. Р. К..
С определение № 6895 от 20.06.2019 г. като ответници
са конституирани Т.Г.Л., Г.В.В., К.К.Н., Т.П.Н. и Н.К.П.. Със същото определение е прекратено
производството в частта му по отношение на конституирания ответни Г. Р. К..
По делото са постъпили писмени отговори
от ответниците А.В. В., В.В.Б.,
Н.В.М. и А.Н.Д., чрез адвокат П., които са с идентично съдържание. Ответниците заявяват,
че дървото не е засадено от никой от съсобствениците, а е израснало само. Не
възразяват срещу премахването му, като считат, че дърветата от този тип не са
под особена закрила на закона. Също така корените му се развиват нашироко и
дълбоко, увреждат канализационни тръби и създават опасност за инфраструктурата
и културното наследство. Молят да не им бъдат възлагани в тежест разноски, тъй
като не са станали повод за завеждане на делото.
Отговор е постъпил и от ответниците Т.П.Н. и К.К.Н., с който изразяват съгласие да бъде премахнато дървото
от имота и да се уважи предявеният негаторен иск.
Заявяват, че са собственици от 2018 г., нямат вина за възникване на спора,
поради което молят да не бъдат осъждани за заплащане на обезщетение за вреди.
Ответници Т.Г.Л., Г.В.В. и Н.К.П. не
са депозирали писмени отговори в предоставения от съда срок.
По делото е установено, че ответницата В.М.П. е п. на *****г.
Поради това с протоколно определение от 08.06.2020 г. производството по отношение
на тази ответница е прекратено. Доколкото нейни законни наследници са *****й В.
П. и *****й Г.П., които вече са ответници по делото, то съдът не е конституирал
на място на починалата страна нейните законни наследници.
Предвид изложената по-горе хронология съдът намира за
яснота за очертае субективния и
обективен предмет на настоящото производство, а именно: предявени
искове от Д.В.В. против А.И.М., З.Т.М., Т.П.Т., С.П.П., Ж.М.Л., „Х-Р“ ЕООД, В.Г.П., Г.В.П., Р.А.С., М.И.Н., Н.В.М., В.В.Б., А.В. В., А.Н.Д., Т.Г.Л., Г.В.В., К.К.Н., Т.П.Н. и Н.К.П., с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат процесното дърво *****, *****, китайски
кестен, както и за осъждането им на основание чл.50 ЗЗД да заплатят причинените от вещта вреди в размер на 331 лв.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****
се установява, че Д. В. В. – Г. дарява на *****си И.Т.Д. целия първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от дворното място,
цялото с площ от 242 кв.м., представляващо парцел *****, находящо се в гр. ******.
С констативен нотариален акт № ***** Д.В.В. е признат за собственик на втория етаж от двуетажна
жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от дворното място с площ от 242
кв.м., представляващо парцел ***** от кв. ***по
плана на гр. *****.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***** се установява, че И.А.М. и З.Т.М. са придобили правото на
строеж по отношение на самостоятелни обекти – апартамент и гараж, находящи се в
построената жилищна сграда в поземления имот в гр. ******, ведно с 10,70 %
идеални части от правото на собственост по отношение на дворното място.
Видно от нотариален акт за отстъпване
на право на строеж № ***** В.Г.П., В. М. П. и Г.В.П. са придобили правото на
строеж по отношение на апартамент *, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. ******
и 6,25 % идеална части от правото на собственост по отношение на дворното
място.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **** В.Г.П. и В.М.П.
продават на **** си Г.В.П. притежаваните от тях 2/3 идеални части от апартамент
*, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. ****** и 6,25 % идеална части от
правото на собственост по отношение на дворното място.
Видно от нотариален акт за отстъпване
на право на строеж № ***** Ж.М.Л. е собственик на 7,35 % идеални части от
правото на собственост по отношение на поземления имот, находящ се в гр. ******.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***** се установява, че Т.П.Т. е собственик на 6,20 % идеални
части от правото на собственост по отношение на поземлен имот, находящ се в гр.
******.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** Р.А.С. е придобил правото на собственост по отношение на офис
* с идентификатор № *******, ведно с 4,56 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж по отношение на поземления имот в гр. ******.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***** С.П.П. е придобил правото на
собственост по отношение на 17/ 100 идеални части от поземлен имот, находящ се
в гр. ******.
От нотариален акт за прокупко-продажба на недвижим имот № ***** се установява,
че „РОЗИ-21“ ЕООД е придобило правото на собственост по отношение на 19,572 %
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. ******.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***** „Х-Р“ ЕООД е придобило собствеността по отношение на 19,572
% идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. ******.
Установява се, че ищецът Д.В.В. е депозирал на 21.10.2008 г. и на 27.03.2009 г. жалби до
****на Район ****, гр. ****, отдел „*****“, за даване на предписание и
премахване на дървото, находящо се в имота в гр. ******.
С писмо изх. № *****г. на ****на Район ****, е отказано премахване на процесното дърво,
находящо се на ул. *****.
Със заповед № РД-******г. на ****на Община *****, Район ****, е разпоредено да се отсекат
клоните на 1 брой декоративна растителност от вида – *****, находящ се в имот
на адрес: гр. ******, които се разпростират над имота на ул. *****.
Видно
от разрешение за строеж № *****г. е разрешено ползването на жилищна сграда в
гр. ******. По делото е представен и протокол от 28.09.1995 г. на приемателната
комисия за приемане и въвеждане в действие на обект на жилищна сграда *****, кв.****, трета градска част – гр. ******. Със
заповед № *****г. е одобрен проект за изменение на застроителния
и регулационен план на кв.**** по плана на трета градска част на гр. *****. С
протокол от 08.05.1994 г. е дадена строителна линия и е определено ниво за
строежа на жилищната сграда в гр. ******, ул. *****.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещо лице В.Р. се установява стойността на необходимите СМР за
възстановяване на процесната ограда и метална стълба към месец ноември 2014 г.
– 331 лв. с ДДС.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещо лице М.В. се установява, че в имота на улица ***** има
израснало саморасло един брой дърво от вида *****, *****, ***** листопадно дърво от семейство *****. Дървото е разположено
плътно до оградата на разстояние около 4-4,5 метра от пътната порта посока в
дълбочината на имота. Дървото е на видима възраст от около 17 - 18 години с
височина около 18 метра и дебелина на ствола 65 см. Короната е широка с дебели,
рядко разположени клони, които в цялата си част попадат в имота на улица *****.
Клоните на дървото, които са от страната на имота на ищците са орязани по
вертикала, като орязването е извършено преди 1,5 – 5 години. Няма разположени
клони от короната, които да попадат в имота на ищците. Част от кореновата
система на дървото е на повърхността на земята и е развита във вертикално
направление с височина около 15 - 20 см, вдървена като ракови образувания. Освен
във вертикално направление кореновата система е развита и в хоризонтално
направление, като над земята има от три до пет броя коренови издънки с дебелина
на диаметъра около 5-10 см. Кореновите издънки са разположени в двете страни на
ствола плътно до оградата в имота на улица *****. В имота на ищците няма видими
следи да има поникнали избили издънки на кореновата система. Поради това, че
процесното дърво е най-светлолюбивия вид дървесна растителност, то силно се е
наклонило в посока имота на ищеца и стволът плътно е опрян в оградата. В
откритото съдебно заседание вещото лице В. изяснява, че плочникът откъм
оградата на ищците не е надигнат, около оградата няма никакво надигане.
Оградата е циментова, около 30-40 см. е в земята. В момента на огледа от вещото
лице дървото било здраво и нямало опасност при буря да се счупи. Вещото лице
дава заключение, че имотът на ищеца няма да бъде застрашен от процесното дърво,
последното би могло да застраши имота на улица „*****“, защото е стигнало до четвъртия
етаж до терасата.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице В.Г. се установява, че между двата
процесни имота на място съществува масивна плътна тухлена ограда върху бетонова
основа, за която по делото няма представени строителни книжа. Оградата е с
дължина 8 метра, височина 1,55 м., нови колони и стоманобетонова шапка.
Границата между двата имота съвпада с линията, определена по точки 5, 4, 2 от
скица № 2 от заключението, тъй като това е линията, разделяща на място двата
имота с материализирани по нея строежи гаражи и ограда; отстоянията на тази
граница от сградите по кадастралната карта съвпада с контролно измерените
разстояния на място, показани с червени цифри в скица №2; изпълнението на
оградата между т.2 и т.3 в скица №2 е различно от изпълнението и между т.1 и т.2.
Процесното дърво ***** е разположено изцяло в имота
на улица *****. Дървото е плътно до оградата и на 5 м от гаражната врата на източна
граница на имота на ответниците. Наклонът на дървото е в посока към поземления
имот на ищците. Това създава предпоставки при силен вятър дървото да оказва
натиск върху оградата, който пък от своя страна да причини разрушаването и.
Вещото лице дава заключение, че съществуващата ограда е разположена южно от
линията по точки 4 и 2 в скица № 2, поради което е построена изцяло в имота с
идентификатор ******.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице Б.Г., се установява, че оградата е съществувала преди строителството на
новата жилищна сграда в поземлен имот *** и изцяло попада в имот ***, както е
нанесена с условния знак по кадастралния план от 1976 година. Тя не е променила
местоположението си и не е предвидено по регулация промяната на границата между
имоти *** и ***. Северната стена на гаража в поземлен имот *** е изцяло в имот ***.
Невъзможно е да бъде построена в съседния имот ***, понеже е ограничена от
стена на паянтова стопанска сграда и паянтова жилищна сграда. Стената все още
съществува. Намаленото отстояние на новопостроената сграда от съществуващата
ограда се дължи на установеното отклонение на оградата от правата линия към имот
***, а сградата е построена в права линия, успоредна на северната стена на
гаража.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетелката Д. С. С. се установява, че
живее в съседство на процесните имоти. Между двата
имота има дърво, което попада в имота на ответниците. Стволът на дървото е
врязан в оградата между парцелите около 4-5 см., дървото е наклонено към
оградата, а последната е напукана. До оградата на ищците има метална стълба и
метален парапет, които в момента са опрени в зида. Свидетелката изяснява, че
оградата между двата имота е била изградена преди много години от ищеца, преди
построяването на жилищната сграда в съседния имот през 1995 - 1996 година.
Оградата била стара, а не била построена от строителя на жилищната сграда на
ответниците. Свидетелката изяснява, че дървото било наклонено към къщата на
ищеца и при една буря можело да събори покрива.
От показанията на свидетелката Д. В. В.-Г., се
установява, че оградата между двата имота била изградена още преди
построяването на жилищната сграда в имота на ответниците. Процесното дърво се
появило преди 13-14 години, като преди 6-7 години започнало да създава проблеми,
като легнало върху оградата. Последната била изцяло строена по всички
изисквания по регулационната линия. Дървото било с наклон 30 градуса към имота
на ищците, като от наклона оградата била огъната под формата на дъга.
Свидетелката Д. В. В.-Г. е разпитана допълнително в откритото съдебно
заседание, проведено на 29.09.2015 г., когато тя изяснява, че в последните
четири пет месеца промяната е драстична, като дървото е подминало пет етажа на
жилищната сграда и е над 2 метра над нея, височината му достига 18 м. Оградата
е почти съборена, фундаментът вече е напукан, колоната е изместена. Плочникът в
имота на ищците е надигнат, както и
фундаментът на желязната стълба.
От показанията на свидетеля П. К. С. се установява, че
същият е строил сградата на улица ***** като ***** и *****. Изяснява, че той е построил
в дворното място ограда. Дебелината на оградата между двете двата процесни парцела била 150-180 см., с бетонови основи,
закопани и вдигнати на призема, тоест била масивна,
отгоре имала шапка.
От показанията на свидетеля В. Ц. В. се установява, че
същият е бил собственик на апартамент в имота на улица *****. Първоначално е
нямало проблем по повод на процесното дърво, но в последствие ищците започнали
да имат претенции, че дървото бутало оградата, а от вятъра се накланяло.
Впоследствие свидетелят продал апартамента си на дружеството „Х-Р“ ЕООД, което
не знаело за проблема с дървото. Свидетелят, както и семейство П. подписали декларация,
с която изразили съгласие дървото да бъде премахнато. Оградата между двата имота
била изградена от П. С., който построил сградата. Оградата била с основи от
бетон и мозайка, имала две колони, като едната била старата колона на ищеца В..
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
допустимостта на производството:
Съдебната практика последователно
приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен
иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения,
сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката, чл.110, ал.1
ЗС, са всички лица, които притежават
вещни права върху земята, собственикът и носителите на ограничени вещни
права. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване
на извършеното строителство, респ. трайно прикрепена вещ, неизбежно ще засегне
правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот, както
собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за
резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС,
според която приращенията принадлежат на собственика
независимо от кого са извършени. В този
смисъл решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 4205 от 2015 г. ВКС, II г.о. Поради това, както и с оглед задължителните
указания на въззивната инстанция, настоящият състав е конституирал като
задължителни другари ответници съсобствениците в поземления имот, в който се
намира процесното дърво, представляващо недвижимост по смисъла на чл. 110, ал.
1 ЗС. Пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен
иск е не само съсобственикът на поземления имот, в който е разположена
недвижимостта, чието премахване се претендира, но и всяко трето лице, което е
създало противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на
правото на ползване, както и лицето, което поддържа това състояние. От
изложеното следва, че в настоящото производство за премахване на процесното
дърво надлежни ответници задължителни необходими другари са всички
съсобственици в поземления имот, като искът може да бъде предявен и срещу лице
несобственик, което е създало или поддържа противоправното състояние, което
пречи на ищеца да упражнява правата си.
По иска с
правна квалификация чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109
ЗС, следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице
смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие
или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което
няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка
една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е
осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние,
накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по
гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая не е спорно между страните, а и се установява
от ангажираните по делото доказателства, че в поземления имот, собственост на
ответниците по спора, е поникнало (саморасло) процесното дърво от вида *****, *****,
*****. Дървото се намира на границата между двата имота, без да е на нормативно
предвиденото в чл.52 ЗС разстояние от три метра. Установява се също, че дървото
е с наклон към имота на ищеца, като стволът му е плътно опрян до оградата между
парцелите. Вследствие тежестта му оградата се е напукала и е започнала да се
разрушава. Предвид височината на дървото – 18 метра към 2014 г. и развитието на
богата коренова система, включително и на повърхността на земята, дървото
създава предпоставки за нарушаване на земната повърхност, построените върху нея
сгради/ огради, както и причиняване на щети на канализационните системи. В този
смисъл е заключението на СТЕ на вещо лице В. (л.234-237 от гр.д. № 15027/ 2013
г. ПРС, Х гр.с.). Навлезлите в имота на ищеца клони от дървото са били изрязани
по заповед на ****на Район ****, Община *****, видно
от представените писмени документи, като за този факт сведение дава и вещо лице
В..
Предвид установените фактически констатации, за съда
се формира изводът, че процесното дърво създава за ищеца пречки да упражнява
правото си на собственост по отношение на притежаваните от него имоти,
по-големи от обикновените. Процесното дърво е нарушило целостта на оградата между
двата съседни имота, която се установи (така еднопосочно заключенията на СТЕ на
вещите лица Г. и Г.), че е собственост на ищеца, доколкото попада изцяло в
неговия имот и е построена от него още преди застрояването на новата жилищна
сграда в имота на ответниците през 1995-1996 г. Не без значение е и големината
на дървото, което е наклонено към имота на ищеца и създава опасност за неговото
пълно използване. Изясни се от показанията на разпитаните на ищеца свидетели,
че около дървото е поставена обезопасителна лента, за
да не се навлиза в периметъра и да се предпази от евентуално падане на клони.
Процесното дърво не попада в приложното поле на чл.34,
ал.1 ЗОСИ, съгласно която норма *****, кестеновите, бадемовите, лешниковите и
черничевите дървета, както и други дървета, представляващи особена ценност за
селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Съгласно
законовата делегация на чл.34, ал.2 ЗОСИ е приета наредба № 1 за опазването на
селскостопанското имущество (обн. ДВ, бр.52 от
29.06.1976 г.), която регламентира реда за отсичане на ****ово,
кестеново, бадемово или черничево дърво – чл.10, ал.4 от наредбата. Процесният
случай не попада под приложното поле на цитираните норми. Това е така,
доколкото дървото е вид „*****“, наричан още *****, *****. Представлява листопадно дърво от семейство *****, за разлика от
обикновения ****, който е от семейство ****. Поради това, съдът приема, че процесното
дърво не попада под специалната уредба на ЗОСИ и не се ползва със закрила.
От всички изложено следва, че предявеният негаторен иск е основателен и следва да се уважи. Ответниците,
за които се установи да са съсобственици на поземления имот, в който се намира
дървото, следва да бъдат осъдени да премахнат същото. Макар те да не са създали
това състояние, чрез своето бездействие
те са го поддържали, като по този начин са създали за ищеца пречки да
упражнява пълноценно правото си на собственост, по-големи от обикновените.
По отношение на ответника В.Г.П., искът по чл.109 ЗС
следва да се отхвърли, доколкото се установи, че същият не е титуляр на правото
на собственост, нито на ограничено вещно право по отношение на поземления имот,
в който се намира дървото. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № **** В.П. се е
разпоредил с имота в полза на **** си Г.П.. Освен това, по делото нито се
твърди, нито се доказа, този ответник със своите действия да е създал, респ.
поддържал състоянието, което създава на ищеца пречки да упражнява правото си на
собственост. Искът следва да се отхвърли и по отношение на Г.В.В.. Видно от представения в настоящото производство Анекс №
1 към договор за наем от 19.12.2011 г., сключеният между „Рози-21“ ЕООД, в
качеството на наемодател и Г.В., в качеството на наемател, договор на наем е
прекратен. От това следва, че ответникът няма качеството нито на собственик,
нито на вещен ползвател по отношение на процесния поземлен имот. Също така няма
твърдения да е проявил активно противопоставяне за премахване на процесното дърво или пък да е извършил действия, пречещи на
ищеца да упражнява правото си собственост.
По иска с
правно основание чл.50 ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди,
които процесната недвижима вещ – дърво, собственост на ответниците по делото, е
причинила по отношение на притежаваните от него ограда и стълба. От изложените
в исковата молба конкретни твърдения следва, че правната квалификация на
предявения от ищеца иск е чл.50 ЗЗД, а именно – вреди, произтекли от вещ.
Ищецът не излага твърдения, които могат да се подведат под нормата на чл.45 ЗЗД
(генералния деликт) или пък по реда на чл.49 ЗЗД (гаранционно-обезпечителната
отговорност), а именно – наличие на противоправно поведение (действие или
бездействие) от някой/ някои от ответниците, вследствие на което за него да са произтекли
процесните вреди. Поради това, съдът с доклада си (по гр.д. № 15027/ 2013 г. и
по гр.д. № 10551/2017 г.) е квалифицирал иска под правната норма на чл.50 ЗЗД.
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произтекли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто контрол те се
намират. Отговорността по чл.50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява
надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа,
с оглед управлението и употребата й. По начало собственикът, в това си
качество, упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което е
ангажирана и отговорността му за причинените от тях вреди. Така – решение №
309/ 04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/ 2012 г. на ВКС, IV г.о. Задължителната за съдилищата съдебна практика
разяснява разликата между отговорността по чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. В ППВС №
4/1975 г., т.3 е изяснено, че отговорността на собственика на дадена вещ за
произлезлите от нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя
се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производството
изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството. Затова е
налице отговорност по чл. 50 ЗЗД,
когато при ползуване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при
ползуване на вещта е допуснато такива
нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В т.2 от ППВС № 17/ 1963 г. се приема, че са възможни и случаи, когато вредите настъпват в резултат, както от вещта,
така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на
този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ
или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
От изложените принципни постановки може да се направи
изводът, че отговорността по чл.50 ЗЗД е субсидиарна спрямо тази по чл.45 ЗЗД/
чл.49 ЗЗД и е допустимо да бъде ангажирана само при липсата на виновно противоправно поведение от пасивно
легитимирания да отговаря субект. Ако вредите
са в резултат на виновно поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложената работа, отговорността е за този, който е възложил
работата - по чл.49 ЗЗД; ако вредите са в резултат на вещта, с която си служи
дееца, без за тяхното настъпване да е допринесъл самия той (т.е. при ползването
й не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
респективно увреждането произтича от особеностите на вещта), отговорността е
по чл.50 ЗЗД. В последния случай се касае за безвиновна
отговорност.
В случая процесното дърво
е израснало (не е засаждано от никого) в имота на ответниците в непосредствена
близост до границата с имота на ищеца, като е плътно прилепено до оградата
между двата имота. По делото се установи безспорно, че оградата попада в имота
на ищеца и е изградена от него – в този смисъл са заключенията на двете СТЕ на
вещо лице Г. и вещо лице Г., които са категорични, че оградата е построена
изцяло в имота с идентификатор № ******. Вследствие наклона на дървото, е
настъпило увреждане на оградата и на метална стълба, монтирана покрай него.
Така нанесените вреди са настъпили именно от вещта – процесното дърво,
собственост на ответниците на основание чл.92 ЗС, по приращение.
Като такива те отговарят за вредите, причинени от нея, като отговорността им е
солидарна съгласно чл.53 ЗЗД. Затова собствениците на имота следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените вреди. Размерът му се
установява от заключението на вещо лице В.Р., а именно – сумата от 331 лв.,
която следва да се присъди в полза на ищеца. Като законна последица от
уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.09.2013 г., до окончателното изплащане на вземането.
Искът, предявен срещу ответника В.П. и ответника Г.В.В. подлежи на отхвърляне, доколкото по делото се установи, че не са собственици
на поземления имот.
Следва само за пълнота да
се изложи, че в случая, ищецът би могъл да претендира обезщетение за вреди,
както по реда на чл.50 ЗЗД от собствениците на вещта, каквото е сторил, така и
по реда на чл.45 ЗЗД – срещу лицата, които са поддържали противоправното
състояние, като са бездействали и не са премахнали вещта – процесното дърво. Това
е така, тъй като в случая е налице обсъденото по-горе изключение, коментирано в
т.2 от ТТВС № 17 от 1963 г., за възможност едновременно да се ангажира
отговорността по чл.45 ЗЗД и по чл.50 ЗЗД, ако вредите са настъпили
едновременно вследствие на противоправното поведение на ответника и на
свойствата на самата вещ. Доколкото обаче в исковата молба не се излагат
твърдения за предявен иск по реда на чл.45 ЗЗД, дори и да е налице принципна
възможност за ангажиране на лична отговорност от някой/ някои от ответниците,
съдът не би могъл да разгледа непредявен иск с оглед принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. По
делото се доказаха да са сторени следните разходи, а именно: по гр.д. №
15027/2013 г. на ПРС – 1240 лв., по възз. гр.д. №
155/ 2016 г. на ПОС - 365 лв., по гр.д. № 5275/ 2016 г. на ВКС – 630 лв., по
гр.д. № 10551/ 2017г. на ПРС, XVII гр.с. – 600 лв., по възз.гр.д.
№ 2213 по описа за 2018 г. на ПОС – 405 лв.; по гр.д. № 5418/ 2019 г. на ПРС – 720
лв., или сумата от общо – 3960 лв. За
разноски следва да бъдат задължени само ответниците А.М., З.М., М.Н., Т.Т. и С.П.. Всички
останали ответници не следва да бъдат осъждани, доколкото за тях е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК – признават иска и с поведението си не са станали
повод за завеждане на делото. Това е така, доколкото изразяват съгласие за
премахване на дървото. Макар да не са изпълнили извънсъдебно, за част от
ответниците това е невъзможно, доколкото отсичането на съсобствената вещ –
дърво, представлява действие на разпореждане от такъв характер, което следва да
бъде извършено със съгласието на всички съсобственици – аргумент за противното
от чл.32, ал.1 ЗС. Доколкото само част от съсобствениците се противопоставят на
премахването на дървото, само те следва да понесат отговорността за разноски.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът В.П. има право на разноски за отхвърляне
на исковете по отношение на него. По делото обаче не се доказа да са сторени
разноски, поради което не следва да се присъждат. Право на разноски има и
ответника Г.В.В. в размер на 360 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***, З.Т.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.А.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Ж.М.Л.,
ЕГН: **********, адрес: ***, „Х-Р“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 3, ет.1, Г.В.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.И.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.В.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, В.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, А.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, А.Н.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.Г.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, К.К.Н.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Т.П.Н., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.К. П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, по предявения от Д.В.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, да премахнат
изцяло един брой дърво от вида *****, вид ****, ***** – листопадно
дърво от семейство *****, намиращо се непосредствено до оградата между ПИ с
идентификатор № ******, адрес: гр. *****, ул. ***** и ПИ с идентификатор № ******,
гр. ******, като го изкоренят напълно и отстранят от имота за своя сметка.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***, З.Т.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.А.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Ж.М.Л.,
ЕГН: **********, адрес: ***, „Х-Р“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 3, ет.1, Г.В.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.И.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.В.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, В.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, А.В.В., ЕГН: **********, адрес: ***, А.Н.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.Г.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, К.К.Н.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Т.П.Н., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.К. П.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят солидарно
на Д.В.В., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 331 лв. (триста тридесет и един лева) –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинено от собственото на
ответниците дърво от вида *****, вид ****, ***** – листопадно
дърво от семейство *****, намиращо се непосредствено до оградата между ПИ с
идентификатор № ******, адрес: гр. *****, ул. ***** и ПИ с идентификатор № ******,
гр. ******, върху ограда и метална стълба, изградени от ищеца в ПИ с
идентификатор № ******, адрес: гр. *****, ул. *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.09.2013 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.В., ЕГН: **********,
адрес: *** против В.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Г.В.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** за осъждането им да премахнат изцяло един брой дърво от вида *****, вид ****, ***** – листопадно дърво от семейство *****, намиращо се
непосредствено до оградата между ПИ с идентификатор № ******, адрес: гр. *******,
ул. ***** и ПИ с идентификатор № ******, гр. ******, като изкоренят напълно и
отстранят от имота за своя сметка, както и за осъждането им да заплатят сумата
от 331 лв. (триста тридесет и един
лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинено от собственото
на ответниците дърво от вида *****, вид ****, ***** – листопадно
дърво от семейство *****, намиращо се непосредствено до оградата между ПИ с
идентификатор № ******, адрес: гр. ******, ул. ***** и ПИ с идентификатор № ******,
гр. ******, върху ограда и метална стълба, изградени от ищеца в ПИ с
идентификатор № ******, адрес: гр. ******, ул. *****, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.09.2013 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.И.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, З.Т.М., ЕГН: **********, адрес: ***, Т.П.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, С.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** и М.И.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят
на Д.В.В., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 3960 лв. (три хиляди деветстотин и
шестдесет лева) – съдебно деловодни разноски, както следва: по гр.д. №
15027/2013 г. на ПРС – 1240 лв., по възз. гр.д. №
155/ 2016 г. на ПОС - 365 лв., по гр.д. № 5275/ 2016 г. на ВКС – 630 лв., по
гр.д. № 10551/ 2017г. на ПРС, XVII гр.с. – 600 лв., по възз.гр.д.
№ 2213 по описа за 2018 г. на ПОС – 405 лв.; по гр.д. № 5418/ 2019 г. на ПРС –
720 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.В.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
Г.В.В., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.