Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Трън, 12.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Трънският районен съд, гражданска колегия, II-ри състав, в
публично заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. СИМЕОНОВ
при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
94 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от В.Г.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** против ***, с ЕИК ***, с адрес:
гр.Б., ***- представлявано от управителя В.М.П. с ЕГН **********; А. А.П.,
с ЕГН **********. с адрес: ***; Н.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***; Н.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***; Н.С.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; Р. К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Г.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***; З.П.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** и П.К.П., с ЕГН ********** с
адрес: ***.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.01.2015г. между него в
качеството на арендатор и Г. В. Б., в качеството на арендодател е сключен договор
за аренда на общо 10 бр. земеделски имоти
находящи се в землището на село М., община Б., част от които са и
следните шест, а именно: Поземлен имот № ***- нива, с площ от 26,091
дка, пета категория, местност ***, при граници и съседи имоти с номера №
023031, № 000037, № 023010, № 000031; Поземлен имот № *** - нива, с площ
от 12,201 дкаг девета категория, местност ***, при граници и съседи имоти. с номера № 023007, № 000037, № 023027, №000031; Поземлен имот № *** - нива, с площ
от 22.500 дка. девета категория, местност ***. при граници и съседи имоти с
номера № 024002, № 024004, № 024005, № 024020, № 024006, № 024017, № 000025, №
000068; Поземлен имот № *** - нива, с площ от 26,861 дка, девета
категория, местност ***, при граници и съседи имоти с номера№ 026008, № 018010,
№ 018006, № 023003, №000040; Поземлен имот № *** - нива, с площ от
19,878 дка, девета категория, местност ***, при граници и съседи имоти с номера
№ 000025, № 029012, № 038024, № 038020, № 038021, № 029005; Поземлен имот № *** - нива, с площ от 8,503 дка, девета категория, местност ***,
при граници и съседи имоти с номера № 042022, № 000049, № 044012, № 044013, №
042011, №000048. Договорът за аренда между ищеца и арендодателя Г. Б. е вписан
на 15.01.2015 г. в имотния регистър на Служба по вписванията-гр.Б. с вх.
per. № ***. Арендодателят Г. В. Б. с ЕГН ********** се легитимира като
съсобственик на посочените земеделски имоти по силата на Нотариален акт
за дарение на недвижими имоти № *** на нотариус с per. № *** на Нотариалната камара,
вписан акт № *** на Служба по вписванията - гр.Б.. Общата площ на арендуваните
земеделски имоти е 116,034 дка, договорената рента е в размер на 12,00 лева на
декар годишно. Срокът на действие на договора е за 20 (двадесет) стопански
години, т.е. за стопанските 2015/2016г. до 2034/2035г. (от 01.10.2015г. до
01.10.2035г.).
Във връзка с подаване на
заявление за подпомагане в Общинска служба по земеделие - гр.Б. ищецът бил уведомен, че по отношение на същите
имоти, които са предмет на посочения по-горе договор за аренда, ответникът ***
с ЕИК *** е депозирал свое заявление, с което е обявил, че ще ги обработва в
качеството си на арендатор по силата на Анекс от 22.03.2019г. към Договор за
аренда от 04.04.2014г., който анекс е
подписан от ответниците А.А.П., Н.В.И., Н.К.И., Н.С.И., Р.К.И., Д.К.Г., Д.Г.А.,
З.П.А. и П.К.П., като арендодатели. При направена справка в имотния регистър на
Служба по вписванията - гр.Б., се оказало,
че между ***, като арендатор и ответницата Д.К.Г., като арендодател, по
отношение на същите тези процесни имоти с номера: № ***, № ***, № ***, №
***, № ***, № ***, е сключен на 04.04.2014г. и вписан на 08.04.2014г. Договор
за аренда с вх.рег.№ *** на Служба по вписванията -гр.Б., със срок на действие
за 5 (пет) стопански години, а именно от 01.10.2014г. до 01.10.2019г. Преди изтичането на срока на този договор за аренда, към него ответниците
са подписали Анекс от 22.03.2019г. вписан на 25.03.2019г. в
Служба по вписванията -гр.Б. с вх.рег.№ ***,
съгласно който арендната вноска е променена от 15,00 лв. на 25,00 лв. и
срокът му е удължен с 10 (десет) стопански години. Отношенията касаещи предмета
на настоящия правен спор са по договори за аренда, както и анекс сключен към
единия договор, които отношения са уредени в специалния Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). Разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗАЗ гласи,
че: „Ако
след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са
се рьководили при уреждане на
отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения,
всяка от страните може да поиска изменение
на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляваието на добивите от обекта на договора
вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Цитираната разпоредба изрично
изключва възможността да бъде допускано изменение на срока на договора, а анекса
към него, сключен на 22.03.2019 г., има за предмет освен промяна в арендното
плащане, също и промяна на срока на договора - като същият се удължава с 10
стопански години. Безспорно е, че тази клауза от анекса противоречи на закона.
Именно тази забрана за изменение на първоначално договорения срок в чл.16, ал.
1, изречение второ от ЗАЗ сочи, че анекса към договора предмет на исковата
молба сключен на 22.03.2019 г. е нищожен в частта му относно промяната на срока, като противоречаща на закона и на
основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Следователно нищожният анекс в частта относно
променения - удължен срок, не е породил правно действие. Твърди се, че по настоящия спор съществуват два последователни договора за аренда, с предмет
- процесните шест ниви, за еднакъв период, сключени от различни съсобственипи на имота, поради което възниква конкуренция между
правата на арендаторите. Кое от двете конкуриращи се помежду си
съглашения има предимство се установява с оглед момента на вписването - като
предимство имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан пръв. С оглед въведената от законодателя
забрана за изменение на арендния договор (изложена по-горе) в частта
относно срока би могло да се предположи, че сключеният между ответниците анекс не представлява изменение на договора
от 04.04.2014 г. по смисъла на чл. 16
от ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ. В ал.1 на тази разпоредба е вьведено
изискване относно формата за действителност, в която следва да стане
продължаването на договора за аренда - писмена с нотариална заверка на
подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в
имотния региегьр и в съответната общинска служба по земеделие. Разпоредбата на
ал. 2 на чл. 18 от ЗАЗ предвижда, че
предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до
изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора
за аренда. Така въведените от законодателя изисквания за наличието на
предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и
вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият
факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов
договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Изрично
въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на
договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване
противопоставимоетта да се взема предвид датата, на която е извършено това
вписване, а не датата на вписване на първоначалния аренден договор, в какъвто
смисъл е и трайната съдебна практика. В настоящия случай не би могло да
се приеме и че с Анекса от 22.03.2019г. е налице продължаване на договора за
аренда от 04.04.2014г. по смисъла на чл.18 от ЗАЗ, тъй като не е налице
изпълнение на специфичните изисквания на нормата, предвидени в ал.2, в която е
предвиден срок, до който може валидно да се направи предложение за продължаване на договора и този срок е най-късно
до изтичане на 9-ия месец от стопанската година, предхождаща
прекратяването на договора (чл.18.ал.2), а именно до месец юни на предходната
година - в случая, до м.юни 2018г. Поради това, че ищецът В.В. черпи права и
задължения от договора за аренда, по който е страна - този от 15.01.2015г. и
желае да ползва имотите, за които е сключен, а в същото време с поведението си
ответникът ***, вписвайки в Службата по вписванията и Общинска служба
„Земеделие"-гр.Б. анекса от 22.03.2019г.,
недвусмислено показва, че оспорва наличието на облигационна връзка на ищеца по отношение на процесните имоти, то за последния
е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за несъществуването на договорно правоотношение между
ответниците по Анекса за аренда от 22.03.2019г. вписан на 25.03.2019г.
Иска се от съда да признае за установено,
че сключените между *** с ЕИК ***
като арендатор и Д.К.Г. с ЕГН ********** като арендодател Договор за аренда,
сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд
- Б., с вх. per. № ***, с нотариално заверени подписи с Per. № *** от регистъра на И.М. -
Нотариус с per. № *** на НК с район на действие РС-Б. и Анекса към него, сключен между
ответниците на 22.03.2019 г., вписан в Службата по вписванията към
Районен съд - Б.. с вх. per. *** с нотариално
заверени подписи с Per. № *** от регисгъра на И.М. -
Нотариус с per. № *** на НК с район на действие РС-Б., нямат правно действие за стопанската 2018/2019 г. и следващите до
стопанската 2034/2035г., по отношение на следните земеделски земи, находящи се
в землището на село М., община Б., а именно: 1. Поземлен имот № ***-нива,
с площ от 26,091 дка, пета категория, местност ***, при граници и съседи
имоти с номера № 023031, № 000037, № 023010, № 000031; 2. Поземлен имот № ***
- нива, с площ от 12,201 дка, девета категория, местност ***, при граници и
съседи имоти с номера № 023007, № 000037, № 023027, № 000031; З.Поземлен
имот № *** - нива, с площ от 22,500 дка, девета категория, местност ***,
при граници и съееди имоти с номера № 024002, № 024004, № 024005, № 024020, №
024006. № 024017, № 000025, № 000068; 4.Поземлен имот № *** - нива, с
площ от 26.861 дка, девета категория, местност ***, при граници и съееди имоти
с номера № 026008, № 018010, № 018006, № 023003, № 000040; 5. Поземлен имот
№ *** - нива, с площ от 19.878 дка девета категория, местност ***, при
граници и съседи имоти с номера № 000025, № 029012, № 038024, № 038020, №
038021, № 029005; 6. Поземлен имот № *** - нива, с площ от 8.503
дка, девета категория, местност *** при граници и съседи имоти с номера №
042022, № 000049, № 044012, № 044013, №
042011, №000048. Както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да постанови заличаването на
извършеното вписване от Служба
по вписванията - гр.Б. на Анекс сключен между ответниците на 22.03.2019
г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд -Б., с вх. per. № *** с нотариално заверени подписи с Per. № *** от регистъра на И.М. - Нотариус с per. № *** на НК с район на
действие PC-Б.,
към Договор за аренда сключен на 04.04.2014
г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Б., с вх. per. № ***, с нотариално заверени подписи с Per. № *** от регистъра на И.М.
- Нотариус с per. № *** на НК с район на действие РС-Б..
Исковата молба на ответното дружество *** е връчена на 03.07.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника. Последният е оспорил иска. Искането към съда е да отхвърли
предявеният иск като недопустим. Мотивите за това са следните: Първите два иска - по
отношение на договора за аренда и анекса към него,
са отрицателни установителни по своето същество. Съгласно ТР № 8 от
27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК „Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника». В производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът
разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. В настоящия
случай предявените искове за липсата на правно действие на договора за аренда и
анекса към него са лишени от правен интерес по отношение на ищеца по делото.
Това е така, тьй като ищеца не притежава самостоятелни права върху имотите -
предмет на иска, а е носител само на правото да обработва имотите предмет на
втория договор за аренда, сключен на 15.01.2015 г., които не са права на
собственост върху имота, а облигационни правоотношения по силата на ЗАЗ и ЗЗД.
Праводателят на ищеца Г. В. Б. съгласно договор за дарение на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № *** е съсобственик на имотите предмет на иска с
идеална част - 1/30 идеална част от тези имоти. Същият е съсобственик с
по-малко права от ответниците по делото, които притежават останалата част от
имотите - повече от половината от правото на собственост върху тези имоти.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се ползва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Поради това
и сключения от ищеца договор за аренда от 15.01.2015 г. не може да се
противопостави на останалите съсобственици, още повече, че те не са изразили
съгласие с него, тъй като вече са сключили договор за аренда с ответното
дружество през 2014 г., по който договор редовно са получавали арендните
плащания и договора е бил в сила към момента на сключване на втория договор за
аренда от 15.01.2015 г. с арендатора В.Г.В., който е син на прехвърлителя Г. В.
Б..
Съгласно константната практика на
ВКС дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50%
идеални части е вписан, същият не е противопоставим както на последващ
арендатор, така и на съсобствениците с повече от 50% от собствеността, ако
същите се противопоставят на ползването от страна на арендатора. В случая е
приложима разпоредбата на чл.3,2 ал.1 от ЗС, според която общата вещ се
управлява от мнозинството от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях
дялове. Договорът за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече
от 50% от общия земеделски имот е непротивопоставим на останалите
съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /получавайки
съответния дял от арендните плащания/. В настоящия случай арендния договор от
15.01.2015 г. не е породил права и задължения по отношение на останалите
съсобственици на имота, тъй като същият е сключен по време на действието на
валидно сключен и вписан аренден договор от 04.04.2014 г., който е породил
права за срок от пет стопански години - от 1.10.2014 г. до 1.10.2019 г. и анекс
към същия, с който е удължено действието на договора с още 10 стопански години -
от 1.10.2019 г. до 1.10.2029 г., който анекс е сключен със съсобствениците,
притежаващи повече от половината от събствеността върху имотите- предмет на
договора и е надлежно вписан в Служба по вписванията при БРС. С оглед на това
ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
относно действието на посочените в исковата молба договори, поради което и
производството по делото следва да се прекрати поради липсата на правен
интерес. По отношение на иска по чл.537 ал.2 от ГПС, този иск също е
недопустим. Той касае само констативните нотариални актове, издадени в полза на
лице, което не е собственик на имота, ако неговото право на собственост бъде
признато за несъществуващо с влязло в сила решение. Заличаването на договори,
сключени между лица, които черпят права от тях не попада в хипотезата на чл.537
ал.2 от ГПК, тъй като той не е самостоятелен иск, а е производен на предявен
иск за собственост върху имота, за който е издаден констативен нотариален акт.
Поради това и по отношение на този иск производството следва да бъде прекратено
като недопустимо. В случай, че съда
приеме предявените искове за допустими, то се иска отхвърлянето им като
неоснователни поради следните съображения: Договора за аренда от 04.04.2014 г.
е редовно сключен съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.3 ал.4
от ЗАЗ с един от наследниците, като същият
е вписан в Служба по вписванията при БРС под № *** Тъй като договорът е
сключен за пет стопански години, то същият има действие занапред, считано от
01.10.2014 г. до 1.10.2019г. включително. Договора няма обратно действие, а
съгласно пар.2 т.3 от ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври
на текущата година до 1 октомври на следващата година.Тъй като договора е
сключен през м.април 2014 г., то той има действие занапред и съгласно
цитираната разпоредба влиза в сила на 1.10.2014 г. и има действие до 1.10.2019
г. По договора са извършвани всички аренди плащания и същият не е прекратен
предсрочно, поради което има действие и за стопанската 2018-2019 г. С оглед на
това иска за признаване за установено, че договора за аренда от 04.04.2014 г. няма
действие за стопанската 2018-2019 г. е
изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По
отношение на анекса към договора също няма нарушение на закона, поради следните
съображения: Края на договорения срок е на 1.10.2019 г. Анекса е сключен на
основание чл.18 от ЗАЗ. Съгласно разпоредбата на този текст: "Продължаването
на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и се вписва в службите по
вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Предложението за продължаване на договора
следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската
година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ е налице право
арендния договор да бъде продължен. Предложението за продължаване следва
да бъде направено най-късно до деветия месец на стопанската година, предхождаща
прекратяването на договора. Договора се прекратява през стопанската 2018-2019
г., като крайния срок е 1.10.2019 г. При това положение предложението за
продължаване на срока на договора следва да бъде отправено до деветия месец на
стопанската година предхождаща прекратяването на договора. Деветия месец на
годината предхождаща прекратяването на договора е м.юли 2019 г. Анекса е
сключен на 22.03.2019 г., т.е преди изтичането на предвидения в закона срок.
Анекса е сключен съгласно изискванията на чл.30, ал.4 от ЗАЗ в редакцията му
след изменението ДВ, бр. 55
от 2018г. „Договор за аренда,
както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи
със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от
50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от
собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто
идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с
нотариално заверено изрично пълномощно." Съгласно чл.3 ал.2) (Изм. - ДВ, бр.55 от 2018 г. Сравнение
с предишната редакция) Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното
изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните, се вписват в службата по вписванията и
се регистрират в съответната общинска служба по земеделие. Към акта, подлежащ
на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 1 скици на имотите. В
настоящия случай анекса е сключен в писмена форма, с участието на
съсобствениците с повече от 50 процента от собствеността на имотите, същият е
регистриран в ОСЗ-гр.Б. и вписан в Службата по вписванията при БРС. В случая за
удължаване на срока на договора е без значение, че се променя арендната цена,
тъй като анекса се сключва за нов десет годишен период и при нови условия на
арендно плащане, което обаче не се отразява на действителността на сключения
анекс за продължаване на договора. Анекса е сключен за период от 01.10.2019 г.
до 1.10. 2029 г.- т.е за след изтичането
на срока на първоначалния договор, поради което е изцяло допустимо и не
представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗАЗ.
Дори да приемем, че анекса на практика е приравнен на нов договор за аренда, то
договора за аренда на ищеца от 15.01.2015 г. е непротивопоставим на останалите
съсобственици на имота. Съгласно константната практика на ВКС дори когато
договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части е
вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на
съсобствениците с повече от 50% от собствеността, ако същите се противопоставят
на ползването от страна на арендатора. В случая е приложима разпоредбата на
чл.32, ал.1 от ЗС, според която общата вещ се управлява от мнозинството от
съсобствениците, съобразно притежаваните от тях дялове. Договорът за аренда,
сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски
имот е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го
приели изрично или мълчаливо /получавайки съответния дял от арендните
плащания/. В конкретния случай никой от останалите съсобственици на имотите не
е съгласен с договора за аренда от 15.01.2015 г., същият е сключен от
съсобственик с идеална част 1/30 идеална част от имотите-предмет на договора за
аренда, останалите съсобственици не са получавали арендни плащания по този договор и не са били
съгласни с него по изричен или мълчалив начин, същите са сключили нов аренден
договор с ответното дружество при значително по-изгодни срок и арендна цена. С
оглед на това арендния договор на ищеца не може да им бъде противопоставен и
същият да се приеме, че е в действие за периода за който е сключен, тъй като мнозинството от съсобствениците е приело
друг арендатор, а именно ответното дружество. Независимо от това, че
анекса към договора е вписан по-късно от договора на ищеца, то последния не
може да бъде противопоставен на останалите съсобственици и на последващ
арендатор, който е сключил договор със собствениците на повече от 50% от
имотите, какъвто е и настоящия случай. Исковата молба е връчена на ответника З.П.А. на
23.08.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника. Последният е оспорил иска. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове като допустими, но неоснователни. Изложените са
следните мотиви: Ответниците са съсобственици на описаните в
исковата молба шест поземлени имоти. На 04.04.2014 г. между
ответниците *** и Д.Г. е сключен договор за аренда на
описаните в исковата молба шест поземлени имоти. Договорът е вписан в СВ - гр. Б.
на 08.04.2014 г. На 12.01.2015 г. Г. Б.
придобива по дарение 1/30 идеална част от арендуваните имоти. На 15.01.2015 г. той сключва договор за аренда на
същите имоти с ищеца. Договорът е вписан в СВ - гр.Б. на 15.01.2015 г.
Ответникът твърди, че този договор е симулативен,
имотите не са предадени на арендатора и той не ги ползва реално и до момента.
Договорът за аренда, сключен на 04.04.2014
г. е действащ от стопанската 2014/2015
г. и е вписан в СВ - гр.Б. преди договора за аренда, по който страна е ищецът. Съгласно §7, изр.второ от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 13/2017 г.) договорът от 15.01.2015
г. е непротивопоставим на ответниците по предявените искове, и не е породил правно действие спрямо тях, като страни по
договор за аренда, сключен на 08.04.2014 г., тъй като е последният е вписан по-рано
в СВ - гр.Б.. На 22.03.2019 г. между
ответното дружество и ответниците физически лица, конто са
съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от арендуваните имоти, по време на действие на
първия аренден договор, е сключен писмен
анекс, с който се удължава действието на договора за аренда с 10 стопански години и се променя арендната вноска. Този анекс
е валидно сключен в изискуемата от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, спазена е и разпоредбата
на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, като анексът е сключен от собственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от
съсобствените имоти. На 22.03.2019 г.
между ответното дружество и ответниците физически лица, които са
съсобственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от арендуваните имоти, по време на действие на
първия аренден договор, е сключен писмен
анекс, с който се удължава действието на договора за аренда с 10 стопански години и се променя арендната вноска. Този анекс
е валидно сключен в изискуемата от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, спазена е и разпоредбата
на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, като анексът е сключен от собственици, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от
съсобствените имоти. Анексът е вписан в СВ - гр.Б. на 25.03.2019 г. Иска се отхвърлянето
изцяло предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Както и
да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Представя и моли да бъдат приети
писмени доказателства за
установяване правото му на собственост върху имотите, обект на договора за
аренда.
Исковата молба е връчена на ответниците Д.К.Г.
на 26.07.2019г., Н.С.И. на 09.08.2019г. и Р.К.И. на 09.08.2019г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от тримата ответници. Последните са оспорили
иска. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове като недопустими, а ако съдът не приеме това и като неоснователни.
Излагат се мотиви аналогични с тези подробно изложени в отговора на исковата
молба на дружеството-ответник.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените
искове.
Ответниците редовно призовани, не
се явяват в съдебно заседание, представляват се от
пълномощници по чл. 32, т. 1 ГПК, които оспорват предявените искове.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
С Договор за аренда от 04.04.2014г.
с вх.рег.№ *** на Служба по вписванията -гр.Б., със срок на действие за 5 (пет)
стопански години, а именно от 01.10.2014г. до 01.10.2019г. ответницата Д.К.Г.,
като арендодател се е съгласила ***, като арендатор да арендува
следните съсобствени земеделски земи: Поземлен имот № *** - нива,
с площ от 26,091 дка, пета категория, местност ***, при граници и съседи
имоти с номера № 023031, № 000037, № 023010, № 000031; Поземлен имот № *** -
нива, с площ от 12,201 дка, девета категория, местност ***, при граници и съседи имоти с номера № 023007,
№ 000037, № 023027, №000031; Поземлен
имот № *** - нива, с площ от 22.500 дка, девета категория, местност ***,
при граници и съседи имоти с номера № 024002, № 024004, № 024005, № 024020, №
024006, № 024017, № 000025, № 000068; Поземлен имот № *** - нива, с площ
от 26,861 дка, девета категория, местност ***, при граници и съседи имоти с
номера № 026008, № 018010, № 018006, № 023003, №000040; Поземлен имот № ***
- нива, с площ от 19,878 дка, девета категория, местност ***, при граници и
съседи имоти с номера № 000025, № 029012, № 038024, № 038020, № 038021, №
029005; Поземлен имот № *** - нива, с площ от 8,503 дка, девета категория, местност ***,
при граници и съседи имоти с номера № 042022, № 000049, № 044012, № 044013, №
042011, №000048. Впоследствие преди
изтичането на срока на този договор за аренда, към него ответниците А.А.П., Н.В.И.,
Н.К.И., Н.С.И., Р.К.И., Д.К.Г., Д.Г.А., З.П.А. и П.К.П., като
арендодатели подписали с ответното
дружество *** анекс
от 22.03.2019г. вписан на
25.03.2019г. в Служба по вписванията -гр.Б.
с вх.рег.№ ***, съгласно който арендната вноска е променена от 15,00 лв.
на 25,00 лв. и срокът му е удължен с 10 (десет) стопански години. Това
обстоятелство било установено от ищеца, който на 15.01.2015г. в качеството на арендатор и Г. В. Б., в качеството на арендодател сключил
договор за аренда на общо 10 бр. земеделски
имоти находящи се в землището на село М., община Б., шест от които имота
съвпадали с тези по горепосочения договор. Безспорно е, че ищецът и
арендодателя Г. В. Б. са в пряка роднинска връзка - син и баща. Не се оспорва
и, че Г. В. Б. е съсобственик на спорните земеделски имоти. Във връзка с подаване на заявление за
подпомагане в Общинска служба по земеделие - гр.Б. ищецът бил уведомен, че по отношение на същите имоти, които са предмет
на посочения по-горе договор за аренда, ответникът *** с ЕИК *** е депозирал
свое заявление, с което е обявил, че ще ги обработва в качеството си на
арендатор по силата на Анекс от 22.03.2019г. към Договор за аренда от
04.04.2014г. От представените по делото документи за собственост цитирани по
–горе е видно, че ответниците А.А.П., Н.В.И.,
Н.К.И., Н.С.И., Р.К.И., Д.К.Г., Д.Г.А., З.П.А. и П.К.П. притежават
дялово повече от половината собствеността върху процесните земи.
Районният съд е сезиран
с обективно
съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД : 1/ За прогласяване нищожност на договор за аренда от 04.04.2014г.
по отношение на стопанската 2018/2019г., поради противоречие със закона; 2/ За
прогласяване на нищожност на анекс
от 22.03.2019 г. към договор за аренда от
04.04.2014г., поради
противоречие със закона / чл.16 ал.1 изр. второ от ЗАЗ; както и е предявено обусловено искане за заличаване на
вписването на анекса към договора за аренда с правно основание чл. 537, ал.2, пр.3-то
ГПК.
Исковете за прогласяване нишожността на
анекса са допустими, тъй като на нищожност може да се позове всеки, който има
правен интерес, а в случая интересът на ищеца е вън от съмнение. Този интерес
произтича от твърдяно право на ищеца да арендова същата земя въз основа на
сключен договор за аренда от 15.01.2015 год. с трето неучаставащо като страна в процеса
лице –Г. В. Б.. Искът е предявен не от
името и за защита правата на арендодател, а от името и за защита правата на
арендатора по договора.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. Съгласно приетото в правната теория и съдебната
практика основанията за нищожност, посочени в чл. 26 от ЗЗД
са общи такива и те не се прилагат при наличие на друго /специално/ основание
за нищожност.
В случая се оспорва действителността на
Анекса от 22.03.2019 г., вписан в Служба по вписванията гр. Б. с вх. рег. № ***,
към Договора за аренда от 04.04.2014, вписан в СВ-Б. при БРС с вх. рег. № ***в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 предложение 1-во от ЗЗД - поради противоречие със закона - нормата на чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗАЗ. Оспорва се и действителността на договора от
04.04.2014г. по отношение на стопанската 2018/2019г. и следващите години до
стопанската 2034г./2035г.
По смисъла на ЗАЗ и съответно на
задължителната за съдилищата практика, валидността на Договора за аренда на
земеделска земя, се предпоставя от спазването на формалните изисквания за
сключването му в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Същият се оповестява
с вписването му в СВ и с регистрация в съответната общинска служба по земеделие
- чл. 3, ал. 1 ЗАЗ. Като с тези, задължителни за валидността му изисквания, законодателят
е обвързал изрично и измененията, касаещи по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ
продължителността на договора, както и за прекратяването му по взаимно съгласие
по чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ. С Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.
д. № 2/2015 г., ОСГТК, се прие, че тези три изисквания – за форма, вписване и
регистрация са от различен порядък и неспазването им има различни правни
последици.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени,
развалени или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона, какъвто е случая и с договора за аренда (в този см. е чл. 16 от ЗАЗ).
Както от общите правила на ЗЗД, така и според предвиденото в специалния ЗАЗ,
съгласието за изменение на договора може да се предвиди от страните още при
сключване на договора, както и с допълнително постигнато при действие на
договора, съгласие чрез допълнително споразумение /анекс/. Като в ограничение
на това право при арендния договор се следва съобразяване с предвидените в
хипотезите на чл. 16, ал. 1 изр. 2-ро и 3-то от ЗАЗ
ограничения. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със
специалния ЗАЗ. Поради което следва да се приеме, че извън посочените в спец.
закон ограничения, страните по договора за аренда могат да го изменят по
взаимно съгласие, съобразявайки се единствено с повелителните норми на закона и
добрите нрави, очертани в чл. 9 от ЗЗД
като граници на договорната свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ, на която се позовава ищеца, ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от
тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Само
при едновременното осъществяване на тези две предпоставки - изменението да е
трайно и да води до значително несъответствие на поетите задължения, е
допустимо изменението на договора. Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. второ от ЗАЗ изменението на договора не може да засяга уговорения
срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора
вследствие на стопанисването му, не е основание за изменение на арендното
плащане. В ал. 5 на същата разпоредба законодателят е предвидил възможността
това право да се упражни от страната и по съдебен ред, ако не се постигне
споразумение за изменение на договора. Систематическото и логическото тълкуване
на посочената разпоредба - чл. 16 от ЗАЗ,
налага извода, че забраната за изменение на договора за аренда по отношение на
уговорения в него срок не е абсолютна, а се отнася само до случаите, посочени в
изр. първо, т. е. когато обстоятелствата, от които страните са се ръководили
при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, страните по него не могат да
изменят срока му. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 18 от ЗАЗ,
която регламентира продължаването на срока на арендния договор, което се
извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в
службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по
земеделие. Алинея 2 на чл. 18 от ЗАЗ урежда, че предложението за продължаване на договора
следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската
година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.
Анализът на посочените две разпоредби от ЗАЗ - чл. 16
и чл. 18, дава
основание да се направи извод, че законодателят е уредил възможност както за
изменението на сключен договор за аренда, така и за продължаването му, но при
различни предпоставки и последици. Сравнението на двете разпоредби налага
изводи за няколко съществени различия между хипотезите на изменение и на
продължаване на арендния договор: - на първо място, в хипотезата на чл. 16 от ЗАЗ,
изменението не може да надхвърли срока, за който е сключен договора, както и не
може да засяга този срок, докато при продължаването на договора в хипотезата на
чл. 18 от ЗАЗ
предмет на предоговаряне могат да бъдат едновременно както срока, така и други
съществени елементи на договора, в т. ч. и арендното плащане, какъвто е
процесният случай. На второ място, за да е налице основание за изменение,
следва да има трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, която промяна да е довела до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, докато при
продължаването на арендния договор такова изискване няма. На трето място -
съществена е разликата в предвидената от законодателя форма, в която могат да
бъдат извършени - изменението в хипотезата на чл. 16 от ЗАЗ
се прави чрез писмени волеизявления на страните, без да е налице изискване за
вписването им, а ако страните не постигнат споразумение съгласието на
насрещната страна може да бъде заместено от решение на съда, докато при продължаването
на арендния договор в хипотезата на чл. 18 от ЗАЗ
законодателят е въвел форма за действителност - писмена с нотариална заверка на
подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в
имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие. Така въведените
от законодателя изисквания за формата и вписването на продължаването на
договора за аренда, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт
на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор
между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. От своя страна
уредбата по чл. 16 от ЗАЗ
относно изменението на арендния договор е близка с института на стопанската
непоносимост по чл. 307 от ТЗ,
като въведените ограничения за изменение на договора за аренда в тази законова
хипотеза – относно уговорения срок и забрана за изменение на арендното плащане
във връзка с увеличение или намаляване на добивите, са свързани с приетото от
законодателя, че това не са обстоятелства по смисъла начл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска едностранно изменение на
договора. Такова разрешение е възприето и от ВКС в Определение № 721/14.11.2016
г. по гр. д. № 2901/2016 г. Г. К. III Г. О. на ВКС и Решение № 118 от
27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. първо т. о., както и в тази насока е
налице и последователна съдебна практика /Решение от 19.01.2016 г. по възз. т.
д. № 1307/2015 г. по описа на ОС-Стара Загора; Решение по гр. д. № 26/2017 г.
по описа на РС-Червен бряг; Решение от 03.10.2016 г. в. гр. дело № 422/2016 г.
на ВрОС, Решение № 207/17.07.2017 г. по в. гр. дело № 257/2017 г. на ВрОС,
Решение № 209/17.07.2017 г. по в. гр. дело № 259/2017 г. на ВрОС, Решение №
210/17.07.2017 г. по в. гр. дело № 261/2017 г. на ВрОС и др. /.
С оглед гореизложените разяснения и възведени
съпоставими различия в предпоставките и последиците на хипотезите на изменение
по чл. 16 от ЗАЗ
и на продължаване на арендния договор по чл. 18 от ЗАЗ,
настоящият състав на ТРС приема, че процесният Анекс от 22.03.2019 г., с който
срокът на договора за аренда от 2014 г. е удължен до 01.10.2029г., не представлява
изменение на същия по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ,
а е продължаване на договора по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че е спазена предвидената
в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите,
както и вписване в Службата по вписванията. Анексът е сключен преди изтичане на
деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за
аренда, в съответствие с предвиденото в чл. 18, ал. 2 от ЗАЗ. Неоснователно е оплакването на ищеца за нарушение на
срока по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 18, ал. 2 от ЗАЗ, тъй като в случая страните по арендния договор,
полагайки подписите си под анекса са обективирали съгласието си за удължаване
на срока на арендния договор. Т. е. не е налице непостигнато взаимно съгласие
между страните по арендното правоотношение, за да е необходимо отправяне на
предложение от която и да е от тях за продължаване на договора за аренда
най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща
прекратяването на договора за аренда. Затова макар и законодателят да е
установил императивна норма, забраняваща изменение на уговорения срок /чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ/, която неправилно се тълкува от ищеца като абсолютна забрана, то с
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ е предвидил възможност на страните на арендното правоотношение да
продължат по взаимно съгласие действието му и за напред, което действие като правни
последици на практика представлява и се приравнява на сключването на нов
договор между същите съдоговорители, а не на изменение на съществуващия такъв.
Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В случая атакуваните
договор и анекс не са сключени при нито едно от двете ограничения.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /в редакцията преди изменението в ДВ, бр.
13/07.02.2017 г., действала към датата на сключване на договора от 04.04.2014г./,
когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците, то
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Следователно самият закон допуска договорът за аренда да бъде сключен
не от всички, а от един или от някои от съсобствениците. Процесните Договор за
аренда от 04.04.2014 г. и конкуриращият го договор от 15.01.2015г. действително
са сключени само от един от съсобствениците на процесните земеделски земи,
които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ съответно в лицето на ответницата Д.К.Г.
и сънаследникът Г. В. Б.. В случая страните по спора, които са страни и по
цитираните договори за аренда са се възползвали от липсата на забрана в закона
/към момента вече има ограничение в този смисъл - чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ - ДВ бр. 42/22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018 г.: лице, притежаващо
минимална част от земеделски земи да сключва договор за аренда за всички
земеделски земи/, както и възползвайки се от обстоятелството, че в закона
липсва ограничение по отношение на максималният срок за сключване на договор за
аренда на земеделски земи /ЗАЗ не определя максимален срок на договора, а само
минимален от 5 стопански години – чл. 4 от ЗАЗ/.
Но с процесният Анекс от 22.03.2019 г. към Договор за аренда от 2014г., срокът
на действие на договора е продължен до 01.10.2029 година – с още 10 години след
изтичането на първонално уговореният такъв – до 2019 г. Поради това, след като
самият специален ЗАЗ, действащ към момента на сключването на процесния Анекс
към Договора за аренда е въвел изискване сключване от съсобственик, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице,
упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот. Такъв е и процесният случай с оглед
на притежаваната от ответниците в съсобствеността повече от 50 на сто идеални
части части /чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ/.
Поради изложеното съдът приема, че няма
нарушение или противоречие на визирания Анекс от 22.03.2019г., с нотариално
удостоверени с императивната норма на чл. 16, ал. 1, изр. второ от ЗАЗ и същият не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради което и предявеният иск за прогласяване на
неговата нищожност на посочените основания, се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Освен горепосочените аргументи следва да се
отбележи, че е неоснователно искането за прогласяване на нищожност на договора
за аренда от 04.04.2014г. между ответника Д.К.Г. и ответното дружество *** на
основание чл.26 от ЗЗД с аргумент противоречие на материалния закон в случая
чл.16 от ЗАЗ. Касае се за валидно сключен договор за аренда в изискуемата форма
и съдържание, чието действие е продължил през целия период на уговорения срок, включително
и за стопанската 2018/2019г. /до 01.10.2019г./. Същия е сключен преди
изменението на чл.3 ал.4 от ЗАЗ. Видно от представените и приети по делото
писмени доказателства ведомости за изплащане на рента, както и от разпитаните
по делото свидетели ответното дружество е заплащало субсидии на останалите
ответници-съсобственици съгласно арендния договор от 04.04.2014г. Съответно
ищеца-арендатор не е обработвал процесните земи и не заплащал аренда на
съсобствениците за периода м.10.2014г.-м.10.2019г. Т.е искът за признаване за
установено, че договора за аренда от 04.04.2014г. няма действие за стопанската
2018-2019г. е неоснователен.
Впрочем
дори да се приеме, че с оглед приравняването на анекса от 22.03.2019г. на нов
сключен и вписан през 2019г. договор за аренда на процесните земеделски земи,
то по делото беше доказано, че ответниците, които притежават повече от 50 на
сто от идеалните части в съсобствеността не са приели нито изрично, нито
мълчаливо договора, сключен на 15.01.2015г. между ищеца и съсобственикът с 1/30
и.ч. - Г. В. Б.. Тоест въпросния договор е непротивопоставим на мнозинството от
съсобствениците-ответници по делото.
По
отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК: С ТР № 178 от
30.VI.1986 г. по гр. д. №
150/1985 г., ОСГК на ВС е прието, че собственикът на недвижим имот трябва да
предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт по
обстоятелствена проверка за същия имот, като отменянето на нотариалния акт по
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на иска и то се
постановява от съда, даже и да не е направено изрично искане за това. Разпоредбата
на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание с тази на
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което посоченото тълкувателно решение е
запазило действието си. Искът се предявява срещу лицата, които се позовават на
акта, като при уважаването му, издаденият акт се отменя или изменя. В
конкретния случай, предвид неоснователността на главния иск, след като обуславящите искове за
прогласяване нищожността на анекса се отхвърлят като неоснователни, то искането на ищеца с правно основание чл. 537,ал.2,пр.3 ГПК за заличаване на вписването на процесният анекс се явява неоснователно.
При този изход на делото, право на разноски
пред първата инстанция на основание чл. 78, ал. 3
вр. имат ответниците ***, с ЕИК ***; А. А.П.; Н.В.И.; Н.К.И.; Н.С.И.; Р.
К.И.; Д.К.Г.; Д.Г.А. и
П.К.П., на които следва да се
присъдят разноски в размер на общо 1100 лв. – изплатен адвокатски ховнорар на
адв. Б. и разноски в размер на 360 лв. за ответника З.П.А. за изплатен адвокатски хонорар на адв.Д. съгласно
представени пълномощни и Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019 г.
и 24.01.2020г.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** против ***, с ЕИК ***, с адрес:
гр.Б., ***- представлявано от управителя В.М.П. с ЕГН **********; А. А.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; Н.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***; Н.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***; Н.С.И.,
с ЕГН
**********,
с адрес: ***; Р. К.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***; Д.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***; Д.Г.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; З.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска да бъде
признато за установено, сключените между *** с ЕИК *** като арендатор и Д.К.Г.
с ЕГН ********** като арендодател Договор за аренда, сключен на 04.04.2014 г.,
вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Б., с вх. per. № ***, с нотариално
заверени подписи с Per. № *** от регисгъра на И.М. - Нотариус с per. № *** на НК с район на действие
РС-Б. и Анекса към него, сключен между ответниците на
22.03.2019 г.. вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Б.. с вх.
per. № *** с нотариално заверени подписи с Per. № *** от регисгъра на И.М. - Нотариус с per. № *** на НК с район на действие
РС-Б., нямат правно действие за стопанската 2018/2019 г. и следващите до
стопанската 2034/2035г., по отношение на следните земеделски земи, находящи се
в землището на село М., община Б.. а именно: 1. Поземлен имот № ***-нива,
с площ от 26,091 дка, пета категория, местност ***, при граници и съседи
имоти с номера № 023031, № 000037, № 023010, № 000031; 2. Поземлен имот № ***
- нива, с площ от 12,201 дка, девета категория, местност ***, при граници и
съседи имоти с номера № 023007, № 000037, № 023027, № 000031; З.Поземлен
имот № *** - нива, с площ от 22,500 дка, девета категория, местност ***,
при граници и съседи имоти с номера № 024002, № 024004, № 024005, № 024020, №
024006, № 024017, № 000025, № 000068; 4.Поземлен имот № *** - нива, с
площ от 26.861 дка, девета категория, местност ***, при граници и съседи имоти
с номера № 026008, № 018010, № 018006, № 023003, № 000040; 5. Поземлен имот
№ *** - нива, с площ от 19.878 дка девета категория, местност ***, при
граници и съседи имоти с номера № 000025, № 029012, № 038024, № 038020, №
038021, № 029005; 6. Поземлен имот № *** - нива, с площ от 8.503
дка, девета категория, местност *** при граници и съседи имоти с номера № 042022,
№ 000049, № 044012, № 044013, №
042011, №000048. Както и на основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК съдът да
постанови заличаването на извършеното вписване от Служба по
вписванията - гр.Б. на Анекс сключен между
ответниците на 22.03.2019 г., вписан в Службата по вписванията към
Районен съд -Б., с вх. per. № *** с нотариално заверени
подписи с Per. № *** от регистъра на И.М. -
Нотариус с per. № *** на НК с район на действие PC-Б.,, към Договор за аренда сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията
към Районен съд - Б., с вх. per. № ***, с нотариално
заверени подписи с Per. № *** от регистъра на И.М. - Нотариус с per. № *** на НК с район на действие
РС-Б..
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***, с ЕИК ***, с адрес:
гр.Б., ***- представлявано от управителя В.М.П. с ЕГН ********** сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Д.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата
от 400 лева (четиристотин лева), представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на А. А.П., с ЕГН **********. с адрес: ***; Н.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***; Н.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***; Н.С.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; Р. К.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Г.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; и П.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на З.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: