Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260093
гр. Шумен, 30.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в публичното съдебно
заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2. мл.с.С.Стефанова
при
секретаря С.Методиева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№268 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №288 от 03.06.2020г. по
гр.д.№3164/2019г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено, че в полза на
“Бай Иван”ООД – гр. Шумен съществува вземане срещу „Екомакс“ООД-гр.Шумен за
сумата от 2191.40лв.-представляваща дължима сума по два договора за
покупко-продажба за метални отпадъци, за които са издадени фактура
№12429/11.04.2016г. за 407.55лв. и фактура №12430/11.04.2016г. за 178.65лв.,
както и по договор за стругарски услуги, за който е издадена фактура
№12428/11.04.2016г. за 2605.20лв., ведно със законната лихва върху главницата
от 2191.40лв., считано от 21.08.2019г. до окончателното й изплащане. Присъдени
са и направените разноски в
производството, както и тези по ч.гр.д.№2462/2019г. на ШРС.
Решението е обжалвано от ответната
страна изцяло. Сочи, че същото се явявало необосновано, постановено при
неизяснена фактическа обстановка, както и при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Дружеството било лишено от право да участва в процеса. С оглед
направените оспорвания в отговора и въведените възражения, ищцовата страна следвало
да проведе пълно и главно доказване, каквото не било осъществено. Фактурата
била частен несвидетелстващ документ и не обвързвала съда с доказателствена
сила, а се преценявала съобразно другите събрани по делото доказателства,
каквито на практика липсвали.
Въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от “Бай
Иван“ООД-гр.Шумен, представлявано от С.И.Д.-управител заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е
издадена заповед №1221 от 21.08.2019г. по ч.гр.д№2462/2019г.. на ШРС , по
силата на която е разпоредено ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 2191.40лв.-главница: неизплатена
част по фактура №12428/11.04.2016г. за стругарски услуги, неизплатена
фактура№12429/11.04.2016г. по договор за
еднократна покупко-продажба на метални отпадъци, незаплатена фактура
№12430/11.04.2016г. по договор за еднократна покупко-продажба на метални
отпадъци , законна лихва върху главницата от 21.08.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумата 43.83лв.-дължима държавна такса и 192лв.-адвокатско
възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение,
поради и което кредиторът , съгласно възможността, предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящите установителни
искове.
На 11.04.2016г. между страните били
сключени два договора за покупко-продажба на метални отпадъци, по силата на
който „Бай Иван“ООД-гр.Шумен , в качеството на продавач, продало на
„Екомакс“ООД-гр.Шумен, в качеството на купувач,по първия договор, 2145кг.
отпадъци на обща стойност 407.55лв., а
по втория 3573кг. На обща стойност 178.65лв.,
като и двата договора са придружени от сертификат за произход на
отпадъци от черни и цветни метали. На същата дата ищцовото дружество издало на
ответното фактура №12429 за сумата 407.5лв.,и фактура №12430 за сумата
178.65лв., отразяваща получаването на отпадъците. Фактурите са подписани от представители на двете страни,
като положените подписи не са оспорени.
На същата дата ищцовото дружество
издало на ответното и фактура №
№12428/11.04.2016г . за извършени стругарски услуги на стойност по
опис/л.45/ -2171лв., 2605.20лв. с ДДС, също подписана от представители на двете
страни.
И трите фактури са включени в дневниците на продажбите на „Бай
Иван“ООД-гр.Шумен.
Съгласно показанията на свид.С.С./технически
секретар на ищцовото дружество/ страните по делото били в дългогодишни
търговски взаимоотношения. Тя издала процесните три фактури през м.април
2016г., като плащане било постъпило само през м.декември 2017г. в размер на
1000лв. по фактурата за 2605.20лв.. Други плащания по фактурите не били
извършвани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца
обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на
ответника съществуване дължимостта на присъдената
със заповед за изпълнение №1221 от 21.08.2019г. по ч.гр.д№2462/2019г.. на
ШРС сума/, съдът намира, че предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.422 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителни
установителни искове, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето
защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в
конкретния казус - наличието на договорни отношения между страните относно
продажбата на соченото количество метални отпадъци, съответно наличието на договорни отношения
относно извършването на стругарски услуги,
изпълнение на задълженията по договорите, както и че стойността на
продадените отпадъци, съответно възнаграждението за изработеното е в
претендирания размер. Ответната страна следва да доказе твърденията си за
изпълнение на насрещните си задължения за заплащане на продажната цена,
съответно възнаграждение за изработеното.
Установи се/3бр. фактури, извлечение от
дневник продажби, показания на свид.С.С./, че страните са били в облигационни
отношения, уредени от сключените между тях два договора за покупко-продажба на
метални отпадъци и договор за предоставяне на стругарски услуги, имащ характера на договор за изработка.
Установи се също, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договорите,
като е предало на ответното договореното количество отпадъци, съответно e
извършило стругарските услуги/фактурите
носят подписи на представители и на двете дружества, по фактура
№12428/11.04.2016г. е извършено плащане от страна на ответника в размер на
1000лв../
Само с отговора на исковата молба,
ответното дружество е признало
претенциите по фактура №12429/11.04.2016г. и фактура №12430/11.04.2016г., като
твърди, че сумите по същите са заплатени след завеждане на исковете. Твърди
също, че и задължението по фактура №12428/11.04.2016г. било погасено в пълен
размер.
Въпреки тези твърдения, същото не е
ангажирало доказателства досежно изгодния за него факт, че е погасило
задължениета по трите фактури изцяло. Предвид това и съдът намира че същото
дължи на ищцовото дружество сумите:
1605.20лв.-неизплатен остатък по фактура №12428/11.04.2016г. за
извършени стругарски услуги, съответно 407.55лв. по фактура №12429 и 178.65лв. по фактура №12430
за закупени метални отпадъци/общо 2191.40лв./.
Предвид изложеното съдът намира, че
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Неоснователно се явява възражението
на жалбоподателя, че при постановяване на решението били допуснати процесуални
нарушения-съдът дал ход на делото и приключил съдебното дирене при наличие на
процесуална пречка-нередовно призоваване на ответното дружество. Последното е било редовно призовано за
съдебното заседание-видно от списъка на лицата, призовани за насроченото на
01.06.2020г. съдебно заседание, дружеството е призовано чрез процесуалния си
представител адв.М.Р. при САК по телефона. Не са били основания за отлагане на
делото поради ангажимент на адв.Р. за същата дата, доколкото не са изпълнени
предпоставките на чл.142, ал.2 от ГПК-и страната и пълномощникът й да не могат
да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Дори да се
приеме, че е било налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд, не е
съществувала пречка страната да депозира доказателствените си искания пред въззивната инстанция, но
последвната не е сторила това по надлежния ред.
На основание чл.78 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на 300лв..
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №288 от 03.06.2020г. по гр.д.№3164/2019г.
на ШРС.
ОСЪЖДА „Екомакс“ООД-гр.Шумен, адрес
на управление: ул.“...“№8А, ЕИК127588326, представлявано от управителя Х.Г.Х.да
заплати на „Бай Иван“ООД-гр.Шумен, адрес на управление: ул.“...“17а, ЕИК127634058, представлявано от
управителя С.И.Д., чрез адв.Ст.С. при ШАК,
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.