РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Пловдив, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената С. Д., депозирано чрез изрично
упълномощения защитник адв. А.Д., за възобновяване на НОХД № 457/2023
г. по описа на РС-Пловдив, по което е било образувано и ВНОХД №
1445/2023 г. по описа на ОС- Пловдив.
В искането се сочи, че при постановяване на въззивния съдебен акт са
допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, налице
е и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Аргументира се оплакване за отсъствие от въззивната
инстанция на задълбочен анализ на доказателствата, а направеният такъв да е
неправилен. Възразява се и срещу приетата правна квалификация на
извършеното по чл. 354а, ал. 3 от НК, като се отстоява позиция за
приложимост на ал. 5 от с.т. Явната несправедливост на наказанието се
аргументира с неотчетено от съдилищата по фактите наличие на многобройни
1
смекчаващи отговорността на осъдената обстоятелства, които повеляват
наказанието да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК и при
възприетата правна квалификация да е в размер на три месеца лишаване от
свобода, без налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба.
Осъденото лице С. Д. и защитникът й адв. Д. поддържат искането
изцяло, като сочат допълнителни аргументи в подкрепа на заявените
оплаквания.
Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията
за възобновяване, като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, трето наказателно отделение, след
като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване, установи следното:
С присъда № 54/01.03.2023 г., постановена по НОХД № 457/2023 г. на
Районен съд – Пловдив, подсъдимата С. Н. Д. е призната за виновна по
възведеното й обвинение и на основание чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 вр.чл.58а, ал.1
вр.чл.54 от НК й е наложено наказание от една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 2000лв.
На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което Д.
е била задържана за 24 часа по реда на ЗМВР на 04.11.2021 г.
Съдът се е разпоредил относно разноските и веществените
доказателства.
По жалба на подсъдимата производството е било пренесено за
разглеждане пред въззивния съд.
С Решение №1/03.01.2024 г. по ВНОХД№1445/2023г. на ОС- Пловдив е
изменена присъдата на първостепенния съд, като е намален размерът на
наказанието лишаване от свобода от една на осем месеца. В останалата част
присъдата е потвърдена.
Искането за възобновяване на производството по делото е направено в
срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
2
1. Аргументите на осъдената за съществени нарушения на
процесуалните правила изцяло се опровергават от непредубедения и
внимателен преглед на въззивното решение и доказателствения материал по
делото. Твърдението за превратно тълкуване на доказателствата по делото и
фактите, които те установяват не държи сметка за реда, по който е протекло
производството пред първостепенния съд- по глава двадесет и седма от НПК,
в хипотезата на направено от подсъдимата признание на фактите от ОА по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и
дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него
присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е
изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и
юридическата нейна обоснованост. Доказателствената му дейност е в
съответствие с принципните изисквания на чл.13, чл.14 и чл. 107,ал. 5 от
НПК. Прочитът на мотивите към въззивното решение ясно показва не само
съгласието на въззивния съд с подхода на първата инстанция към
доказателствените източници, но и аргументите, които са му позволили да се
солидаризира с този подход и да възприеме правилността на извода на
първостепенния съд за наличие на безспорни доказателства в полза на
обвинението. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани
в точно съответствие с направеното по делото самопризнание и
информацията от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Окръжният съд е бил коректен и последователен в
разсъжденията, а направените изводи са правилни.
Заявеното, че подходът на въззивния съд досежно направените пред
него оплаквания е формален и несъответен на изискването на чл. 339 от НПК
не кореспондира със съдържанието на въззивното решение. Окръжният съд е
изложил убедително становището си, че се солидаризира с приетото от
първоинстанционния съд. Процесът на формиране на вътрешното му
убеждение е проследим, ясни са мотивите му да не се съгласи с отправените
срещу дейността на районния съд упреци относно съставомерността на
извършеното.
2.Съдът не е нарушил и материалния закон. В рамките на правилно
3
изяснените факти е прието, че на инкриминираната дата подсъдимата Д. е
държала инкриминираните по делото два вида високорискови наркотични
вещества- кокаин с нето тегло 0,744гр., съдържащ 86,3 тегловни % кокаин, на
стойност 208,32 лева и хомогенна неделима смес от марихуана и тютюн, с
нето тегло 0,158 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 1,6 тегловни %, на стойност 0,95 лева, всичко на
обща стойност 209, 27 лева, съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/
29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, а реализираното от нея поведение е съставомерно по
354а, ал. 3, т.1, предл.1 от НК.
Лишено от основание е оплакването, че престъплението следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, при
което правната квалификация на извършеното да е по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Това възражение правилно не е възприето от въззивната инстанция.
В обхвата на дължимата преценка по чл. 93, т. 9 от НК е включено
дали степента на обществена опасност и морална укоримост на конкретното
деяние са по-ниски от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. Тя се извършва на основата на фактическите данни по конкретното дело
относно начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. В случая добри характеристични
данни на дееца несъмнено са налице- необременено съдебно минало, трудова
ангажираност, отглеждане на малолетно дете. Неправилно е било отчетено
като такова обстоятелство процесуалното поведение на подсъдимата, като е
прието то да е имало съдействащ разследването характер. От наличните по
делото доказателства се установява изземването на инкриминираните
наркотични вещества да е било по принудителния ред, установен в чл. 161,
ал. 2 и чл. 164 от НПК (протоколите за което са приложени на л. 49 и л. 57 от
ДП), при съществуваща оперативна информация Д. да притежава такива
вещества. Действията й са установени и от показанията на разпитаните в
хода на ДП свидетели- полицейски служители. В първоначално проведения й
разпит като обвиняем тя не е посочила никакви факти относно иззетите от
нейно владение наркотични вещества (л. 38 от ДП). В последващите й три
разпита в хода на ДП(л. 34, л. 35, л. 36) също не е заявила нито един факт
4
относно иззетите наркотични вещества от нея лично и от управлявания от
подсъдимата автомобил, а само за такива вещества, за които твърди да са на
съпроцесника й и за неинкриминиран по делото метадон. Признанието е
направено едва пред съда, обусловило е приложението на чл. 58а от НК при
определяне на наказанието и няма самостоятелен смекчаващ отговорността на
дееца потенциал. Иначе казано- неправилно и първостепенният, и въззивният
съд са приели поведение, съдействащо разкриване на обективната истина по
делото като смекчаващо отговорността на Д. обстоятелство. Напротив- при
предаването й на съд подсъдимата е била „притисната“ от събраните без
нейно съдействащо участие в хода на ДП доказателства, при което
направеното едва пред съда самопризнание е процесуално установено
условие за приложимост на уредбата на глава двадесет и седма от НПК,
включваща и задължително благоприятно за подсъдимия третиране при
определяне на наказанието.
Възражението,че с инкриминираното поведение тя е увреждала
единствено собственото си здраве е част от обективните признаци на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК, отчетено от законодателя и с по-
ниското предвидено наказание спрямо случаите, в които държането на
наркотични вещества може прерасне и в застрашаване здравето и на други
лица. Последното е криминилизирано в чл. 354а, ал. 1 от НК чрез формата на
изпълнително деяние „разпространява“или държане с цел разпространение.
Т.е., навяват се твърдения за обстоятелства, които са взети предвид от
законодателя при определяне на обществената опасност на деянието и не
могат да се отчитат допълнително като смекчаващи отговорността на дееца.
В случая следва да се констатира, че предмет на престъплението са два
различни вида високорискови наркотични вещества, при което кокаинът е и с
много високо съдържание на активен компонент.
В обобщение- от данните по делото не може да се формира извод, че
степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното от Д.
са по-ниски от обикновените случаи на престъпления по чл. 354а, ал. 3, т.1,
предл. 1 от НК и е налице „маловажен случай“, обуславящ по- лека правна
квалификация.
3. Не е налице и заявената явна несправедливост на наказанието.
Съдилищата по фактите не са отчели със значимия му негативен
5
потенциал несъмнено установеното- предмет на престъплението са два
различни вида високорискови наркотични вещества, а кокаинът е с много
високо съдържание на активен компонент и неправилно са приели отсъствие
на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Смекчаващите
такива- чисто съдебно минало, трудова и семейна обвързаност не са толкова
многобройни, отсъства и изискването за изключителност на някое от тях, при
което да е допустимо приложението на чл. 55 от НК. Те не формират
изискуемия в цитираната норма извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко.
С изменението на първоинстанционната присъда от въззивния съд
наказанието е определено в най- ниския размер за лишаването от свобода,
като наред с това е потвърдена присъдата относно определения най- нисък
размер на кумулативното наказание глоба. Несправедливост не може да се
обсъжда. Императивът на чл. 373, ал. 2 от НПК е спазен и лишаването от
свобода е редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Воден от горното и на основание чл. 424 от НПК, Пловдивският
апелативен съд, трето наказателно отделение, след като установи, че не са
налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Н. Д. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 1445/2023 г. по описа на ОС-
Пловдив, по което с Решение №1/03.01.2024 г. е била изменена в
санкционната част присъда № 54 от 01.03.2023 г., постановена по НОХД №
457/2023 г. на Районен съд – Пловдив, а в останалата част е потвърдена.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6