Р Е Ш Е Н И Е
№ 117/17.2.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав в открито заседание на седемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ :
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 1225 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното
дело е образувано по жалба на Г.Т.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв. У.,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 21-1006-000458 от 04.10.2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. С оспорената заповед на лицето е наложена
принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В
жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована
и незаконосъобразна. Доводите са, че с нея се нарушава основен принцип в
административнонаказателното право – нарушението да е извършено лично и
умишлено от наказаното лице. В тази връзка сочи, че не е знаел, че водачката на
автомобила всъщност го е взела и при липсата на вина неправилно е ограничено
ползването на личната му вещ. Моли съдът да отмени атакуваната заповед.
Твърди,
че неправилно в заповедта било посочено, че се налага санкция, а не
принудителна административна мярка, което водело до неразграничаване на двата
института и от там до незаконосъобразност на процесната заповед.
Излагат
се съображения, че не били изложени мотиви относно размера на наложената ПАМ.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява, по делото е постъпило писмено
становище от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. У., който поддържа така подадената жалба.
В
съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен юрисконсулт в писмено становище
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и оставяне в
сила на ЗППАМ като правилна и законосъобразна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
02.10.2021 г. на Х. К. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA №466972 от същата дата (л. 15) за това, че на
02.10.2021 г. в 22,59 ч. в гр. Пазарджик, ул. ”Пловдивска” пред № 28 управлява
лек автомобил Мерцедес С 430 с рег. № ***, собственост на Г.Т.Д., след като е
неправоспособена – не притежава СУМПС – нарушения на чл.
150 от ЗДвП . С акта са иззети два броя
регистрационни табели на автомобила с рег. № ***. АУАН е подписан без
възражение и връчен на Х. К. на датата на съставянето му.
За
горното нарушение и въз основа на съставения АУАН Началник група към ОДМВР –
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ издава
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Г.Д. на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца (л. 14). Мотивите на
органа са, че Г.Д. като собственик на процесния лек автомобил допуска същият да
бъде управляван от Х. К., след като е неправоспособна, за което има съставен
АУАН серия GA бл. № 466972.
По
делото са представени съответните доказателства за компетентност на издателите
на АУАН и ЗППАМ, за собственост на автомобила, справки за нарушител/водач,
АУАН.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Процесната ЗППАМ е връчена лично
на Г.Д. на 08.10.2021 г., видно от отбелязването на същата, а жалбата е
подадена чрез административния орган на 22.10.2021 г. Оспорената заповед
съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Пазарджишкият административен съд, Първи административен състав
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е
спорно, че Областна дирекция на МВР Пазарджик е служба за контрол по ЗДвП –
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Съобразно
предоставената в закона възможност, Директорът на ОД на МВР Пазарджик със своя Заповед №
312з-1602/10.06.2021 г. е оправомощил по т. 1. 5 Началниците групи в сектор
„Пътна полиция“ да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т.
2а, т.
4, т.
5 б. "а", т. 6 и т.
7 от ЗДвП за нарушения на ЗДвП,
извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Пазарджик.
Нарушението е извършено в гр. Пазарджик. Поради изложеното съдът приема, че
обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен материално и
териториално компетентен орган, а именно:
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания
за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е
установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и
месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване на
нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от неправоспособната
Ковачева, собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано
извършеното нарушение. АУАН също е съставен от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда във вр. с чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и непротиворечиво както цифрово,
така и текстово. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа
обстановка, а оплакването в жалбата в този смисъл съдът намира за
неоснователно.
Не
се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. АУАН е
съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН,
като нарушението е безспорно установено, заповедта е издадена въз основа на
този акт и е връчена на оспорващия. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са
посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните
нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт,
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.
22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.
23 от ЗАНН). В случая процесната ЗППАМ е издадена на основание чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП,
съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно
средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът
му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази
нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Спорът
се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП.
Настоящият
състав намира, че след като по делото са безспорно доказани управлението на
процесното МПС от неправоспособен водач и кой е собственик на автомобила,
административният орган законосъобразно е приложил ПАМ "прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство". Нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е
императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да
приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Посочената
от административния орган правна норма на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира
налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно
лице. В случая посоченото обстоятелство е безспорно и е доказано.
Жалбоподателят-собственик не е адресат на съставения и цитиран в заповедта
АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът
изисква самото нарушение (управление на МПС от неправоспособен водач) да е
констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата правна уредба не
обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради
което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е
предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл.
1, ал. 2, както и в чл.
171 от ЗДвП – опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Наведените
от оспорващата оплаквания за нарушения на основни принципи на
административнонаказателното производство са неотносими към настоящия спор.
Предмет на делото е административно производство по прилагане на ПАМ, което е
съвсем отделно от административно-наказателното производство за реализиране
отговорността на нарушителя, и в настоящото производство не се изследва вината
нито на неправоспособния водач, нито на собственика на автомобила.
В
случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да
е управлявано от неправоспособно лице, което няма валидно издадено СУМПС.
Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от
фактическия състав. Освен това по никакъв начин не се установи, че Ковачева е
взела ключовете на автомобила въпреки забрана от страна на собственика на автомобила.
Приложената
ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в
него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на
принципа на съразмерност по чл.
6 от АПК. Административната мярка е
приложена за нарушение, което има висока степен на обществена опасност –
управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е извършено от
неправоспособно лице; поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето
както на водача, така и тези на останалите участници в движението. Освен това
на водача е наложена ПАМ в минимални размери – за 6 месеца, поради което дори и
да липсват мотиви относно размера на ПАМ, то това обстоятелство не води до
незаконосъобразност на заповедта, с оглед именно на минималният размер на
наложената ПАМ.
С
оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С §
142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр. 77/2018 г.) е
извършено изменение на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от
тази разпоредба в актуалната й редакция решението на административния съд,
постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на
обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
С
оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът счита, че следва да се присъди такова в
минимален размер – в размер на 100 лв., поради не висока степен на правна и
фактическа сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Пазарджишки административен съд, Първи административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Г.Т.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв. У.,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 21-1006-000458 от 04.10.2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА
Г.Т.Д., с ЕГН **********,*** сума в размер на 100 (сто) лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/