Р Е Ш Е Н И Е
№ III-194, 08.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на тридесети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 1127 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №124 от 10.01.2020 г. по гр.д. №1532/2019 г. по описа на Районен
съд-Бургас Община Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 26, представлявана от Кмета на общината Димитър
Николов, е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, EИК: *********, със седалище и управление: гр.София, район
Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представляван Недялко Димчев Чандъров и
Мишел Гилберт Клемент Каленс, действащи чрез упълномощения процесуален
представител адвокат Великова, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов” № 26, на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД сумата в размер 857.16 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и
шестнадесет стотинки/ - главница, представляваща изплатено от
застрахователя-ищец застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” по
застрахователна полица № 440118021015108 с валидност от 06.05.2018г. до
05.05.2019г. за претърпени имуществени вреди на МПС „ПЕЖО 307“, рег.№ С 7667
РМ, изразяващи се в повреда на вратата на багажника, тавана, задното стъкло,
централен стоп, дясна панта на заден капак, задна напречна греда таван,
причинени на 13.06.2018г. в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, до бл. 48, вх. 4,
вследствие падане върху автомобила на дърво от вида на дребнолистната липа,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
20.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в размер на 600лв. /шестстотин
лева/.
С
решението е отхвърлен предявения от Община Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска” № 26, представлявана от Кмета на общината Димитър
Николов срещу третото лице –помагач „БУРГАСЦВЕТ-90-ТАНЕВ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Богориди” № 16, представляван
от управителя Васил Вълков Танев при условията на евентуалност обратен иск по
чл. 219, ал.3 от ГПК вр.с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за осъждането му да му заплати сумата от 857.16лв. /осемстотин петдесет
и седем лева и шестнадесет стотинки/. - главница, представляваща изплатено от
застрахователя-ищец „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение по
щета № 44010211803896 по застраховка „Каско +” по застрахователна полица №
440118021015108 с валидност от 06.05.2018г. до 05.05.2019г. обезщетение за причинени имуществени вреди на
застраховано МПС, вследствие паднало на 13.06.2018г. дърво от вида на
дребнолистната липа в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, до бл. 48, вх. 4, както и
присъдените на„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД разноски по делото в размер на 600
лв. и направените по делото съдебни
разноски от Община Бургас по обратния иск.
Постъпила
е въззивна жалба от Община Бургас, с която се обжалва Решение №124 от
10.01.2020 г. по гр.д. №1532/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас изцяло като
неправилно, и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Оспорва се извода на РС-Бургас за пряка причинна връзка между описаните от
застрахователя увреждания и механизма на инцидента, като се сочи, че
приложените доказателства не установяват настъпване на застрахователно събитие
на 13.06.2018 г. Твърди се, че Община Бургас е спазила всички изисквания на
закона за поддържане на декоративната растителност, използвана за улично
озеленяване, изпълнила е всичко по отношение обследване на процесното дърво,
положила е грижата на добър стопанин и
следва да бъде освободена от отговорност, доколкото не е налице виновно
бездействие на орган на общината. Сочи се, че на база на събраните
доказателства необосновано е прието, че е налице причинно-следствена връзка,
която да ангажира отговорността на общината по чл. 50 от ЗЗД.
Излагат
се и аргументи срещу отхвърлянето на обратния иск срещу третото лице-помагач.
Твърди се, че ако се уважи главня иск, то по сила на договор от 05.06.2015
г., вината следва да се вмени на
дружеството, отговарящо за поддръжката на района, което се е задължило по
силата на т. 17 от раздел V от договора, всеки първи и понеделник от месеца да
представя доклад за необходимите дейности, а такъв доклад за необходимост от
извършване на дейности по отношение на процесното дърво не е пристигал, не е
изготвяна и количествено-стойностна сметка, която да послужи за възлагане на
дейност по договора. Сочи се, че предвид неизпълнението на договорните
задължения на дружеството-изпълнител, при установяване на причинно-следствена
връзка между настъпилия инцидент и вредите по застрахования автомобил, то тези
вреди са тежест на същото дружество.
Твърди се, че разпоредбите на т.17 и
т.18 от раздел V от договора не са обсъдени от първоинстанционния съд. Излагат
се съображения, че липсата на възлагателно писмо не освобождава
дружество-изпълнител от изготвяне на
месечни доклади и при липсата на уведомяване от „БУРГАСЦВЕТ-90-ТАНЕВ” ЕООД
спрямо общината не може да се приеме, че дружеството се е освободило от поетите
задължения за поддръжка на зелените площи. Твърди се, че именно неизпълнението
на задължението по поддържане на залените площи е довело до падане на клон от
дърво и настъпване на вреди от този инцидент.
Иска
се постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло исковата
претенция срещу общината, като неоснователна и недоказана, а в условията на
евентуалност да се уважи обратния иск на общината срещу „БУРГАСЦВЕТ-90-ТАНЕВ”
ЕООД
Не
са заявени доказателствени искания.
Претендират
се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с който се оспорва изцяло въззивната
жалба на Община Бургас и се иска същата
да бъде оставена без уважение, а
решението на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за
законосъобразно. Твърди се, че решението е постановено след пълна и всестранна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като в мотивите са
обсъдени всички доказателства. Прави се позоваване на изслушаната
автотехническа експертиза, разпитите на свидетелите и Констативен протокол от
13.06.2018, съставен от служители на Община Бургас. Сочи се, че редът за
изграждане, опазване и поддържане на зелената система на територията на Община
Бургас е уреден с общинска наредба. Твърди се, че РС-Бургас правилно е приел,
че общината следва да носи обективна/безвиновна/ отговорност по смисъла на чл.
50 от ЗЗД, а с изплащане на застрахователното обезщетение, на увреденото лице,
застрахователят встъпва в правата му.
Не
са заявени доказателствени искания.
Не
се претендират разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор и от третото-лице помагач „БУРГАСЦВЕТ-90-ТАНЕВ” ЕООД, ответник по
въззивната жалба в частта относно евентуалния иск. Оспорва се въззивната жалба.
Прави се позоваване на Констативен протокол от 13.06.2018 г. и на показанията
на свидетелите. Определя се като правилен извода на първоинстанционния съд, че
не е налице виновно неизпълнение на сключения между „БУРГАСЦВЕТ-90-ТАНЕВ” ЕООД
и общината договор от 05.06.2015г. от страна на изпълнителя. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения обратен
иск.
Не
са заявени доказателствени искания.
Не
се претендират разноски.
В
съдебно заседание въззивната Община се представлява от юрисконсулт Божинова.
Пледира се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция
на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД като неоснователна и недоказана. В условията на
евентуалност се иска уважаване на предявения от Община Бургас обратен иск срещу
„Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД. Претендират се разноски. Определя се като неправилен
изводът на районният съд за наличие на пряка причинна връзка между описаните от
застрахователя увреждания на процесния лек автомобил с механизма на инцидента,
в следствие на което Община Бургас следва да понесе тежестта на регресното
вземане на застрахователя към нея. Твърди се, че Община Бургас е спазила всички
изисквания на закона, относно изпълнение на задълженията си по поддържане на
декоративната растителност, използвана за улично озеленяване, поради което
същата следва да бъде освободена от отговорност. Твърди се, че в случая не е
налице проявено виновно бездействие от страна на Община Бургас, нито се
установява безстопанствено поведение, поради което считаме, че не следва да се
ангажира отговорността на общината, а нанесените щети по автомобила се дължат
на фактори, стоящи извън възможния и необходим контрол, упражняван от
общинската администрация.
Въззиваемата
страна ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, редовно призована, представител не се представлява.
Третото
лице-помагач „Бургасцвет-90 Танев“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение №124 от 10.01.2020 г. по гр.д. №1532/2019 г. по
описа на Районен съд-Бургас.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е допустимо и валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, EИК: ********* срещу ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК: ********* за присъждане на сумата
от 857.16 лв. - главница, представляваща изплатено от застрахователя-ищец
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” по застрахователна полица №
440118021015108 с валидност от 06.05.2018г. до 05.05.2019г. за претърпени
имуществени вреди на МПС „ПЕЖО 307“, рег.№ С 7667 РМ, изразяващи се в повреда
на вратата на багажника, тавана, задното стъкло, централен стоп, дясна панта на
заден капак, задна напречна греда таван, причинени на 13.06.2018г. в гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, до бл. 48, вх. 4, вследствие падане върху автомобила на
дърво от вида на дребнолистната липа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 20.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор,
с който ответникът е оспорил предявената претенция, направил е искане за
конституиране на „Бургасцвет-90 Танев“ ЕООД като трето лице-помагач и е
предявил срещу него евентуален обратен иск за сумата от 857.16 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 05.06.2015 г.
Предявени са
главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД
и евентуален
обратен иск е с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД.
По делото е представен констативен
протокол от 13.06.2018 г. /л. 10 от делото на БРС/, съставен и подписан от
комисия в състав: л.арх. С.Т.- началник сектор „Зелена система“ в Община Бургас,
л.арх. Емилия Праматарова- ст. експерт в сектор „Зелена система“ в Община
Бургас и Ч.Г. – собственик на МПС – син металик Пежо 307, с рег. №С7667РМ. В
него е констатирано паднало дълготрайно декоративно дърво от вид дребнолистна
липа в прилежащите зелени площи, западно
от блок 48, от северната страна на вход 4 в к-с „Лазур“, ЦАУ „Зора“. Описано е,
че дървото е с вътрешно отслабване на структурата на дървесината в основата, а
на паркираното в близост до падналото дърво има паркиран автомобил- син металик
Пежо 307 с рег. №С7667РМ, собственост на Ч.Г., на който са нанесени щети от
падналото дърво, а именно компрометиран горен капак, заден капак и задно
стъкло.
Приложени са три снимки на автомобила с падналото върху него
дърво/ л. 97-99 от делото на БРС/
По делото е представена извадка от регистъра на Община
Бургас за подадени сигнали на телефон 112/л. 60 от делото на БРС/, от която е
видно, че на 13.06.2018 г. в 08:24 часа е подаден сигнал на тел.112 за паднало
дърво върху лек автомобил в ж.к. „Лазур“, бл. 48, вх. 4
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля Ч.Г./л.131
от делото на БРС/- собственик на увредения лек автомобил, които съдът
кредитира. От тях се установява, че същия
сутринта излизайки за работа констатирал. Че върху личния му автомобил е
паднало дърво, което е увредило горната и задната част на автомобила. Разказва,
че сигнализирал компетентните служби, като дошли полицаи и служители на
общината. Сочи, че застрахователят е заплатил за ремонта на колата, който бил
извършен в доверен сервиз. Твърди, че времето е било хубаво, не е имало буря.
Разпитана е и св. С.Т./л.131 от делото на БРС/, която свидетелства
за състоянието на падналото дърво-здраво и. облистено, като сочи, че времето е
било безветрено, но след оглед в основата му след инцидента е констатирано, че
дървесината му не е толкова плътна.
По делото е разпитан и св. Н.Х./л.131-132 от делото на БРС/, отговарящ за озеленяването в „Бургасцвет-90
Танев“ ЕООД, който с показанията си сочи, че дърветата в процесния район са
имали прираст по време на инцидента и короните им са рязани преди няколко
години него. Заявява, че по дървото е нямало наранявания, като дървесината му е
била плътна, като сочи, че вероятно при силен вятър би могло да се случи
инцидент, тъй като процесното дърво се е намирало на течението в края на блока,
а при рязката му промяна дървесината отслабва и може да се скърши.
По делото е извършена съдебна автотехническа експертиза/л.135-137
от делото на БРС/, която съдът кредитира като обоснована и компетентно
изготвена. От нея се
установява, че уврежданията
по автомобила са настъпили в резултат на ударното съприкосновение на падналото
върху задната част на автомобила дърво, т.е. налице е причинно-следствена
връзка между падането на дървото и нанесените по автомобила щети- задна врата,
таван, задно стъкло, централен стоп, дясна панта на заден капак и задна греда
на таван, които вещото лице е оценило на 857,16 лева.. Правилно първоинстанционният
съд не е кредитирал заключението в частта, че падането на дървото е в резултат
на силен вятър, тъй като липсват данни по делото за подобно метеорологично
явление.
Правилно Районен съд-Бургас е определил като безспорно, че
процесният автомобил „ПЕЖО 307“, рег.№ С 7667 РМ е застрахован с валидна
застраховка „Каско+“, за която е издадена застрахователна полица №
440118021015108 с валидност от 06.05.2018г. до 05.05.2019г., сключена с ищеца
„ДЗИ –Общо застраховане“ .
По делото е приложена преписка 44010211803896 по щета
№20701157883 от 13.06.2018 г./ л. 6-32 от делото на БРС/, съдържаща уведомление
от 13.06.2018г., подадено от собственика
на застрахования автомобил до ищцовия застраховател за настъпилата щета/л. 12
от делото на БРС/, възлагателно писмо/л. 13 от делото на БРС/ от 15.06.2018г. до
автосервиз „СОФИЯ ФРАНС АУТО-Бургас” ООД за отстраняването на щетите на
процесното МПС съгласно описа на претенцията от 19.06.2018г./л. 19-20 от делото
на БРС/.Представена е и фактура от
29.06.2018г. издадена от сервиза за извършеният ремонт на процесния автомобил е
на стойност 857.16 лв./ л. 14-15 от делото на БРС/, която сума застрахователят
е изплатил на автосервиза с платежно нареждане за групово плащане от
24.07.2018г. /заедно с други щети –съгласно представен опис за плащане/л. 27-28
от делото на БРС/.
Приложена е регресна покана към ответната община за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение/ л. 8 от делото на
БРС/
По делото е представен договор от 05.06.2015 г./л.48-56 от
делото на БРС/, от който се установява, че Община Бургас е възложила
поддържането на озеленените площи, междублоковите пространства и декоративната
дървесина за района, в който се е случило процесното събитие. В разпоредбата на
чл. 17 от раздел V е
предвидено задължение на изпълнителя до всеки първи понеделник на месеца да
представя доклад за необходимите дейности по договора.
С въззивната жалба не се оспорва
обстоятелството, че ответникът-въззивник е собственик на процесното дърво,
което е част от озеленяването на територията на Община Бургас. Съгласно
разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и не е обусловена от наличието на
виновно поведение на делинквента, а от обстоятелството, че делинквентът е
собственик на вещта, от която са произлезли вредите. В тази насока неотносими
към предмета на делото са изложените във въззивната жалба доводи, че Община
Бургас няма вина за настъпване на процесните щети.
Собственикът на вещта може да се освободи от отговорност за
причинените от нея вреди само когато вредите са резултат на непреодолима сила,
на изключителната вина на пострадалия или на изключителна вина на трето лице
(т. 10 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС). Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест Община Бургас е следвало
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на някое от тези правоизключващи възражения. По делото
обаче не се установява каква е била причината за падането на дървото.
Следователно по делото не се установява да е налице обстоятелство, което да е
годно да изключи отговорността на собственика на вещта, от която са произлезли
вредите.
По тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл.
50 ЗЗД е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По
обратния иск:
За
да бъде уважен предявеният обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
Действително облигационно правоотношение между страните; 2. Виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; 3. Претърпени от
ищеца вреди – претърпени загуби и/или пропуснати ползи; 4. Пряка причинна
връзка между неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца вреди.
От събраните по делото доказателства
не се установява да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника, което да се намира в пряка причинна връзка с претърпените
от ищеца имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 17, раздел V от договора за обществена поръчка
от 05.06.2015 г. предвижда задължение на изпълнителя до всеки първи понеделник
на месеца да представя доклад за необходимите дейности по договора. Доколкото
причините за падането на дървото остават неизяснени, не може да се направи
обоснован извод, че за процесното дърво е било необходимо извършването на
някакви дейности, които да налагат представяне на доклад от изпълнителя по
договора за обществена поръчка. Ето защо не може да се приеме, че падането на дървото
се дължи на неизпълнение на договорно задължение на ответника по обратния иск.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които
е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
Доколкото разноски не се претендират от ответниците по
въззивната жаба, такива не следва да бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №124 от 10.01.2020 г. по гр.д. №1532/2019 г. по
описа на Районен съд-Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.