РЕШЕНИЕ
№ 46
гр.
Враца 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА пети състав, в публично заседание на 26.01.2022
г. /двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното
от съдия Раденкова адм. дело № 488 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Л.Ц.Л. ***, против Заповед № 1114/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
постановяването ѝ в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния гараж като
строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал
характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена,
възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място, със
същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се
посочва двустранен документ подписан от Директора на ОП „Паркинги и гаражи“ и
жалбоподателя, съгласно който последният заплащал обезщетение на общината в
размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект –
гаражна клетка. Иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с
присъждане на направените по делото разноски.
В
с.з. жалбоподателят поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, в с.з. се представлява от гл. юрисконсулт Г.С., който
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорената
заповед намира за законосъобразна и отправя искане да бъде оставена в сила.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата,
а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен. Установено е
незаконно строителство на гараж, без строителни книжа, представляващ допълващо
застрояване, в имот общинска собственост, поради което не са налице условията
за търпимост и узаконяване. Отправя искане жалбата да бъде оставена без
уважение.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във
връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на
паркирани МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки,
на 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав:
Директор Дирекция „Строителство и инфраструктура“, главен специалист „Контрол
по строителството“ и старши експерт в Дирекция „Строителство и инфраструктура“
извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. Враца, административен
адрес: гр. Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***, УПИ I-55,
кв. 27 по плана на гр. Враца и идентификационен № 12259.1010.55 по
кадастралната карта на гр. Враца. В хода на проверката е установено, че имотът
е собственост на Община Враца, съгласно Акт № 1382 за частна общинска
собственост от 09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията Акт № 128, том XV,
рег. № 5449, дело № 3706 от 13.08.2008 г., строежът е изпълнен от неизвестен
строител, с неизвестен възложител, но по служебна информация от Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“ ползвател на обекта е жалбоподателят Л.Л..
Констатирано е, че строежът е V категория и
представлява гараж, изграден от метална конструкция върху бетонова основа, с
покрив и ограждащи стени от LT ламарина, разположен
върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „Комплексно
обществено обслужване“ в прилежащото предблоково пространство пред бл. *** в
ж.к. „Д.“, с обща площ от 27,91 кв. м, захранен с ел. енергия, въздушно чрез
кабел от бл. *** и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При проверката не са
представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на
проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и
заповедна книга.
Установено е, че
строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да е разрешен по
реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и подлежи
на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е
съставен Констативен акт № 7/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР
на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на
таблото за обявления в сградата на Община Враца. В административната преписка е
представен и Констативен протокол от 14.07.2021 г. /л. 28 от делото/, от който
е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща
в Община Враца и документите по административната преписка по съставения
Констативен акт няма постъпили
възражения в законоустановения срок.
Приемайки констатациите в представения по
делото констативен акт, ответникът е издал
оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа
като незаконен. В заповедта е
посочено, че подлежащият на премахване строеж
попада под правната квалификация
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
За установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза. Установено е, че процесния гараж
представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1
от ЗУТ, има характеристиките на строеж и като обект за лично ползване не
отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. В заключение е прието, че
процесният гараж не представлява „преместваем обект“, а имотът, върху който е
изграден е общинска частна собственост.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата.
При издаване на
заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ се съдържа
легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не
се установени възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор
относно собствеността и ползването на гаража, поради което съдът приема тези
обстоятелства така, както са установени от ответника в оспорения акт. Допълнителен
аргумент за собствеността и ползването на гаража е представеното от жалбоподателя писмо от Общинско предприятие
„Паркинги и гаражи“, с което е уведомен, че е поставил преместваем обект –
гаражна клетка в междублоковото пространство, за което на основание чл. 59 от ЗЗД дължи на ОП „Паркинги и гаражи“ обезщетение за неоснователно обогатяване от
ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в
размер на месечна наемна цена от 18,00 лева, в последствие изменена на 22,50
лава, изчислени съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.
Спорен е въпросът
дали това е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито
твърдения са изложени в жалбата. Цитираната разпоредба действително
регламентира преместваемите обекти, които според предназначението си са
разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г.
в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения
акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на
обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за
преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва
обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за
увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани
с потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в
тази насока.
Гаражите, както
правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са обекти на допълващо
застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от
вида и материалът, от който са изработени, в това число и гаражните клетки,
служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните
нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това без значение дали съществува
възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти
по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя
начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната
преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след
това от оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за
строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по
смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – 2012 г.
– 2021 г. не са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на
ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем.
В същия смисъл е и
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се приема от съда, като обективно и съответстващо на събраните по делото
доказателства.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.Ц.Л. ***, против Заповед № 1114/26.07.2021 г. на Кмета на Община
Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр. Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: