Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.09.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.04. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното
от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 318 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.364 ЗЗД за сумата 180699.87лв., както и евентуално
предявен иск по чл.34 ЗЗД, предявен като частичен - за сумата от 5 000,00 лева,
съставляваща част от общо дължимите 180 699,87 лв., предявена от ищеца за
връщане от ответника, като получена от него по нищожен договор, в случай, че
съдът обяви договора за нищожен във
връзка с възражението на ответника в този смисъл. Предявен е и обективно
съединен иск с правно основание чл.364 ЗЗД за сумата от 5000,00 лева,
съставляваща част от общо дължимите 180699,87 лв., предявена от ищеца като
обезщетение за нарушение на чл.26 от Договора за гражданско дружество, сключен
на 26.02.2016 година, изразяващо се в разпореждане с участието на „Х. и Б. У. –
К.“ ЕООД в Договора за гражданско дружество, извършено чрез осъщественото
преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник – ищеца по делото.
В исковата молба се твърди,
че на 26.02.2016 година между „Т.К. К.” АД и „„Х. и Б. У. – К.“ ЕООД е сключен
Договор за гражданско дружество с наименование УЮТ-ДЗЗД, с който страните
обединяват усилията и дейността си за реконструкция и съвместна експлоатация на
водопровод за минерална вода от Находище Овощник, Сондаж № К-З, подробно описан
в договора. За постигане общата цел „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД предоставя на
дружеството за ползване трасето на съществуващия водопровод с водопроводна
арматура /тръби, съединяващи
части и други/, както и необходимите отклонения. „Т.К. К.” АД предоставя за
ползване цялата водопроводна арматура /тръби, съединяващи части и други/,
необходими за реконструкцията на съществуващия водопровод, както и всички
необходими средства за изпълнението на необходимите ремонтни работи. Договорът
е сключен за срок от 10 години, като за първите пет години всички разходи,
свързани с ремонта на тръбопровода, се поемат от „Т.К. К.” АД. Интересът на „Т.К.
К.” АД от постигането на общата стопанска цел е ефективна експлоатация на
въпросния водопровод, посредством която дружеството да може да осъществява
водовземане на минерална вода от Находище Овощник, Сондаж № К-З, съгласно
надлежно издаденото му разрешително за нуждите на стопанисвания хотел Казанлък
в град Казанлък.
Предвидената в Договора
Реконструкция е извършена и приета от съдружниците след 72-часови проби през м.
октомври 2016 година, като документите за това са представени и пред кмета на
Община Казанлък с писмо вх. № 168-2830-6/19.10.2016 г. Посочено е, че особено съществени задължения на „Х. и Б.
У. – К.“ ЕООД като страна по договора и собственик на водопровода са „да не се разпорежда с участието си в Дружеството без
съгласието на „Т.К. К.” АД (чл. 26 от Договора); да не се разпорежда със своите
вноски - водопровода и трасето му, без съгласието на „Т.К. К.” АД, нито да сключва
договори за тяхното ползване, нито по някакъв друг начин да предоставя другиму
права върху тях (чл. 27 от Договора); да не разрешава ползването на водопровода
от лица, които не са съдружници, без предварително писмено съгласие от „Т.К.
К.” АД, освен ако не се касае за общински обект, съгласно предвидените в
договора изключения (чл. 28 от Договора).
Сочи се, че въпросът
дали съдружниците в Дружеството са съгласни към водопровода да бъде присъединен
Хотелски комплекс Зорница, собственост на „З.-2001“ ООД, е обсъден на събрание
на 16.03.2017 година, когато, поради изричното несъгласие на „Т.К. К.” АД, не е
прието решение за разрешаване на присъединяването. Този въпрос не е
преразглеждан и решение на съдружниците за разрешаване на присъединяването по
предвидения в Договора ред и с предвиденото в Договора единодушие не е
приемано. Изложено е, че принципното несъгласие на „Т.К. К.” АД за
присъединяването на този потребител към водопровода е предопределено от факта,
че при евентуално присъединяване и захранване на въпросния хотелски комплекс,
без да бъдат направени нови инвестиции за увеличаване на капацитета на
водопровода, ще се наруши оптималното захранване на обектите на страните по Договора
и вече присъединените по съгласие на страните други консуматори.
Посочено е, че въпреки
договореното и въпреки техническата непригодност на водопровода да захранва
допълнителни потребители, след поредица от смущения в захранването на хотел
Казанлък с минерална вода, през лятото на 2019 година става ясно, че без
знанието и съгласието на „Т.К. К.” АД, Хотелски комплекс Зорница, собственост
на „З.-2001“ ООД все пак е присъединен към реконструирания със средства на
ищеца водопровод и се захранва от него с минерална вода, като по този начин се
влошава дебита на водопровода и условията на водоснабдяване. Това
присъединяване (по ред административни и технически причини) не е могло да
стане без знанието и съгласието на собственика на водопровода „Х. и Б. У. – К.“
ЕООД, който, оказа се, междувременно е прекратил съществуването си след
осъществено преобразуване чрез вливането му в „Б.“ ЕООД. Преобразуването е
вписано в търговския регистър на 12.10.2018 година. Сочи се, че правоприемникът
„Б.“ ЕООД е получил в собственост внесения за общо ползване в гражданското
Дружество водопровод, както и е встъпил във всички права, задължения и
фактически отношения, създадени при осъществяване на търговската дейност на „Х.
и Б. У. – К.“ ЕООД. Посредством преобразуването е извършено разпореждане с
участието в гражданското дружество като такова, както и е извършено
разпореждане с внесените от „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в гражданското Дружество за
общо ползване активи, тъй като по силата на чл. 263и ал.2 ТЗ, с вписването на
вливането в търговския регистър и така както е предвидено в договора за
преобразуване, правата и задълженията на преобразуващото се дружество са
преминали върху приемащото дружество „Б.“ ЕООД.
На 15.07.2019 година
ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение до „Б.“ ЕООД и до Община
Казанлък, която е едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, както и е била
едноличен собственик на капитала на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД. С поканата
припомнили на адресатите за съществуването на договора за гражданско дружество,
както и че благодарение на вложените от „Т.К. К.” АД средства, водопроводът е
понастоящем използваем, както и се отправяла покана за отстраняване на
нарушенията на договора и точното му изпълнение. Отговор на тази покана от
страна на ответника „Б.“ ЕООД не последвал. Получен е единствено отговор от
Кмета на Община Казанлък, с който се препоръчвало на ищеца да се обърне към „Б.“
ЕООД по всички въпроси на договора за дружество, с аргумент, че Община Казанлък
не е страна по този договор и няма задължение да го изпълнява. По отношение
ползването на водопровода за минерална вода, с писмото на Кмета се съобщавало,
че в Община Казанлък няма данни водопроводът да е предоставян за ползване на
трето лице.Твърди се, че непосредствено след получаването на писмото от Кмета
на Община Казанлък, на 24.07.2019 година притокът на минерална вода към хотел К.
спрял, поради което и ищецът инициирал спешна среща на ползвателите, като
такава се осъществила при Заместник Кмета на Община Казанлък Д.К. на 25.07.2019
година. На срещата, освен представители на захранваните в съответствие с
Договора за дружество потребители, присъствали и представители на хотел „З.“.
След оглед на водопровода било установено образуването на въздушна възглавница,
след чието отстраняване захранването било възстановено, като за участието на
представители на хотел „Зо.“ така и не било представено официално обяснение.
Посочено е, че
неофициално и фактически е установено, че Хотелски комплекс „Зорница“,
собственост на „З.-2001“ ООД, е присъединен и се захранва с минерална вода от
водопровода, чиято съвместна експлоатация е предмет на Договора за гражданско
дружество. Присъединяването е изпълнено на територията на град Казанлък, чрез
отклонение към новоизградена и електрозахранена помпена станция, ситуирана
срещу сградата на бул. „Н. П.“ **, подземно в зелените площи, намиращи от
срещуположната страна (през реката и пътното платно). Твърди се, че освен че
съществува, присъединяването се ползва ефективно, като при всяко пускане на
помпите, отвеждащи водата към Хотелски комплекс „З.“, се нарушава захранването
с вода не само на Хотел „К.“, но и на всички останали обекти, включително
общинските. Тези нарушения на захранването вече били провокирали множество
работни срещи на по-ниско ниво и обсъждане на възможни мерки, на които, освен
общински служители, неизменно са присъствали и представители на „З.-2001“ ООД.
Следователно, според ищеца, очевиден факт са, както фактическото свързване,
така и разрешаването му - изрично или мълчаливо от страна на „Б.“ ЕООД (като
собственик на водопровода), което е
сторено без знанието и без съгласието и въпреки изричното противопоставяне на
ищеца.
При пълното мълчание на „Б.“
ЕООД по отправената му покана за изпълнение и противоречивото поведение на
едноличния му собственик - Община Казанлък, ищецът отправил до тях повторна
покана, с която още веднъж аргументирано призовал към обективно установяване на
фактите и коректно изпълнение на подписания договор за дружество. Тази повторна
покана останала без никакъв отговор. Не било преустановено и свързването на
Хотелски комплекс „Зорница“, което продължавало да предизвиква проблеми при
осъществяване на водоползването.
Изложено е, че
извършеното посредством преобразуването на първоначалния съдружник разпореждане
с внесените за общо ползване водопровод и други вещи и със самото участие в
дружеството, както и разрешаването/допускането на фактическото присъединяване
към водопровода и използването му за захранване на Хотелски комплекс „З.“ с
минерална вода, съставляват груби и съществени нарушения на сключения Договор
за гражданско дружество, за чието изпълнение, както и за вредите от
неизпълнението му, отговарял правоприемника „Б. и.“ ЕООД. Съгласно предвиденото
в Договора за гражданско дружество (чл. 29), за всяко едно от нарушенията, „Т.К.
К.” АД има право да получи обезщетение, равняващо се на тройния размер на
имуществото, което е внесъл за общо ползване. Вложените от „Т.К. К.” АД вещи и
парични средства само за извършване на първоначалната реконструкция през 2016
година, възлизали на 60 233,29 лв., в това число 52 632,79 лв. за вложени части
и 7 600,50 лв. за изпълнението на необходимите проектни и ремонтни работи,
съгласно приложена справка - изчисление.
С оглед явното нежелание
на ответника да изпълнява договора за гражданско дружество и явно допуснатите
негови нарушения (от самия ответник или от първоначалния съдружник, чийто
правоприемник е ответника), ищецът счита, че има правото да поиска и получи
предвиденото в чл.29, ал.1 от Договора за гражданско дружество обезщетение за
всяко от нарушенията:
- за
разрешаване ползването на водопровода от лице, което не е съдружник - „З.-2001“
ООД, без съгласието и въпреки противопоставянето на „Т.К. К.” АД - нарушение на
чл. 28 от Договора за гражданско дружество, ответникът дължал обезщетение в
размер на 180 699,87 лв. (тройния размер на внесеното от ищеца, общо на
стойност 60233,29 лв.);
- за
разпореждането с извършените от „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД вноски (трасето на
съществуващия водопровод с водопроводна арматура /тръби, съединяващи части и
други/, както и неговите отклонения), извършено чрез осъщественото
преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник и съставляващо
нарушение на чл. 27 от Договора за гражданско дружество, ответникът като негов
правоприемник дължи обезщетение съгласно чл. 29, ал.1 от същия договор в размер
на 180 699,87 лв. (тройния размер на внесеното от ищеца, общо на стойност
60233,29 лв.);
- за
разпореждането с участието на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в Договора за гражданско
дружество, извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и
съгласието на другия съдружник и съставляващо нарушение на чл. 26 от Договора
за гражданско дружество, ответникът, като негов правоприемник дължи обезщетение,
съгласно чл. 29, ал.1 от същия договор в размер на 180 699,87 лв. (тройния
размер и а внесеното от ищеца, общо на стойност 60233,29 лв.).
Моли съда да постанови решение, с което:
- да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за нарушение на чл.28 от Договора за гражданско дружество, сключен
на 26.02.2016 година, изразяващо се в разрешаване ползването на водопровода от
лице, което не е съдружник - „З.-2001“ ООД, без съгласието и въпреки
противопоставянето на „Т.К. К.” АД в размер на 180699,87 лв.;
- да заплати на ищеца обезщетение за нарушение на
чл.27 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 година,
изразяващо се в разпореждане с извършените от „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД вноски (трасето на съществуващия водопровод с
водопроводна арматура /тръби, съединяващи части и други/, както и неговите
отклонения), извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и
съгласието на другия съдружник в размер на 5 000 лева, съставляващи част от
общо дължимите 180 699,87 лв.;
- да заплати на ищеца обезщетение за нарушение на
чл.26 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 година,
изразяващо се в разпореждане с участието на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в Договора
за гражданско дружество, извършено чрез осъщественото преобразуване, без
знанието и съгласието на другия съдружник в размер 5 000 лева, съставляващи
част от общо дължимите на 180 699,87 лв.
Моли да му се присъдят всички съдебни и деловодни
разноски.
В законния срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище, че
предявените обективно съединени искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва изложените в
исковата молба правни и фактически твърдения. Оспорва дьлжимостта на исковите
суми - и по основание, и по размер. Не оспорва, че „Б.“ ЕООД е правоприемник на
„Х. и Б. У. – К.“ ЕООД, като правоприемството е настъпило чрез извършена
процедура по вливане на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в „Б.“ ЕООД, извършено по реда
на чл.262 от Търговския закон. Твърди, че сключеният между „Т.К. К.” АД и „Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД Договор за гражданско дружество, подписан на 26.02.2016г. е
нищожен, поради противоречие със закона или евентуално - поради липса на
съгласие. Това е така, тъй като към датата на сключването му - 26.02.2016г. „Х.
и Б. У. – К.“ ЕООД е дружество, чийто капитал се притежава изцяло от Община
Казанлък. Посочено е, че за това дружество се прилагат разпоредбите на Закона
за общинската собственост. Съгласно разпоредбата на чл.51а, ал.2 от този закон
(в редакцията му към 26.02.2016г.), общината и търговските дружества с повече
от 50 на сто общинско участие в капитала може да участват в граждански
дружества или да сключват договори за съвместна дейност само с лица, определени
по реда на чл. 33 - 39 от Закона за публично-частното партньорство.
Сочи се, че според
чл.21, ал.1, т.8 от Наредба № 19 за общинските търговски дружества, общинските
предприятия и за реда за упражняване на правата на собственост върху общинската
част на капитала на търговските дружества (приета с Решение № 275/24.09.2009г.
изм. с Решение № 598/30.05.2013г), едноличният собственик на капитала, в лицето
на Общинския съвет - Казанлък в едноличните дружества с ограничена отговорност
решава въпросите от компетентността на общото събрание: взема решения за
придобиване или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството в
други дружества и за участие в други дружества.
В конкретния случай, ответникът сочи, че Договорът
за гражданско дружество с наименование „УЮТ“ ДЗЗД е сключен:
- в противоречие с чл.51а, ал.2 от Закона за
общинската собственост със съдружник, който не е определен по установения в
закона ред и е нищожен поради противоречие със закона;
- без решение на Общински съвет Казанлък, което
противоречи на чл.21, ал.1, т.8 от Наредба №19 на ОбС Казанлък и е нищожен
поради противоречие със закона, както и поради липса на съгласие.
Твърди се, че „Б.“ ЕООД,
в качеството си на правоприемник на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД не е извършило, нито
допуснало нарушение на Договор за гражданско дружество с наименование „УЮТ“
ДЗЗД, както се твърди в исковата молба. Водопроводът, описан в този договор, е
само част от цялата водопроводна мрежа, която е притежавало „Х. и Б. У. – К.“
ЕООД към момента на сключването на процесния договор и по който се отвежда
минералната вода от Сондаж №К-3 (село Овощник) до крайните потребители на
минерална вода. Изложено е, че ищецът е извършил реконструкция само на част от
водопровода, отвеждащ минералната вода до неговия обект, находящ се в хотел „К“,
а не на цялата водопроводна мрежа. На частта, която не е предмет на процесния
договор, ремонт е извършван от „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД. Твърди се, че ответникът
„Б.“ ЕООД никога не е давал изрично или мълчаливо съгласие за присъединяване
обект на третото лице: „З.-2001“ ООД нито към водопроводната мрежа, предмет на
Договор за гражданско дружество с наименование „УЮТ“ ДЗЗД, нито към която и да
е друга част от водопровода, по който се довежда минералната вода от Сондаж
№К-3 (село Овощник). Счита, че с извършване на вливането на „Х. и Б. У. – К.“
ЕООД в „Б.“ ЕООД не се извършва разпореждане с участието в гражданското
дружество, нито се извършва разпореждане с внесените от „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в
гражданското дружество за общо ползване активи. Счита, че не е налице нарушение
на договорни задължения от страна на „Б.“ ЕООД, нито от страна на праводателя
му, поради което ответното дружество не дължи на ищеца претендираните с
исковата молба обезщетения. Ответникът прави изрично възражение за нищожност на
Договора за гражданско дружество с наименование „УЮТ“ ДЗЗД на посочените
по-горе основания.
Прави изрично възражение
за прекомерност на претендираните обезщетения.
Оспорва твърдението на
ищеца, че е извършил реконструкция на водопровода в размер на 60 233,29 лева. Оспорва
твърдението, че третото лице „З.-2001“ ООД, е присъединило свой обект към
водопровода, предмет на процесния договор. Прави искане при прекратяване на
делото или при отхвърляне на иска да му бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство.
Ответникът е депозирал
по делото молба за привличане на трето лице – помагач на негова страна, а
именно „З.-2001“ ООД със седалище и адрес на управление гр.К. **, К.“ З“ с ЕИК **,
като е обосновал правният интерес от привличането му. По направеното искане
ищецът е депозирал становище, като счита, че не следва да бъде уважавано,
поради липса на предвидените в чл.219 от ГПК предпоставки.
Съдът с определение №
206/21.02.2020г. е оставил без уважение искането на „Б.“ ЕООД за привличане в
качеството на трето лице – помагач на „З.-2001“ ООД, като неоснователно.
По делото е постъпила
допълнителна искова молба, в която ищецът заявява, че поддържа исковата молба и
оспорва възраженията на ответника.
От фактическа страна
оспорва твърдението, че вложеното от ищеца съставлява реконструкция единствено
на тази част от водопровода, която осигурява единствено неговото собствено
водоползване. Сочи, че предмет на исковата претенция са разходите, вложени за
цялото трасе на водопровода, осигуряващо довеждането на водата до всички
ползватели, включително и такива, които се явяват присъединени чрез неописани в
договора разклонения. От фактическа страна, такива - неописани в договора
разклонения, съставляват ползване на водопровода, предмет на договора, винаги
ако и доколкото за довеждането на вода до тях се ползва обновеното от ищеца
довеждащо трасе. За да няма никакво съмнение, ищецът прави изричното уточнение,
че ползване на водопровода е налице не само ако пряко към него се свързва нов
потребител, но и когато такъв нов потребител се свързва чрез отклонение към
съществуващо старо отклонение, винаги щом за захранването на тези отклонения се
ползва дебита на водопровода в частта му, чиято реконструкция е извършена от
ищеца.
Посочва се, че
сключеният между страните договор е назоваван в исковата молба Договор за
гражданско дружество, доколкото така е наименован от страните документа, в
който са обективирани договорените от тях клаузи. Дали договорът ще бъде
определен от съда като такъв за гражданско дружество, за съвместна дейност,
изработка или друг ненаименован договор, е въпрос за правната квалификация на
договора, съобразно съществото на уговорките в него. Според ищеца, във всички
случаи договорът не е нищожен поради противоречие със закона, нито поради
липсата на съгласие. Липсата на евентуално необходимо и липсващо или порочно
решение на едноличния собственик на капитала на ответника не е обстоятелство,
годно да повлияе на валидността на сключения договор (т.1 на ТР №3/15.11.2013г
по т.д.№3/2013г. на ОСГТК, според което решението на ОС не е условие за
действителност на разпоредителната сделка, сключена от представляващия
дружеството орган.) Единствените ограничения на представителната власт на
управителя са визираните в чл. 141, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че наред с това
сделката между страните е търговска и като такава се подчинява на правилата и последиците, предвидени в чл. 293 и чл. 301 ТЗ -
ответникът, а преди това праводателят му, са приели изпълнението на ищеца по
този договор, потвърждавали са го и са изпълнявали договора в един
продължителен период от време със съгласието или със знанието и без
противопоставянето на своя едноличен собственик.
Посочва, че в случай, че
съдът оцени договора като нищожен, тогава даденото от ищеца ще подлежи на
връщане от ответника. С оглед естеството на даденото — направени разходи и
вложени вещи във водопровода на ответника за реконструкцията и ремонта му,
ответникът ще дължи не връщане на даденото в натура, което би било невъзможно,
а заплащане на компенсаторно обезщетение. Счита, че задържането на полученото
от ответника без компенсаторно обезщетение за ищеца, би довело до неоснователно
обогатяване. Ето защо, предвид направените от ответника възражения, на
основание чл. 214 ГПК, ищецът моли да се допусне изменение на иска за заплащане
на обезщетение за нарушение на чл. 27 от договора, предявен като частичен - за сумата
от 5000,00 лева, съставляващи част от общо дължимите 180 699,87 лв., като се
допусне до разглеждане при условията на евентуалност същото искане на ищеца, но
като компенсаторно обезщетение за престациите, които е направил в полза на
ответника, респективно - неговия праводател в изпълнение на нищожния договор.
Отбелязва, че справка - изчисление, съдържаща подробно описание на претенцията
по пера и начина на определяне на нейния размер е представена с исковата молба
- под № 26. Пояснява, че с исканото изменение се цели добавяне на ново
основание на иска, наред с първоначално заявеното, каквото изменение изрично е
възприето като допустимо със задължителна практика на ВКС, а именно -
Тълкувателно решение 4/2014г. на ОСГК на ВКС, точка 2В.
По делото е постъпил
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът
заявява, че поддържа изцяло всички изложени правни и фактически твърдения в
отговора на исковата молба.
Твърди, че описаният в исковата молба договор,
приложен като доказателство към същата, по същността си е Договор за гражданско
дружество. В тази връзка, като доказателство представя разпечатка от
електронната страница на Регистър БУЛСТАТ, от която е видно, че дружеството е
регистрирано като такова по ЗЗД с БУЛСТАТ ***. В случай, че се допусне
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК чрез прибавянето на евентуален иск
за компенсаторно обезщетение, ответникът моли да се разгледа и възражението му
за прихващане за дължими, но неплатени от ищеца такси за водопренос, в общ размер
67627,48 лева с вкл. ДДС, от които: 10 414,87 лева с включен ДДС за периода:
01.01.2016г. - 16.01.2019г.; 57 212,61 лева с вкл. ДДС за периода: 16.01.2019г.
- 17.02.2020г. Посочва, че таксата за водопренос се определя с Решение на
Общински съвет - Казанлък, на база на заявено потребление, умножено по таксата
за единица водопренос на база на потреблението /1 куб. м. минерална вода/,
което потребление за „Т.К. К.” АД, за година е установено на 75 138,90 куб. м./
годишен воден обем (съпоставено към осреднено дневно потребление - 205,86 куб.
м./ дневно. Таксата за единица водопренос на 1 куб. м. минерална вода, е както
следва: За периода от 26.02.2016 г. до 16.01.2019 г. - 0,04 ст. /за 1 куб. м.
(без вкл. ДДС). От 16.01.2019 г. до настоящия момент на основание Решение
№927/19.12.2018 г. на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - КАЗАНЛЪК таксата е - 0,60 ст. /за 1 куб.
м. (без ДДС).
Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът
обсъди доводите и становищата на страните, ведно с данните по делото, при което
намери за установено следното:
Съдът е приел за безспорно установено по
делото с доклада си по чл.146 ГПК, че отв. „Б.“ ЕООД е правоприемник на „Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД, като правоприемството е настъпило чрез извършена процедура по
вливане на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в „Б.“ ЕООД, извършено по реда на чл.262 от
Търговския закон.
От
представения по делото договор за гражданско дружество от 26.02.2016г. се
установява, че между „Т.К. К.” АД и „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД е сключен Договор за
гражданско дружество с наименование „УЮТ-ДЗЗД“, с който страните са обединили дейността си за
постигане на определена в договора стопанска цел - реконструкция и съвместна
експлоатация на водопровод за минерална вода от Сондаж № К-З, подробно описан в
договора. Съгласно чл. 15 от договора, за постигане общата цел „Х. и Б. У. –
К.“ ЕООД предоставя на дружеството за ползване трасето на съществуващия
водопровод с водопроводна арматура/тръби, съединяващи части и други/, както и
необходимите отклонения, а „Т.К. К.” АД предоставя
цялата водопроводна арматура/тръби, съединяващи части и други/, необходими за
реконструкцията на съществуващия водопровод, както и всички необходими средства
за изпълнението на необходимите ремонти на водопровода. Договорът е сключен за
срок от 10 години, като съгласно чл. 19 от същия, за първите пет години всички
разходи, свързани с ремонта на тръбопровода, се поемат от „Т.К. К.” АД, а за
останалия срок разходите за ремонта на тръбопровода се поемат от съдружниците,
съобразно с дела им.
Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил реконструкцията
и тя е приета от съдружниците в гражданското дружество по ЗЗД след 72-часови
проби през м.октомври 2016г., като документите за това били представени на
Кмета на Общ.Казанлък. За установяване на тези обстоятелства ищецът е
представил писмени доказателства - фактури, преводни нареждания, договор за
изпълнение на СМР от 12.04.2016г., сключен между ищеца, в качеството на
възложител и „ВиК“ ЕООД Ст.Загора, в качеството на изпълнител за изграждане на
уличен водопровод от полипропилен за мин.вода
за с/ка на възложителя съгласно оферта на изпълнителя, както и ценовата
оферта №9-К от 08.04.2016г. на „ВиК“ ЕООД Ст.Загора, протокол за установяване
завършването и изплащането на видовете строителни и монтажни работи, обр.19 с
изпълнител „Кибо-2“ЕООД и възложител-ищеца по делото, протокол-Акт
обр.19/17.08.2016г. на „ВиК“ ЕООД Ст.Загора.
От представения по делото Протокол за проведена
72-часова проба при експлоатационни условия /л.44-45 от делото/ през м.октомври
2016г. се установява, че реконструкцията на водопровода е извършена с добро
качество, като няма отклонения от параметрите или забелязани недостатъци.
Ищцовото дружество е получило разрешение за водовземане от минерална вода,
видно от представеното разрешително /л.46-49 от
делото/. Видно от Протокол №3/16.03.2017г. от събрание на съдружниците
на „УЮТ“ ДЗЗД, на което съдружниците са разгледали постъпили искания за
присъединяване към съществуващия водопровод на физически и юридически лица, във
връзка с постъпило искане за присъединяване от „З.-2001“ ООД на хотелски
комплекс „З“гр.К, „ХБУ-Казанлък“ ЕООД е дал принципно съгласие за
присъединяване, а ищецът е отказал присъединяване на хотелски комплекс „З“гр.Казанлък.
„УЮТ“ ДЗЗД е отказал да даде съгласие на „З.-2001“ ООД за присъединяване към
съществуващия водопровод на хотелски комплекс „За“гр.К.
Твърденията на ищеца са,
че ответникът е разрешил присъединяването и ползването на водопровода на лице,
което не е съдружник в „УЮТ“ ДЗЗД, а
именно -„З.-2001“ ООД без съгласието и въпреки противопоставянето на ищеца по
делото, като с това са нарушени изискванията на чл.28 от Договора за гражданско
дружество, сключен между страните.
За установяване на
посочените обстоятелства, свързани с фактическото свързване на „З.-2001“ ООД и
ползването на водопровода от този търговец по делото беше назначена и приета
съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че ищцовото
дружество е извършило реконструкция на водопровода от помпената станция до Сондаж
№К-3 и е монтирало вертикална многостъпална помпа, също закупена от ищеца по делото, като разходите на
дружеството във връзка с тези дейности са в размер на 60233.29 лв. В
заключението си /т.2.1.2- л.190 от делото/ експертът подробно е описал видовете
работи, извършени от ищеца, доставки, строително-монтажни работи, геодезически
работи и др., като по-основни от тях са: актувани 5 мсм. на багер, която
машиносмяна при отразената цена от 320 лв./мсм. е съпоставима за машина с производителност
около 300 куб. м. изкоп на отвал, какъвто следва да се извърши за трасето на
реконструирания водопровод и обема на земните маси, количеството на
полипропиленовите тръби, изтеглени и монтирани по Протокол - Акт обр.
19/17.08.2016 г., които обхващат трасето на реконструирания водопровод от
помпената станция до ж.п. прелеза, монтаж на вертикална многостъпална помпа,
закупена от ТК К АД на Сондаж №К-3.
Експертът е заключил, че
всичко това, сравнено със Справка за разходите от счетоводството на дружеството
по реконструкцията на водопровода за минерална вода, потвърждава действително
извършените разходи от ищеца в размер на 60233.29 лв.
По отношение на
обстоятелствата, относими към въпросите дали е осъществено свързване на
Хотелски комплекс „З“ и/или други обекти на „З.-2001“ ООД с водопровода за
минерална вода от Сондаж К-З и/или неговите отклонения - кога, къде и по какъв
начин е изпълнено, експертът е посочил, че при проследяване по трасето на
означения първи клон на водопровода от Сондаж №К-3 след разклонение при ж.п.
прелез в посока градска баня гр. Казанлък, същото в дясно успоредно на реката,
се разклонява по ул. „Бяло море“ в посока за градската баня.
Според експертизата, в близост
до промяна направлението на водопровода, установено по карта за адрес, на гр.
Казанлък - бул. „Никола Петков“ №37 в зелената площ между подпорната стена на
реката /Енинска река/ и уличен тротоар се намира бетонова покривна плоча на
нивото на терена с размери около 2.50 м.х2.00 м. Към плочата е монтиран метален
капак /люк/, заключен с катинар и диагонално на периметъра два метални
отдушника. В това подземно пространство се намира втори подем помпа,
осигуряваща подаване на минерална вода от разклонението за банята към хотелски
к-с „Зорница“.
Според експертизата,
съгласно Протокол
№3/16.03.2017 г. за проведено събрание на съдружниците на „УЮТ” ДЗЗД относно писмо
№68-2830-5/13.03.2017 г. на Община Казанлък за издаване разрешително за водовземане и
присъединяване към водопровода за минерална вода, по т.
2 УЮТ ДЗЗД, отказва да даде съгласие на „З.-2001“ ООД за присъединяване към
съществуващия водопровод на комплекс „Зорница” гр. Казанлък.
Видно от експертизата, захранващият
водопровод от помпената станция е по продължение на бул. „Никола Петков” в
посока с пресечката - моста на ул. „Любомир Кабакчиев”. В долната част на
мостовата конструкция се наблюдава тръбопровод от полипропилен с видим диаметър
около 50 - 55 мм, при допир от който се усеща топлина. Направлението на
водопровода е в посока на к-с „З“. Според
експерта, хотелски
комплекс „З“ е разположен в горната висока част на града до парковата зона и е
налична значителна денивелация, което е наложило изграждане на втори подем
помпа за осигуряване на нормално захранване с минерална вода.
Видно от експертизата
/експертно заключение, вх.№265135/20.04.2021 – л.351 от делото/, при
проследяване по трасето на означения първи клон на водопровода от Сондаж №К-3
след разклонение при ж.п. прелез в посока градска баня гр. Казанлък, същото в
дясно успоредно на реката, се разклонява по ул.“Бяло море“ в посока за
градската баня.
В близост до промяна
направлението на водопровода, установено по карта за адрес, на гр. Казанлък -
бул. „Никола Петков“ №37 в зелената площ между подпорната стена на реката
/Енинска река/ и уличен тротоар се намира бетонова покривна плоча на нивото на
терена с размери около 2.50 м.х2.00 м. Към плочата е монтиран метален капак /люк/,
заключен с катинар и диагонално на периметъра два метални отдушника. В това
подземно пространство се намира втори подем помпа, осигуряваща подаване на
минерална вода от разклонението за банята към хотелски к-с „З“. Тези
констатации от огледа изцяло съвпадат с цитираните в Констативна част на
експертизата технически документи.
Според
експерта, за свързване на Хотелски комплекс „З“ с водопровода за минерална вода, Община
Казанлък е разработила проект и като възложител е изпълнен обект: Разширение на
водопровод за минерална вода с местонахождение; ПИ 35167.502.9100, ПИ
35167.502.9121, ПИ 35167.502.9122, ПИ 35167.502.9990, ПИ 35167.506.42, ПИ
35167.506.9600, ПИ 35167.506.9601, ПИ 35167.506.5064, ПИ 35167.503.8417 по КККР
на гр. Казанлък с обща дължина на трасето 661.52 м. , същия с Разрешение за
ползване №ДК-07-С3-401/28.06.2019 г. изд. от РДНСК Стара Загора. Присъединяването
е от съществуващ общински водопровод за минерална вода, находящ се в шахта в ПИ
35167.502.9100 на кръстовището на ул. „Бяло море“ чрез водовземна скоба ф 125/2
цола. Община Казанлък е издала Разрешително за водовземане от минерална вода
№07/14.03.2018 г. с титуляр „З.-2001“ ООД с обект на водоснабдяване Хотелски
комплекс „З” парк „Тюлбето”, гр. Казанлък, обл. Стара Загора. В ПИ
35167.503.8417- обществен селищен парк, градина е изпълнена бетонова шахта и в
нея е монтиран контролен водомерен възел. По делото са представени отчети на
водомер за нуждите на комплекс „З“. Според експерта, за начален срок на присъединяване на хотелски комплекс „Зорница“
към водопроводната мрежа за минерална вода може да се счита 28.06.2019, когато
е издадено Разрешение за ползване №ДК-07-С3-401/28.06.2019 г., изд. от РДНСК
Стара Загора на разширение на водопровод за минерална вода.
Експертът е категоричен,
че захранването на хотелски комплекс „Зорница“ се осъществя по новоизградения
водопровод за минерална вода, както и че по делото не се установява наличие на
друго трасе за захранване с минерална вода на комплекса.
Експертът е посочил, че
сравнявайки основните хидравлични параметри на помпата от Сондаж №К-3, а
именно: макс. работно налягане - 9.2 бар., номинален дебит - 24.9 куб. м./час и
номинален напор - 59.7 м., експертизата счита, че включването на нови
консуматори, конкретно х.к. „Зорница“ ще наруши нормалното захранване на
свързаните по-рано обекти, т.е. към периода на проведените изпитания и 72
часови проби на реконструирания водопровод за минерална вода. В потвърждение на
горната констатация е и това, че осигуреното количество е 0.505л/с за хотелски
комплекс „Зорница“, а при върхово натоварване с дебит 1.5 л./с. от водопровода,
захранващ и останалите консуматори, в отделни случаи би довело до влошаване на
общото захранване на обектите.
Според експерта, за
осигуряване пълноценно захранване на всички правомерно свързани с водопровода
обекти, както и допълнителни такива, общите технически решения, които могат да
се приложат биха могли да бъдат: съвременно решение за водоснабдяване с
използването на електронно регулирани помпи, като по този начин се създава
комфорт и се избягва появата на хидравлични удари в системата , изграждане на
зоново водоснабдяване, при което се използват няколко помпи, частично
изграждане на междинни резервоари. Според експерта, размерът на разходите за
нова инвестиция може да се определи при наличие на инвестиционен проект и техническо
решение с конкретни видове и количества на дейности, оборудване, машини,
съоръжения и др.
Съдът възприема
заключението на експертизата. Същото е добросъвестно изготвено, компетентно и
мотивирано.
По делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема. Видно от
експертизата, внесеното за общо ползване имущество (пари, вещи или др,) в
гражданско дружество „УЮТ“ДЗЗД от съдружника „Т.К. К.” АД, в периода от
сключването на Договор за гражданско дружество с наименование УЮТ - ДЗЗД, / 26.02.2016г./ до датата на
завеждане на исковата молба /15.10.2019г./ е за общо 60233.29лв.(Шестдесет
хиляди двеста тридесет три лв. 29 ст.) с ДДС по първични счетоводни документи. Изплатените
парични средства във връзка с гореописаните доставки са извършени по банков
път.
Горните доставки във
връзка с ремонта на водопровод за минерална вода, извършени от „Т.К. К.” АД,
намират счетоводно отражение при ищеца като разходи за ремонти, по дебита на
счетоводна сметка №2070“Разходи за основен ремонт“, сметка №4531“ДДС – покупки“,
материалите са заприхождавани по сметка №3020 „Материални запаси“, а
извършените текущи ремонти по счетоводна сметка №602“Разходи за извършени
услуги“.
В баланса на ищеца е
формиран актив „Водопровод минерална вода” по дебита на счетоводна сметка
№2031”Сгради и конструкции”, срещу кредитиране на счетоводна сметка
2070”Разходи за придобиване на ДМА” за общо 45970.71лв., останалите направени разходи
са отчетени като текущи.
Според фактурите, издадени
от Община Казанлък на „Т.К. К.” АД във връзка с ползването на минерална вода за
процесния период, евентуално дължимата от ищеца „цена на услуга за водопренос”
през водопровода на ответника за периода 01.01.2016г. - 17.02.2020г. е 56883.24лв.
без ДДС, съответно 68259.88лв.(Шестдесет осем хиляди двеста петдесет девет лв.
88 ст.) с ДДС, в това число по периоди в зависимост от размера на цената на
услугата: за периода 01.01.2016г.-16.01.2019г. е 7723.87лв., съответно
9268.64лв. с ДДС, а за периода 16,01.2019г.-17.02.2020г. е 49159.37лв.,
съответно 58991.24лв. с ДДС. Сумата не е заплатена на ответника „Б.“ ЕООД.
Съдът възприема
заключението като компетентно и добросъвестно дадено.
При така изложените
фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Претенциите на ищеца се
основават на договор за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016г. между „Т.К.
К.” АД и „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД, с който страните обединяват усилията и дейността
си за реконструкция и съвместна експлоатация на водопровод за минерална вода от
Находище Овощник, Сондаж № К-З, подробно описан в договора. Впоследствие „Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД се прекратява без ликвидация чрез вливане в „Б.“ ЕООД.
Безспорно е обстоятелството, че както„Х. и Б. У. – К.“ ЕООД, така и „Б.“ ЕООД са
търговски дружества със 100% общинско участие – на Общ.Казанлък.
Съдът счита, с оглед
съдържанието на договора между страните, както и с оглед на общата им воля, че договорът по своята същност е такъв
по чл.357 от ЗЗД – договор за гражданско дружество.
Ответникът „Б.“ ЕООД е
направил възражение за нищожност на договора за гражданско дружество поради
противоречието му със закона /чл.51а, ал.2 от Закона за общинската
собственост/, както и поради противоречие със закона /чл.21, ал.1, т.8 от
Наредба №19 на ОбС Казанлък и липса на съгласие, тъй като липсва решение на
ОбщС Казанлък за учредяване на такова дружество.
За да произведе действие,
договорът между страните следва да е действителен. В случая, съдът счита за
основателни направените от ответника възражения за нищожност на договора за
гражданско дружество, поради противоречието му със закона - чл.51а, ал.2 от
Закона за общинската собственост и чл.21, ал.1, т.8 от Наредба №19 на ОбС
Казанлък.
Съгласно чл.51а, ал.2
/отм./ от Закона за общинската собственост, Общината и търговските дружества с
повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да участват в граждански
дружества или да сключват договори за съвместна дейност само с лица, определени
по реда на чл. 33 – 39 от Закона за публично-частното партньорство /отм/, но
действащ към датата на сключване на договора за гражданско дружество. Тъй като „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД е търговско дружество със
100% общинско участие – на Общ.Казанлък, то за него важи именно процедурата,
предвидена в Закона за общинската собственост. Безспорно ищецът не е партньор,
избран чрез предвидената в Закона за публично-частното партньорство /отм./
процедура за сключване на договора за гражданско дружество, поради което и този
договор се явява нищожен, като сключен в противоречие със закона - с разп. на чл.51а, ал.2 /отм./ от Закона за
общинската собственост, във вр. чл. 33 – 39 от Закона за публично-частното
партньорство /отм/, които са действали към датата на сключване на договора. С
оглед на това, съдът приема, че договорът, на който се позовава ищецът е
нищожен и съдът следва да прогласи тази нищожност.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения
от ищеца против ответното дружество иск с правно основание чл.364 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за нарушение на чл.28 от Договора за гражданско
дружество, сключен на 26.02.2016 година, изразяващо се в разрешаване ползването
на водопровода от лице, което не е съдружник - „З.-2001“ ООД, без съгласието и
въпреки противопоставянето на „Т.К. К.” АД в размер на 180 699,87 лв.
Предвид прогласяване нищожността
на договора за гражданско дружество, съдът следва да отхвърли като неоснователен
и недоказан и предявения от ищеца против ответното дружество иск за присъждане
на обезщетение за нарушение на чл.26 от Договора за гражданско дружество,
сключен на 26.02.2016 година, изразяващо се в разпореждане с участието на „Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД в Договора за гражданско дружество, извършено чрез
осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник в
размер 60233.29 лева, съставляващи част от общо дължимите на 180 699,87 лв.
Ищецът, в условията на
евентуалност е предявил иск по чл.34 ЗЗД за връщане на сумата 60 233.29 лева,
съставляващи част от общо дължимите 180 699,87 лв., като получена по нищожен
договор, в случай, че съдът обяви договора за нищожен. Сумата е предявена като
заплащане на компенсаторно обезщетение от страна на ответника и се формира от
направените разходи от ищеца и вложени вещи във връзка с реконструкцията и
ремонта на водопровода /Съгласно допълнителна искова молба –л.87 от делото/.
Както беше посочено
по-горе в изложението, от събраните по делото доказателства, както и
заключенията на съдебно –техническата експертиза, както и
съдебно-икономическата експертиза, се установи, че ищцовото дружество е извършило
реконструкция на водопровода от помпената станция до Сондаж №К-3 и е монтирало
вертикална многостъпална помпа, закупена от ищеца по делото, като разходите на
дружеството във връзка с тези дейности са в размер на 60233.29 лв. В
заключението на съдебно-техническата експертиза /т.2.1.2- л.190 от делото/
подробно са описани видовете работи, извършени от ищеца, доставки,
строително-монтажни работи, геодезически работи и др., като по-основни от тях
са: актувани 5 мсм. на багер, която машиносмяна при отразената цена от 320
лв./мсм. е съпоставима за машина с производителност около 300 куб. м. изкоп на
отвал, какъвто следва да се извърши за трасето на реконструирания водопровод и
обема на земните маси, количеството на полипропиленовите тръби, изтеглени и
монтирани по Протокол - Акт обр. 19/17.08.2016 г., които обхващат трасето на
реконструирания водопровод от помпената станция до ж.п. прелеза, монтаж на
вертикална многостъпална помпа, закупена от ищеца на Сондаж №К-3. Според съдебно –техническата експертиза, всичко
това, сравнено със Справка за разходите от счетоводството на ищеца по
реконструкцията на водопровода за минерална вода, потвърждава действително
извършените разходи от ищеца в размер на 60233.29 лв.
Видно от съдебно –
икономическата експертиза, внесеното за общо ползване имущество (пари, вещи или
др,) в гражданско дружество „УЮТ“ДЗЗД от съдружника „Т.К. К.” АД, ищеца по
делото, в периода от сключването на Договор за гражданско дружество с
наименование УЮТ - ДЗЗД, / 26.02.2016г./
до датата на завеждане на исковата молба /15.10.2019г./ е за общо 60233.29лв. с
ДДС по първични счетоводни документи. Според експертизата, доставките във
връзка с ремонта на водопровод за минерална вода, извършени от „Т.К. К.” АД,
намират счетоводно отражение при ищеца като разходи за ремонти, по дебита на
счетоводна сметка №2070“Разходи за основен ремонт“, сметка №4531“ДДС – покупки“,
материалите са заприхождавани по сметка №3020 „Материални запаси“, а
извършените текущи ремонти по счетоводна сметка №602“Разходи за извършени
услуги“.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че ищцовото дружество е извършило реконструкция на водопровода от
помпената станция до Сондаж №К-3 и е монтирало вертикална многостъпална помпа,
закупена от ищеца по делото, като разходите на дружеството във връзка с тези
дейности са в размер на 60233.29 лв. Тези дейности ищецът е извършил в
изпълнение на поетите задължения по договора за гражданско дружество, който
съдът приема за нищожен. Тъй като тези средства са вложени в ремонта на
водопровод за минерална вода, собственост на ответника, то ответното дружество дължи връщане на сумата
на ищеца на осн.чл.34 ЗЗД. Евентуалният иск за връщане на даденото по нищожен
договор се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда.
С оглед на това, съдът
следва да разгледа и възражението на ответника за прихващане на това свое задължение
с дължими, но неплатени от ищеца такси за водопренос в общ размер на
67 627.48лв. с вкл.ДДС, от които 10 414.87 с вкл.ДДС за периода
01.01.2016г.-16.01.2019г. и 57 212.61лв. с вкл.ДДС за периода
16.01.2019г.-17.02.2020г. Възражението е направено с отговор на исковата молба
от 18.02.2020г. /л.93 от делото/. По делото липсват писмени доказателства –
фактури, установяващи задължения на ищцовото дружество към ответното във връзка
с ползването на минерална вода за процесния период, евентуално доказателства за
дължима от ищеца „цена на услуга за водопренос” през водопровода на ответника
за периода 01.01.2016г. - 17.02.2020г. за претендираната сума от 56883.24лв.
без ДДС, съответно 68259.88лв. с ДДС.
Видно от съдебно-икономическата
експертиза, според фактурите, издадени от Община Казанлък на „Т.К. К.” АД във
връзка с ползването на минерална вода за процесния период, евентуално дължимата
от ищеца „цена на услуга за водопренос” през водопровода на ответника за
периода 01.01.2016г. - 17.02.2020г. е 56883.24лв. без ДДС, съответно
68259.88лв.(Шестдесет осем хиляди двеста петдесет девет лв. 88 ст.) с ДДС, в
това число по периоди в зависимост от размера на цената на услугата: за периода
01.01.2016г.-16.01.2019г. е 7723.87лв., съответно 9268.64лв. с ДДС, а за
периода 16,01.2019г.-17.02.2020г. е 49159.37лв., съответно 58991.24лв. с ДДС.
Сумата не е заплатена на ответника „Б.“ ЕООД.
Според експерта, след извършена
проверка при страните по делото, при ищеца „Т.К. К.” АД не са установени
осчетоводени задължения към ответника, както и плащания на такса за водопренос
през водопровода на ответника за периода 01.01.2016г. - 17.02.2020г. Ищецът е представил
фактури на експерта, издадени от Община Казанлък и плащания във връзка с
ползването на минерална вода за процесния период, за които експертизата е
посочила, че са извън предмета на поставената задача, следователно и извън
предмета на спора.
Според експерта, при
ответника „Б.“ ЕООД също не са установени осчетоводени вземания от ответника и
платени такси за водопренос през водопровода на ответника за периода
01.01.2016г. - 17.02.2020г. Видно от заключението, с Решение №927/ 19.12.2018г.
на Общински съвет - Казанлък е определена такса за водопренос за периода
01.01.2019г. - 17.02.2020г., като е увеличена „цената на услуга за водопренос”,
покриваща всички разходи по извършване на дейността водопренос и поддръжка,
поради икономически съображения от 0.04 лв,/куб. м. на 0.60 лв./куб.м. за
всички потребители и е бил задължен ответника „Б.“ ЕООД да събира „цената на
услуга за водопренос” от всички ползватели в полза на дейностите, по поддръжка
и водопренос, вменени на дружеството и са свързани с управлението и стопанисването
на находището на минерални води в Овощник, водопреносната мрежа и всички
поддържани контролни съоръжения.
Макар констатациите на
експерта да са в горепосочение смисъл, съдът счита, че от доказателствата по
делото не се установява по категоричен начин обстоятелството, че ищецът дължи
именно на ответното дружество заплащане на такса за водопренос през водопровода.
В счетоводството на ответника липсват осчетоводени задължения на ищеца към
ответното дружество за претендираната сума от 68259.88лв. с ДДС, представляваща
дължима към ответника такса за услугата“водопренос“. Липсват и представени
счетоводни документи, установяващи претендираните от ответника вземания към
ищеца. Цитираното в експертизата решение
на Общ Съвет Казанлък - Решение №927/ 19.12.2018г. също не е представено като
доказателство по делото, липсват и данни какво следва да се разбира под това
решение на Общ Съвет Казанлък
ответникът „да събира цената на услуга за водопренос“ от всички ползуватели /
цитирана е съдебно-счетоводната експертиза – л.132 от делото/. Дали да се
разбира, че цената на услугата следва да се събира за сметка на Общ.Казанлък,
дали ответникът да събира за своя сметка /ответникът е търговско дружество,
макар и 100% общинска собственост/. От експертизата се установява, че ищецът е
представил фактури на експерта, издадени от Община Казанлък и плащания във
връзка с ползването на минерална вода за процесния период, за които
експертизата е посочила, че са извън предмета на поставената задача,
следователно и извън предмета на спора. От това следва изводът, че фактурите за
ползването на минерална вода се издават от Общ.Казанлък и следователно плащанията
във връзка с ползването на минерална вода следва да се правят на Общината.
С оглед на гореизложените съображения, съдът счита
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за прихващане на
дължимите от него суми към ищеца по чл.34 ЗЗД с претендираните към ищеца суми, представляващи такси
за водопренос в общ размер на 67 627.48лв. с вкл.ДДС, от които 10 414.87 с
вкл.ДДС за периода 01.01.2016г.-16.01.2019г. и 57 212.61лв. с вкл.ДДС за
периода 16.01.2019г.-17.02.2020г.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 3 841.24лв., съобразно уважената част на
предявените искове.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл.78, 3 ГПК, съдът счита, че следва да присъди на ответника
направените по делото разноски в размер на 5 496 лв. съобразно отхвърлената
част на предявените искове.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
за нищожен Договор за гражданско
дружество, сключен на 26.02.2016 година между „Т.К. К.” АД с ЕИК: *** и „Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД, с ЕИК *** преобразувано
чрез прекратяване без ликвидация и вливане в „Б.“ ЕООД, извършено по реда на
чл.262 от Търговския закон.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, със седалище гр. К. и адрес на управление: ул.
“С.” №**, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК **, чрез адвокат А.Г.С. ***, офис 7, GSM *** да
заплати на „Т.К. К.” АД с ЕИК: *** град К.,
площад „С.” №**, представлявано от З.
С. С., съдебен адрес: “С. и П. - Адвокатско дружество“ със съдружници и управители
адвокатите М.Г.С. и Е.Н.П.,***, офис 6, тел. ***, факс: ***, e-mail: *** сумата 60 233.29 лв. /шестдесет хиляди двеста тридесет и три лв.
и 29ст./, представляваща компенсаторно обезщетение за даденото от „ТУРИСТИЧЕСКИ
КОМПЛЕКС КАЗАНЛЪК” АД /стойността на реконструкция на водопровода от помпената
станция до Сондаж №К-3 в гр.Казанлък/ по нищожния договор - Договор за
гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 година между „Т.К. К.” АД и „„Х. и
Б. У. – К.“ ЕООД, преобразувано чрез прекратяване без ликвидация и вливане в „„Б.“
ЕООД, извършено по реда на чл.262 от Търговския закон.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Т.К. К.” АД с ЕИК: *** град К., площад „С.” №**, представлявано от З. С. С., съдебен адрес: “С. и П. - Адвокатско
дружество“ със съдружници и управители адвокатите М.Г.С. и Е.Н.П.,***, офис 6,
тел. ***,
факс: ***, e-mail: *** против „Б.“ ЕООД, със седалище гр. К. и адрес на управление: ул.
“С.” №**, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ЕИК **, чрез адвокат А.Г.С. ***, офис 7, GSM *** искове,
както следва:
- за присъждане на обезщетение за нарушение на
чл.28 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 година,
изразяващо се в разрешаване ползването на водопровода от лице, което не е
съдружник - „З.-2001“ ООД, без съгласието и
въпреки противопоставянето на „Т.К. К.” АД в
размер на 180699,87 лв.;
- за присъждане на обезщетение за нарушение на чл.26 от Договора за гражданско дружество, сключен на 26.02.2016 година, изразяващо се в разпореждане с участието на „Х. и Б. У. – К.“ ЕООД в Договора за гражданско дружество, извършено чрез осъщественото преобразуване, без знанието и съгласието на другия съдружник в размер 60 233.29 лева, съставляващи част от общо дължимите на 180 699,87 лв.
ОСЪЖДА„Б.“ ЕООД, със
седалище гр. К. и адрес на управление: ул. “С.” №**, вписано в ТРРЮЛНЦ при
Агенция по вписванията, ЕИК **, чрез
адвокат А.Г.С. ***, офис 7, GSM *** да заплати на „Т.К. К.” АД с ЕИК: *** град К., площад „С.” №**, представлявано от З. С. С., съдебен адрес: “С. и П. - Адвокатско
дружество“ със съдружници и управители адвокатите М.Г.С. и Е.Н.П.,***, офис 6,
тел. ***,
факс: ***, e-mail: *** сумата 3 841.24лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и
един лв. и 24ст./, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част
на предявените искове.
„Т.К. К.” АД с ЕИК: *** град К., площад „С.” №**, представлявано от З. С. С., съдебен адрес: “С. и П. - Адвокатско дружество“
със съдружници и управители адвокатите М.Г.С. и Е.Н.П.,***, офис 6, тел. ***, факс: ***, e-mail: *** да заплати на „Б.“ ЕООД, със седалище гр. К. и
адрес на управление: ул. “С.” №**, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по
вписванията, ЕИК **, чрез адвокат А.Г.С.
***, офис 7, GSM *** сумата 5 496 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и шест лв./, представляваща
направените по делото разноски пред Окръжен съд, съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :