РЕШЕНИЕ
№ 177 / 10.11.2017
г., град
Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански
състав
На десети октомври през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело
номер 163 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба
на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Г.т. -
Изпълнителен директор, с предявен иск по чл.422 ГПК,
срещу Ц.Д.П., с ЕГН **********, адрес: ***.
В исковата молба ищцовото дружество иска от
съда на основание чл. 422, ал.1 ГПК да приеме за установено между
страните, че ответниът дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
Бургас сумата от 562,34 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода, по издадени фактури за периода 25.11.2013г.
-25.10.2016г., произтичащи от потребени ВиК услуги –доставена отведена и
пречистена вода, през отчетен период 29.09.2013г. – 12.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на вземането, за
което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1000/2016 г. по
описа на КРС. Претендират се направените в заповедното производство и по
настоящото дело съдебни разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е абонат на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, като има неизплатени задължения
към дружеството в размер на 562,34 лв. за доставена, отведена и пречистена вода
за период 29.09.2013г. – 12.10.2016г. Предвид неизпълнение на задължението от
страна на ответника, ищецът твърди, че по ч.гр.д.№ 1000/2016 г. по описа на КРС
е издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника за заплащане на
дължимата сума, но последната не е изплатена. Тъй като против издадената
заповед за изпълнение е депозирано от ответника писмено възражение, ищецът моли
съда на основание чл. 422 ГПК да приеме за установено, че Ц.Д.П. дължи на ищцовото дружество
сумата от 562,34 лв., представляваща равностойността на доставена, отведена и
пречистена вода по фактури, издадени за периода от периода от 25.11.2013г.
-25.10.2016г., произтичащи от потребени ВиК услуги –доставена отведена и
пречистена вода, през отчетен период 29.09.2013г. – 12.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Белев,
ищецът поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Ангажира писмени и гласни
доказателства и експертизи. Претендира се заплащане на направените по
настоящото дело и в заповедното производство съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, назначен от съда, който оспорва предявеният иск и възразява срещу предявената претенция
за заплащане на суми по фактури, издадени преди 14.12.2013 година, т.к. била
изтекла погасителна давност на вземанията преди тази дата, тъй като
претендираните месечни сметки за ползвани ВиК услуги представлявали задължения
за периодични плащания и вземането на ищеца е погасено с изтичане на кратката
тригодишна давност. В настоящия случай с подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК, давността се прекъсвала, като за период от
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1000/2016 г. по описа
на КРС е видно, че по повод подадено от ищцовото дружество "Водоснабдяване
и канализация" ЕАД гр.Бургас заявление от 14.12.2016 г. съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 661/15.12.2016
г., с която е разпоредил ответникът да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр.Бургас сумата от 562,34 лв.., представляваща задължение
по неизплатени в срок фактури за ползвани ВиК услуги, , издадени в периода 25.11.2013г.
-25.10.2016 г. за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 27.09.2013г.
до 12.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 14.12.2016 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 325.00
лв. за направените в заповедното производство разноски.
За удостоверяване задълженията на ответницата ищецът
представя по делото 68 броя фактури за консумирана вода и канал по партидата на
Ц.Д.П., абонатен
№ 817234, издадени за периода от 25.11.2013 г. до 25.10.2016 г., на обща
стойност от 562,34 лв., отнасящи се за водоснабден обект, находящ се в гр.
Карнобат, ул. Москва 119, бл., вх.3, ет.4. По делото не се спори, че фактурите
касаят консумация на вода за посочения в тях отчетен период от 27.09.2013 г. –
12.10.2016 г. не се спори между страните че ответникът е абонат на ищцовото
дружество, в качеството на собственик на жилището находящо се на посочения
по-горе адрес.
Установи се по делото,
от назначената СТЕ –л.д.141-146, че за водоснабдяването в обекта са монтирани
два водомера. За периода от 27.09.2013г. до 06.11.2014г. отчитането на
измервателните устройства от ВиК оператора е осъществявано на хартиен носител,
а след тази дата отчитането е осъществявано чрез мобилно устройство.
СИЕ дава заключение, че
счетоводството в ищцовото дружество е водено редовно.
Особеният
представител на ответника оспорва размерът на претендираната сума, в която
ищецът е включил както главниците на задълженията за ВиК услуги, така и за
лихви, като тези две претенции не са предявени поотделно, както в заповедното,
така и в настоящото производство. На следващо място, особеният представител на ответника
оспорва задълженията по фактури от преди 14.12.2013 г. като погасени по давност
на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени
от страните, както и от заключението на вещите лица по СТЕ и СИЕ.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Претенцията на ищеца е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 32 от Общите условия на
дружеството, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на
отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет - чл.
23, ал.4 от ОУ. Следователно при отчитането по електронен път не се нанасят
ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство.
За обекта ВиК услугите са били отчитани на карнети до 06.11.2014г., а след това
чрез мобилно устройство и електронен карнет. Въз основа на тези отчети са
изготвени представените по делото фактури. Следователно, безспорно е установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на
вода през процесния период, преминала през инсталацията, което, от своя страна,
е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на
потребител, да заплати извършената услуга.
От заключението на вещото лице се установява, че за
процесния период са отчетени общо 317 куб.м. от водомера в жилището и 2,47
куб.м. от разпределение от централния водомер. Следователно в имота е било
налице потребление.
Съгласно чл. 33 от ОУ операторът издава ежемесечни
фактури, а според чл. 40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по
цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми
не е налице освобождаване на потребителя от задължението му за заплати
стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена.
Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на
дружеството, нито в Наредбата.
Видно от издадената заповед
за изпълнение основанието на
вземането е "неизплатено задължение за доставена, отведена и пречистена
вода". Поради липса на искане от заявителя по заповедното производство, в
заповедта по чл.410 ГПК не е присъдена лихва за забава върху конкретна главница
по фактура. С исковата молба също не е претендирана лихва за забава, но във
фактурите, посочени в исковата молба и представени по делото, са издадени за
начислена лихва за забава. Стойността по тях не следва да се включва в общия
размер на вземането на дружеството. В този смисъл съдът достигна до извода, че
стойността на отчетеното количество вода за целия процесен период възлиза на 498,45
лева, за всички представени фактури, а не на 562,34 лева, в която сума ищецът е
включил освен главниците по задължението и лихви, които не е посочил в
заявлението по чл.410 ГПК и в исковата си молба.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Съгласно чл. 8 от
Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и
от съответния регулаторен орган.
В случая са налице приети /и одобрени от КЕВР/ ОУ,
съгласно чл. 5 от които, потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги
съгласно чл. 33, ал.2, а именно в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Първата фактура от страна на ищеца е издадена на 25.11.2013г. Заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 14.12.2016г. и с оглед на това, че се касае за
периодични плащания, то по отношение на фактура № ********** от 25.11.2013г. за
сумата от 8,00лв. е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“
от ЗЗД и ответникът не дължи тази сума, а сумата от 490,45 лв.
Разликата между сумата от 490,45 лева и претендираната от
ищеца сума 562,34 лева не е стойност на доставена услуга, поради което искът в
тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за разноски:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът
в исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение - в този смисъл т.12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. От това разрешение
следва, че исковият съд трябва да съобрази действащата нормативна уредба
относно разноските към момента на произнасянето си, като определената сума за
разноски в заповедта не го обвързва.
Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в рамките, предвидени в Наредба за заплащането на
правната помощ. Според разпоредбата на чл. 26 от Наредбата (към която препраща чл. 37 от ЗПП) за защита по заповедно
производство възнаграждението е от 50 до 150 лева. Размерът на вземането на
заявителя не следва да е водещ критерий за определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение, а такъв следва да е фактическата и правна
обоснованост на заявлението. Отношенията между страните не се отличават с
фактическа и правна сложност. Заявленията, които дружеството депозира, са
кратки и еднотипни - аргумент от заповедните производства, разгледани от
настоящия съдебен състав, поради което справедливо се явява възнаграждение в
размер на 50 лева. Следователно на ищцовото дружество се дължат разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от иска, като основата за
изчислението им е в размер на 75 лева (50 лева юрисконсултско възнаграждение и
25 лева държавна такса), или след изчислението сума в размер на 65,41 лева.
Ищцовото дружество претендира като разноски за исковото
производство юрисконсултско възнаграждение, довнесена държавна такса, депозит
за изготвяне на заключение по назначените от съда експертизи. Исковата молба е
подадена от юрисконсулт, делото не е от правна и фактическа сложност, проведено
е само едно съдебно заседание по делото, в което ищцовото дружество се
представлява от юрисконсулт, с оглед на което съдът намира, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в
размер на 100 лв. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят,
съобразно уважената част от иска, разноски в исковото производство в размер на 579.98
лв.
Мотивиран от горното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Д.П., с ЕГН **********, адрес: ***, че
същият дължи на Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, с ЕИК *********,
представлявано от инж. Г.т. - Изпълнителен директор, сумата от 490,45 лева
(четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
неизплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода в обект,
находящ се в гр. Карнобат, ул. Москва 119, вх.3, ет.4, за периода от 25.11.2013
г. до 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 14.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 661/15.12.2016 г. по ч.гр.дело
№ 1000/2016 г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 490,45
лева до пълния претендиран размер от 562,34 лева (петстотин шестдесет и два
лева и тридесе и четири стотинки).
ОСЪЖДА Ц.Д.П.,
с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Г.т. - Изпълнителен директор сумата
от 579.98 лева /петстотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
направените от ищеца „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с
ЕИК *********, представлявано от инж. Г.т. -
Изпълнителен директор сумата от 65.41 лв./шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД,
разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: