№ 807
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204666 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Ц. Б., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 24-4332-003470/20.02.2024 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова -
Началник сектор към СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на лицето е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 30,00 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2) на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП и 3) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени в условията на
кумулативност наказанията „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „В“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наложените със санкционната част на оспореното наказателно
постановление административни наказания „глоба“ са заплатени. Признава се извършването
на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и изрично е манифестирана воля, че санкционният акт
в тази му част не се обжалва. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно
наказателното постановление относно другите две нарушения, предявени с него, като
отрича възприетата от наказващия орган по отношение на тях фактология. Поставя акцент
върху депозираните срещу акта за установяване на административно нарушение писмени
възражения и приложения към тях физически носител на информация, които не били взети
предвид при произнасянето на административнонаказващия орган по същество. В жалбата
не се спори по част от изложените в НП факти, касаещи несъобразяването на въведения на
процесната улица режим на еднопосочно движение с разположението на пътен знак „В-1“.
Признава се още настъпилото физическо съприкосновение между внезапно изскочилия на
пътното платно човек и огледалото за странично виждане на управлявания от въззивника
автомобил, от което обаче не били произлезли никакви съмнения относно възникването на
контузия у пешеходеца и необходимостта от оказване на лекарска помощ. Излага се на
следващо място, че веднага след настъпването на инцидента, придвижващият се с ниска
1
скорост автомобил спрял и водачката му провела разговор с пресичащото улицата лице,
което проявило агресивно поведение и започнало да й вика. Така описаните от
жалбоподателката обстоятелства не били проверени от наказващия орган, нито пък били
обсъдени при последвалото издаване на наказателно постановление. С тези твърдения е
обосновано твърдението за отсъствие на извършени нарушения. Същото виждане е
аргументирано с изключването на умишлено поведение на жалбоподателката, произтичащо
от незнанието й на фактическите обстоятелства, включени в състава на съответното
нарушение. Вниманието се насочва върху непровеждането на всестранно и пълно
разследване на относимите обстоятелства, водещо до неразкриване на обективната истина
по случая. Този подход на органите на реда е отнесен към категорията на съществените
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на административнонаказаното
лице. Възразява се още и срещу определените размери на наложените наказания за
нарушенията на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП, в която насока
не били изложени мотиви, обосноващи справедливата им диференциация. По горните
съображения е формулирана молба цялостна отмяна на наказателното постановление в
обжалваните му части и за прекратяване на административнонаказателното производство, а
алтернативно на това – за квалифициране на настоящия случай като маловажен и отмяна на
НП с предупреждение към нарушителя относно последващи негови прояви от сходно
естество.
Производството пред въззивната инстанция е протекло по реда на чл. 63б ал. 1, т. 2,
вр. чл. 73б ал. 3 ЗАНН - съкратено съдебното производство. В съпроводителното писмо, с
което материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда, е
посочено, че наложената с обжалваното наказателно постановление глоба е платена на
06.03.2024 г. Като доказателство е представена квитанция, видно от която са заплатени глоби
по издаденото наказателно постановление в общ размер на 120,00 лева - сбор от заплатените
намалени размери на всяко от наложените наказания. При съобразяване на този факт и
позовавайки се на разпоредбите на чл. 79б, ал.2, изр. второ от ЗАНН, създаващи ред за
процедиране в случаите на обжалване на наказателното постановление от нарушителя и
заплащането на наложената с него глоба, съдът в проведено открито съдебно заседание на
18.12.2024 г. е прекратил с определение по реда на чл.63г от ЗАНН производството по
разглеждане на жалбата в частта относно наложените със санкционния акт глоби за трите
административни нарушения. Определението не е обжалвано и е влязло в сила по
отношение на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП, за нарушението по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
и по отношение на глобата, наложена за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП. С
оглед налагането с наказателното постановление и на друго наказание, а именно „Лишаване
от право на управление на моторно превозно средство“, конкретно за нарушението по пункт
трети - по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП, съдът на основание чл.79б, ал.3 от ЗАНН е приел,
че актът подлежи на обжалване само в тази част и относно кумулативно наложеното
наказание по реда на чл. 63б ЗАНН, въвеждащ съкратеното съдебно производство и по-
конкретно хипотезата на чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН. С определение от съдебно заседание,
проведено на 03.02.2025 г., решаващият орган е обявил, че при постановяване на решението
ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М. Д., която поддържа жалбата и изложените в нея възражения. Във
връзка с нарушението, свързано с напускане на местопроизшествие на ПТП, намира, че
доверителката й не е съзнавала настъпилото произшествие с опасен резултат. От разказите
на разпитаните свидетели се налагала различна от описаната в НП фактическа обстановка.
Свидетелят Х. не бил направил оплакване, че е блъснат или застъпен от автомобила на
водача-нарушител, нито че се нуждае от помощ. Изтъква наличието на противоречия в
свидетелските показания. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление,
2
както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон. От нея е постъпило писмено
възражение срещу подадената жалба, в което са изложени съображения за правилността и
законосъобразността на издадения правораздавателен акт. Отправена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност
на поисканите от въззивника разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Предвид процедурата, по която е протекло съдебно производство и при приложение
на чл.63б, ал.4, изр. второ от ЗАНН, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление:
На 09.02.2024 г., около 13:00 часа, в гр. София, по ул. „Козяк”, с посока на движение
от ул. „Орел“ към ул. „Банат“, жалбоподателят В. Ц. Б. управлявала лек автомобил „ХХ“, с
рег. № ХХХ, собственост на „ХХХ“ ЕООД. Тя била правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № ХХХ.
Когато достигнала до кръстовището с ул. „Д. Дечев“, Б. навлязла и преминала през
него, отклонявайки движението си по тази улица, въпреки поставения срещу нея пътен знак
„В-1“, с който била въведена забрана за влизане на пътни превозни средства в съответната
посока. Тъй като адресът на местожителството й бил съвсем наблизо – на ул. „Д. Дечев“ №
4, жалбоподателката решила да предприеме така описаната маневра по навлизане в забранен
за преминаване на пътни превозни средства пътен участък, каквато практика била утвърдена
и от други нейни съседи, живущи в района. От лявата й страна, в срещуположната посока на
нейното движение, били разположени множество дистрибуторски микробуси, които
зареждали със стока находящия се в близост хранителен магазин „Дар“. Предвид големите
габарити на лекотоварните автомобили, видимостта на водача била ограничена, което
намалявало в количествен аспект и способностите й да съблюдава пътя пред себе си за
евентуалната поява на пешеходци или други движими обекти. Въпреки тези обстоятелства
Б. продължила своето движение в нарушение на установените пътни правила.
На същите дата и място и по същото време свидетелят О. Х., който работел за „Д“
ООД, бил паркирал на ул. „Д. Дечев“ поверения му служебен автомобил, с който извършвал
доставки на хранителни продукти в различни търговски обекти. След като приключил с
обслужването на намиращия се наблизо магазин „Дар“, той предприел пресичане на ул. „Д.
Дечев“, като слязъл от тротоарната площ. Уверил се, че няма преминаващи по улицата
превозни средства в посока на движение, в която било единствено допустимо да се появят
такива и тръгнал по пътното платно. В този момент ненадейно се оказал в опасна близост до
движещия се в нарушение на установения режим лек автомобил „ХХ“, с рег. № ХХХ,
управляван от жалбоподателката В. Б.. Спрямо посоката на превозното средство
пешеходецът се придвижвал отляво надясно. При това положение предната лява гума на
преминаващото с ниска скорост превозното средство застъпила десния крак на свидетеля Х.,
с което той бил изведен от състоянието си на равновесие. За да не падне, той се хванал за
огледалото за странично виждане на автомобила. Тази изпъкналост на превозното средство
3
обаче осъществила вредоносно травмиращо взаимодействие с гръдния кош на пешеходеца,
причиняващо му болки и предизвикващо гневната му реакция спрямо действията на
водачката.
Възприемайки словесните претенции на пострадалото лице, жалбоподателката Б.
слязла от автомобила си, за да приведе разместилото се огледало в обичайната му позиция.
В този момент била достигната от свидетеля Х., който въпреки причинените му болки и
страдания от травмиращия ефект на настъпилото ПТП и временните нарушения в
присъщите на десния му крак функции, успял да се доближи до нея, за да изрази
възмущението си от случилото се. Последвалата размяна на неприлични реплики на висок
тон между двете лица привлякла вниманието на преминаващите наблизо хора. Пострадалият
направил забележка на водачката за неправомерното й навлизане в забранената улица, както
и за проявеното от нея невнимание, резултирало в настъпването на вредоносния за него
сблъсък с автомобила й. Тя от своя страна отрекла да го е удряла, предупредила го да бъде
по-внимателен при пресичането на уличното платно и му припомнила задължението му сам
да полага усилия за съхраняването на живота си. След това Б. се качила отново в автомобила
си и необезпокоявано се придвижила напред по улицата. След изминаването на
незначително разстояние тя спряла, паркирала автомобила си на отреденото й за целта място
и се прибрала в жилището си.
Съдействие на пострадалото лице оказал свидетелят ДК, който работел в магазин
„Дар“, намиращ се в непосредствена близост до местопроизшествието. С негова помощ
свидетелят Х. осъществил обаждане към телефона за спешни повиквания 112, обслужван от
Дирекция „Национална система 112“ – МВР. На дежурният диспечер той съобщил за
случилото се, индивидуализирайки превозното средство на нарушителката и описвайки
поведението на последната след настъпването на инцидента.
По повод постъпилото оплакване на място бил изпратен полицейски патрул в състав
от свидетелите С. К. К. и А. Ков П. – служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в
сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към Отдел „Пътна полиция“ на
Столичната дирекция на вътрешните работи. Органите на реда снели самоличността на
свидетелят Х., който им презентирал представата си за развоя на ситуацията и им посочил
автомобила, с който било предизвикано пътно-транспортното произшествие. Полицейските
служители открили същия в статично положение – паркиран на ул. „Д. Дечев“ № 4, в
заграден с метална ограда двор. Докато го заснемали отвън, жалбоподателката В. Б. слязла
при тях и им признала, че тя го е управлявала. Неправомерното си поведение защитила с
това, че е бързала за да прибере детето си от училище. Оправдала се, че всички живущи в
района водачи на МПС извършвали същото нарушение, въпреки поставения в началото на
улицата ограничителен знак. След проведения разговор с водачката на превозното средство,
органите на реда й дали възможност да изложи своите фактически съображения по случая,
което тя направила с попълването на представената й бланкова декларация. В нея тя
изложила представите си за механизма на настъпване на произшествието, като признала, че
е възприела момента на удара с внезапно изскочилия пред нея пешеходец, и след като спряла
и установила, че той няма никакви оплаквания, е продължила движението си до своя адрес.
Въз основа на събраните данни, в това число и писмените сведения на пострадалия Х. и
установения на място свидетел К, служителите на ОПП съставили скица, в която
илюстрирали начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и
констативен протокол за ПТП с пострадало лице, в който вписали възприетите от тях
обстоятелства и причините за произшествието.
Пострадалият бил транспортиран от пристигналия на място екип на Спешна
медицинска помощ до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил приет с оплаквания от болки
в дясната гръдна половина и дясното ходило. След проведени консултации, специализирани
прегледи и извършена образна диагностика на гръдния му кош, не били установени
4
фрактури на ребра, нито други травматични увреждания в областта на гръдния кош и
корема. Констатирано било изострено везикуларно дишане и засилваща се болка при
кашлица и дълбоко вдишване. Извършената в отделението по ортопедия и травматология
рентгенография на дясното ходило и пръстите на десен долен крайник установила контузия,
рефлектирала в палпаторна болезненост, оточност и леки кръвонасядания по доразалната
част на дясното стъпало. Потвърдена била поставената диагноза – контузии на дясно ходило
и гръден кош, без данни за счупвания или увреждания на вътрешни органи. Предписано
било терапевтично третиране с лед и било дадено мнение за домашно лечение. При
проведения последващ контролен преглед на пострадалия била предписана обезболяваща
медикаментозна терапия, а впоследствие му били издадени няколко поредни болнични
листове за временна нетрудоспособност при наложен домашен амбулаторен режим.
При така установените факти свидетелят П. преценил, че В. Б., в качеството си водач
на процесното МПС, е извършила три нарушения на правилата за движение по пътищата.
Поради това съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA, бл. № 1213308/09.02.2024 г., в който били отразени констатираните фактически
обстоятелства и правната им квалификация. Било възприето наличието на нарушение на чл.
6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП - за несъобразяването на поведението на водача с наличния пътен
знак, на такова по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – за невнимателното и непредпазливо отношение
на водача спрямо уязвимите участници в движението – пешеходци, както и на нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП – за напускането на местопроизшествието без да уведоми
компетентната служба на МВР и без да окаже помощ на пострадалото лице.
Актът бил подписан от своя съставител и от очевидеца на установяването на
нарушението - свидетеля С. К.. Препис от АУАН бил връчен на нарушителката В. Б., която
го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от нейна страна са депозирани
писмени възражения, в които тя изложила фактическите си съображения по случая с
твърдението, че не е реализирала ПТП и не е разбрала, че ударилият се в страничното й
огледало пешеходец има нужда от медицинска помощ. Към възражението си Б. приложила
технически носител, съдържащ видеозапис, генериран от разположените на съседна
административна сграда камери за наблюдение.
След анализ на събраните по административнонаказателната преписка материали, в
това число и представената от жалбоподателката флаш памет и въз основа на констатациите
от горепосочения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
003470/20.02.2024 г. от Даниела Димитрова Дескова - Началник сектор към СДВР - ОПП, с
което: 1) на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП на В. Ц. Б. с ЕГН ********** е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП; 2) на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и 3) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП са й наложени кумулативно наказанията „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП.
Препис от правораздавателния акт бил връчен лично на Б. на 06.03.2024 г. На същата
дата жалбоподателката заплатила 80 процента от всяка от наложените й глоби, а именно в
общ размер на 120,00 лева, за което била издадена квитанция. С определение от 18.12.2024 г.
на настоящата съдебна инстанция административнонаказателното производство е било
прекратено в частта относно нарушенията по чл.6, ал.1 от ЗДвП, по чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП,
за които са наложени само глоби и относно глобата за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б."В"
от ЗДвП. Производството е продължило само по отношение на наложеното за последното
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б."В от ЗДвП наказание "Лишаване от право на управление
на моторно превозно средство".
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
5
прецизирани с оглед поставянето на акцент върху меродавните за отговорността на
нарушителя факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на
очертана от наказващия орган релевантна фактическа обстановка в наказателното
постановление конкретно за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП. Последната е
установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените в
административнонаказателното производство допустими и относими към предмета на
доказване доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите К., К, П., Барбалов, Найденова, П., Х. и С.; приетите по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-78 от 09.02.2024 г., писмени сведения, декларация от В. Б., скица към
протокол за ПТП, заявление до началника на 04 РУ-СДВР, протокол за доброволно
предаване от 15.02.2024 г., квитанция за извършено плащане, справка-картон на водача,
заповед № 513з-9380/09.12.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, пълномощни за процесуално представителство, писмен отговор от Софийска
районна прокуратура с приложена справка, писмени отговори от Столична община,
писмени отговори от МВР – Районен център 112 – София, писмен отговор от МВР – отдел
„Оперативен дежурен център“, писмен отговор от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с
приложени извлечение от амбулаторна книга, амбулаторни листове, фишове за спешна
медицинска помощ, изследвания от образна диагностика, консултативни листове, писмени
отговори от ОПП-СДВР с приложен снимков материал, болнични листове за временна
нетрудоспособност, копие от лична амбулаторна карта; заключения на експертизи – видео-
техническа експертиза – Протокол № 107-Ф/2024 г., съдебномедицинска експертиза –
Протокол № П-109/2024 г., аудио-техническа (фоноскопна) експертиза – Протокол № 176-
Ф/2024 г. и комплексна фотосъпоставителна и трасологична експертиза – Протокол № 214-
Ф/2024 г.; веществени доказателства – 2 броя оптични носители (флаш памет), съдържащи
видеозаписи от камера за наблюдение, 1 брой оптичен носител (CD), съдържащ образни
изследвания, 2 броя оптични носители (CD), съдържащи звукозаписи и електронни картони
от системата, поддържана в Дирекция „Национален център 112“ – МВР, както и цветен
снимков материал от процесното ПТП.
С оглед процедурата, по която е разгледано делото, не се налага подробен анализ на
доказателствения материал. За пълнота съдът ще изложи кратки съображения по
доказателствената съвкупност.
Следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели в техните
съществени съдържателни части, доколкото те са логични, достоверни, обективни и
безпротиворечиви. От тях се извеждат доказателствени данни за обективните
характеристики на конкретно на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП и мястото
на неговото извършване, респ. за реда за установяването му и съставянето на АУАН, с който
е инициирано производството.
Основен източник на релевантна за фактическата обстановка по делото информация
се явяват изложените от свидетеля О. Х. обстоятелства. С присъщата на съхранен спомен
логична последователност той пресъздава непосредствените си наблюдения върху
поведението на жалбоподателката като водач на МПС и убедително проследява
последователността от телодвиженията й. Настъпилите внезапни влошения в
здравословното състояние на свидетеля не са основание за дискредитиране на дадените от
него показания поради евентуален субективизъм или предубеденост, тъй като в изложението
на възприятията си Х. проявява незаинтересованост и по един достоверен и добросъвестен
начин излага своите лични непосредствени възприятия за случая. Х. е категоричен, че е
положил дължимите от себе си усилия за да се убеди, че е безопасно да предприеме
перпендикулярно пресичане на процесната улица, която била с еднопосочен режим на
движение. Напълно правдоподобно и логически издържано този свидетел описва
6
настъпилия между тялото му сблъсък с неправомерно движещия се автомобил на
жалбоподателката, изразяващ се в преминаване на задвижващото му колело през дясното
ходило на пострадалия, довело до загуба на равновесие и предизвикало последвалия удар
между огледалото на превозното средство и ребрата на пешеходеца. В разказа си Х.
проследява реципрочното поведение на водачката на автомобила, състоящо се в израз на
пренабрежително отношение към случилото се, отправяне на предупреждение към другия
участник в ПТП, че следва да бъде по-внимателен, възстановяване позицията на
разместеното огледало на автомобила си и придвижването на последния до находящия се в
близост паркинг пред обитаваната от нея жилищна сграда. Категоричен е свидетелят, че Б. е
отрекла пред него да е виновна за случилото се и се е опитала да омаловажи събитията,
както и че се е оттеглила от мястото. Х. описва подробно и транспортирането си до лечебно
заведение, появата на полицейските служители и техните служебни действия по
компетентност, присъствието на други свидетели-очевидци на инцидента, като дава израз и
на оплакванията си от уврежданията, които ударът в автомобила на жалбоподателката е
предизвикал. Така обективирани, изложените факти се извличат и от приложените по делото
документи - писмени сведения, констативен протокол за ПТП и скица на ПТП.
Разказът на Иванов разкрива пълен синхрон с показанията на свидетелите П. и К.,
пресъздаващи повода, по който са насочени към местопроизшествието, установения контакт
с водачката на превозното средство, предизвикала ПТП, и със свид. К, който е имал най-
пряка възможност да наблюдава случилото се. При проведените непосредствени разпити,
двамата полицейски служители изрично потвърждават достоверността на изложените в
АУАН фактически констатации и съответствието им с обективната действителност. Те
споделят детайлни спомени относно предприетата от тях контролната дейност и
установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено
обстоятелствен е свидетелят К. в пресъздаването на неподправените си и конкретни
спомени от инцидента, като в своя разказ той разкрива изключително детайлизирана
картина на цялата ситуация, съпътствана със заварената на място фактическа ситуация,
спецификите на пътното платно в района и въведения режим на придвижване (напълно
кореспондиращи на приложените по делото визуални изображения), идентифицирането на
процесния лек автомобил и оказаното за целта съдействие от страна на неговия ползвател.
Пояснява, че на Б. е предоставена възможност да обоснове с фактически твърдения своята
позиция, което тя е сторила с попълването на писмена декларация. От своя страна
свидетелят П. конкретизира дейността си по фотографско заснемане на процесния
автомобил, послужило впоследствие за извършване на сравнително изследване между
грайферите на гумата на автомобила и тяхната проекция върху обувката на пострадалия Х..
Заявеното от полицейския служител кореспондира напълно със заключението на изготвената
комплексна фотосъпоставителна и трасологична експертиза, обуславя правотата на нейното
заключение и затвърждава разумната преценката на вещото лице за общото съответствие
между следата, оставена върху обувката на пострадалия, и протекторите на автомобила на
Б.. П. пояснява също, че е съобразена гледната точка на Б., обективирана в попълнената от
нея декларация. Свидетелят предлага съхранени спомените си относно физиологичното
състояние, в което пострадалото от произшествието лице е било заварено и нежеланието му
да му бъде оказана медицинска помощ въпреки видимите затруднения в придвижването му.
Показанията на полицейските служители, макар и производни по своя характер, доколкото
отразяват описана пред тях пътна обстановка по инцидента, допринасят за проверка
достоверността на събраните първични доказателства посредством свидетелските
показания, предоставени от свид. К и свид. Х..
Достатъчни като обем и съдържание бяха и възпроизведените пред съда сведения от
свидетеля К относно оказаното съдействие на служителите на ОПП за изясняване на
обстоятелствата по настъпилия пътен инцидент, участниците в него, тяхното поведение и
причинените вследствие на него травматични последствия. Убедително очевидецът
7
проследява поведението на свидетеля Х., което е наблюдавал поради трудовата си
ангажираност като служител на зареждания от него хранителен магазин, както и начина, по
който той е предприел пресичане на платното за движение. Същинският сблъсък обаче не е
бил зрително възприет от свидетеля К, предвид множеството паркирани автобуси по
протежение на улицата. Категоричен е свидетелят в представянето на разменените между
участниците в ПТП нецензурни реплики на висок тон, както и последвалото поведение на
Б., изразяващо се в напускане на местопроизшествието и прибиране в дома си. Убедително
звучи споделеното от К описание на действията на водачката на автомобила по навлизане в
забранена улица, като нейното придвижване съвпада с предприетото от пешеходеца
пресичане, довело до наблюдаваните върху дрехите му следи от физически сблъсък.
Изявленията на свидетеля К кореспондират изцяло с показанията на свидетеля О. Х. и
косвено със сведенията на служителите от патрула на ОПП – СДВР, посетили в по-късен
момент мястото на инцидента, както и със заключението на изготвената видео-техническа
експертиза. Идентични са по съдържание дори на попълнената лично от жалбоподателката
декларация на участник в пътнотранспортното произшествие.
Всеки от посочените по-горе свидетели заявява пред съда лично възприети
обстоятелства, като последователността и логическата свързаност на изложението дават
основание на съда да приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и не
указва наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. В този смисъл
съдът кредитира с доверие показанията на изброените лица и ги поставя в основата на
своите изводи по съществото на делото.
Важни доказателствени данни се черпят още от показанията на свид. Д. П., който
предлага спомените си за последствията от настъпилия пътен инцидент и оттеглянето на
виновния водач. За същинския сблъсък между участниците в произшествието свидетелят
навежда фактически данни с производни правни характеристики, тъй като към този момент
той се е намирал във вътрешността на хранителния обект, в който е работил. Последващият
развой на вербалното стълкновение между участниците в ПТП обаче е бил пряко доловен от
свидетеля П., позволило му да чуе оплакванията на пострадалия и да различи
емоционалното му състояние, генерирано от действията на жалбоподателката. Съдът се
доверява на сведенията на П., доколкото те разкриват устойчиви съвпадения с показанията
на основния очевидец на ситуацията – свид. К, с тези, изхождащи от полицейските
служители и съответства в цялост на онагледеното в рамките на изготвената видео-
техническа експертиза съдържание на представения запис от охранителна камера.
Допълват фактологията по случая и показанията на свидетелката Надя Найденова,
която случайно е била пряк наблюдател на кавгата между участниците в ПТП. Категорична е
свидетелката, че се касае за „произшествие“, каквото тя наблюдавала всеки ден с оглед на
натоварения трафик в района на местоживеенето си. Найденова дава убедително описание
на действията на пострадалия и неговото гневно поведение, което е формирало у нея
очаквания за разразяване на по-сериозен конфликт. Макар тя да не е формирала
непосредствени възприятия върху физическия сблъсък между пешеходеца и превозното
средство, предадената от нея информация способства за консолидацията на
доказателствения материал, служи за проверка на преките доказателства в процеса и
потвърждава тяхната достоверност.
Що се отнася до сведенията, придобити чрез разпита на допуснатия по искане на
въззивника свидетел Дончо Барбалов – съпруг на привлеченото към отговорност лице, съдът
намира, че предложените му твърдения, базирани единствено на разказа на Б., не са в
състояние да оборят фактите, залегнали в АУАН и НП. Категорични са данните, споделени
от другите свидетели, които се кредитират от решаващия орган, кореспондиращи и на
наличната медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
досежно нанесените на свидетеля Х. травматични увреждания, които изключват първичната
8
представата, че удареният пешеходец не е имал никакви оплаквания и „нищо му е нямало“.
Разбирането за липса на обозрими наранявания на пострадалия е неубедително, доколкото се
установи обективно, че Х. е изпитвал затруднения в придвижването си – накуцвал е,
оплаквал се е от болки, а и веднага след нараняването си е предприел действия по
сигнализиране на спешния телефон, където е съобщил за натъртвания и болки в крака и
ръката си като пряко следствие от настъпилия сблъсък.
Показанията на свидетеля К С. не допринасят за изясняване на относимите към
предмета на делото обстоятелства. В своите изявления пред съда този свидетел заяви, че не
пази съхранен спомен за случая. С. декларира неопределено познанство със случая, без
обаче да навлиза в конкретиката му и без да потвърждава нито един значим и лично
възприет от него факт, който да бъде асоцииран със събитията.
Представените по делото медицински документи затвърждават представата за
естеството на причинените на свидетеля Х. травматични увреждания и изясняват
настъпилите вследствие на пътно-транспортното произшествие общественоопасни
последици от действията на жалбоподателката, които – дори и да не са съставомерни
обективни елементи на нито едно от трите вменени й деяния, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с неправомерното й поведение като водач на МПС.
От приобщените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и на
директора на СДВР съдът извлича данни за компетентността на наказващия орган и на
актосъставителя в протеклата извънсъдебна фаза на административнонаказателната
процедура.
Съставът на първата инстанция кредитира и писмените сведения от очевидеца ДК,
както и тези на свидетеля О. Х., които допълват приобщените гласни доказателствени
средства и се намират с тях в хармонично единство, като установяват безпротиворечиво
обстоятелствата по делото.
Изготвената от жалбоподателката В. Б. писмена декларация също дава обективно
отражение на някои от значимите факти, а именно – допуснатото от нея нарушаване на
правилата за движение по пътищата, настъпилия удар с пешеходеца и напускането на
местопроизшествието по причини, мотивирани с нейните лични оценъчни съждения за
ситуацията.
Не променят изводите по фактологията и приобщените по делото експертизи, които
съдът възприема като компетентно и обективно изготвени. Те допринасят за изясняването на
обстоятелствата по делото.
Служи за допълване на изводите заключението на изготвената по делото
фоноскопска експертиза. Категорично при проследяването на репликите, разменени между
диспечера на МВР и подателя на сигнала за ПТП, записани от софтуера, администриран от
Дирекция „Национална система 112“- МВР, се налага извод за идентичност между
пресъздадената чрез тях обстановка и споделените в хода на съдебното следствие от свид.
Х., от другия очевидец – свид. К и полицейските служители факти. Съдържащата се в
звуковия файл фонетична информация е записана дословно по начина, по който е чута и
възприета от експерта. Вещото лице е категорично, предоставеният за анализиране оптичен
носител на информация не разкрива дефекти и наранявания, които биха оказали влияние
върху проведеното изследване.
Решаващият орган цени и материализираното в протокол от видеотехническа
експертиза вещо мнение, в което са пресъздадени на хартиен носител кадри от видеозаписа
от файловете върху приложения към материалите по делото оптичен носител – флаш-памет.
Той онагледява съдържанието на видеозаписа, заснет от статично разположена върху
съседен обект камера, и позволява да се изведе съответствието му с това, описано в
процесуалните актове - предмет на контрол в настоящото производство. Експертното
9
заключение не дава ясен поглед над същинския сблъсък между участниците в
произшествието, но позволява успешно да се мотивира извод за придвижването на лекия
автомобил на жалбоподателката в посока, обратна на заложената за съответната улица,
както и за настъпилото между Б. и пострадалия Х. прекословие вследствие на контакта
между тях. Фактът на проведената вербална комуникация между тях е обоснован от
експерта, който пред съда с висока степен на вероятност отъждествява взаимодействието
между тях с разговор, за което съди от насочеността на телата им и размяната на
жестикулации.
Не поражда съмнение в своята пълнота и обоснованост и заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза. То съответства на съдържанието на събраните
по делото доказателства до съответния момент на изготвяне на становището. В него вещото
лице, боравейки с наличните по делото данни и по-конкретно приобщената медицинска
документация, разкрива единство в своите изводи по въпроса за характеристиките на
травмите, които са причинени на свидетеля О. Х.. Въз основа на комплексния анализ на
приобщените материали е изведена констатацията за наличие на травма, ангажираща меките
тъкани на пострадалото лице – кожа и подкожие на гръдния кош в предно-дясно страничната
му част, както и кръвонасядане с травматичен оток по гръбната повърхност на дясното
стъпало, отнесени към критериите на медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Последиците от така описаните увреждания са описани
като болки, страдания и временни нарушения на функцията – ходилна и опорна, на десния
долен крайник, както и дихателни екскурзии. Относно интензитета на неудобствата и
функционалните затрудненията на пострадалия, вещото лице отбелязва, че след травмата на
ходилото лицето е могло да се придвижва, но с известни затруднения, произтичащи от
прогресивно засилващите се болка и оток, което е естествено да продиктува и нуждата от
своевременно оказване на медицинска помощ. От позицията на притежаваните си
специални познания, съдебният медик е заключил, че описаният от пострадалия механизъм
съответства на възможния генезис на констатираните у него наранявания, като контактните
увреждания са отдадени на механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи
предмети. Наблюдаваните у Х. увреждания са добре обясними със заявеното от него
травмиране на ходилото чрез притискането му от преминаването на автомобилна гума, както
и с увреждането на предно-външната част на гръдния му кош в дясно вследствие на удар в
изпъкваща част на лек автомобил.
Като съществено звено от доказателствената съвкупност, решаващият орган подлага
на анализ и изготвената в хода на съдебното следствие на производството комплексна
фотосъпоставителна и трасологична експертиза по писмени данни. Заключението й се
отличава с пълнота, обоснованост и мотивираност на предоставените отговори в
съответствие с възможностите за прецизно оразмеряване на изследваните елементи, като за
съда не възникват съмнения в неговата правилност и компетентността на изготвилия го
експерт. В така приобщеното мнение изрично е посочено, че върху анализираната снимка е
изобразена горна част от обувка тип „маратонка“, представляваща следовъзприемаща
повърхност, върху която е изобразен рисунък на следа, състоящ се от успоредно
разположени правоъгълни елементи. Формата и взаимното разположение на елементите на
следата са дали основание за направата на извод, че трасологичната следа вероятно е
образувана от следообразуваща повърхност на автомобилна гума. След преглед на
изображенията на гумите на процесния автомобил, вещото лице е констатирало, че
рисунъкът на грайфера им се състои от успоредно разположени правоъгълни елементи,
които са от същия вид като тези на протектора, образуван върху заснетата обувка. Въпреки
това е изведена невъзможност за точно оразмеряване на съпоставените елементи.
Анализът в съвкупност на гласните и писмените доказателства формира у съдебния
състав еднозначни и категорични изводи за фактическите обстоятелства по делото.
10
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
С оглед характера на настоящото производство, необходимо е предварително да бъде
очертан предметът на проверката, дължима от страна на съда.
В хода на съдебните прения жалбоподателят излага доводи, с които по същество
оспорва изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа
обстановка по отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП, като твърди, че
така твърдяното нарушение не било доказано по изискуемия безспорен начин. С оглед
процедурата, по която е проведено съдебното производство обаче в съкратеното съдебно
производство, което се провежда на основание чл. 79б ал. 3 ЗАНН, подобно оспорване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, не е
допустимо. Този извод се налага от правилото на чл.63б, ал.4 от ЗАНН, съгласно което за
провеждане на съкратено съдебно производство, при което съдът приема за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, не е
необходимо нарочно искане от жалбоподателя (арг. от чл. 63б ал. 2 ЗАНН, която разпоредба
препраща само към хипотезата на чл. 63б ал. 1, т. 1 ЗАНН). В тази хипотеза санкционният
акт подлежи на обжалване единствено по отношение срока на наложеното кумулативно
наказание.
Предвид изложените по- горе съображения, съдът намира за установено следното от
правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, аргументи за който извод се черпят от Заповеди на Министъра на
вътрешните работи с № 8121з-1632/02.12.2021 г. и с № 8121К-13312/28.10.2019 г.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Неоснователен е наведеният от жалбоподателя довод за нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, съществено опорочаващо административнонаказателната процедура. Необсъждането
на наведените възражения не ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като в
тази хипотеза той би могъл да наведе същите възражения и в съдебната фаза на
производството, която възможност не се преклудира с издаването на наказателното
постановление (в този смисъл Решение № 4955 от 18.07.2022 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 4427/2022 г.).
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е била ангажирана за
11
твърдяно неизпълнение на задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно
посочения текст, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, съобразно
необходимостта да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на
пострадалите, ако това не представлява опасност за него, да не премества превозното си
средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идване
на органите, да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени до тяхното фиксиране или
описване от компетентните служби, както и да не консумира алкохолни напитки до
пристигането на контролните органи. Неизпълнението на всяко от така предписаните
изисквания се явява самостоятелно основание за ангажиране на отговорност, което
разбиране е намерило отражение и при структурирането на нормата посредством
въвеждането на всяко от тези изисквания като самостоятелна буква в текста.
Прецизният прочит на акта и на наказателното постановление показва, че словесното
описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“
от ЗДвП разкрива едно бездействие на водачката по уведомяване на компетентната служба
на МВР, напускане на местопроизшествието до пристигането на нейни представители и
неоказване на помощ на пострадалия. Ангажирани са достатъчно по обем твърдения за
настъпилото вредоносно съприкосновение между участниците в движението, което
безспорно има последиците на пътнотранспортно произшествие, доколкото в резултат на
това събитие са предизвикани наранявания на пешеходец. Това придава на
жалбоподателката качеството на участник в ПТП, доколкото с поведението си същата е
допринесла за неговото настъпване. Налице е конкретизация относно несъобразяването с
конкретно правило за поведение, изразяващо се в неоказване на помощ на пострадалото
лице, върху което е поставен акцент с оглед належащата необходимост от осигуряване
безопасността на участниците в движението. Такава нужда обективно е била налице,
каквото е и мнението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което
засвидетелства прогресивно развиващия се ход на увреждането на свидетеля Х., усилващ
функционалните затруднения в придвижването му и изискваща своевременна намеса на
медицински специалист.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 09.02.2024 г., около
13:00 часа, в гр. София, като водач на МПС жалбоподателката В. Б. е участвала в
пътнотранспортно произшествие, изразяващо се в преминаване на предната лява гума на
автомобила й през дясното ходило на пешеходеца О. Х., довело до загубата на равновесието
му и травмиращия му сблъсък с лявото странично огледало на превозното средство. Б. ясно
е идентифицирала момента на удара с пресичащия пешеходец, като механичното прибиране
на огледалото на автомобила й вследствие на удара е предизвикало преустановяването на
движението й с цел възстановяването на обичайното му положение. За съда не остава
съмнение, че проведеният със свидетеля Х. разговор е потвърдил представата на
жалбоподателката за случилото се в действителността. Същевременно и самото физическо
взаимодействие не би могло да остане незабелязано от нея, предвид пространственото
разположението на шофьорската седалка в автомобила й спрямо точката на допир с лицето.
Настоящият случай не разкрива особеностите на института на фактическата грешка и не
може да обоснове наличието на такова извинително обстоятелство, което да изключи
обществената опасност на деянието. Това е така, доколкото по делото беше безспорно
установено, че след настъпването на произшествието Б. е спряла автомобила си за момент и
след размяна на неприлични реплики с пострадалия отново е продължила движението си,
без да прояви загриженост за вероятните зловредни последствия от инцидента.
Административното нарушение, квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП,
е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал
12
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици от тях, а във волеви аспект е искал и пряко е целял тяхното извършване. В
съзнанието на В. Б. е проектирана ясна представа, че е реализирала пътнотранспортно
произшествие с пресичащото пътното платно лице, както и че подобен сблъсък между
автомобила й и незащитения пешеходец е от естество да породи травми за него, въпреки
което обаче не е положила никакви усилия да установи какви са последиците за него от
настъпилия удар.
В случая не следва да се подлага на обсъждане хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение, регламентирана в чл.28 от ЗАНН, тъй като към датата на
нарушението е пораждала действие забраната за приложение на този материалноправен
институт, установена в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, действаща към момента на
извършване на нарушението, предвижда глоба от 50,00 до 200,00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложено кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление за срок
от 2 /два/ месеца. Наказващият орган обаче не е изложил съображения, от които да е видно
какви са мотивите му за фиксиране на тази санкция в стойност, надвишаваща минималната,
а това индицира явната несправедливост на обсъжданото наказание. Липсата на обосновка в
тази насока не би могла да бъде запълнена от настоящия съдебен състав, доколкото той не
разполага с възможността да допълва или презюмира волята на административно-
наказващия орган. Това мотивира съда да приеме, че „Лишаване от право на управление на
моторно превозно средство“ следва да бъде индивидуализирано в законоустановения
минимум от 1 /един/ месец. Не съществува юридическа възможност така посочените
размери да бъдат допълнително намалени /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска
определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/. Съобразени са и
целите на чл.12 от ЗАНН, а наказанието ще отговори на вида, характера и тежестта на
извършеното нарушение.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд намира, че
издаденият санкционен акт срещу В. Ц. Б. в частта му относно извършеното нарушение на
нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП следва да бъде единствено изменен относно
размера на наложеното кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
като бъде определен минимално предвиденият от закона срок за същото от 1 /един/ месец.
Така мотивиран, на основание чл. 63б, ал. 6, т.1, б.“А“, вр.ал.1, т. 2 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-003470/20.02.2024 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова - Началник сектор към СДВР - ОПП, В ЧАСТТА, с която на
жалбоподателката В. Ц. Б. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” - на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14