Решение по дело №1085/2017 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 № 190

 

 

гр. Пловдив, 31.01. 2018 год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1085 по описа за  2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

2. Образувано е по жалба на Г.К.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.П.Т., срещу Решение №2153-15-55/23.03.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с кое­то е отхвърлена жалбата на С. против Разпореждане №151-00-797-1/31.01.2017г. и Разпореждане №151-00-797-2/31.01.2017г. на М.Д., н-к сектор Краткосрочни плащания за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив. С първото разпореждане на С. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, считано от 19.12.2016г. до 18.10.2017г. в размер на 8,00 лева и в него е посочено, че осигурителния стаж до датата на прекратяване на правоотношението е 16 години и 4 месеца. А във второто разпореждане е посочено, че е определен нов размер на парично обезщетение за безработица в размер на 8,00 лева дневно и че е определен нов период на парично обезщетение за безработица, считано от 19.12.2016г. до 18.10.2017г., като мотив е посочено, че по подадените данни в Регистъра на осигурените лица, лицето е осигурявано от осигурители на непълно работно време и осигурителния стаж е 15 години и 6 месеца.

3. Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради противоречие с материалните разпоредби на българското и европейското законодателство. Счита, че с второто разпореждане промяна не е нанесена. Сочи, че актът е издаден в противоречие с Регламент 883/2004г. на ЕО, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че неправилно е определена сумата на обезщетението, като не е взет предвид осигурителния период, в който е бил осигурен във Великобритания. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

4. Ответникът по жалбата Директор  ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юриск. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

6. По делото няма спор, че през периода от 29.06.2015г. до 25.07.2016г. С. е работил в Кралство Великобритания, а за периода от 28.07.2016г. до 18.12.2016г. е работил в Република България по трудово правоотношение с „В. 75“ ЕООД и съответно е бил осигуряван, като правоотношението му с този осигурител е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ  /изтичане на срока за изпитване/, считано от 19.12.2016г.

7. Производството пред административния орган е започнало по повод подадено заявление вх. № 151-00-797/20.01.2017 г., с което С. е направил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №151-00-797-1/31.01.2017г. на М. Д., н-к сектор Краткосрочни плащания (за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив) е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 19.12.2016г. до 18.10.2017г. в размер на 8,00 лева на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004. В разпореждането е посочено, че осигурителния стаж до датата на прекратяване на правоотношението е 16 години и 4 месеца, за периода от 28.07.2016г. до 18.12.2016г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 1332.50 лв. С Разпореждане №151-00-797-2/31.01.2017г. на М.Д., н-к сектор Краткосрочни плащания (за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив) е посочено, че е определен нов размер на парично обезщетение за безработица от 8,00 лева дневно и че е определен нов период на парично обезщетение за безработица считано от 19.12.2016г. до 18.10.2017г., като мотив е посочено, че по подадените данни в Регистъра на осигурените лица, лицето е осигурявано от осигурители на непълно работно време и осигурителния стаж е 15години и 6 месеца.

Недоволен от така издадените разпореждания С. ги е обжалвал на основание и в срока по чл.117, ал.1 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, като с Решение № 2153-15-55/23.03.2017г. е отхвърлена жалбата на С. против двете разпореждания. В мотивите на решението е прието, че при разглеждане на заявлението на С. е извършена преценка на правото на обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.61 на Регламент (ЕО) 883/2004 и чл.54а ал.2 т.4 от КСО. Посочено е, че изчисляването е в съответствие с чл.62 пар.2 във вр. с пар.1 на Регламент (ЕО) 883/2004, като е съобразено обстоятелството, че последния период на заетост е в Република България. Административния орган е посочил, че на база справка от Регистъра на осигурените лица  и при прилагане на разпоредбите на чл.54б, ал.7 от КСО е изготвена обобщаваща справка за изчисляване на общия осигурителен доход за периода в размер на 1332,50лв. и среднодневния осигурителен доход в размер на 13,33 лв., от който следва да бъде определен и дневният размер на ПОБ. Прието е, че след справка в регистрите по чл.5 ал.4 от КСО е установено, че С. е осигуряван от осигурители на непълно работно време, поради което е преизчислена общата продължителност на осигурителния стаж на 15години  и 6месеца, вместо първоначално изчисления 16години и 6 месеца, поради което е издадено и второто разпореждане.

8. По делото е изслушано и прието заключение на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.М., прието без заявени резерви от страните, с което е изчислен размера на дължимото обезщетение при зачитане на дохода реализиран от С. във Великобритания за периода от 29.06.2015г. – 25.07.2016г. В експертизата е посочено, че евентуалният размер на дневното парично обезщетение при безработица би бил 25,45 лв., като при изчисляването на левовата равностойност е взета равностойността по най-ниския курс на британската лира за периода.

С оглед представянето на Удостоверение от министерство на Приходите и Митниците на Нейно Величество – Индивидуални вноски и самооценка BX9 1AS по делото допуснато извършването на допълнителна ССЕ, като същата е приета без заявени резерви от страните. След като се е позовало на цитираното удостоверение, вещото лице е преизчислило размера на дневното парично обезщетение за безработица, като в експертизата е посочено, че същия би бил 53,05 лв.

9.   По делото са приети като доказателства и са приобщени към доказателствения материал следните документи: Формуляр U1 с превод от английски, Формуляр U1 на английски, Формуляр P45 на английски, Формуляр P45 с превод от английски, Удостоверение от министерство на Приходите и Митниците на Нейно Величество - Индивидуални вноски и самооценка BX9 1AS (с превод от английски).

 

ІV. За правото :

10. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесните разпореждания са издадени в хода на административно производство развило се на основание чл. 54ж от КСО, което е приключило с постановяване на предвидените в чл. 54ж, ал. 3, от КСО административни актове от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. В тази връзка и с оглед компетентността на административния орган, по делото на лист 61 е приложена Заповед № 1015-15-142/04.04.2016г. Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се приеме, че оспореният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен. Фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

11. Спорът по делото е от правен характер, като  касае начина на определяне на размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя, като се концентрира във въпроса относно включването или не на дохода от Кралство Великобритания.

На първо място следва в случая да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои катего­рии лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н.

Вярно е, че разпоредбите на ЕС определят общите правила и принци­пи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, но следва да се отбележи, че разпоредбите на ЕС не заместват националните системи. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регла­мент (ЕО) №883/2004г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на следните принципи: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване  4 . Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законадателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004.

12. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е български гражданин, и като такъв е граж­да­нин на държава – членка на ЕС, следователно е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004г. (чл. 2 от Регламента).

При изчисляване размера на обезщетението за безработица правилно Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е съобразил нормата на чл. 62, § 1 от регламента.

В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало законодателството на друга държава членка.

Българското законодателство като законодателство, прилагано от компетентната институция, с разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО е въвело изискуем осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая, както се посочи по-горе, този осигурителен период включва и период на осигурена заетост през който спрямо С. се е прилагало законодателството на друга държава-членка (Великобритания). Следователно правилно и законосъобразно изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност, т. е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство.

Предвид изложеното, и доколкото в настоящия казус се касае до последна работа на жалбоподателя на територията на Република България („В.75“ ЕООД ), се налага извода, че получаваното от него трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителния доход, на база на който следва да се изчисли паричното обезщетение за безработица. Именно този осигурителен доход е взет предвид от компетентния административен орган и размерът на обезщетението е правилно определен.

В обсъждания контекст възражението на жалбоподателя, че следва да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период от прекратяване на трудовото правоотношение в друга държава - членка при определяне размера на обезщетението  е неоснователно, доколкото  такъв подход при определяне размера на обезщетението, макар и социално справедлив би бил в пряко противоречие с нормите на европейското право.

В обсъждания контекст доказателства, които да подложат на съмнение констатациите на адмнистративния орган в горния смисъл, не са ангажирани от страна на жалбоподателя, като този извод не се променя включително и от експертните изводи на вещото лице по приетите заключения.

13. Предвид гореизложеното правилно Директорът на ТП на НОИ е игнорирал частично придобитите осигурителни права на оспорващия във Великобритания, като е съобразил единствено и само периода, през който е бил осигурен, но без да вземе предвид размерът на получаваното трудово възнаграждение при изчисляването на размера на обезщетението за безработица. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.

Доколкото в жалбата изрично е посочено, че жалбоподателят оспорва и счита оспореното решение, с което са потвърдени обжалваните разпореждания за неправилно и незаконосъобразно само в частта, с която е определен размера на дължимото обезщетение за риск „Безработица“, то в случая не следва да се коментира определения от органа срок за изплащане на обезщетението, още повече, че възражения в тази насока не са наведени и в хода на съдебното производство.

В изложения смисъл СА Решение № 1092/25.01.2018г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 8424/2016г., Шесто отделение и Решение №13580/09.11.2017г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 10996/2016г., Шесто отделение и други.

14. Изложеното до тук налага извод за неоснователност на жалбата, поради което същата ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските :

15. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

 

                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.П.Т., срещу Решение №2153-15-55/23.03.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с кое­то е отхвърлена жалбата на С. против Разпореждане №151-00-797-1/31.01.2017г. и Разпореждане №151-00-797-2/31.01.2017г. на М.Д., н-к сектор Краткосрочни плащания за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.

 

ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита в размер на 100 лв. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :