Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
секретаря Петя Петрова,
като
разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 2115 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 78958
/28.10.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс –
Г, чрез процесуален представител срещу Решение № 4060/07.10.2019г., постановено
по гр.дело № 2665/2019г. на Варненския районен съд, 48 състав, В ЧАСТТА с която
въззивникът е осъден да заплати на „СИРИУС - 49“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Св. Св. Константин и Елена“,
ресторант „Сириус“ сумата от 464,37 лв.
(четири стотин шестдесет и четири лева и
тридесет и седем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща разликата от
начислената и заплатена такса пренос ниско напрежение и такса пренос средно
напрежение за 17100 кВтч. ел.енергия, за периода 01.02.2014 год. – 28.02.2014
год., за което вземане от страна на „Енерго – Про Продажби“ АД е издадено
дебитно известие № **********/ 06.03.2014 год., по кл.№ **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за
неправилност на решението в обжалваната част - постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че „Енерго Про Продажби“ АД не материално
легитимирано да отговаря по предявените искове, доколкото не е разпределително
предприятие и не извършва мрежови услуги. Навежда доводи, че в качеството си на краен снабдител на
ел.енергия , за което му е издадена лицензия № Л-139-11/13.08.2004г. от ДКЕВР,
издаването от страна на дружеството на счетоводни документи в частта им относно
мрежовите услуги, не е на договорно основание, а в изпълнение на законово
определено задължение в качеството му на краен снабдител. Т.е. по силата на
закона въззивникът е задължен да издаде фактура за мрежови услуги предоставени
на потребителя/клиент от „Електроразпределение Север“ АД . Излагат се
съображения, че преди да бъде електроснабден ищецът се е запознал с посочените
от „Електроразпределение“ЕАД условия , приел ги е и точката на мерене е
определена съобразно даденото становище за присъединяване за обекта, по взаимно
съгласие на страните. С тези съображения твърди , че чл. 14 от ПИКЕЕ не намира
приложение в конкретния случай поради налично съгласие между страните за
точката на мерене. Оспорва извода на
съда , че при наличието на
собствени съоръжения ищецът е следвало да заплаща такса „пренос“ по цена
за „средно напрежение“, с твърдения че същите
противоречат на чл.29 ал.1 и ал.3
от ПТЕЕ издадени от ДКЕВР/ДВ бр.66 от 26.07.2013г. , в сила от 26.07.2013г.
;чл. 29 ал.2 от Наредба за регулиране на цените на ел.енергия издадена от председателя на ДКЕВР и обн.в ДВ
бл.33 от 05.04.2013г. Оспорва
дължимостта на присъдената на ищеца сума с ДДС , доколкото ищецът е бил
регистриран по ДДС и е ползвал данъчен кредит. Твърди, че не е налице състава
на чл. 55 от ЗЗД , доколкото по делото за ответника не е доказан елемент от
фактическия състав , а именно наличие на неоснователно обогатяване за ответника.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане
на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание,чрез процесуалният
си представител поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски, за които представя списък.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който доводите на въззивника се оспорват, с аргументи идентични с
тези от исковата молба. Отправено е искане решението на ВРС в обжалваната част
, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена
и потвърдено първоинстанционното решение, като
допустимо, правилно и обосновано.Моли да се присъдят сторените по делото
разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ СИРИУС-49“
ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 ,с която
е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ
размер на 865,74 лв. с ДДС, представляваща стойността на начислена и
заплатена без правно основание мрежови услуги пренос ниско напрежение в размер
на 586,53 лв. без ДДС или 703,84 с ДДС и за достъп средно/ниско напрежение в
размер на 134,92 лв. без ДДС или 161,90 лв. с ДДС за периода 01.02.2014г. до
28.02.2014г., начислена по дебитно известие № **********/06.03.2014 г. по кл. №
********** за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с „ Св. Св. Константин
и Елена“, р-т „СИРИУС“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
В
исковата молба ищецът твърди, че е в договорни отношения с ответника по повод
разпределението на ел.енергия за собствения му имот находящ се в гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена", разположен в УПИ ІІІ-146,144 кв.19 по
плана на комплекса. Въз основа на разрешение на строеж от 17.05.2003 год., в
процесния имот е изграден комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно
захранване 20 кV от трафопост № 1613 до трафопост № 1811 и двата собственост на
ищеца. Ползването на трафопоста е
утвърдено с Разрешение № 24/ 04.02.2004 год. на Началника на РДНСК.
Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна
линия средно напрежение 20 кV. собственост на ищеца, които транспортират
електроенергията от трафопост №1613 до трансформаторен пост №1811 собственост
на ищеца, изграден вътре в имота и прекрепен трайно към земята и сграда отново
собственост на ищеца, който намалява напрежението - от средно в ниско
напрежение до размер от 220-240 волта посредством трансформаторна машина с
мощност 630kVa.Посредством тези съоръжения имотът на ищеца и сградите в същия
са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди се още, че между страните по делото е налице облигационна
обвързаност по силата на договор за продажба на електроенергия, която се
заплаща по партида с клентски №
**********. При проверка на издаваните счетоводни документи фактури и по точно
Дебитно известие №********** от дата 06.03.2014г. към Фактура
№**********/14.02.2014г. и Фактура №**********/20.02.2014г. и приложение А към
Фактура №********** от дата 06.03.2014г. и установил, че в графа Ценови
елементи ответника е включил и начислил цена за пренос ниско напрежение и цена
за достъп ниско напрежение.
Ищецът
счита, че ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, не е предоставил или извършвал услугата „ Пренос
по електроразпределителната мрежа Ниско напрежение“, и тъй като процесния обект
се захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, както и че меренето
на ел.енергията е от погрешната страна, т.е. от страната на ниското напрежение
/след трансформацията от собствения трансформатор на ищеца/, то би следвало
върху процесното количество ел.енергия в размер на 17100кВтч да не се начислява
такса за пренос и достъп през разпределителната мрежа, тъй като процесния обект не е присъединен на ниво ниско
напрежение.
Оспорва
преноса на ел. енергия средно напрежение до трансформатора на ищеца да е
осъществяван от страна на ответното дружество. Излага доводи за
незаконосъобразно начисляване от ответника на сумата от 865,74 лв. за такса
пренос и достъп ниско напрежение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен.
Оспорва
материално правната си легитимация по спора, доколкото не е
разпределително предприятие и не
извършва мрежови услуги, а е краен
снабдител с елекритеческа енергия по силата на издадена лицензия №
Л-139-11/13.08.2004г от ДКЕВР. Излага, че електроразпределително предприятие за
територията на североизточна България е „Електроразпределение Север" АД,
което има основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Не
оспорва,че ищецът е клиент на ответното дружество по повод електроснабдяване на
негов имот находящ
се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", разположен в УПИ
ІІІ-146,144 кв.19 по плана на комплекса. Не оспорва, че през периода на
издаване на процесиите фактури "Електроразпределение Север" АД е
предоставял достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа, както и че е осъществявал
пренос на ел. енергия по същата. Счита собствеността върху присъединителните
съоръжения за ирелевантна за спора. Въпреки това оспорва твърдяната от страна
на ищеца собственост върху присъединителните съоръжения, описани в исковата
молба. Твърди, че точката на мерене не
е неправилно определена, като мястото на мерене е част от условията по
присъединяване на обект към разпределителната мрежа.
Оспорва твърденията за осъществен състав на
неоснователно обогатяване т.к. претендираните суми, макар да са предадени на
"Енерго - Про
Продажби" АД, са постъпили в патримониума на друго лице, което е страна по
правоотношението по предоставяне на мрежови услуги. Не оспорва твърденията в исковата молба и допълнителната такава, че
"Енерго- Про Продажби"
АД не е предоставяло на ищеца услуги по пренос и достъп до разпределителната
мрежа, т.к. няма такава законова делегация.
В открито съдебно
заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Възраженията на въззивникът за
недопустимост на иска , респективно на обжалваното решение, поради липсата
на надлежна процесуалноправна легитимация на същия са неоснователни по следните
съображения.
Процесуално правна легитимация на ответника/въззивник съответства на
наведените от ищеца в исковата молба твърдения, а именно извършено плащане на
процесната сума към „Енерго Про Продажби“, представляваща цена за доставена и
потребена ел. енергия. Доколкото такса пренос НН е част от компонентите на формиране
на цената на ел. енергията, дължима от
потребителя към доставчика – чл. 200, ал. 1 ЗЗД/поради характера на ел. енергията, като движима вещ/ и същата е заплатена
на ответника, предявеният иск е
допустим, съответно и решението в обжалваната част е процесуално допустимо.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно между страните и доказано от
представените по делото писмени доказателства е, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обект,негова собственост , находящ
се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", разположен в УПИ
ІІІ-146,144 кв.19 по плана на комплекса. Видно от представения Договор №
33969/17.09.2004г. за доброволна делба, в дял и собственост на „Сириус – 49“
ЕООД е поставен недвижим имот – дворно място с площ от 4950.00 кв. м., УПИ ІІІ
– 146, 144, кв. 19 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна.
Съгласно представеното Разрешение №
29/ГИ/17.05.2003г. на Областна администрация гр. Варна и „Сириус – 49“ ЕООД, в
качеството им на собственици, е разрешено изграждане на БКТП в УПИ ІІІ 146,
144, кв. 19, с кабелно захранване 20 кV от трафопост № 1613 по плана на КК „Св.
Св. Константин и Елена“.
С Разрешение № 24/04.02.2004г. е
разрешено ползването на БКТП в УПИ ІІІ 146, 144, кв. 19, с кабелно захранване
20 кV от трафопост № 1613 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“, гр.
Варна.
Няма спор и, че „Енерго-Про Продажби“
АД е издало дебитно известие № **********/06.03.2014г. по кл. № ********** за обект с
адрес на потребление в гр.Варна, к-с „ Св. Св. Константин и Елена“ към фактури №**********/14.02.2014г.
и Фактура №**********/20.02.2014г. на обща стойност 1313.50 лв. , която е
заплатена от ищеца.В приложение А от същото са начислени пренос ниско
напрежение 17100кВтч , на стойност 586.53 лв. без ДДС /703.83лв.с ДДС/, достъп
ниско напрежение 17100 кВтч на стойност 134.92 лв. без ДДС / 161.91лв.с ДДС/.
От приетото пред ВРС заключение по
ССЕ, което съда кредитира се установява, че в процесния период ищецът е бил
регистриран по ДДС и е ползвал данъчен кредит по дебитно известие № **********
от 06.03.2014г. към фактури №**********/14.02.2014г. и към фактура №
**********/20.02.2014г.
По делото е прието заключение по назначената
СТхЕ, частично оспорено от ищеца, което съдът кредитира, от което се
установява, че съоръженията изградени в ТП №1811. се
захранват от БКТП 16.13 посредством кабелна линия 20 KV - средно напрежение.
Ел.енергията се трансформира (от средно в ниско напрежение) посредством
трафомашина 630 KVA, собственост на ищеца „Сириус-49" ЕООД. Изградените
съоръжения са изпълнени съгласно условията за присъединяване към електрическата
мрежа от Становище на „Електроразпределение - Варна" №ПП/1949/04.09.2002
г. (стр.44 от делото). Към БКТП - №1811 е монтирано разпределително табло,
оборудвано с автоматични прекъсвачи - АП - 400 А - 27 броя, главен прекъсвач и
средство за търговско измерване - електромер. Мястото (точката) на присъединяване е кабелна линия 20 KV
(ниво средно напрежение). Границата на собственост, съгласно ПИКЕЕ между
ЕРП-Север и съоръженията на фирма „Сириус-49" ЕООД следва да се приеме
изходящите клеми на СТИ. Това е също съгласно Наредба №6. А изходящите
клеми на СТИ са на ниво ниско напрежение, тъй като меренето на потребената
ел.енергия е на ниско напрежение, съгласно цитираното по-горе Становище на
„Електроразпределение - Варна" от 04.09.2002 г. Собственост на
„Сириус-49" ЕООД са всички съоръжения от 20 KV до 0,4 KV, без
измервателния електромер, който е собственост на ЕРП-Север.На практика част от
съоръженията, които захранват обектите на „Сириус-49" ЕООД - кабел 20 KV,
който БКТП 18.11 получава захранване от БКТП 16.13, цялото оборудване на БКТП
18.11, както разпределителното табло (без СТИ) са собственост на фирма
„Сириус". Налице е разминаване между реална граница на собственост и приеманата
служебно такава. Осъществяването на трансформацията на напрежение от 20
KV на 0,4 KV се извършва в БКТП №18.11, посредством трафомашина 630 KVA.
Средството за търговско измерване - електромер е монтиран в табло НН към
трафопост №11.18. Електромерът е с фабричен №1114 0909 3565 9207, тип МТ 830,
трифазен тройнотарифен, статичен, за дистанционно отчитане. Електромерът отчита
потребяваната електроенергия с токови трансформатори, която се отчита по
клиентски №**********. Действително преобразуването на ел.енергията, технически
от Ср.Н. на НН не се осъществява от съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие, но съгласно Наредбата за регулиране на цените на
ел.енергията цената за пренос има за цел възстановяване на загубите от
транспортиране и преобразуване на енергията по цялата разпределителна мрежа (а
не само обслужващата конкретно лице) до точката на мерене на ел.енергията. Мястото на мерене на енергията
определя не само количеството измерено за периода, но и разпределя между
потребител и разпределителното предприятие поемането на загубите от
трансформация. Към датата на издаденото
Становище - 04.09.2002г. не е съществувала уредба, регламентираща точката на
мерене, като към онзи момент определяне на условията по присъединяване се е
извършвало само по преценка на техническите условия и възможности. Издаденото
Становище е отговаряло на техническите изисквания към момента.
В настоящата хипотеза отношенията
между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Правилата
за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ. бр. 66/2013 год., а по
отношение на отделните компоненти от
които се формира от цената на доставяната от ответника ел. енергия и
начинът на формирането на тази цена в
рамките на исковия период – приложение наамират Правилата за измерване на количеството елелектрическа
енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 год., понастоящем
отменени.
Дейността
„разпределение на електрическа енергия” е определена в § 1, т.49 от ДР на ЗЕ
като „транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи” и
съобразно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ също подлежи на лицензиране.
Титуляр на тази лицензия е „Енерго – Про Мрежи” АД/“Електроразпределение
Север“АД/. Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводни линии
и ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение и служи за разпределение на
електрическа енергия. Цените за предоставените на крайния потребител услуги се
регулират от ДКЕВР, като за процесния период са били определени с различни
решения. Цената е определена на законово основание и се дължи от всички
потребители, включително и ищеца.
Съгласно
нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане.Начална липса на основание е налице , когато е получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на
пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната
сума, представляваща разлика между платена от него такса „НН“ и такса „СрН“,
каквото според него е дължима при положение, че собствения му трафопост
извършва преобразуването от СрН в НН.
Релевантен в случая е въпросът дали
потребеното количество ел.енергия е измерено в местата, определени съобразно
Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
раздел VII. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., което настоящия
състав изцяло споделя и с което е даден
отговор на въпроса за значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната.
В конкретната хипотеза от събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че мрежова
услуга „Пренос НН“ и „Достъп НН“ не се извършва от електроразпределителното
дружество, а се осъществява чрез собствените на ищцовото дружество съоръжения,
поддържани от него. При това положение съдът намира, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради това и ищецът не
е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел.енергия по цени за ниско напрежение.
С начисляване цена за „достъп ниско
напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа” в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание (съоръженията извършващи преноса на ниско напрежение и осигуряващи
достъпа на енергия са собственост на ищеца) и се е обогатил за сметка
обедняването на дружеството.
Съдът намира за неоснователни
доводите на въззивника, че извършваното от електроразпределителното дружество
измерване на доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия на страна
„ниско напрежение“ в трафопоста, не е неправомерно, тъй като средството за
търговско измерване е било монтирано в обекта на ищеца при друга нормативна
уредба, много преди влизане в сила на ПИКЕЕ (2013 год.), също са неоснователни.
В самите ПИКЕЕ - 2013 год. (отм.) липсват разпоредби, които да уреждат
заварените до влизането им сила положения, а от изслушаната СТхЕ е установено,
че точката на мерене на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия е в
нарушение на чл. 14 от ПИКЕЕ – 2013
(отм.).
Съобразно наименованието и цената
(визирани в приетите по делото фактури) ищеца е заплатил на ответника посочените
суми, без основание ,с които е обеднял за сметка обогатяването му.
Предвид заключението на вещото лице по
ССЕ и неоспорването от ответника, иска
е доказан и по размер. Възражението на
въззивникът,че сумата се дължи без ДДС е неоснователно, доколкото дали ищеца е
ползвал данъчен кредит за процесните суми е извън предмета на настоящия спор.
В обобщение първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, в размер на 300.00
лв., представляващо възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4060/07.10.2019г., постановено по гр.дело № 2665/2019г. на
Варненския районен съд, 48 състав, В ЧАСТТА с която въззивникът е осъден да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, КК „Св. Св. Константин и Елена“, ресторант „Сириус“
сумата от 464,37 лв. (четири стотин шестдесет и четири лева и
тридесет и седем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща разликата от
начислената и заплатена такса пренос ниско напрежение и такса пренос средно
напрежение за 17100 кВтч. ел.енергия, за периода 01.02.2014 год. – 28.02.2014
год., за което вземане от страна на „Енерго – Про Продажби“ АД е издадено
дебитно известие № **********/ 06.03.2014 год., по кл.№ **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс” ДА ЗАПЛАТИ на „СИРИУС
- 49“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Св. Св.
Константин и Елена“, ресторант „Сириус“ сумата от 300.00
/триста / лева, представляваща направени по делото разноски пред въззивна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.