Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря И.В.и с участието на прокурор Я.Н.от
Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдията АД № 78 по
описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.121 ал.1 т.3, във вр.с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл), във вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство
е образувано по искова молба на С.С.М. с ЕГН ********** ***, срещу Министерство
на образованието и науката с адрес
гр.София, Община Столична, бул. К.Д.№2А, с която се иска ответникът да бъде осъден
да ѝ заплати сума в размер на 13 800.00лв., представляваща обезщетение по
чл.104 ал.1 от ЗДСл, дължимо поради прекратяване на служебното ѝ
правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно с Решение на ШАС по а.д.№
151/2020г., потвърдено с Решение на ВАС по а.д.№10615, за цялото време, през
което не заема държавна служба- шест месеца, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. С допълнителна молба от 21.04.2021г., с оглед заключението
на назначената съдебно-счетоводна експертиза се прави увеличение на иска, който
да се счита предявен за сумата 14 400,00лв., като изменението беше допуснато с
определение в открито съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК след становище
на страните.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, не се явява лично, като се представлява от
процесуален представител адв.В. от ШАК, която поддържа исковата претенция, излагайки
аргументи, че същата е доказана по основание и размер. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК,
включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната страна– Министерство
на образованието и науката- гр.София,
представлявана от юрисконсулт М.П., редовно упълномощена от Министъра, в писмен
отговор от 31.03.2021г. оспорва исковата претенция за обезщетение по чл.104
ал.1 от ЗДСл само по размер. В тази връзка излага доводи, че основната заплата
за заеманата длъжност е била в размер на 1926 лева, което е видно от заповедта
за възстановяването на ищцата на държавна служба, считано от 05.03.2021г., а не
в претендирания от ищцата размер 2300 лева. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е
основателна и доказана, предвид изпълнението на фактическия състав по чл.104
ал.1 от ЗДСл.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приобщеното адм.д.№ 151/20г. на ШАС, Със Заповед № ЧР-10-60/14.02.2020г.
на Министър на образованието и науката, считано от датата следваща датата на
връчване на заповедта, било прекратено служебното правоотношение на С.С.М.,
като "началник" на Регионалното управление на образованието/РУО/-
гр.Шумен с придобит ранг ІІІ старши, на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от
ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността-
„неприемливо изпълнение“. Цитираната заповед била връчена на ищцата на 14.02.2020г.
и оспорена от нея пред Административен съд-гр.Шумен, който с решение № 128/11.08.2020г.
по адм.д. № 151/2020г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението
било оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с
решение № 2403/22.02.2021г. по адм.д. № 10615/2020г. по описа на ВАС, влязло в
законна сила на 22.02.2021г.
Със
Заповед № РД-10-1034/04.03.2021г. на Министъра, предвид подадено заявление и
постановените съдебни решения, ищцата била възстановена на предишната държавна
служба на длъжността "началник" на РУО- гр.Шумен, считано от 05.03.2021г.,
като ѝ била определена основна месечна заплата в размер на 1926,00 лева.
В
периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцата до датата на
отмяна на заповедта- 22.02.2021г. същата не е работила по друго служебно или
трудово правоотношение, видно от представените на виждане по делото оригинали
на трудова и служебна книжки, както и от допълнително изисканата от съда
справка от ТД на НАП-офис Шумен и НОИ-ТП-Шумен.
С оглед
установяване размера на основната заплата за заеманата от ищцата длъжност,
ответната страна е представила единствено Заповед № РД-10-1034/04.03.2021г. за
възстановяване на предишна държавна служба. Към доказателствения материал по
делото е приобщено служебното досие на ищцата, намиращо се в том.3 от
а.д.№151/2020г.
По искане на ищцата е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда за компетентно дадена, след
оспорване от ответната страна. Според заключението по същата, към 22.02.2021г.
(датата на признаване на уволнението за незаконно), основната месечна заплата
за държавен служител със служебно правоотношение на длъжност "началник на
РУО", съгласно длъжностното разписание е на стойност 2400,00 лева, респективно
размерът на обезщетението за шест месеца възлиза на 14 400,00 лева. Експертът
сочи, че рангът на държавния служител не влияе на размера на заплатите,
определени в Приложение №1 от Наредба за заплатите в държавната администрация.
Шуменският административен съд, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция, с
която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
По същество, с предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от
незаконосъобразен административен акт– Заповед № ЧР-10-60/14.02.2020г. на
Министър на образованието и науката, ведно със законната лихва върху твърдените
вреди, считано от депозиране на исковата молба в съда. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, е необходимо същият да е
предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В
разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С.М.
е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което, следва да
се приеме, че е изпълнено условието на чл.204 ал.1 от АПК. Предявеният иск е
допустим, като подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация–
адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за
редовност от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като
надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая
исковата претенция е насочена срещу Министерство на образованието и науката-
юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на Министерството
на образованието и науката, в чиято структура е включен административният орган,
издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:
Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че със Заповед № ЧР-10-60/14.02.2020г. на Министър на
образованието и науката, считано от датата следваща датата на връчване на
заповедта-14.02.2020г., било прекратено служебното правоотношение на С.С.М.,
като "началник" на РУО- гр.Шумен на основание чл.107 ал.2 и чл.108
ал.1 от ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на
длъжността- „неприемливо изпълнение“, както и, че въпросният административен
акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила на 22.02.2021г. съдебен
акт. Следователно, с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение за времето,
през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на
служебното ѝ правоотношение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл., като
по делото не се спори, че такова не ѝ е изплатено.
По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищцата има право на
обезщетение за периода, в който не е заемала държавна служба, но за не повече
от 6 месеца, т.е. за периода от 15.02.2020г. (датата на прекратяване на
служебното правоотношение), до 15.08.2020г. вкл., в размер на основната ѝ
заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно,
като в случай, че през този период е работила като държавен служител или по
трудово правоотношение и е получавала по-ниска заплата или възнаграждение, има право
на разликата между получените заплата или възнаграждение, и заплатата, дължима
по незаконно прекратеното служебно правоотношение. С оглед изложеното и
доколкото по делото е установено по безспорен начин, че заповедта, с която
служебното правоотношение на С.М. е отменена от съда като незаконосъобразна,
съдът намира, че същата има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1
от ЗДСл. В тази връзка ищцата претендира обезщетение за 6 месеца в размер на
14 400,00лв., както и, че същото
следва да бъде изчислено на база основна месечна заплата към момента на
признаването на прекратяването на служебното провоотношение за незаконно, а
именно в размер на 2400 лева.
Ответната страна навежда доводи, че моментът на възстановяването на ищцата
на служба на 04.03.2021г. бил по-близък към момента на признаване на
уволнението за незаконно, поради което обезщетението следвало да се определени
въз основа на посочената в заповедта заплата- 1926лв. т.е. колкото е бил към
момента на прекратяване на служебното ѝ правоотношение, а не 2400 лева,
доколкото заплатите в РУО се определяли индивидуално при назначаване на
служителя. Твърди се още, че вещото лице било съобразило максималния размер
възнаграждение за позиция „началник на РУО“ в поименното разписание на длъжностите
в сила от 01.01.2021г. Ответната страна не сочи доказателства за заплата в различен
от установения с ССЕ размер, освен посочения в заповедта за възстановяване, като
не се прави доказателствено искане за допълнителна или повторна експертиза.
Съдът не споделя изложените доводи от ответника, понеже законодателят е
определил по императивен начин кой е релевантният момент по отношение на
определяне на обезщетението, а именно моментът на признаването на уволнението
за незаконно, поради което датата на заповедта за възстановяване на длъжността
е ирелевантна.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че обезщетението по
чл.104 ал.1 от ЗДСл на С.М. следва да се определи на базата на основна месечна
заплата в размер на 2400 лева, т.е. в претендирания от нея размер, поради
следните съображения:
Доколкото ищцата е била служител в държавната администрация, размерът на
основната ѝ заплата се определя по реда на Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация (за краткост Наредбата). Съгласно чл.3
ал.2 от Наредбата, основната месечна заплата се определя по нива и степени
съгласно Приложение № 1, в минимален и максимален размер, при отчитане на
нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Органът по
назначаването има по чл.67 ал.4 от ЗДСл компетентността и субективната преценка
да определи конкретния размер на заплатата. Видно от заключението по ССЕ, към
22.02.2021г. основната месечна заплата за държавен служител със служебно
правоотношение, на длъжност "началник на РОУ“- гр.Шумен, с длъжностно ниво
по КДА- 5 , ръководно ниво- 5А, ниво на ОМЗ- 8 и степен на ОМЗ- 1, се определя
в диапазон от 750 лева до 2400 лева, съгласно Приложение 1, като към релевантния
момент индивидуалната заплата на лице, заемащо въпросната длъжност, е определена
на 2400 лева. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице сочи, че начинът да се
определи заплатата е по щатно разписание, в сила от 01.01.2021г. Освен това
уточнява, че възнаграждението посочено в заповедта за възстановяване на
длъжност не е съобразено с новото щатно разписание, където изрично е посочена
заплата за длъжността в размер на 2400лв. Експертното заключение е приобщено
към доказателствения материал въпреки оспорването от ответната страна и е
подробно мотивирано и обосновано, поради което съдът го кредитира с доверие.
Безспорно установено е, че са настъпили промени в размерите на възнагражденията
на служителите на РУО-гр.Шумен, преди постановяване на съдебния акт по спора
относно прекратеното служебно правоотношение, което е в подкрепа на извода, че
заплатата на ищцата към 22.02.2021г. би била с по-висок размер от получавания
преди прекратяването на правоотношението, съответно и от определения от органа
по назначаването към възстановяването ѝ на 05.03.2021г.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че размерът на основната месечна
заплата на ищцата към 22.02.2021г. за длъжността "началник на РУО“-гр.Шумен
е 2400 лева и въз основа на същата следва да се определи дължимото обезщетение,
което за шест месеца възлиза на стойност 14 400,00 лева.
От представените от ищцата служебна книжка и трудова книжка в оригинал и от
приложените справки на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен и от ТП на НОИ-гр.Шумен,
приети без оспорване от страните, е видно, че в периода от уволнението ѝ
от държавна служба до 22.02.2021г., в т.ч. и в претендирания от ищцата
шестмесечен период след прекратяване на служебното правоотношение, същата не е
работила на друга държавна служба с по- ниска заплата и не е получавала
възнаграждение за друга работа в по- нисък размер, които да подлежат на
приспадане съобразно чл.104 ал.1 изр.последно от ЗДСл.
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема за основателна претенцията на С.М. да бъде ѝ бъде присъдено
парично обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл поради незаконното прекратяване на
служебното ѝ правоотношение, равняващо се на основната ѝ заплата за
6 месеца в размер на 14 400,00 лева.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от 14 400,00
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба- 11.03.2021г. до
окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора и предвид
факта, че ищцата своевременно е поискала присъждане на направените разноски, на
същата следва да се присъдят такива. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, във вр.с
чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски на обща
стойност 1020 лева (съгласно приложен списък на разноските- л.59), в т.ч. 940
лева договорено и платено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и
съдействие от 30.03.2021г.- л.14) и 80 лева депозит за вещо лице. Доколкото
исковата претенция е уважена в пълния претендиран размер, съдът намира за
основателно направеното от ищцата искане за присъждане на направените разноски
в пълен размер. С оглед на това в тежест на ответната страна следва да бъдат
възложени от ищеца сторените деловодни разноски. Неоснователно се явява направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, понеже същото е
по-ниско от минималния размер предвиден съобразно материалния интерес по делото
в чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК,
във връзка с чл.121 ал.1
т.3, във връзка с чл.104 ал.1
от ЗДСл, чл.86 ал.1 от ЗЗД, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с адрес гр.София, Община Столична,
бул. К.Д.№2А да заплати на С.С.М. с
ЕГН ********** ***, обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер на 14 400,00лв. /четиринадесет хиляди и
четиристотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с адрес гр.София, Община Столична,
бул. К.Д.№2А да заплати на С.С.М. с ЕГН ********** ***, направените
разноски по делото, в размер на 1020лв.
(хиляда и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България- гр. София в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във
вр.с чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: