РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1548
Гр. Пловдив, 12 август 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм.
дело № 338 по описа за 2022год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ЗУТ.
Постъпила
е жалба от Г.Г. ***, против заповед № РД-924/03.12.2021год. на кмета на Община
Карлово, с която е наредено премахването на строеж: „„Надстройка на пристройка,
навес, парапети и стълбище", намиращ се в поземлен имот с идентификатор
(ПИ с ид.) 36498.503.2731 по Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на
гр. Карлово, съответстващ на урегулиран поземлен имот (УПИ) Х1-2731, кв. 121 и
административен адрес: ***.
Твърди се в
жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена. Според жалбоподателката в нарушение на разпоредбата на чл.26 от АПК
не била надлежно уведомена за започналото административно производство по реда
на чл.18а от АПК, а научила за започналата процедура едва, след като й бил
връчен констативен акт № 15/09.11.2021г. Поради това счита, че е била лишена от
възможността да участва пълноценно в процедурата и своевременно, преди да бъде
издаден констативния акт, да представи в общинската администрация наличните
строителни книжа и документи за сградата, както и да даде обяснения. Подала в законоустановения
срок възражение срещу констатациите на акта, като приложила и писмени
доказателства, опровергаващи го. Посочва, че в заповедта формално тези
обстоятелства са описани, но не са обсъдени наведените доводи и представени
писмени доказателства, нито са изложени мотиви защо не приема същите. Поради
това счита, че при издаване на обжалваната заповед административният орган
грубо е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК. Освен това счита, че по реда на §
4 ал.1 от ДР на ЗУТ заповедта следва да се връчи, само когато извършителят е
неизвестен или не може да бъде намерен, копие от заповедта се поставя на
строежа и на определените за това места в сградата на общината съгласно
разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ. В случая не е така, тъй като
жалбоподателката постоянно живее на адреса, а вкъщи има пенсионирано лице, което
излиза от дома изключително рядко поради трудна подвижност.
Посочва, че
в случая се касае за пристройка към съществуващата в имота двуетажна жилищна
сграда, която е изградена въз основа на представеното с възражението строително
разрешение № 308 от 27.05.1976 г. на Община Карлово. Твърди, че изпратената на
място работна група, извършила проверката по случая, е отказа да отрази този
факт в констативния акт, нито е посочено в издадената заповед. С годините
покривът на тази пристройка, представляващ бетонна плоча, силно се е
амортизирал, започнал да пропуска вода и да се руши, поради което пристройката
била застрашена от разрушаване. Жалбоподателката потърсила майстори, които я
посъветвали върху съществуващата бетонна плоча да бъде изграден надзид от
4/четири/ реда тухли и над него да бъде излята нова бетонна плоча, в противен
случай, ако била съборена съществуващата такава, щяла да падне цялата
пристройка. Посочва, че в тази пристройка се намират банята с тоалетната, които
обслужват етажа и събарянето би означавало жилището да остане за продължителен
период от време без санитарен възел. Освен това с възражението срещу
констативния акт представила уведомление с вх.№ 94-00-5419/28.08.2019год. до
Община Карлово за това, че върху посочената плоча ще монтира леко слънцезащитно
устройство по смисъла на чл.93 ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочва,
че плочата над законно построената в имота пристройка винаги се е ползвала
като тераса и предназначението на
новоизлятата бетонна плоча е единствено и само, за да запази съществуващата пристройка. Според
жалбоподателката изливането на тази нова плоча не би могло да бъде квалифицирано като
„надстройка", поради
което както в акта, така и в обжалваната заповед, тази
плоча с надзид напълно необосновано и незаконосъобразно са определени като
„надстройка".
Счита също
за неверни и твърденията в жалбата, че е направена втора нова врата на
западната фасада на втория етаж, тъй като същата съществува от времето на
направата на пристройката, за която има представено строително разрешение.
Старата врата е била подменена с нова на същото място.
Намира за
абсурдни твърденията на административния орган, че въпросният „незаконен строеж" не бил
отразен в КККР. Очевидно е, че въпросната бетонна плоча, предпазният парапет
и слънцезащитното съоръжение не биха могли да бъдат отразени в ЗКИР, тъй като
те не съставляват недвижим имот, обект на кадастъра по смисъла на чл.23 от ЗКИР. Такъв се явява самата постройка, която е построена въз основа на надлежно
издадено разрешение за строеж. Излага подробни съображения в представената по
делото писмена защита. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – кмет на община Карлово намира жалбата за неоснователна, поради
което моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че не са налице изтъкнатите в
жалбата възражения за незаконосъобразност на издадения административен акт.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, макар и не адресат на оспорената заповед, в срок –
залепено е съобщение на 07.12.2021 г. на адреса, а жалбата е подадена на
21.12.2021 г. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
По
съществото на спора.
Административното
производство е започнало с проверка на място и съставяне на констативен акт № 15/
09.11.2021 г. за установените обстоятелства, отразени в същия, съставен в
отсъствието на извършителя, въз основа на който е издадена процесната заповед. Екземпляр
от констативния акт е бил връчен на майката на извършителя - А. Г., а по него е
постъпило възражение с вх. №
94-00-5419(2) на 15.11.2021 г. от Г., поради което не са налице допуснати съществени нарушения при извършване
на проверката на място и съставянето на акта, както твърди жалбоподателката,
още повече, че сее възползвала от възможността на възрази и да представи
доказателства.
В заповедта
се посочва, че е установен строеж, представляващ „надстройка на пристройка,
навес, парапети и стълбище", намиращ се в поземлен имот с идентификатор
(ПИ с ид.) 36498.503.2731 по Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на
гр. Карлово, съответстващ на урегулиран поземлен имот (УПИ) Х1-2731, кв. 121 и
административен адрес: ***, се установява, че постройката е изпълнена от Г.Г.Г.,
с административен адрес ***.
Посочено е,
че строежът представлява надстройка, разположена върху съществуваща стара
пристройка от западната страна на жилищната сграда в ПИ с ид. 36498.503.2731 по
КККР на гр. Карлово, съответстващ на УПИ XI-2731, кв. 121 и административен
адрес: ***, с размери в план 6,00 м на 2,70 м. Надстройката е изградена от
четири реда тухли четворки, върху които е положена бетонова плоча с дебелина
15см. Поставени са обезопасяващи парапети и стълбище, които са с метална
конструкция. Стълбището е с Г-образна форма и размери на рамената: 1,90 м и
1,60 м и с широчина 0,70 м. Навесът над надстройката също е с метална конструкция,
с едноскатен покрив от поликарбонат. Височината на навеса от прилежащия терен е
Н = 5,30 м. Прокарана е тръба, стигаща до надстройката и минаваща от лявата
страна на стълбите, за бъдеща вътрешна тоалетна и баня на втория жилищен етаж
от къщата, които не са изпълнени и тръбата не е свързана. Направена е нова
врата на западната фасада на втория жилищен етаж, чрез която се осъществява
достъп до така образуваната тераса към него.
Според
административния орган надстройката на пристройката, навесът, парапетите и
стълбището към нея са реализирани без строителни книжа - няма одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и че строежът не е
отразен върху КККР на гр. Карлово. Според заповедта липсата на цитираните
документи определя строежа „Надстройка на пристройка, навес, парапети и
стълбище" като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Прието е, че
спрямо гореописания строеж не са приложими хипотезите за търпимост: § 16, ал. 1
от Преходни разпоредби на Закона за устройство на територията (ПР на ЗУТ) или §
127, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ (ПЗР към ЗИД на ЗУТ), поради което на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено неговото
премахване.
По делото от
страна на жалбоподателя се представиха писмени доказателства, както и се
изслуша допуснатата по делото експертиза относно спорните обстоятелства.
При огледа
на процесния имот, вещото лице е установило, че в западната част на процесния
имот са съществували пристройки към двуетажната жилищна сграда, ползвани като
лятна кухня и баня. Според вещото лице пристройките са стари, със следи от значителна
амортизация, разположени между жилищната сграда и плътната ограда, като в
участъка с процесния строеж тези пристройки не са долепени до оградата, а на
разстояние от нея от 40см. до 80см. Пособва, че строежът, разпореден за
премахване, е изпълнен върху покривната плоча на северната пристройка, ползвана
за баня и частично върху южната. И двете пристройки не са отразени в
кадастралната карта, но са отразени в одобрения кадастрален план със заповед
№300-4-21/21.09.2004г. на Агенцията по кадастър.
Процесният
строеж, описан в обжалваната заповед като надстройка, се състои от: стоманобетонов
пояс с височина и ширина 15см., изпълнен по краищата на съществуващата покривна
плоча; тухлена зидария с дебелина 12см. върху пояса и височина 40см.; нова
стоманобетонова плоча с дебелина 15см. върху зидарията; замазка и подово
покритие от теракота З см. Общата височина на надстроената част върху
съществуващата плоча е 73см. Височината от терена в двора до горния ръб на
новата плоча е 2,60м. Размерите в план на надстройката са 2,85м./6,02м. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че тази височина е в рамките на
допустимата за сградата. Сградата не е долепена до имотната граница, не може да
се предявят претенциите за височина равна на оградата. Тя е в рамките на
едноетажна височина, нормална височина за обитавано помещение.
Посочва още,
че върху описаната нова стоманобетонова плоча е изпълнен стоманен навес, като
за целта са монтирани 6 колони от профили с квадратно сечение 4/4см., към които
са заварени греди в двете посоки от същите профили. Оформена е покривна скара
от гредите, като в четирите края скарата завършва със стоманени ферми с
височина 20см., изпълнена от същите профили. Така е придаден завършен вид на
конструкцията на навеса. Върху скарата е монтирано покритие от поликарбонат и е
оформен едноскатен покрив с наклон на запад. Размерите на навеса върху плочата
са 2,53м./5,69м. Височината на навеса в ниския край е 2,70м., а във високия -
2,90м. От терена тези височини са съответно 5,30м. и 5,50м. По краищата на плочата
са монтирани ажурни парапети с височина 82см., които са описани в обжалваната
заповед като част от процесния строеж. Вещото лице посочва, че цялата
конструкция на навеса отстои на 16см. от западната фасадна стена на сградата.
Изпълнени са стрехи - от запад 40см., от юг - 23см., от изток до сградата -
5см., от север - 4см.
Достъпът до
нивото на новата плоча, ползваща се като открита тераса към жилището на втория
етаж на сградата, става от две страни. От втория етаж на сградата, където е
разположен кухненския бокс на жилището, се излиза на нея през врата 72/225см.,
монтирана във фасадната стена. Между бокса и терасата се е образувал праг от
15см. От терена в двора качването става по стоманена стълба, която е част от
процесния строеж, разположена от север на пристройката. Стълбата е с Г-образна
форма, има две стълбищни рамена с ширина 70см. и междинна площадка 70/70см. на
1,20м. над терена в двора. Цялата конструкция на стълбата е на разстояние 16см.
от фасадата на сградата. Общо дължината на стълбата с площадката по линията на
фасадната стена е 1,90м., а в другата посока е 1,68м. Оградена е с ажурни
парапети, както са изпълнени парапетите на навеса. От север на стълбата се
намира метален гараж с врата до улицата, до който стълбата достига. Посочва се,
че гаражът не е отразен в кадастралната карта.
Над стълбата
е изпълнен втори навес за покритие над нея, монтиран в южния си край към
конструкцията на по-горе описания навес, на нейното ниво. От северната страна
за този навес са монтирани две отделни колони, еднакви по вид с колоните на
навеса върху плочата. Монтирани са същите греди и ферми, както на другия навес.
Размерите на този навес при терена са 1,68м./1,90м. Стрехи има от три страни -
от запад 56см., от север 60см., от изток - 5см.
В
заключението си вещото лице е посочило техническите данни за строежа: застроена
площ на надстройката - 17,16 кв.м. и височина - 2,60м.; площ, заета от навеса
върху плочата на пристройката - 14,40 кв.м. и височина от плочата - 2,70м. и
2,90м., както и височина от терена - 5,30м. и 5,50м.; площ на стоманената
стълба с площадка - 2,02 кв.м.; площ, заета от навеса над стълбата - 3,20 кв.м.
и с височина от терена 5,30м. и 5,50м.
Вещото лице
посочва, че съгласно приложено по делото строително разрешение №308/27.09.1976г.
/л.49/, с което е позволено строителството на „Баня, тоалетна към жилищната
сграда, строена по одобрен проект без сервизни помещения" с площ 16 кв.м.
в парцел №2356, кв.122, посочената идентификация не съответства на
местоположението на процесния имот в действащия към 1976г. ЗРП. В него имотът е
с №2352 в кв.121.
Вещото лице
посочва, че ЗУТ не дава точно определение за надстройка. Обичайното разбиране
на това понятие в нормативната уредба и строителната практика се свързва със
строителство, в резултат на което се получава нов обем над съществуващия и се
предполага оформяне на нов етаж - с пълна височина или мансарден тип със
скосяване, като в определението за „строеж" в т.38 от ДР на ЗУТ включва
„надстройки", като се има предвид завишаването на етажността на
съществуваща сграда. В случай, че етажността остава същата и няма нова
ползваема площ на по-горо ниво, счита, че по-точно е изпълненото строителство
да се определи като „завишаване височината на съществуваща сграда", тъй
като сградата си остава едноетажна и след изпълненото строителство.
Експертизата
посочва също, че съществуващите пристройки към двуетажната жилищна сграда могат
да се определят като допълващо застрояване в имота – разположени са като
допрени до основното застрояване. В участъка с процесния строеж, постройките,
заедно с него, не са разположени на вътрешната граница на имота, не покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ или
плътна ограда, не са разположени свързано с допълващо застрояване в съседния
имот. Още повече, че пристройката за баня, върху която е изпълнен навеса има
прозорец в ивицата между западната ограждаща стена и оградата към съседния
имот. Разстоянието от пристройките до оградата е от 50см. до 80см. Така
пристройките в участъка на процесния строеж следва да се приемат като свободно
разположени, свързани с основното застрояване в имота. Изискванията за такава
постройка, са дадени в чл.42, ал.З от ЗУТ. Вещото лице от техническа гледна
точка посочва, че процесната пристройка, на която е завишена височината до
2,60м., не отговаря на изискването да е на най-малко Зм. от страничната
регулационна граница, а с изпълнението на навес върху пристройката, височината на
застрояването достига 5,30м., поради което също не отговаря на нормативните изисквания.
При огледа
си на място, експертизата посочва, че процесният строеж, в частта му, отнасяща
се до навес, а на място изпълнени два навеса, и парапети, не могат да се
приемат като „леко слънцезащитно устройство по смисъла на чл.93, ал.1 от
„Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони", тъй като са закрепени върху покрива
на сградата и притежават самостоятелно функционално предназначение- навес, с
което се променя и предназначението на самия покрив, като той вече представлява
тераса към самостоятелен обект.
Според
вещото лице при преглед на обжалваната заповед и констативния акт, по който тя
е издадена, не се откриват съществени различия с констатациите на експертизата
от огледа и заснемането на процесния строеж на място. Разликите в размерите
касаят по няколко сантиметра, което е допустимо и не оказва влияние на крайните
констатации. Посочва също, че в обжалвания акт е описан само единият от двата
изпълнени навеса, посочени в експертизата - този с по-голямата площ, а навесът над
стълбата не е описан в заповедта и акта. В тях се описвала тръба, стигаща до
надстройката и минаваща от лявата страна на стълбите, но тази тръба също не е
предмет на разпоредения за премахване строеж.
При разпита
на вещото лице в съдебно заседание, същото посочва, че за разликата между навес
и леко слънцезащитно съоръжение наредбата се нуждае от по-точна дефиниция, но в
практиката е обичайно да се разбират само тенти и да не се разбират съоръжения,
които са стъпили долу на терен, а само конзолна конструкция, излизаща от
фасадата на сградата. Най-често те се прибират като тенти или дори да не се
прибират, са само като покритие на покрив. Под леко слънцезащитно покритие се
има предвид, че само защитава от слънце и дъжд, а не може да предизвика трайна
функция, да се ползва за обитаване. Навесите отдолу допускат разполагане на
маса, стол, басейн – т.е. вече е площ с функция, докато лекото слънцезащитно
устройство нищо не може да направи освен да предпази от слънце и дъжд. Тази
конструкция може да бъде демонтирана, без да бъде повредена сградата под нея. В
случая целият навес напълно съзнателно е отдръпнат от самата сграда на 16 см.
Долу е захванат за плочата, не се вижда, но колоните са малки и фини. Може да
бъде демонтиранолесно и няма да наруши целостта на сградата.
Относно
старата плоча посочва, че няма как да я види, отгоре не се вижда. Помещението
за банята било заключено, но ръбът на плочата се вижда като контур. Вещото лице
не може да каже, че е амортизирана до степен, която да е застрашена, но е тънка
и стара, не би издържала натоварване, такава функция като плосък покрив,
тераса. Отгоре положената теракота може да се сложи басейн, например, а такова
тегло старата плоча не би могла да понесе.
По делото от
страна на жалбоподателката са представени нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот от 1956 г. на Левскиградски районен съд, нотариален акт за
дарение на покрит недвижим имот от 1970 г. на Карловски районен съд, както и
два броя скици на имота.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, а административното производство за проведено
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
В случая
заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на община Марица, съгласно изискването на чл.225а,
ал.1 ЗУТ, тъй като изграденият строеж е пета категория.- чл.137, т.5, б.“в“ ЗУТ
- строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория. Не се
касае за строеж от шеста категория, тъй като според чл.174, т. 6 ЗУТ шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и
4 и чл. 147, а нормата на чл.147, ал.
1, т.3 ЗУТ изрично изключва от обхвата си случаите на реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради,
разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно
застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на
височината и предназначението на подпокривното пространство. В случая е налице
както изграждане на нова стоманобетонова плоча над съществуващата такава, така
и промяна на височината на постройката с жилищно предназначение към
съществуващата сграда, макар и в рамките на допустимата такава за сградата.
За
производството е бил съставен констативен акт, връчен на майката на извършителя
на строежа и жалбоподател в настоящото производство. Съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
Констатациите
на издадената заповед и КА се установяват и с изготвената СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна.
В
разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ е посочено, че строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон;5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал.
5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде административния
акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна,
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които
въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
В случая със
заповедта са изпълнени тези изисквания на закона. В заповедта не е изрично
посочено изследването на търпимостта на строежа, но по делото са приложени
доказателства /л.75 и сл., л.86 и сл. по делото/, от които е видно, че за
изграждането на въпросната надстройка и поставянето на стоманобетонна плоча са
подадени жалби от съседи на имота за периода 2017-2018 г., и от които става
ясно, че има струпани количества строителни материали върху старата плоча, а
след това и че прозорец на банята на същите съседи жалбоподатели е бил зазидан,
следствие извършените СМР в процесния имот. От тези данни става ясно, че
посочените в заповедта дейности по изграждане на втора стоманобетонна плоча –
надстройка на пристройка, навес, парапети и стълбище са изградени в периода
2017 г. – 2018 г., поради което не е приложим нито § 16 от ДР на ЗУТ, нито §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ бр.82 от 26.10. 2012г., в сила от
26.11.2012г.), а именно допустимостта на строежа по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му.
Освен това
тежестта да докаже времето на построяването е на жалбоподателката в процеса,
тъй като от тези обстоятелства същата ще черпи изгодни правни последици относно
търпимостта на строежа. Последното й е указано с определението по насрочването
на делото и получената от процесуалния представител на жалбоподателката
призовка /л.124 по делото/. Твърдения в тази връзка не са направени, нито са
ангажирани доказателства.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателката, че в случая заповедта била издадена
неправилно, тъй като било неправилно описанието на изграденото като надстройка.
Правилно е прието и описано в заповедта от органа строежът като надстройка, тъй
като всяко завишаване височината на сграда представлява надстрояване,
независимо дали се изгражда ли не нов етаж на сградата, която от своя страна
представлява постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл.147, ал.1,
т.1 ЗУТ.
Също така
новоизградената стоманобетонна плоча по аргумент от чл.147, ал.1, т.3 ЗУТ
налага необходимостта от издаване на строително разрешение за осъществените дейности,
тъй като на практика както старата, така и новата стоманобетонна плоча имат
роля на покрив на постройката от допълващото застрояване. В този смисъл е и
заключението на вещото лице.
Установява
се и неспазване изискванията на нормата на чл.42, ал.З от ЗУТ относно
височината на постройките от допълващото застрояване, като вещото лице в
заключението си установява пристройка, на която е завишена височината до
2,60м., като същата не отговаря на изискването да е на най-малко Зм. от
страничната регулационна граница, а с изпълнението на навес върху пристройката,
височината на застрояването достига 5,30м. Представените в тази връзка по
делото два броя скици нямат отношение по казуса, тъй като по делото не се
спори, че за постройката от допълващото застрояване има издадено разрешение за
строеж и съответно същата в построения първоначален обем не подлежи на
премахване. От посоченото в констативния акт и в издадената заповед категорично
става ясно, че само изграденото надстрояване чрез завишаване височината на тази
сграда над положената стара стоманобетонна плоча с тухли и положена нова
стоманобетонна плоча подлежат на премахване, както и съоръженията над плочата –
навес, съответно парапети и стълбище.
На следващо
място, съдът не споделя възраженията на жалбоподателката, че се касае за леко
слънцезащитно устройство, а не за навес, както е посочено в заповедта. От изготвеното заключение по СТЕ и от
уточненията на вещото лице в о. с. з. е видно, че същия не представлява лека
преместваема конструкция, съответно не представлява слънцезащитна преграда по
смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, за които не се изисква разрешение за поставянето
им. Съдът намира, че по начина на изграждане на навеса, след отделянето му от
повърхността на бетоновата плоча, няма как да бъде преместен в пространството,
без да губи своята индивидуализация, т. е. същия не представлява преместваем
обект по смисъла на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Освен това същият представлява
допълващо застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от ЗУТ, доколкото има
обслужваща, спомагателно предназначение и служи като навес и променя
предназначението на самия покрив на постройката от допълващото застрояване,
върху която е изграден, а предвид височината му – до 5,30 м безспорно същият е
в нарушение на посочените вече изисквания на чл.42, ал.3 ЗУТ.
Водим от
всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед като законосъобразна
следва да бъде оставена в сила, а жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
По делото не
е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от ответника,
поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г. ***, против
заповед № РД-924/03.12.2021год. на кмета на Община Карлово.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: