№ 593
гр. Пазарджик, 11.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20235200100305 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищците Б. К. Д. и К. Б. Д. не се явяват, редовно уведомени. За тях се
явява адв. Е. П., редовно уведомена от преди.
За ответника Прокуратурата на РБългария и ОП – Пазарджик се явява
прокурор Д. П..
Явяват се свидетелите Д. П. Д., Я. Б. К. и Й. Б. Д.-Т..
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.: - Предвид, че съм довела свидетелите моля да се пристъпи към
разпит на същите
Прокурорът: - Не възразявам да се разпитат свидетелите.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на същите, както следва:
Д. П. Д. – 54 г., българска гражданка, неосъждана. Съпруга съм на Б. и
1
майка на К.. На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 ал.1 т. 2 от ГПК.
Жела да бъда свидетел по делото. Предупредена за наказателната отговорност
по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Всичко започна в момента, в
който разбраха, че съпругът ми ще се кандидатира за кмет на селото. Към
момента беше общински съветник. Това беше 2019 г. края на февруари,
началото на март месец. Съпругът ми публично заяви, намерението си да се
кандидатира за кмет на селото. Кметът, който беше тогава на тази длъжност
реши да му попречи по някакъв начин. Цялото ни семейство е с авторитет и
мъжът ми е помагал на всички. Всички бяха зад него, като опора и за това
бившият кмет търсеше начин да съсипе авторитета му, който е градил 50
години. След това набеждаване имаше много лоши последици върху цялото
семейство. Лично на мен ми е за първи път да присъствам в съда. За цялото
семейство беше шок случващото се. Кмет на селото тогава беше г-н И.К..
Още вечерта след случая г- Каменарски излезе с подигравателни публикации
в социалните медии. Г-н Каменарски просто излезе в пост от свое име, с
подигравателните намеци „Крадци“, „Вижте ги сега да видим какво ще
правят, като са толкова уважавани личности, като цяло село ги величае, сега
да ги видим крадците на селото“. Ние бяхме съсипани. Бяхме вкъщи на
6.03.2019г. на 7.03.2019г. трябваше да празнувам годишнината си в града
официално и дойдоха полицаите. В къщи на 06.03.19г. вечерта дойдоха 20
полицаи, убийство да имаше толкова полиция нямаше да се събере на това
място. Забраха съпруга и сина ми и лично полицаят ми каза, че ще им вземат
показания и след това ще се приберат. Три часа по-късно ми звънна съпругът
ми и каза, че са задържани за 24 часа. Питахме се какво толкова е станало та
ги задържат. Синът ми само занесе документите на баща си и те го качиха, и
него в полицейската кола, и ги отведоха. Това, което преживяхме в този
момент беше някакъв ад. Това беше шок за нас, ние цяла нощ не спахме.
Освободиха ги след обяд към 14-15 ч. не изкараха 24 часа защото ги
задържаха в 19 ч. предния ден, като най-големи престъпници при положение,
че отвън хората се чудеха какво се случва. Аз бях готова да отменя
празненството - резервацията за рождения ми ден. След като се прибраха в
къщи не им беше до празнуване. Бяха съсипани тотално, не им се говореше,
не контактуваха с никой. Затвориха се вкъщи. Синът ми по това време беше
студент в Техническия университет в С.. Предстояха му изпити и на един от
тях не се яви, поради това, което се случваше. Казваше, че го е срам, защото
2
всички медии пишеха, че са „крадците“ и такива подобни неща. Бяха им взети
отпечатъци, снимки, предполагам, че имат и досиета вече. Казах, още на
другия ден, че са ги снимали и са им взели отпечатъци. Всичко това им се
отрази. Много от приятелите, от нашите близки се отдръпнаха от нас. Като
излезе мъжът ми на улицата и отиде някъде, непрекъснато го питаха с
подигравателен тон дали е вярно това. Синът ми спря да излиза. Обичаше да
спортува. Спря всякакъв вид тренировки, ходене на фитнес, изобщо затвори
се вкъщи, не ходеше даже и в С. на лекции цялото лято на 2019г. Не се яви и
на изпита. Той казваше аз не мога всеки един, който ме срещне да ме пита
вярно ли е това, Вие какво толкова направихте, така се говори, така се пише и
той, за да избегне тези въпроси никъде не ходеше само в къщи си седеше.
Всичко това се отрази много зле на съпруга ми. Започна да не се чувства
добре, изобщо не спеше, имаше период от време, когато изобщо не спеше,
особено когато казах, че ще имат присъда. Беше ги страх да шофират защото
ако стане нещо евентуално ще отидат директно в затвора. Непрекъснато това
повтаряха. Аз се опитвах да им обясня да не се притесняват толкова. Всичко
това се отрази на здравето му. Съпругът ми започна да не се чувства добре,
тръгнахме по лекари, започна паднемията края на февруари 2020г. и го
вкараха в болница защото това състояние на отпадналост, виене на свят,
нямаше сила и го вкараха в болницата. Лежа 7 дни във 2-ро вътрешно
отделение и не бяха сигурни дали е „Ковид“. Всички тестове бяха
отрицателни. След това ни изпратиха за изследвания от всякакъв друг вид за
алергии и за други неща в С.. Казаха, че всичко това се дължи на нервна
почва, на силен стрес и напрежение. Появи се трайна хипертония и до ден
днешен приема лекарства за тези заболявания. Всичко това започна от този
момент. До този момент не е имал здравословни проблеми. В началото на
разглеждане на делото казаха, че 10 години е наказанието. Наложиха им
наказание условна присъда 3 месеца, но поради липса на мотиви съответно
делото започна да се разглежда отново. В продължение на 4 години през два
или три месеца бяха заседанията. В началото бяха по-често, после през лятото
бяха по-рядко. Не мога да кажа колко на брой са били заседанията, но четири
години редовно. Притеснението беше преди всяко заседание, след заседание,
какво ще се случи, какво решение ще вземе съда, какво ще стане. Ние не сме
имали спокойствие тези 4 години, нито ден, защото това очакване, всичко
това чакане просто ни съсипа. Съпругът ми беше общински съветник и
3
искаше да се кандидатира за кмет. Кандидатира се и естествено не го избраха.
Кандидатите бяха двама, действащия И.К. и съпругът ми, за друг не помня
дали е имало. Двамата бяха кандидати и съответно всичко това рефлектира.
Много малко хора го подкрепиха, най-близките, но те бяха единици, при
положение, че преди това когато обяви, че ще се кандидатира всички бяха зад
него. И С. месец когато бяха изборите 2019г. много хора се отдръпнаха,
включително и приятели. Според мен това беше причината. Съпругът ми се
занимаваше с обществено полезна работа и преди това. Дали първи или втори
мандат му беше общински съветник не си спомням, но винаги се е занимавал
с обществени дейности и в общината. Съответно пожела да стане и кмет на
селото.
Единствен изпит имаше синът ми и си провали цялата лятна сесия, и до
ден днешен не се е дипломира. Сега трябва да си подновява студентските
права да се яви на този изпит и да защити дипломна работа. Делото приключи
преди няколко месеца. Това беше единствен изпит юни месец 2019 г. и му
предстоеше дипломна работа и приключваше образованието си. Срам го
беше, просто не искаше да отиде там, казваше „Ами те и преподавателите
знаят, и аз как ще се изправят там като всички знаят от медиите, че аз съм
крадец“, защото така беше написано във всички медии. И сега ако напишем
имената им в интернет излиза „крадците на К“. Той реши, че няма да се яви
на изпит докато не приключи делото. Сега делото приключи преди няколко
месеца и ще се яви на този изпит и да се дипломира. През тези 4 години той
не ходеше в С.. Сега януари ще трябва да възстанови студентските си права,
за да се яви на този изпит и да може да си защити дипломната работа и да се
дипломира. Имаше приятелка, с която съответно се разделиха, остана сам, не
излизаше, контактуваше с никой, чувстваше се неудобно, притеснен,
срамуваше се от всички тези неща, които се пишеха по медиите. Излизайки на
улицата ако го срещне някой го питаха подигравателно „Ей Коце, какво
става, там какво ще кажеш, изстина ли е това там?„ и той за да избегне всички
тези неудобни въпроси се затвори в къщи. Приятелката му беше от Стара
Загора и се разделиха. Остана си вкъщи затворен у дома.
Имаше период, в който между другото и бизнеса ни малко закъса.
Много хора не влизаха в магазина. Магазинът ни е на централна улица и
такива външни хора движещи се от магистралата спираха и влизаха. Кци
повечето се отдръпнаха, едва ли не, ние бяхме прокажените в това село и да
4
не стъпват при нас. След 2-3 години започнаха постепенно пак клиентите да
се връщат отново. Това беше 2019 г. - 2020г. период на пандемия и беше
трудно и тежко.
Съпругът ми избягваше коментари за случващото се просто да не
натоварва и притеснява, и мен. Имаме възрастни хора свекър ми и свекърва
ми всички живеем в едно домакинство. Мъжът ми изживяваше всичко
вътрешно, не спеше, не обичаше да се говори за това, защото не му беше
приятно, чувстваше се унизен.
Със съгласието на страните свидетелката беше освободена от
съдебната зала.
Адв. П.: - Представям и моля да приемете писмени доказателства –
медицински документи и рецептурна книжка, които ми бяха предоставени от
свидетелката днес.
Прокурорът: - Моля, да не се приемат. Възразявам, тъй като ищците са
имали възможност да представят тези доказателства както с ИМ, така и до
започване на първото съдебно заседание, каквато възможност Вие дадохте.
Още повече те са от личната сфера на ищеца и са били известни на ищеца.
Съдът намира, че възраженията на прокуратурата са основателни, тъй
като е настъпила преклузия по искането за приемане на писмените
доказателства, тъй като адв. П. не сочи извънредни обстоятелства сочещи на
основанията по смисъла на чл. 147 от ГПК, и за това
О П Р Е Д Е Л Е ЛИ
НЕ ПРИЕМА представените в д.с.з. писмени доказателства от адв. П..
Я. Б. К. – 68 г., българска гражданка, неосъждана, без родство и без
служебни отношения със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Познавам
неформално семейство Д.и от много отдавна. Била съм кмет на Община С. и
дългогодишен директор на Дирекция свързана с образованието, културата и
социалните дейности. Познавам Б. от малък и сме в близки приятелски
отношения от 15 години с това семейство. Б. Д. няма как да бъде
неразпознаваем в обществото. Семейството се ползва с изключителен
авторитет в с.К и в Общината. Той е от малкото хора, който се ползва с
изключително добро име като честен, всеотдаен, сърцат, чувствителен човек.
5
Във всяко населено място има такива семейства, които стърчат и живеят за
едното „красно име“. Семейството е изключително със своите ценности.
Ползва се с много голям безспорен авторитет в селото. Б. започна да се
занимава последните години активно с политическа дейност. Беше определен
за кандидат кмет на с. К март месец, като самото население го посочи. Тогава
все още не беше сформират инициативен комитет, но местните хората го
искаха за кмет. Това е месец март все още не са определени кандидатите и
тогава селото просто го посочи. Това се случва март месец, а изборите са
обикновено в края на октомври. Хората много настояваха да се яви Б. като
кандидат за кмет. След кандидатурата му за кмет стана общински съветник.
Преди това не беше общински съветник. Последните две години се
занимаваше с обществена дейност говорим за преди да се кандидатира за
кмет. Негова беше инициативата да се възстановяват паметници от
антифашистката борба, той е убедителна фигура. Хората сами го посочиха, че
то е естествения лидер на с. К. Онази шокираща случка взриви селото и
общината, тъй като те са разпознаваеми и хора с авторитет. Първо прочетох
във „Фейсбукс“ страницата на кмета на Община гр.С. после от „Телемедиа“
започнаха да ми звънят много хора, защото всички знаеха, че това е нелепо.
Тогава когато тези плочки бракувани се раздаваха на хората го набедиха по
този начин, защото той е поискал да помогне на един несретник, който живее
в изключително тежки условия да му бъдат закарани и го набедиха сякаш
това са жълтите павета в С..
Съпругата му е учител и много тежко го изживя. Аз бях директор на
училище „Х.Б.“ и ми звънна колежката от К К.М., която каза, че Д. е на ръба
на нервната криза.
После гледах да му помогна на Б. да си стъпи на краката. Просто много
тежко го изживя и здравословно и психически, просто беше смазан. Аз съм го
убеждавала той да се яви на изборите, за да докаже своето име, че няма от
какво да се срамува. Тежко беше. Всички знаеха това е много жестока
манипулация на политическите нрави в България да опетниш името на
опонента. Използваха се всякакви средства. Публична фигура съм, имам
много информация, много хора не бяха съгласни с това, което се случваше.
Имам ученици в Районното управление, в Общината, които работеха в
различни институции и те бяха възмутени. Просто хората бяха възмутени.
6
За случая разбрах от страницата на Кмета на С. и „Телемедиа“.
Кметство К е в състава на Община С.. Така се знае, че това е страницата на
кмета на С.. Профилната страницата се казва „Локомотив С.“ и тази страница
отразява живота във всички населени места на община С.. Болшинството от
хора, които живеят в с.К знаят, че това е станало в опита си той да помогне на
някого и беше използвано срещу него. Това бяха едни бракувани плочки,
които просто се изхвърляха на сметището и ги раздаваха на хората. След този
случай Б. загуби изборите с много малко, но там има солидно ромско
население. Хората стояха зад Б. и бяха възмутени, цялото население беше
възмутено. Той е всепризнат любимец там. Болшинството хора, цялото
население беше възмутено, тъй като познаваха лицето, на което трябваше да
се помогне, знаеха неговото състояние - социално в най-ниската стълбица на
обществото и знаеха истината.
Познавам сина на Б.. Много тежко го изживя, предстоеше му сесия. Той
е студент в Техническия университет.
Дъщеря му също много тежко го изживя, тя е учител, да не говоря за зет
му д-р С. Н-ка на І-во вътрешно отделение. Цялото семейство бяха шокирани
за това, в което ги набеждават. Много тежко го изживяха. Имаше хора, които
ги подкрепяха, но въпреки това ги спираха по улиците, защото „Телемедиа“
се гледа в С., ние нямаме друга медия и тя обслужва общината, това са 18
населени места. Този род Д.и е известен. Майката изтъкнат агроном.
Гледахме психически да ги подкрепим, всички бяхме около тях. Изразено
обществено мнение мисля, че имаше, някъде беше публикувано, но вече
нямам спомен.
Със съгласието на страните свидетеля беше освободен от съдебната
зала.
Й. Б. Д.-Т. – 29 г. българска гражданка, неосъждана, дъщеря съм и
сестра. На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 ал.1 т. 2 от ГПК.
Желая да бъда свидетел. Предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Обещавам да кажа истината. Най-големият проблем беше на
6.03.2019г., когато бяха обвинени баща ми и брат ми и за всички нас беше
голям стрес. Ние бяхме студенти с брат ми в Техническия университет.
Напрежение беше голямо. Много се притесняваха баща ми и брат ми с
идване на всяко съдебно заседание. Брат ми го беше страх да не го осъдят, да
7
не може да завърши образованието си. Беше изключително голям стрес за
всички нас. Баща ми и брат ми бяха унизени, накърнени, защото ние никога
до сега не сме се сблъсквали с полиция, прокуратура, съд и по този начин те
се чувстваха безсилни, уплашени много страхът да не би да влязат в затвора.
Полицаите дойдоха в къщи и ги взеха баща ми и брат ми. Първо дойдоха
само 2 - ма, а после дойдоха много полицаи. Беше вечерта на 6.03.2019г.
около 19 ч. тъкмо се приготвяхме да вечеряме и дойдоха, казаха да се обличат
и да тръгнат с тях. Никой не знаеше кога ще се върнат. Пуснаха ги на другия
ден надвечер, беше унижени да стоят задържани за 24 ч. На никой не му беше
ясно какво се случва, когато дойдоха полицаите. Знаехме, че ги обвиняват за
нещо, което не са направили. Бяха обвинени за извършване на кражба и за
това бяха оневинени. Не можехме да се представим, че това се случва на нас,
защото никога не сме извършвали нещо нередно, никога нашето семейство не
сме вършили нещо противозаконно или каквото и да било. Това беше
уронване на нашия авторитет, ние всички сме с „име“ в селото и беше много
накърнено нашето „име“. След тази случка, много се говореше, че баща ми е
извършил това престъпление и хората по този начин го отбягваха. Приятелите
ни се отделиха от него, както и от брат ми и от всички нас. Страхувахме се да
излезем от къщи от такава гледна точка, защото всеки ни задава въпроси
„Какво става?“, само за това се говореше. Имаше подигравателни въпроси и
хората се разделиха на подкрепящи и такива, които бяха срещу нас. Това се
случи защото баща ми беше кандидат за кмет по онова време. В селото много
хора се отдръпнаха след тази случка от него. Той беше с „име“, с авторитет,
помагащ на всеки, който може. Кметът, който беше по онова време го
направи това от политическа гледна точка, за да не може баща ми да бъде
негов опонент. Баща ми не спечели изборите. Той не успя да стане кмет, но
успя да влезе в Общинския съвет през С. месец 2019г. и продължава да бъде
общински съветник. Имаше такава част от хората, които се оттеглиха, но
имаше и такива, които останаха с него.
Брат им в момента работи имаме семеен бизнес. Не успя да завърши и
сега ще си възобнови правата, за да може да си завърши висше образование.
След тази случка, той въобще не искаше да излиза, спря да спортува, нямаше
желание да ходи в С., за да се подготвя тематично към дадения изпит, тъй
като само за това мислеше, той е много притеснителен. Много се
притесняваше от въпросите, всички питания, приятели се разделиха от нас.
8
Аз се преместих в гр. П. и мои приятели също се отдръпнаха казваха
„Ето я дъщерята на крадеца“. Аз се преместих в гр.П. и завърших
магистратурата. Това не беше причината, но мои приятели също бяха
разбрали в медиите, страниците, публикациите и към мен се държаха с едно
пренебрежение и неуважение от тази случка. Цялото семейство бяхме
засегнати от това, което се случваше.
В началото на април 2019г. точно преди Великден баща ми се разболя и
постъпи в болница. Точно тогава беше пандемията не знаеха какво му е. Лежа
7 дни в болница, получи алергична реакция, имаше схващане на кръста,
много тежко му се отрази. След този случаи той вдигаше кръвно и до ден
днешен продължава да се поддържа с лекарства за нормализиране на
кръвното налягане. Преди тази случка от 2019 г. той нямаше проблеми с
кръвното.
Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от
съдебната зала.
Адв. П.: - Да се приключи делото. Нямам искания. Представям списък
на разноските.
Прокурорът: – Да се приключи делото. Правя възражение относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание
чл. 88 ал. 5 от ГПК. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност. Възнаграждението следва да бъде съобразено с минималния
размер по смисъла на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. по отношение на
двамата ищци.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА 2 бр. списък на разноските представени в д.с.з. от адв. П..
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: - Ув. г-жо Съдия, моля да уважите исканите претенции на
моите доверители в размера, в който са предявени. Моля за определите срок
за писмени бележки. Моля за присъждане на разноските съгласно
представените списъци.
Прокурорът: – Моля, да отхвърлите исковете претенции, като
неоснователни и недоказани по размер. Моля на основание чл. 149 ал. 3 от
9
ГПК да ни дадете възможност за представяне на писмена защита и
определите подходящ срок за това.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
На основание чл. 149 ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ срок за представяне на
писмени бележки за страните до 18.12.2023г. и срок за реплики до 21.12.2023
г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10