МОТИВИ
към Решение № 510/23.04.2019г. по АНД № 795/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемата А.Н.Н., ЕГН **********,***, българка,
българска гражданка, висше образование, неосъждана, за това, че на 13.02.2019 год в дом находящ се в
гр.Созопол, общ.Созопол, ул. Лазурен Бряг № , без надлежно разрешително
съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, държала
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.З, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗКНВП, вр. чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение № 1, Списък 1 Растения и
вещества с висока степен на риска за обществено здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина
от същата наредба, а именно: Обект №1- коноп с нетно тегло - 0,984 грама,
представляващ смес от тютюн и коноп със съдържание на активно действащото
вещество тетрахидроканабинол - 2.00 %, на стойност 5,90лева; Обект №2 -
амфетамин, представляващ смес от амфетамин и кофеин с нетно тегло 0,270гр. със
съдържание на амфетамин - 30,20% на стойност 6,75лева и Обект №3 - амфетамин,
представляващ смес от амфетамин и кофеин с нетно тегло 0,049гр. със съдържание
на амфетамин - 42,30% на стойност 1,23лева, определени съгласно Постановление №
23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен- престъпление по
чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. първо, т. 1, предл. второ от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната
за виновна и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
административно наказание „глоба” в минимален размер.
В
съдебно заседание обвиняемата се признава за виновна и моли за минимално
наказание.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата А.Н.Н., ЕГН **********,***, е родена на *** г., българка,
българска гражданка, висше образование, неосъждана /реабилитирана по право/.
На 13.02.2019г., в РУ на МВР - гр. Созопол била получена оперативна
информация, според която лице с малко име А. държало наркотични вещества в дома си в гр. Созопол, ул. „Лазурен бряг“ №.
За проверка на получената информация, на посочения адрес са били изпратени Д А,
И К и Т А, полицейски служители при РУ на МВР - гр. Созопол. На адреса е била
установена обв. А.Н.Н.. Тя поканила полицейските служители в дома си, където
провели беседа. И К я попитал дали притежава или държи наркотични вещества.
Обв. Н. му отговорила, че в действителност притежава наркотични вещества-коноп
и амфетамин.
С протокол за доброволно предаване от
13.02.2019г., обв. А.Н.Н. е предала в РУ на МВР - гр. Созопол 1бр. полиетиленов
плик тип „джъмпер“, съдържащ бяла на цвят бучка, 1бр. полиетиленов плик тип
„джъмпер“, съдържащ бяло прахообразно вещество и 1бр. полиетиленов плик тип
„джъмпер“, съдържащ суха зелена тревна маса. В протокола за доброволно
предаване, обв. Н. е заявила, че веществата са нейни и са за лична употреба.
В хода на извършеното разследване е била
назначена и извършена съдебна физикохимическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че растителната маса има нетно тегло 0,984гр. и се
определя като смес от тютюн и коноп със съдържание на активното вещество
тетрахидроканабинол 2,00%. Прахообразното вещество има нетно тегло 0,270гр. и в
него се доказва наличие на амфетамин и кофеин, като съдържанието на амфетамин е
30,20%. Прахообразното вещество в обект №3 има нетно тегло 0,049гр. и в него се
доказва наличие на амфетамин и кофеин, като съдържанието на амфетамин е 42,30%.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на Т.А
(л. 6 от ДП), Д. А (л. 8 от ДП), И К (л. 10 от ДП), протокол за доброволно
предаване (л. 22 от ДП), извършения оглед на веществени доказателства,
изготвената физикохимична експертиза /Протокол
№ 101 от 14.02.2019 год., изготвената от вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР
-гр.Бургас на л. 15-19 от ДП/, както и от останалите приобщени по
досъдебното производство писмени и веществени доказателства.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза,
която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно
на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от
тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което й е повдигнато обвинение.
Налице е предметът на
престъплението- коноп и амфетамин, като същите подлежат на контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл. 30
разпорежда, че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази
забрана не важи за определени цели, за които се издава разрешение за извършване
на дейности с посочените обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с
наредба, приета от Министерски съвет- Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото безспорно се установи,
че такова разрешение по отношение на обвиняемата Н. не е налице.
От обективна страна е
налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и неговото авторство.
С действията си, обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние „държане“. Същата
е осъществявала фактическа власт върху конопа и амфетамина, като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице
винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на
престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да
осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
В случая веществото се е намирало в дома на Н., което безспорно сочи на осъществяване
на фактическа власт.
Настоящата инстанция
намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от
11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се
обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна
даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства (
времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези
досежно личността на автора.
Безспорно в
конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици, разбирани
като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат
значение за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не
единствено обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е
самият предмет на престъплението. Следва да се подчертае и сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението, както и минималното количество на
веществата.
Следва да бъде
наблегнато и личността на дееца. Н. не е осъждана, като същата е изразила
съжаление за стореното и е съдействала на органите на разследването още от
самото начало, като сама е признала за това, че държи съответните вещества.
Следва да се отбележи, че според настоящия състав настъпилата реабилитация
заличава изцяло последиците на предходните осъждания, включително и
възможността тези осъждания да се вземат предвид като отегчаващо отговорността
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №83/13.05.2015 по дело №27/2015 на ВКС, НК, III н.о.,
където е посочено, че след като законодателят, в разпоредбата на чл.85 НК, е посочил, че
настъпилата реабилитация отменя законните последици на осъждането, е
недопустимо същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализацията на
наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия и че
подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон, обезсмисля
института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между неосъждано и
реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл.85 НК.
Всички тези изброени
обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и тези,
характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления
от същия вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Поради
обстоятелството, че се касае за държане на два вида наркотични вещества, съдът
не счита, че са налице основанията по чл. 9, ал. 2 НК, т.е. деянието не е
малозначително.
От субективна страна Н.
е действала при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че в себе
си, без надлежно разрешение държала наркотични вещества, за които е налице
забранителен режим и е целяла с деянието си за нея да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху тези вещества.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът предвижда
наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на Н. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемата е неосъждан
и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът по принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба” в размер на 1000 лв., като законът не
оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на по-нисък. Това
произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните
санкции- административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да
наложи административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер
под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК, може да определи размер
на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца,
като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са
императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в
хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение
на минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги
трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би
утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда
по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен
резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да
урежда хипотеза, при която за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание (или няколко наказания), което е по-леко от глобата съобразно
посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно действащия Наказателен
кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е.
формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението на
наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред
с главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния
закон от 1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към
момента, е напълно възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да
бъде наложено единствено някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6,
7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче такава хипотеза,
следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с определяне на административно наказание глоба в
размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено
наказание, което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание,
когато видът на двете санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба,
то изключенията за размера на административната касаят единствено предвидения в
ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл.
78а НК е винаги 1000 лв., освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание „глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество
е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да
надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази
насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. №
684/2009 г. на ВКС, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК, съдът не може да определи
административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал. 1 НК минимален
размер.
Поради
изложеното, съдът наложи на обвиняемата наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените
съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- пълното
съдействие от страна на обвиняемата в хода на цялото производство за изясняване
на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото съдебно минало на Н.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая
обвиняемата е неосъждана /реабилитирана/ за каквито и да е престъпления, което
следва да бъде отчетено в нейна полза при преценката за нейната обществена
опасност.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемата бе осъдена да заплати в полза на РС-Бургас 10,00 лева за служебно
издаване на два броя изпълнителни листи, както и 158,55 /сто петдесет и осем
лева и петдесет и пет стотинки/ лева в полза на ОД МВР гр. Бургас.
По приложението на чл. 53 НК:
На основние чл. 354а,
ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отнеха в полза на Държавата веществените
доказателства- опаковки, както и веществените доказателства- 0,924 грама коноп
/нула цяло деветстотин двадесет и четири/ със съдържание на основно вещество
тетрахидроканабинол- 2,00%, 0,270 грама кофеин и амфетамин /нула цяло двеста и
седемдесет / със съдържание на основно вещество амфетамин 30,20 % и 0,049 грама
кофеин и амфетамин /нула цяло четиридесет и девет/ със съдържание на основно
вещество амфетамин 42,30 %, който следва да бъдат унищожени.
Мотивиран от горното
и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.