ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10211
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
като разгледа докладваното от съдията Константин Григоров административно дело № 1888/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Вес-строй комерс ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед № 2260/02.09.2025 г. на кмета на община Несебър, издадена на основание чл.195, ал.5 и чл.196, ал.3 от ЗУТ, с която е наредено на дружеството да премахне подробно описана в заповедта ограда с плътна част от стоманобетонна конструкция със средна дебелина 0,25 м., височина около 0,45 м. от нивото на прилежащия в основата терен и ажурна част от метална конструкция (метални пана) с височина около 1,2 м. с обща дължина около 26 м.
В заповедта е посочено, че така изпълнена, частта от оградата заедно с бетоновата настилка попада изцяло в ПИ с [идентификатор] с предназначение „за второстепенна улица” и отнема от него площ около 34 кв.м. като предава тази площ към [УПИ], кв.13. По този начин оградата препятства прилагането на действащия ПУП за квартала и изграждането на предвидената с него второстепенна улица.
Ответникът е представил административната преписка.
Съдът, като прецени искането за спиране и изложените доводи, във връзка с представените по делото доказателства, приема следното:
В отклонение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповеди от вида на процесната, но съгласно ал.2 от същата разпоредба, съдът може да постанови спирането му. Изпълнението може да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК, а именно при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид това съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед е допустимо.
Разгледано по същество същото е основателно.
При липсата на нормативно установени критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно, възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя (арг. чл. 166, ал. 2 от АПК).
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че предварителното изпълнение на процесната заповед би причинило на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, които по значимост са противопоставими на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт по силата на закона.
На практика предварителното изпълнение на обжалваната заповед, издадена на основание чл.195 от ЗУТ, разпореждаща премахване на съществуваща ограда, би причинило значителни и трудно поправими вреди на оспорващия. Съдът намира, че ако бъде спряно изпълнението на административния акт няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а също и че от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди, които са трудно поправими. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право на собственост върху оградата, което се засяга от заповедта. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими имуществени вреди за жалбоподателя при реализиране на правата му.
Следва да се вземе предвид, че спирането на изпълнението е временна мярка, до решаване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.4 от АПК, вр чл.217, ал.2 и чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ, Административен съд – Бургас, втори състав
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 2260/02.09.2025 г. на кмета на община Несебър, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |