РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110117177 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от П. Р.
С. и Р. С. И. срещу С. И. Д. и Ю. Г. Д., с искане до съда да постанови решение,
с което да признае за установено в отношенията между страните, че П. С. е
собственик, а Р. И.- ползвател на реална част с площ от * кв. м. от ПИ № * по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. В., бул. „* * *“ № *, с площ на целия
имот от * кв. м., която реална част е заключена между точки, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11 и 12 на скицата на л. 60 от делото, както и да осъди ответниците да
прекратят неоснователните действия, изразяващи се в изграждане на бетонна
греда между т. 4 и 7 на скицата на л. 60, с дължина 1.64 м., височина 0.15 м. и
дебелина 0.09 м., монтиране на неотваряема мтална оградна система между
същите точки 4 и 7, с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м., както и монтиране
на метална оградна система между т. 7, 6 и 5, да осъди ответниците да
премахнат тези оградни системи. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на правна сделка П. С. е
собственик на ПИ № *, вторият ищец е със запазено пожизнено право на
ползване. Този имот е част от стар имот № * по КП на м. „*“. По КП от 1977
г. този имот е част от имот с * *. По силата на правна сделка, а именно
покупко – продажба от 19.06.2001 г., Р. И. придобива собствеността по
отношение на * кв. м. ид. ч. от имот * * От тази дата целият имот се владее
необезпокоявао от приобретателя. Въз основа на договор за дарение от
25.09.2007 г. имотът, ведно с построените сгради, е придобит от П. С., като Р.
1
И. си запазва пожизнено право на ползване. В условията на евентуалност, по
отношение на разликата над * кв. м., ищцата се позовава на придобивна
давност, за периода от 25.09.2007 г. до настоящия момент. Действителната
площ на имот е * кв. м. В действащата кадастрална карта същият е с площ от
* кв. м. Твърди се още, че пространството, заключено между т. 4, 5, 6 и 7, е
част от стар имот № *.
Ответниците са собственици на съседния имот с ид. № *. По време на
брака си, въз основа на покупко – продажба, придобиват празно място, с * *, с
площ от * кв. м. Този имот е предмет на съдебна делба, за което е образувано
гр. д. № 2014/ 1987 г. В последствие е предмет на три сделки, в резултат на
което е придобит от Д.и. По действащата кадастрална карта имотът е
неправилно отразен с площ от * кв. м.
На следващо място, между точки 4, 5, 6 и 7 на скицата на л. е изградена
бетонова площадка, част от стар имот № *. До 14.07.2021 г. там е монтирана
желязна врата, през която, по 21 бетонови стълби, е осъществяван достъпът
до имота на ищците. На посочената дата, ответниците демонтират желязната
врата, монтират бетонова греда, неотваряема оградна система. По този начин
се препятства достъпа до имота на ищците.
Ответниците – С. И. Д. и Ю. Г. Д. депозират писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за неоснователност на предявените
искове. Оспорват твърденията на ищцата, че е собственик на спорната реална
част, включително и въз основа на давностно владение. Възразява, че
границите на имота съответстват на тези по доброволната делба. Възразяват,
че досътъп до имота на ищците би могъл да се осъществи посредством от
другата страна на имота. Отправтя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от НА № * г. Л. Я. А. и К. Я. А. са признати за собственици на
недвижим имот, находящ се в замлището на гр. Варна, м. „*“, с площ от * кв.
м., с * *, парцел *, кв. * – ми.
Въз основа на договор, обективиран в НА № * г., Л. Я. А. продава на Т.
Д. М. ½ ид. ч. от нива, находяща се в гр. Варна, м. „*“, с площ от * кв. м., при
граници: шосе, И. П. и *.
Въз основа на договор, обективиран в НА № * г., Т. Д. М. продава на Р.
С. И. дворно място - * кв. м. ид. ч. от УПИ *, целият с площ от * кв. м.,
находящ се в землището на гр. Варна, м. „*“, * *, ведно с построената в
същото второстепенна сграда от * кв. м., при граници на целия имот: имот №
* и път.
Видно от НА № * г., Р. С. И. е признат за собственик на масивна вилна
сграда на два етажа, със застроена площ от * кв. м. и разгърната застроена
площ от * кв. м., пострена в собствено дворно място, цялото с площ от * кв.
2
м., представляващо УПИ с * *, находящ се в землището на гр. Варна, м. „*“, *
*, при граници на имота: УПИ с * *, път и пясъчна ивица.
Видно от НА № * г., Р. С. И. е признат за изключителен собственик на
двуетажна вилна сграда със сутеренен етаж, ведно с поземлен имот № *,
върху който е построена сградата, целият с площ от * кв. м., находящ се в
находящ се в гр. Варна, м. „*“, район „*“.
Въз основа на договор, обективиран в НА № * г., Р. С. И. дарява на П. Р.
С., следния недвижим имот, а имено: двуетажна вилна сграда, със сутерернен
етаж, находяща се в гр. Варна, район „*“, м. „*“, с административен адрес гр.
Варна, район „* *“ № *, заедно с поземлен имот № *, върху който е построена
жилищната сграда, целият с площ от * кв. м., находящ се в находящ се в гр.
Варна, м. „*“, район „*“. Видно от съдържанието на договора, от страна на
дарителя е запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
дареното имущество.
Съгласно НА № * г., П. Р. С. е призната за собственик на сграда,
представляваща гараж с идентификатор № *.* по КККР на гр. Варна, с адрес
гр. В., бул. „* * *“ № *, с площ от * кв. м., както и на сграда с идентификатор
№ *.* по КККР на гр. Варна, двете разположени в недвижим имот с
идентификатор № * по КККР на гр. Варна.
С Решение от 16.12.1987 г., постановено по гр. д. № 2014 по описа на
Районен съд – Варна за 1987 г., е поставен в дял на М. Х. Х. недвижим имот-
лозе – овощна градина с площ от * кв. м., част от имот № *, находящ се м. „*
*, гр. Варна, при граници: път – Варна – * *, *, имот № * и дял втори
(възложен на М. С.).
Въз основа на договор, обективиран в НА № ** г. М. Х. Х. дарява на М.
Г. С. недвижим имот – място, съставляващо част от * *, парцел Х, кв. * „*“, в
района на м. * * („* – * *“), състоящо се от * кв. м. овощна градина, при
граници: път Варна – * *, *, имот * * и М. И. С..
Въз основа на договор, обективиран в НА № *, том **, дело № * г. М. Г.
С. продава на Т. Х. Ч. овощна градина, с площ от * кв. м., находяща се в
землището на гр. Варна, м. „* *“, при граници: път Варна – * *, *, имот № * и
М. И. С..
Въз основа на договор, обективиран в НА № * г., Т. Х. Ч. и И. К. Ч.
продават на С. И. Д. дворно място с площ от * кв. м., находящо се в гр. В., м.
„* *“, съставляващо имот * *, при граници: път Варна – * *, *, имот № * и
имот № *.
С НА № ** г., С. И. Д. и Ю. Г. Д. са признати за собственици на имот с
идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се гр. В., район *, м. „*
*“, с адрес „*, с площ от * кв. м.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е
изслушана и приобщена съдебно – техническа експертиза, изготвена от инж.
Ш. Х., от която се установява следното: процесните имоти с идентификатори
3
* и * се намират в местност „* * и *", за която територия към настоящия
момент, действащ план е кадастралната карта и кадастралните регистри на
административен район *, одобрена със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. на
ИД на АК-София; за процесната територия са изработени кадастрални
планове от 1936г., 1956 г., 1977 г. и действащата към момента кадастрална
карта; имоти с идентификатори * и * по КК попадат с части в имоти пл. №
№* и * по кадастралния план от 1936 г. на м. *, гр. В., за които са отредени
парцели - ІХ-314 и *-* в кв.* по регулационния план на местността; по
кадастралния план от 1956г. на м. *, имот с идентификатор * по КК попада
изцяло в имот пл.№ *, а имот с идентификатор * по КК попада с части в
имоти пл. № № * и * по плана на местността; по кадастралния план от 1977 г.
на м. Св. Никола и м. *, гр. Варна, имоти с идентификатори * и * по КК
попадат в имоти пл. № * и пл. №* (преди отразяването на делбата -с пл. № *
по КП-1977г.), като източната граница на ПИ * не покрива източната граница
на имот пл.№*, съответно западната граница на ПИ * не се препокрива със
западната граница на имот № * (част от предходен пл.№*); след извършен
оглед на място се установява, че на място границата между процесиите имоти
с идентификатори * и * по КК на гр.Варна. е трайно материализирана, в
различните участъци от оградата, която е с приблизителна дължина 75м-76м,
е с различен тип конструкция и материали; в някои участъци е с телена
ограда, във втора е полумасивна, а в друг участък масивна; налице е
навлизане на западната имотна граница на ПИ * по КК в имот пл.№* по КП-
1977г., с площ от *кв.м. (изчислена след сканиране, координиране и
векторизиране на плана).
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Р. И.
Ш., Г. Г. Г., А. А. А. и Л. В. С..
В показанията си свидетеля Ш. излага, че познава процесните имоти.
Ограждането на имота на ответниците е предприето преди около година и
половина, а преди това – мястото е разградено. Пред имота на ищците, до
вратата през която са осъществявали достъп, е изградена бетонова площадка,
от която започват стълби, които водят към жилищната сграда. Към настоящия
момент входът на ищците към тези стълби е затворен от техни съседи. В
имота на ищците, от другия край, долу, встрани при гаражите е поставена
електрическа врата. Това е вход за гаражи. Между имотите на ищците и
ответниците е изградена ограда, започваща с бетонови блокчета (2 – 3 метра),
продължаваща с телена мрежа. Преди години, ищецът измества оградата на
един метър навътре в имота, с цел намиращата се на място водопроводна
шахта да се оттича надолу.
В показанията си свидетеля Г. излага, че познава имота на ищците от
около 20 години. Известно му, че от пътя надолу, през желязна врата,
пешеходния достъп до жилищната сграда в имота се осъществява
посредством стъпала. Друг пешеходен досътп, освен ако не се прескочи
ограда, няма. През гаража е взможно да се премине само с автомобил. При
4
гаражите е монтирана електрическа врата. Свидетелят споделя впечатленията
си, че не е възможно изместване на желяната врата от към магистралния път.
Между двата имота е поставена ограда – до някъде е изградена от бетонни
блокчета (до около половината), а след това е от телена мрежа.
В показанията си свидетеля А. излага, че първоначално оградата между
двата имота е телена, от 2003 г. няма изменения в ползването и. Свидетелят
споделя впечатленията си, за възможност за обръщане към улицата на
желязната врата, ползвана от ищците. Ответниците ползват активно имота си
от около две години.
В показанията си свидетеля С. излага, че познава ответниците, а също и
имота им, находящ се преди „*“. Оградата между двата имота не е местена.
Към настоящия момент оградата е първоначално бетонна, а след това – от
телена мрежа. До 2021 г. не са ползвали имота си, в последствие направили
стълби. Преди 1 – 2 години ответниците изградили бетонова площадка пред
имота си. Свидетелката споделя впечатленията си, че достъпа до имота на
ищците се осъществява посредством стълби. Към момента ищците нямат
достъп до металната врата, поради изграждане на бетонова площадка от
ответниците и поставяне на ограда.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР и чл. 109 ЗС.
Относно допустимостта:
Предявен е положителен установителен иск, с предмет - претенцията на
собственици на имота да установят със сила на пресъдено нещо, правото си
срещу лице, което му го оспорва или го смущава.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е
наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването на спора за материално
право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот, както и
за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищцата П. С., че е
собственик на процесната реална част, която неправилно е заснета като част
от имот на ответниците, а също и предприетите от последните действия по
оспорване правата на ищцата, обуславя извод за наличие на правен интерес от
избраната форма на защита по отношение на тези лица.
От друга страна, наличието на правен интерес от предявяването на иска
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е е
титуляр на правото на собственост, придобито на някое от основанията по чл.
77 ЗС, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на
ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази
част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал.
1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен
5
ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен
ред. (в този смисъл е и Определение № *.*22/ 19.09.2011г. по ч.гр.дело №
*.*29/2011г. на І г. о. на ВКС, Решение № 92 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ *.*21/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева). В случая,
по отношение на втория ищец – Р. С., подобни твърдения липсват. Нещо
повече, ясно и точно е заявено, че лицето се легитимира единствено като
ползвател, а не като собственик. При това положение, налага се извода, че за
това лице не е налице правен интерес от успешно провеждане на
установителния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което и производството, в
тази част, следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Относно основателността на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
установи, че са собственик, респ. ползвател на спорната реална част, на
наведеното придобивно основание – правна сделка, евентуално –
непрекъснато, необезпокоявано, явно владение от 25.09.2007 г. до настоящия
момент наличие на погрешно отразяване на границите и площта на имота в
актуалните КК и КР.
В тежест на ответниците да установят правоизключващото си
възражение, че са собственици на разглежданата реална част от поземления
имот.
С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49 от 2014 г.) цели безспорно
установяване пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта.
Съобразно разясненията, дадени по т. 4 от ТР № 8/ 2014 год. ОСГК,
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване
на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото.
Разпоредбата на § 1, т. 16 ДР ЗКИР дефинира непълнотите или
грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези
несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето
им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките
на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на
спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (в първоначалната му
редакция), аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр.
49 от 2014 г.).
В настоящата хипотеза спорът между страните се изразява в това, че
6
реална част е заснета и фигурира в кадастралната карта и кадастралните
регистри като част съседен имот.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да установи в
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
спорната реална част от имота, на наведеното придобивно основание – правна
сделка; несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното
им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В настоящия случай, границата на между двата имота следва да
преминава съобразно предвижданията на КП от 1977 г. Този извод се налага,
до колкото от заключението по съдебно – техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, обстойно мотивирано и цялостно
обосновано, базирано на непосредствено обследване на цялата съхранявана за
спорния имот официална документация се установява, че към момента на
придобиване на имотите от страните, приложен на място е плана от 1977 г.,
предвижданията по който са спорната част да попада в имот № *, идентичен с
имот с ид. № * по КК. Установява се също непокриване между източната
граница на ПИ * и източната граница на имот пл. №*, съответно западната
граница на ПИ * не се препокрива със западната граница на имот № * (част от
предходен пл. № *. Също така, установява се от експерното заключение,
навлизане на западната имотна граница на имота на ответниците по КК
спрямо имота на ищцата според отразяването пл.№* по КП от 1977г., което е
с площ от * кв.м.
Изместването на границата между двата имота (независимо от
причината за това) и отразяването и действащата кадастрална карта, не е в
състояние да обоснове промяна в собствеността на процесната реална част,
респ. да породи права за ответниците.
Ирелевантно, досежно формиране на крайните изводи относно
титулярството на правото на собственост по относно спорната реална част, са
фактите и обстоятелствата, при които е изградена изградена оградата между
двата имота, а също и законосъобразността на самия строеж. Същевременно,
произнасявеното на административен орган по повод законосъобразност на
осъществени строително – монтажни дейности, по никакъв начин на
обвързват решаващият състав относно притежанието на вещни права на
ответниите.
Гореизложеното обосновава извода, че въз основа на сключена
25.09.2007 год. правна сделка ищцата придобива правото на собственост
върху недвижим имот с * *, част от който е и спорната реална част с площ от
* кв. м. Този извод се налага, до колкото се касае за деривативно придобивно
основание, при приобретателите придобиват права съответстващи на
притежаващия от прехвърлителя обем, в който в случая, с оглед горните
7
мотиви за реституиране придаваемите по регулация части в патримониума на
предишния им собственик и възстановява нормативния статут на последния
приложен план, следва да се включи и процесната реална част (защрихована в
лилав цвят на скицата на л. 196).
В предвид горните изводи, не са налице предпоставки за произнасяне
по съществуване на евентуалното придобивно основание, наведено от
ищцата.
Налице е несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. Касае
се за грешка в кадастралната карта по смисъл на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, която
с оглед спора за собственост между страните, следва да бъде отстранена по
реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/ 2014 г.).
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, поради което и същия следва да бъде уважен, на основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Относно основателността на иска по чл. 109 ЗС:
Предявени са искове, с правно основание чл. 109 ЗС. Разпоредбата на
чл. 109, ал. 1 ЗС регламентира възможността на собственика да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищците е да установят, че са съответно собственик/ ползвател на процесния
имот, вкл. и на спорната реална част; извършване на действия от страна на
ответниците, с които им пречат да упражняват правата си в пълен обем.
Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/,
според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда
само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но
които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната
защита /така ТР № *.*1/ 1984 г./. Функцията на иска е да отрече във всичките
тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита както на правото на
собственост, така и на ограничените вещни права срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или
имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена
както спрямо лице, което разполага с права върху вещта или имота, така и
8
срещу всяко трето лице. Този иск дава вещноправна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения
си имот.
Правото на собственост, от своя страна, включва правомощията на
носителя на правото на собственост да владее, ползва и да се разпорежда с
вещта. За да е налице възпрепятстване на правата на собственика, респ. на
ползвателя да ги упражнява в пълен обем, следва да се установи
неблагоприятно отражение или въздействие, което пряко или косвено
рефлектира върху някое от правомощия на собственика, като при всички
случаи, с оглед фактите по конкретния спор следва да се направи преценка
относно наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на
ползването на вещта, съобразно нейното предназначение.
В настоящата хипотеза, както бе посочено по – горе, установено по
делото, е че ищцата П. С. е собственик на имот № *, включително и на
реалната част, защрихована в лилав цвят на скицата на л. 196, ведно с
изградената в имота двуетажна жилищна сграда. Не се спори, а и се
установява от приобщените писмени доказателства, че в полза на втория
ищец Р. И. е валидно учредено право на ползване.
Безспорно е, а и се установява от ангажираните гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Ш. и Г., кредитирани като
обективни, последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицата, че пешеходния достъп до имота на
ищците е възможно да се осъществи единствено през метална врата,
извеждаща до бетонови стълби, водещи до жилищната сграда. В тази връзка,
следва да бъде отбелязано, че показанията на разпитаните по делото
свидетели, установяват невъзможността за пешеходен достъп по друг начин,
включително и през гаражите.
Същевременно, липсва спор, а и се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че към настоящия момент достъпът на
ищците до желязната врата, а от там и до стълбите, е ограничен от
ответниците посредством изграждане на бетонна греда и монтиране на
неотваряема метална оградна система. Тези действия са лишени от
основание, като ответниците създават ограничения по упражняване правото
им на собственост/ ползване в пълен обем. Въпросът за целесъобразността от
използване на процесните желязна врата и стълби остава извън обхвата на
съдебната проверка.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
претенцията за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните
действия, изразяващи се в изграждане на бетонна греда между т. 4 и 7 на
скицата на л. 60, с дължина 1.64 м., височина 0.15 м. и дебелина 0.09 м.,
монтиране на неотваряема мтална оградна система между същите точки 4 и 7,
с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м., както и монтиране на метална оградна
9
система между т. 7, 6 и 5, както и да премахнат тези оградни системи, на
основание чл. 109 ЗС.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищците сумата от 1586.52 лв.,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17177 по описа на Районен
съд – гр. Варна за 2021 г., в частта по предявения от Р. С. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, * * – *, № * срещу С. И. Д., ЕГН: **********
и Ю. Г. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Варна, *, иск за признаване
за установено, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в отношенията между
страните, че Р. И. e ползвател на реална част с площ от * кв. м. от ПИ № * по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. В., бул. „* * *“ № *, с площ на целия
имот от * кв. м., която реална част е заключена между точки, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11 и 12 на скицата на л. 60 от делото, на основание чл. 130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Р. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., * * – *, № * и С. И. Д., ЕГН: ********** и Ю. Г.
Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. В., *, че ищцата П. Р. С., ЕГН:
********** е собственик на реална част с площ от * кв. м. от ПИ № * по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. В., бул. „* * *“ № *, която реална част е
защрихована в лилав цвят и е заключена между точки 1, 2, 5 и 6 на скицата на
л. 196 от делото, изготвена от вещото лице Ш. Х., която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение, която реална част
е неправилно нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, като част от от имота на ответника – *,
вместо като част от имот № * – собственост на ищцата П. Р. С., ЕГН:
**********, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49 от 2014 г.).
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН: ********** и Ю. Г. Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. В., *, да преустановят неоснователните действия,
пречещи на П. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., * * – *, № * и Р. С. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., * * – *, № * да ползват собствения си
недвижим имот – ПИ № * по КККР на гр. Варна, изразяващи се в изграждане
на бетонна греда между т. 1 и 4 на скицата на л. 196, с дължина 1.64 м.,
височина 0.15 м. и дебелина 0.09 м., монтиране на неотваряема метална
оградна система между точки 1 и 4, с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м.,
както и монтиране на метална оградна система между т. 2, 3 и 4, както и да
премахнат тези оградни системи, която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение, по иска на П. Р. С., ЕГН:
10
**********, с адрес гр. В., * * – *, № * и Р. С. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., * * – *, № * срещу С. И. Д., ЕГН: ********** и Ю. Г. Д., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. В., *, *, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН: ********** и Ю. Г. Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. В., *, да заплатят на П. Р. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., * * – *, № * и Р. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., * * – *, № *,
сумата от 1586.52 лв. (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и петдесет
и две стотинки), представляваща извършени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението, в прекратителната част подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
В останалата част, в която е налице произнасяне по съществото на
спора, решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11