Определение по дело №162/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 175
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20225000600162
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600162 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.341 ал.1 вр. с чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице И. К. В., подадена чрез адв. Т., против
протоколно определение № 336/17.03.2022г., постановено по ЧНД № 277/2022г. по
описа на ОС - Пловдив.
С него е извършено групиране, по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, на
наложените на осъдения В. наказания по влезли в сила съдебни актове – НОХД №
1468/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД № 752/2021г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, като е определено едно общо най – тежко наказание лишаване
от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. Същото, на основание
чл.24 от НК, е увеличено с ЕДНА ГОДИНА. Определеното общо най- тежко и
увеличено по реда на чл.24 от НК наказание е постановено да се търпи при
първоначален СТРОГ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от него е
приспаднат периода на изтърпяване на наказанието по НОХД № 1468/21г. на Районен
съд - Пловдив, както и времето през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР
и с МНО „Задържане под стража“ по НОХД № 752/2021 г. на ОС – Пловдив.
В жалбата се навеждат единствено доводи за неправилност и
незаконосъобразност на акта в частта му, с която е приложена разпоредбата на чл.24 от
НК, като са изложени съображения за липса на мотиви за увеличаването и за неговата
1
явна несправедливост. Прави се искане да се измени определението и да се отмени
приложението на чл.24 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му изразяват становище, че
поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение, а определението като правилно и законосъобразно – да се
потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред окръжния съд е образувано по инициатива на ОП –
Пловдив, прокурор от която е сезирал съда с искане за групиране на наложените на
осъдения В. наказания с последните две, влезли в законна сила съдебни актове,
постановени по НОХД № 1468/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД №
752/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Справката за съдимост на В. показва, че той е осъждан до момента 18 пъти с
влезли в законна сила съдебни актове. Наказанията, наложени по предходните му 16
осъждания, с влезли в законна сила определения са били нееднократно групирани, а
определените общи най – тежки наказания и са изтърпени. Невключени в
кумулативните вериги наказания, които не са били предмет на обсъждане по влезлите в
законна сила съдебни актове са последните две осъждания на В.. Деянията, предмет и
на двете осъждания са извършени след влизане в законна сила на определението по
ЧНД №3230/2018г. за групиране на предходно наложени наказания, поради което не са
налице основания за намеса в извършеното вече кумулиране и правилно от окръжният
съд са обсъждани единствено предпоставките за групиране на наказанията, наложени с
последните две осъждания на В.. Правилно е прието, че те подлежат на групиране по
реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, защото наложените по НОХД № 1468/2021г. по описа
на Районен съд - Пловдив и НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив
наказания са за деяния, извършени преди за което и да е от тях да има влязла в законна
сила присъда. И като ги е групирал, и като е определил едно общо най - тежко
наказание, а именно наложеното по НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода, окръжният
съд е процедирал правилно и законосъобразно, поради което ревизия на атакуваното
определение в тази му част не се налага, а и обструкции от страните в процеса в този
аспект не са направени.
2
Винаги, когато се извършва кумулиране на наказания, съдът е длъжен да обсъди
приложението на чл.24 от НК. Безспорно, налице са извършени две престъпления,
наложените за които наказания са от един и същи вид – лишаване от свобода. Или,
налице е поставената в компетенциите и на усмотрението на съда правна възможност
за увеличаване на общото най – тежко наказание, при определените от закона условия
и граници. Прилагането на увеличената наказателна репресия по този ред изисква
преценка на цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна
отговорност лице, личната му обществена опасност, обществената опасност и броя на
включените в съвкупността деяния, начина, подбудите и мотивите за извършването им,
вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни
последици. И на тяхна база се изисква от съда да направи задължителната констатация,
че определеното общо най – тежко наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК не може да
постигне целите на наказателната репресия по чл.36 от НК. Не може да се сподели
оплакването, че в определението липсва мотивиран извод за приложението на
посочената разпоредба. Напротив, съдебният акт съдържа достатъчно ясни, подредени,
законово обосновани и намиращи опора в доказателствата по делото съображения за
приложението на чл.24 от НК. Защото, неоспоримо е, че В. е личност със завишена
обществена опасност, осъждан до момента 18 пъти, за най – различни по предмета си
престъпни деяния, които съвсем не са с пренебрежимо ниска степен на обществена
опасност, като очевидно наложените му до момента наказания, част от които са били
достатъчно снизходителни, не са оказали нужното превъзпитателно и предупредително
въздействие върху В.. Осъденият, излизайки от затвора, веднага или много скоро след
това отново се оказва в него, извършил ново престъпление. Ето защо, по отношение на
В. като деец с обременен криминален и съдебен статус, говорещ, че трайни престъпни
навици у него са изградени, не позволява определеното по чл.23, ал.1 от НК наказание
да реализира своите цели и увеличаване на наказанието му е законосъобразно.
Размерът на увеличението е съобразен с изискванията на закона, не се квалифицира
като явно несправедлив и необосновано завишен. Изложените в жалбата съображения
за дисциплинирано и отговорно поведение на осъдения в затвора не водят до различен
извод. Освен, че спазването на правилата в затворническото заведение и полагането на
обществено – полезен труд са задължения на всеки затворник, това са обстоятелства,
които могат да се отчетат в евентуално производство по чл.440 от НПК, но не влияят
върху решението за приложението/неприложението на чл.24 от НК. Вярно е и казаното
в пледоариите, че предвид битието и житейската история на В. увеличеното наказание
вероятно също няма да окаже своята превъзпитателна и поправителна роля, но и това
не може да е аргумент за неувеличаване на общото най – тежко наказание при условие,
че всички законови предпоставки за прилагането на чл.24 от НК са налице. Поради
всичко казано основания за ревизиране на определението в атакуваната му част не се
откриват.
3
Законосъобразен е съдебният акт и в останалите му части – по отношение на
определения режим на изтърпяване на общото най - тежко и увеличено наказание
лишаване от свобода, приспадането на изтърпяната част от наказанията и на
задържането под стража. Определението и мотивите в тази част съответстват на закона
и доказателствената съвкупност, към тях апелативният съд се присъединява и счита за
ненужно да ги преповтаря.
Поради изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 336/17.03.2022г., постановено по ЧНД №
277/2022г. по описа на ОС - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4