№ 2337
гр. София, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№
13922/22.06.2022 г., уточнена с молба вх.№ 14786/04.07.2022 г. на
въззивницата ищца И. Л. чрез процесуалния й представител адвокат Н. Б., с
която молба е заявено искане за допълване на Определение №
1482/06.06.2020 г. и в частта за разноските на ищцата И. Л. Л., направени пред
Окръжен съд Монтана.
Въззивният съд констатира, че с молба вх.№ 10907/17.05.2022 г. на
въззивника-ответник „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. с
пълномощно по делото е заявено искане съдът да допълни постановеното по
делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата И. Л. за
сторени разноски пред първата инстанция в размер на 2300 лв., като намали
същите пропорционално с оглед изхода на спора.
Заявено е също така и искане съдебният състав да се произнесе по
окончателния текст на Решение № 567/19.04.2022 г., тъй като в системата на
ВСС на РБ е публикуван текст на решението, който съдържа произнасяне по
намаляване на адвокатския хонорар на адвокат Б., но при връчване на
съобщение на 13.05.2022 г. в дружеството е получено решение със същия
номер и дата с аналогичен текст с изключение частта относно промяната на
разноските на адвокат Б. на стр.15, абзац 3.
1
По тази молба на въззивника-ответник съдът се е произнесъл с
Определение № 1482/06.06.2020 г., но само по отношение на адвокатското
възнаграждение на адвокат Н. Б., определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА,
като действително не се е произнесъл по искането на ответника за намаляване
на направените разноски от ищцата И. Л. Л. в първоинстанционното
производство в размер на 2300 лв., присъдени с решението на ОС-Монтана,
пропорционално с оглед изхода на делото.
Поради което и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК адвокат Н. Б. и с молба
вх.№ 13922/22.06.2022 г., уточнена с молба вх.№ 14786/04.07.2022 г. е заявила
искане за допълване на Определение № 1482/06.06.2020 г., като въззивният
съд се произнесе и в частта за разноските на И. Л. Л. пред Окръжен съд
Монтана.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната по молбата страна не подава
отговор.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
С оглед на горното действително съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските, дължими на ищцата Л. направени пред Окръжен съд-Монтана и
присъдени с обжалваното решение.
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК, а по същество е основателна.
В действителност и с оглед влязлото в сила на 30.06.2020 г. Решение №
160/12.06.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 675/2020 г. по описа на РС-
Монтана, ищцата И. Л. Л. е освободена от такси и разноски в производството
на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Въпреки това същата и в хода на
производството по гр.дело № 234/2020 г. по описа на ОС-Монтана е
направила следните разноски: внесена държавна такса в размер на 3050 лв. на
19.10.2020 г., както и депозити вещи лица в общ размер на сумата от 400 лв.,
внесени с вносни документи и представени по делото с молба от 22.01.2021 г.,
или разноски в общ размер на сумата от 3450 лв.
Съдът и с постановеното въззивно решение е намалил присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, поради което е длъжен служебно да преизчисли
разноските определени от първостепенния съд, независимо от
обстоятелството дали решението и в частта за разноските е обжалвано по реда
2
на чл.248 ГПК.
Ищцата е предявила искове в общ размер на сумата от 75 252,40 лв., от
която сума първоинстанционният съд е уважил искове в общ размер на
сумата от 50 252,40 лв. Съобразно уважената част от исковете, на ищцата се
дължат разноски в размер на сумата от 2 303,57 лв., а не така както
неправилно ги е определил първоинстанционния съд в размер на сумата от
2300 лв.
С оглед отмяната частично на първоинстанционното решение, то
размерът на уважената част от исковете възлиза общо на сумата от 30252,40
лв., съобразно който размер следва да се определи размерът на дължимите на
ищцата разноски, който размер възлиза на сумата от 1386,77 лв.
Предвид горното постановеното по делото Определение №
1482/06.06.2020 г. следва да бъде допълнено, като решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата И. Л. Л. разноски направени от нея
пред ОС-Монтана над дължимия размер от 1386,77 лв. до присъдения от 2300
лв. с оглед преизчисляване на разноските.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 1482/06.06.2020 г., в частта за разноските,
като:
ОТМЕНЯ Решение № 66 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. №
234/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав, в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищцата И. Л. Л. разноски по водене
на делото над дължимия размер от 1386,77 лв. до присъдения от 2 300 лв.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4