ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. ХАСКОВО , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по повод Определение №74/12.04.2021г.,постановено по гр.д.
№812/2021г. на Районен съд-Хасково,с което е прекратено производството по гр.д.
№812/2021г. по описа на РС-Хасково и е повдигнат спор за подсъдност между РС-Хасково
и СРС за разглеждане на предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
По делото е установено, че пред СРС е подадена искова молба от ищеца ЗД“Бул
Инс“Ад-гр.София против ответника П. Г. П., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.***,по
която е образувано гр.д.№14539/2021г. След образуване на делото съдът е направил
справка до Регистъра на населението НБД“Население“ към ГД“ГРАО“ при МРРБ при която
е установил,че ответникът П.Г. П. е с постоянен адрес:гр.*** и настоящ адрес гр.***. С
определение №20073482/22.03.2021г.,постановено по гр.д.№14539/2021г. СРС е прекратил
производството по делото и е изпратил делото по местна подсъдност на РС-Хасково.За да
прекрати образуваното пред него производство СРС е приел,че по отношение на местната
подсъдност на делото следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК и
делото следва да се изпрати за разглеждане от съда,в чийто район се намира постоянния и
настоящ адрес на ответника,който е „потребител“.В мотивите на определението си СРС е
приел,че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.113 от ГПК,тъй като
за разлика от предходната правна уредба преди изменението на ГПК,в изброените в чл.119
ал.3 от ГПК хипотези,местната подсъдност се явява абсолютна процесуална
предпоставка,което е свързано със служебното правомощие на съда,дори при липса на
отвод,да вземе отношение за наличието й.
1
РС-Хасково,на който съд делото е изпратено за разглеждане е прекратил
производството по гр.д.№812/2021 и е повдигнал спор за местна подсъдност между РС-
Хасково и СРС.В мотивите на определението си РС-Хасково е приел,че в случая
ответникът няма качеството на „потребител“.Приел е,че ответникът е страна по
застрахователното правоотношение,респ.ползвател на застрахователна услуга,но регресното
право по чл.500 от КЗ има специален характер,тъй като възниква по силата на
закона.Изложил е и доводи,че така предявения главен иск по чл.500 от КЗ не попада в
обхвата на чл.113 от ГПК и не изисква специална местна подсъдност,тъй като отговорността
на ответника е деликтна ,а не договорна,поради което отвод за местна подсъдност може да
бъде даден само след надлежно упражнено възражение от страна на ответника,но не и
служебно от сезирания съд.
По така повдигнатия спор за подсъдност и на основание чл.122 от ГПК Окръжен съд-
Хасково намира,че компетентен да се произнесе по исковата молба на ЗД“Бул Инс“Ад-
гр.София против ответника П. Г. П. с постоянен и настоящ адрес в гр.***,по предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД е РС-
Хасково.В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко
физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност ,и всяко физическо лице,което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност,а съгласно §13 т.9 от ЗЗП със същия са въведени в националното ни
законодателство,разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
В настоящия случай ответникът П. Г. П. е „потребител“ по смисъла на посочения
закон,като същият е и ползвател на застрахователна услуга,тъй като между него и ищеца
има сключен/според фактическите твърдения в исковата молба договор за застраховка
„Гражданска отговорност“/,поради което следва да се приеме,че същият има качеството
„потребител“,поради което по отношение на него следва да намери приложение
разпоредбата специалната разпоредба на чл.113 от ГПК .
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. При тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извода,
че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в
случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална
предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до
определен процесуален момент за нея.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
2
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113
ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) заварените до влизането в сила
на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд
е образувано на 12.03.2021 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда), то следва да
се приложат новите процесуални разпоредби, т. е. § 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в
настоящия случай.
За разлика от предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3
ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано
със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за
наличието й. Нещо повече, в случая следва да се приложи,правилото на на чл. 113 ГПК,а не
това на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай,
доколкото се ищецът е застраховател, а ответникът е "ползвател на застрахователни услуги"
по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ.Това понятие е аналогично и на понятието "потребител на
застрахователни услуги" по отменения КЗ, като в тази насока следва да се спазят и
указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК.
При тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по
отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им или търговската им
дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по
смисъла на закона и те винаги ще се ползват от по-благоприятната правна регламентация –
арг. § 1 ДРЗЗП.
В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в
исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ. Доколкото регресната
претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между
ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги",
това понятие не следва в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно
вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в
застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки при
което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните
последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор, като
реално и това е причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно
обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо
3
задължение, а собственото си такива поето по силата на застрахователният договор.
В случая е необходимо е да се изясни, че не следва да се взема предвид редакцията
на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, като
законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по
искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове,
разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи
изключва както общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника
при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни
подсъдности – чл. 105 и сл. ГПК В рамките на тази специална местна подсъдност са
регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред
местно компетентен съд измежду изброените /Определение от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2917/2018 г. ТК, I Т. О.; Определение № 185/11.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 503/2019
г. TK, II Т. О.; Определение № 136/20.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 280/2019 г. TK, II Т. О.;
Определение от № 82/15.02.2019 на ВКС по ч. т. д. № 306/2019 г. ТК, I Т. О./.
Следователно, тъй като в случая е установено, че настоящият адрес на ответника е
в гр.***, то производството на основание чл.113 от ГПК е местно подсъдно на Районен съд
– Хасково,за която подсъдност съдът следи служебно и без възражение от страна на
ответника.
Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че компетентен да разгледа
исковата молба на ЗД“Бул Инс“Ад-гр.София против ответника П. Г. П. от гр.****,с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД е
РС-Хасково.В този ред на мисли определението на РС-Хасково,в частта ,в която което се
прекратява производството по гр.д.№812/2021. по посочения по-горе иск е неправилно и
следва да се отмени,а делото да се върне за този съд за разглеждане на исковете по същество.
Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от ищеца ЗД“Бул Инс“Ад-
гр.София против ответника П. Г. П. от гр.*** , обективно съединени искове с правно
основание чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД е РАЙОНЕН СЪД-ХАСКОВО.
ОТМЕНЯ определение №74/21.04.2021г.,постановено по гр.д.№812/2012г. на РС-
Хасково,в частта,в която е прекратено производството по делото и
4
ИЗПРАЩА делото на РАЙОНЕН СЪД-ХАСКОВО за продължаване на процесуалните
действия по подадена в СРС искова молба с вх.№22005253/12.03.2021г.,с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
ищеца ЗД“Бул Инс“Ад-гр.София против ответника П. Г. П. от гр.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5