№ 673
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Т. П., С. Й. П., Д. С. С., Е. Е. С., Н. С. Д.,
П. А. С., Д. З. К., Н. П. Г., Г. Н. Г., Берсин Е. А., С. М. А., Хайдар И. М. А. и М. И. М. А. –
последните двама граждани на Йордания, С. Д. Т. и Г. М. Т. срещу Решение № 260460 от
22.12.2022г. по гр.д. № 4320/2020г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с което на основание чл.
111, ал. 1 от ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Д. П. К. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са придобили право на преминаване /сервитут/ през реална част от
ПИ 10135.2623.8856 с площ от 51 кв.м., прилежаща, но изцяло извън трасето на учредения
с договор от 12.03.2008г. сервитут за 26 кв.м., която реална част започва от границата на ПИ
10135.2623.8855 и продължава до южната граница на ПИ 10135.2623.8856 с 10135.2623.9560
/улица/, при граници на тази част: от север господстващия ПИ 10135.2623.8855, от запад –
трасето на учреденото право на преминаване от 26 кв.м. реална част от ПИ 10135.2623.8856;
от юг – ПИ 10135.2623.9560 /улица/ и от изток – останалата част от обслужващия ПИ
10135.2623.8856, на основание придобивна давност при владение от 2008г. до 2018г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон и необоснованост на част от фактическите изводи.
Съдържа доводи, че по делото не е спорно правото на собственост на ищците и техните
праводатели върху ПИ 8855 и върху отделните самостоятелни обекти в изградената в имота
сграда; собствеността на ответницата върху ПИ 8856 и учреденото с договор от 12.03.2008г.
от „Спайсуоркс“ ЕООД право на преминаване през ПИ 8856 за обслужване на притежавания
тогава от „Вилауоркс“ поземлен имот. Установено е също, че съседните на страните имоти
1
съответстват на дял първи и втори по договора за доброволна делба, сключен между
праводателите им през 2006г. На комбинирана скица към заключението на повторната СТЕ е
отразено трасето на учреденото право на преминаване по договора от 12.03.2008г., както и
на процесната реална част от ПИ 8856 от границата с имот 9560 /улица/, прилежаща към
трасето на учреденото право на преминаване, като е посочено, че границите на владение
съвпадат с нА.чните на място огради, като спорната част е отразена като терена между
учреденото с договор право на преминаване /означено в зелен цвят/ и оградата от източната
страна, с площ от 51 кв.м., от които 15-16 кв.м. попадат в уличната регулация. От събраните
по делото свидетелски показания е установено, че от 2008г. собствениците на сградата
ползват проход с ширина около 6 м и дължина около 30 м, свързващ сградата към главната
улица, с порта на входа откъм улицата, ограден още от инвеститора, който живущите в
сградата ползвА. за достъп до сградата си, за преминаване и за паркиране. При тези факти
посочва, че следва да се приеме, че от завършване на сградата в ПИ 8855, вътрешната част
на този имот е била свързана с улицата с проход, с ширина около 6 м, ограден от запад с
оградата на съседите и от запад – с тухлена ограда. Този проход е включвал частта от ПИ
8855, свързваща го с улицата, трасето на учреденото право на преминаване с договора от
2009г., както и прилежащата откъм него процесна реална част от ПИ 8856 с площ от 51 кв.м.
Ето защо приетото от ВРС, че спорната реална част е била оградена от източна и западна
страна е неточно. Последното следва от показанията на всички разпитани по делото
свидетели. Оградата на обособения път, свързващ сградата с улицата от западна страна
съществува и понастоящем, а тази от източна страна е била съборена през март 2020г. и на
нейно е поставена нова мрежа с метални колове. Описаният от свидетелите път съответства
на означения на скицата към повторната СТЕ, включващ частта от ПИ 8855, свързваща пътя
с останалата част от имота, трасето на учреденото право на преминаване с договора от
2008г., както и процесната реална част от ПИ 8856, прилежаща към трасето на учреденото
право на преминаване. При така установените факти, изводът на съда, че установената от
ищците и техните праводатели фактическа власт съставлява търпимо действие е
необоснован и незаконосъобразен. Такива по правило са откъслечни и незначителни
действия, които не ограничават съществено собственика на имота, докато тук е нА.це
трайно установено владение от 2008г., което продължава и сега. Обстоятелството, че
оградата била изградена и настилката на прохода изпълнена от тогавашния инвеститор Гари
Доуст не означава, че собствениците на ПИ 8855 са ползвА. прохода до улицата, вкл. и
процесната реална част по негова воля и само, защото той ги е допускал. Вярно е обратното
– след като първоначалният собственик е разделил имота между двете свои дружества през
2006г. и в периода 2008-2009г. „Вилауоркс“ ЕООД се е разпоредил с обектите в сградата и с
имота, се е дезинтересирал от прохода, който изцяло е останал във владение на
притежателите на обекти в сградата, като най-късно от 2009г. процесната реална част е била
отделена от останалата част на ПИ 8856 с масивна ограда. От 2009г. „Вилауоркс“ ЕООД не е
притежавало каквато и да е част от ПИ 8855, поради което констатацията на съда за
свързаност със собственика на обслужващия имот ПИ 8856, която изключва намерението за
своене е невярна. По делото липсват данни след 2008г. процесната реална част да е била
2
ползвана от притежателите на ПИ 8856. Упражняваната от ищците и от праводателите им
фактическа власт върху описания път, част от който е и спорната реална част, включва
всички действия образуващи правото на преминаване през чужд имот. Всички те са били
наясно, че използваният от тях път включва част от съседния имот, извън вече учреденото
право на преминаване, но са считА., че правото им принадлежи като собственици на обекти
и не зависи от ничие разрешение и съгласие. Тази фактическа власт е упражнявана винаги,
като владението е продължавано от правоприемниците на собствениците и е била известна
на собствениците на ПИ 8856. Няма данни до пролетта на 2020г. някой от тях да се е
противопоставил или ограничил това преминаване. Ето защо отправили искане обжалваното
решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
уважат.
В отговор на жалбата въззиваемата страна Д. К. оспорва доводите в нея. Поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Заявява, че исковете са оспорени с аргумент, че върху служещия имот, в полза на
господстващия вече е учредено право на преминаване с договор между първоначалните
собственици на двата имота върху площ от 26 кв.м. Допустимо е по давност да се придобие
право на преминаване, каквото не е учредявано върху неурегулиран ПИ, съответно
недопустимо е при нА.чие на учредено право на преминаване, да се придобива по давност
допълнително право на преминаване върху нова площ. По делото не е установено
процесната реална част от имота й да е била ползвана от ищците именно за преминаване.
Собствениците на обекти в жилищната сграда в ПИ 8855 имат проблем с паркирането, а не с
преминаването. То обаче е правомощие, което е част от обема на правото на ползване на
даден имот. По делото не е установено на следващо място точно ищците да са преминавА.
през очертаната от вещото лице реална част, нито да са живели през целия период на
давността в сградата, както и кой от тях кога е живял в сградата. Неправилен е изводът на
съда, че със съгласието на предишния собственик част от живущите и гостите им паркирА.
колите си в процесната реална част, като това положение се е запазило и след отчуждаване
на имота в полза на праводателя на ответницата и самата нея. Това по делото не е доказано.
Не е доказано също осъществяването на твърдяното квазивладение: упражнявана
фактическа власт върху частта в обем на право на преминаване, с намерение за своене за
периода 2008-2018г. Единствено за ищците С. и Р. П.и има данни, че са придобили обекти в
сградата през 2008г., но не е установено да са обитавА. обектите си, съответно да са владяли
правото на преминаване върху реалната част, като всички останА. ищци са придобили
имоти в сградата в следващ период, като дори нямат постоянен адрес в имота. По делото не
е уточнено упражненото чрез трети лица владение чрез кои конкретни лица е осъществено,
кога и при какви обстоятелства същите са осъществили твърдяното преминаване през
процесния период. Оспорват част от ищците, собственици на самостоятелни обекти, които
не притежават земя да могат да присъединят упражнявани права от праводателите им. От
показанията на свидетелите не се установява точния обем на ползваната за паркиране реална
3
част от имота на ответницата през целия период, нито е установено праводателите на
ищците да са упражнявА. преминаване през служещия имот в обем, надхвърлящ този по
договора от 12.03.2008г. Обемът на учреденото право от 26 кв.м. е достатъчен, за
обслужване нуждите на господстващия имот, поради което отправят искане жалбата да се
остави без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.03.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4