№ 331
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100602122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение от 30.07.2020 год. по НАХД № 10102/17 год., СРС, НО,
103 състав е освободил от наказателна отговорност обвиняемия С. Н. А. за
това, че на 07.05.2016 год., около 05.30 часа в гр.София по ул. „546“ срещу
№16, с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. „Рилска обител“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф 4“ с временен ДК№ ****, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно
постановление №15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от зам. Началник
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчено лично на 28.03.2016 год. и влязло
в законна сила на 05.04.2016 год. – престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от
НК, като му е било наложено на основание чл.78а, ал.1 от НК
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, в полза на
държавата. С Решението, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият С.
Н. А. е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 510
лева, платими по сметка на Софийски районен съд.
Срещу Решението в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на обвиняемия – адв. Б. Б. от САК. Въпреки, че в жалбата
и в съдебно заседание няколкократно се сочи, че се атакува присъда, за
1
въззивния съд не съществува съмнение за волята на защитата и на
подсъдимия, че се обжалва постановеното по делото решение от Софийски
районен съд по разгледаното и посочено по – горе НАХД №10102/2017 год.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на обжалваното решение (наименувано „присъда“), като се сочи номер и дата
на атакувания съдебен акт. Твърдят се допуснати съществени процесуални
нарушения при анализа на събраните доказателства, както и оценяването им в
разрез с действителния им смисъл, като се сочи, че неоснователно
първоинстанционният съд е игнорирал заключението по графическата и
допълнителната графическа експертизи и е основал вътрешното си
убеждение, че обвиняемия е извършил инкриминираното деяние на
неубедителен анализ, основан на превратно тълкуване на експертното
становище. В жалбата са изложени доводи, че е налице устойчиво различие
на сравняваните подписи, което от своя страна не води до еднозначен и
категоричен извод, а има вероятностен характер. Според защитата,
осъдителната присъда (очевидно имайки предвид постановеното решение)
при тази доказателствена съвкупност не може да бъде постановена, тъй като
не е налице доказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин. С
въззивната жалба се иска да се отмени осъдителната присъда (т.е.
постановеното съдебно решение) и вместо нея да се постанови нова, с която
С. Н. А. да бъде признат за невиновен и оправдан в извършването на
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В закрито заседание на 24.04.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на
съдебно следствие във въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на
обвиняемия моли да се отмени присъдата на Софийски районен съд (т.е.
постановеното от Софийски районен съд решение), с която подзащитния му е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1
от НК и му е наложено наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК – „Глоба“ в
размер на 1000 лева. Излагат се отново съображения за неправилност на
атакувания съдебен акт, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен
начин и се позовава на извършените по делото графически експертизи.
Според адв.Б. са налице съмнения, че подписът на изследваната обратна
разписка е положен от обвиняемия А., поради което и се излага искане за
оправдаването на последния.
Обвиняемият С. Н. А. редовно уведомен, се явява лично пред
въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума,
твърди че не се е подписвал, не е получавал обвинителен акт и сочи, че не е
полагал подпис „на това нещо“.
Представителят на Софийска градска прокуратура заема становище,
че жалбата срещу решението на Софийски районен съд е неоснователна.
Излага аргументи, че първоинстанционния съд, при правилно изложение на
фактическата обстановка и коректен анализ на събраните по делото
доказателства, е направил верни правни изводи, при което и е осъдил
2
обвиняемия за извършеното от него престъпление, като му е наложил
справедливо наказание. Моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден от
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменение на
същата. Съображенията за това са следните:
При преценка на доказателствата обсъждани от районния съд,
въззивният такъв не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият С. Н. А. е роден на **** год., българин, български
гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работещ, с ЕГН
**********, живущ в гр.София , кв.****.
На 07.05.2016 год. свидетелите Н.А.Л. и К.С.С. – полицейски
служители от 05РУ на СДВР били на работа като АПУ – 61 и обхождали
маршрут по линия на СПО. На този ден, около 05.30 часа били на ул. „546“
(срещу №16) в гр.София, където спрели за проверка обвиняемия, който се
движел с управляван от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф 4“ с временен ДК№ ****, с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към
ул. „Рилска обител“. При проверката на документите на водача и автомобила,
свидетелите установили, че МПС се управлява от обвиняемия и същият лъхал
на алкохол. При проверката, обвиняемият не представил на контролните
органи СУМПС. Полицейските служители направили справка за
правоспособност с ДЧ 50 и установили, че А. никога не е притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Обвиняемият бил
отведен в 05 РУ на СДВР, където свидетеля И.Н. – мл. автоконтрольор при
отдел „Пътна полиция“ при СДВР му извършил проверка за алкохол с уред
Дрегер, модел 7410+ с № 0095, който отчел положителен резултат – 0,48
промила в издишания от лицето въздух. Свидетелят Н. съставил на С. А. акт
за установяване на административно нарушение № 601455/07.05.2016 год., а
именно за нарушаване на чл.150 от ЗДвП – че „управлява МПС без
свидетелство за управление“.
Обвиняемият бил неправоспособен водач на моторно превозно средство
по смисъла на Закона за движението по пътищата и не притежавал валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство 07.05.2016 год.
същият. Същият вече бил наказван по административен ред с Наказателно
постановление №15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от зам. Началник
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчено лично на 28.03.2016 год. и влязло
в законна сила на 05.04.2016 год., за извършено от него нарушение по чл. 150
ЗДвП, а именно за това че е управлявал моторно превозно средство без
съответно свидетелство за правоуправление на 23.10.2015 год. в гр.София.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, а
именно - показанията на свидетелите И.В. Н., К.С.С. и Н.А.Л., приобщени по
3
реда на чл. 283 НПК на основание чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 НПК;
писмените доказателства - справка за съдимост, Акт за установяване на
административно нарушение серия Г, бланков № 601455 от 07.05.2016 год. ,
Наказателно постановление №15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от
зам. Началник Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, справка за
нарушител/водач за С. А., справки от НСлС, справки от ГД "ИН", протокол за
снемане на образци от подписа на обвиняемия; писмените доказателствени
средства - Протокол за извършена графическа експертиза от 31.10.2019 год.,
както и от експертното заключение по назначената допълнителна съдебно -
графична експертиза по Протокол от 18.07.2020 год.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите К.С. и Н.Л. - полицейски служители спрели за проверка
обвиняемия А. и очевидци на деянието. Показанията им са последователни,
безпротиворечиви и логични и по един недвусмислен начин описват
фактическата обстановка, датата и мястото, на които подсъдимият е
управлявал МПС без свидетелство. Такива са и показанията на свидетеля
И.Н. – мл.автоконтрольор, който съставил АУАН на С. А. и го изпробвал за
алкохол. Както е посочил и СРС, показанията на тези свидетели се подкрепят
и от вписаните данни в издадения на обвиняемия АУАН серия „Г“, бланков
№ 601455 от 07.05.2016 год.
Същевременно от приетото по делото писмено доказателство -
Наказателно постановление №15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от
Зам. Началник Отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява по безспорен
начин, че С. А. е санкциониран за друго такова деяние, извършено на
23.10.2015 год. в гр.София, когато отново е управлявал МПС без да
притежава съответно свидетелство за управление, т.е. за идентично деяние.
Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия на 28.03.2016
год., не е обжалвано по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, и е влязло в сила на
05.04.2016 год. От посочената дата на влизане в сила на постановлението до
датата на инкриминираното деяние – 07.05.2016 г. е изминал период от един
месец и два дни, т.е. по – малко от една година.
От изготвената в първоинстанционното производство съдебно-
графична експертиза, действително е установено че подписът (положен след
„ПОДПИС:“) в копие от Разписка от 28.03.2016 год., представляваща
неразделна част от електрофотографско копие на Наказателно постановление
№15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от зам. Началник Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, представлява копие на подпис, който вероятно не е
положен от лицето изпълнило сравнителния материал – обвиняемия С. А..
При разпитът на вещото лице С.Х. в съдебно заседание по делото пред
Софийски районен съд, същото е заявило, че не може да даде категоричен
отговор на поставените й задачи, поради липса на свободни образци, които са
полагани в документи, несвързани с делото и предхождащи датата на
изследвания документ. В този смисъл, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е допуснал и назначил допълнителна съдебно –
графическа експертиза, при която са изследвани освен свободните образци от
подписите на А. от протокол от 31.10.2019 год., така и свободни образци на
4
подписите му, полагани в Заявленията му за издаване на документи за
самоличност на български граждани, включително и на приложените към тях
документи (посочени по номера в заключението на вещото лице). От
заключението на допълнителната експертиза се установява, че изследвания
подпис върху процесната разписка от 28.03.2016 год., неразделна част от
Наказателно постановление №15-4332-022632/04.01.2016 год., издадено от
Зам. Началник Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, вероятно е положен от С.
Н. А.. Вещото лице е дало подробно обяснение в обстоятелствената част на
изследването, защо е стигнало до този извод, като е посочило, че при
извършеното изследване са били установени съвпадения в подписите: в
степента на обособеност, в общия вид, разтегливостта и съдържанието на
транскрипцията, в наклона и размера, в степента на свързаност, както и в по-
характерни частни графични признаци – форма, посока и разтегливост по
вертикал и хоризонтал на движението при изписването на I щрихов елемент;
посока, продължителност на движението при изписването на заключителната
част на I щрихов елемент; форма, посока и продължителност на движението
при изписването на заключителната примковидна част/парафа. Вещото лице
сочи, че действително се наблюдават известни (т.е. изолирани и не
преобладаващи) различия в количеството и структурната сложност на
движенията при изписването на средната част от щрихови елементи, но
съвпаденията в общите и частните признаци са характерни и преобладават и
водят до извод, че изследвания подпис е вероятно положен от обвиняемия.
Вещото лице е посочило, че констатираните различия в подписите биха могли
да се обяснят с влиянието на обективни и субективни фактори – вид на
пишещото средство, поза, подложка при полагане на подписа, вид и
значимост на подписвания документ, емоционалното и здравословното съС.ие
на лицето, не на последно място съзнателен стремеж за промени в графиката
на подписа, които са основание за отказ от авторството на изследвания обект.
С оглед на това настоящата инстанция, също като
първоинстанционния съд не споделя доводите на защитата, че обвиняемия не
е положил подписът обект на двете графически експертизи в изследваната
разписка от НП и съответно оттам и наведените доводи едва ли не за
несъставомерност на деянието от субективна страна, поради липса на знание
у подсъдимия за наложеното му административно наказание. Напротив,
същият е получил и подписал лично както АУАН, така и наказателното
постановление и не се е възползвал от законоустановената възможност да
обжалва същото. Твърденията за невръчване на препис от наказателното
постановление се явяват изолирани от доказателствената съвкупност по
делото, включително с оглед съдържанието на подписаната от подсъдимия
разписка, приложена по делото.
Предвид гореизложеното и въз основа на обсъдената
безпротиворечива доказателствена съвкупност, правилно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият С. Н. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна на 05.05.2016 год., около 05.30 часа в гр. София,
5
по ул. „546“ срещу №16, с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул.
„Рилска обител“, обвиняемият е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“ с временен ДК№ ****, без
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №15-
4332-022632/04.01.2016 год., издадено от Зам. Началник Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, връчено лично на 28.03.2016 год. и влязло в законна
сила на 05.04.2016 год.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици - управление на
МПС без да притежава свидетелство за това, и въпреки наказването си по
административен ред, с наказателно постановление, което му е лично
връчено. Съобразно това предвиждане, обвиняемия е съзнавал и обществено
опасния характер на своето деяние, като във волево отношение, пряко е целял
същото.
Въз основа на законосъобразно установените факти по делото,
правилно е определен и размерът на наложеното наказание.
Обществената опасност на престъплението по чл. 343в от НК е
свързана с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и
съоръжения, и здравето, и живота на хората. В този смисъл управлението на
МПС без валидно свидетелство за управление при хипотезата на конкретната
правна норма съставлява престъпление с висока степен на обществена
опасност, която не следва да се подценява, само защото наред с допуснатото
нарушение не е извършено и друго по-тежко, свързано или не с вредни
последици.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин
до хиляда и двеста лева, от престъплението не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и С. А. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с оглед на което
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приложил
чл. 78а, ал. 1 от НК, като е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност. Макар и да е пропуснал да признае обвиняемия за виновен в
извършеното престъпление и едва тогава да го освободи от наказателна
отговорност по чл.78а , ал.1 от НК, настоящият състав намира че не е налице
такъв съществен процесуален порок, който да обуславя отмяна на
постановеното съдебно решение, тъй като волята на първия съд е
недвусмислена и пределно ясна. От решението и от мотивите е ясно, че
именно това е имал предвид Софийски районен съд, налагайки
административното наказание на обвиняемия по реда на чл.78а, ал.1 от НК, а
именно „Глоба“, в размер на 1000 лева и освобождавайки го от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.2 от НК от
обективна и субективна страна.
6
За правилни се намират и посочените от контролирания съд
смекчаващи отговорността обстоятелства. За отегчаващите отговорността
обстоятелства въззивният съд, намира че следва да се отчете и установеното
количество алкохол в издишания въздух от обвиняемия – 0,48 промила и
данните за други нарушения по ЗДвП, в т.ч. и по чл.150 от ЗДвП (извън
инкриминираните случаи). Посочените индивидуализиращи наказанието
обстоятелства сочат за превес на отегчаващите такива. Въззивният съд,
съобразявайки липсата на протест от страна на Софийска районна
прокуратура (както и с оглед забраната за влошаване на положението на
обвиняемия), макар и завишена степента на обществена опасност на
инкриминираната деятелност, намира, че наложеното от първостепенният съд
на обвиняемия С. А. административно наказание "глоба" в размер на 1000
лева следва да бъде потвърдено.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото
разноски са възложени в тежест на обвиняемия.
Поради изложените съображения и на чл. 338 от НПК, обжалваното
решение на СРС следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него се
остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 338 вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК ‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.07.2020 год., постановено по НАХД
№ 10102/2017 год., Софийски Районен съд, НО , 103 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7