Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260476               21.10.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми юни през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12958 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Лев инс“ АД твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско“, като във връзка с това е изплатил на собственика на автомобил с регистрационен № ****** обезщетение за имуществени вреди в размер на 336 лв. Вредите били в резултат от това, че на ******, докато бил управляван от лицето В.К., автомобилът попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. За произшествието бил съставен акт за ПТП от същата дата. Тъй като общината била стопанин на пътя, била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но плащане не е последвало. Поради това дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Искането е да се установи съществуването на вземането в размер на 336 лв., както и обезщетението за забава от 97,80 лв., претендирано за периода 23.09.2017 г. до 05.08.2020 г.

Ответникът Община Пловдив отрича възникването на произшествието, както и настъпването на вредите. Твърди, че водачът се е движел с несъобразена скорост, поради което вредите са съпричинени.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

            Дружеството ищец е сключило с В.Ш.К. договор за застраховка „Каско“ по полица №******* от ***** относно моторно превозно средство – автомобил марка „****“ мод. ****, рег. № ***** /лист 8/. Договорът бил сключен със срок на действие от ****** до ******.

            Установява се от представените писмени доказателства и показанията на свидетеля В.К., че на посочената в исковата молба дата той управлявал застрахования автомобил. Свидетелят сочи, че движейки се по бул. ***** в гр. *******, преминал през дупка на платното, при което гумата се разкъсала. Наложило се автомобилът да бъде извозен с пътна помощ, тъй като освен дясната гума била повредена и джантата /лист 81/. За произшествието е бил съставен протокол за пътно –транспортно произшествие № **** от *******, който потвърждава твърдението на свидетеля, че на посочената дата около 11.00 ч., при движение по булевард *****, в района на №*** автомобилът попаднал в дупка върху пътното платно с дълбочина от 10 см / лист 7/.

По подадено от собственика уведомление за щета, бил извършен оглед на автомобила, при който се установили поведи върху предната дясна гума и джантата / лист 11 и 12/. По образуваната преписка бил изготвен доклад по щета  и определено обезщетение в размер на 336 лв. /лист 13-15/. Тази сума била заплатена по банков път на собственика на автомобила на ******. /лист 18/.

На **** до ответника била отправена регресна покана, с която му било съобщено за извършеното плащане и поискано претендираната сума да бъде възстановена на застрахователя. Поканата е връчена на ****** / лист 20 и 21/.

На 10.08.2020г. дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК с което претендирало ответната община да му заплати сумата 336 лв. главница и 97,80 лв. – мораторна лихва за периода 23.09.2017г. – 05.08.2020г. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 9754/2020г. на ПРС и издадена заповед за изпълнение за посочените суми и 75 лв. деловодни разноски. Поради постъпило в срок възражение било образувано настоящото производство относно установяване на вземането.

            Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е, че установените при извършения от застрахователя оглед повреди на автомобила отговарят на механизма на пътно-траспортното произшествие описано в исковата молба. От техническа гледна точка такива повреди възникват при преминаване на автомобила през дупка върху пътното платно с описаните в протокола за ПТП размери – 50х50х10 см./ лист 91/. Вещото лице е определило, че пазарната стойност на щетите възлиза на 669,32 лева /лист 93/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че определената по договора застрахователна премия е била изцяло заплатена на дружеството ищец на три вноски /лист 94/.

            При така установените факти се налагат следните изводи:

            Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата или лицата които отговарят по реда на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД.

            По делото е установено настъпването на застрахователното събитие, което е обхванато от сключения договор за застраховка, както и плащане на обезщетението от застрахователя. Следователно предпоставките за встъпване в правата на увредения са налице.

В случая вредите са причинени от неравност върху пътното платно – дупка, която се е намирала върху улица, която е публична общинска собственост. Нейното стопанисване и поддържане е възложено на ответника. В това свое качество той носи задължението да обезопаси препятствията по уличната пътна мрежа и да ги обозначи по начин, че да не създават опасност за движението.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила. От събраните доказателства и заключението на експертизата не могат да се установят такива действия.

            Съобразно чл.50 ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В случая поддържането на вещта е възложено на ответника, поради което и той носи отговорност за причинените от нея вреди.

            След получаването на регресната покана – ***** ответникът е изпаднал в забава, предвид което за претендирания със заявлението период от 23.09.2017г. до 05.08.2020г.  той дължи обезщетение в размер на законната лихва в размер на 97,80 лв.

            Ето защо съдът намира, че предявеният иск за вземането е основателен и следва да се уважи.

            На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и деловодни разноски. За настоящото производство те са общо 475 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждения за експертизи, 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. За заповедното производство разноските следва да се определят на 75 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А против Община Пловдив с адрес гр. Пловдив, пл. С. Стамболов №1 за сумата 336лв. /триста тридесет и шест лева /, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №******* от *****, по повод на което е образувана преписка по щета №***********; сумата 97,80лв. /деветдесет и седем лева и 80 ст./ мораторна лихва върху главницата за периода от 23.09.2017г. до 05.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.08.2020г. до окончателното изплащане – вземане за което е издадена заповед №260172/19.08.2020г. по ч.гр.д. №9754/2020 г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Лев Инс“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 475 лв./четиристотин седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №9754/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.