№ 16821
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110122682 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на трети октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
22682/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – 7 500
лв. /частично от 44 441,68 лв./.
1
Ищецът „Т,п. 8 твърди, че следните лица, като кредитополучатели, сключили следните
договори за потребителски кредити с ответника - кредитодател „, 20, по които върнали
следните суми на ответника в изпълнение на задълженията си по договорите за кредит:
1. Цветанка Стефанова ,а, сключила 5 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1
545,17 лв.
2. Кирилка Методиева ,а, сключила 11 договора за потребителски кредит и върнала по тях
5 110,34 лв.
3. Елвира Захариева ,а, сключил 5 договора за потребителски кредит и върнал по тях
9 477,05 лв.
4. Иво Валентинов ,, сключил 2 договор за потребителски кредит и върнал по тях 1 124,06
лв.
5. Асен Гришин ,, сключил 22 договора за потребителски кредит и върнал по тях 5 622,24
лв.
6. Адриян Любенов ,, сключил 2 договора за потребителски кредит и върнал по тях 2 127,60
лв.
7. Стефан , ,, сключил 14 договора за потребителски кредит и върнал по тях 3 056,39 лв.
8. Милена Г.а Дерменджиева, сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по
тях 1 848 лв.
9. Соня ,а А.ова, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 245,60
лв.
10. Милена Николова ,, сключила 5 договора за потребителски кредит и върнала по тях
4 593,36 лв.
11. Росица Христова ,а, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 815
лв.
12. Иван Пламенов ,, сключил 2 договора за потребителски кредит и върнал по тях 3 861 лв.
13. Надежда Фиданова , сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях
1 359,11 лв.
14. Жулиян Живков ,, сключил 1 договор за потребителски кредит и върнал по него 770 лв.
15. Таня Янкова ,, сключила 6 договора за потребителски кредит и върнала по тях 886,76 лв.
Твърди, че горепосочените договори били бланкови и идентични, като по тях освен
задължение за връщане на отдадената в кредит сума и възнаградителна лихва, имало и
задължения за плащане на такса за осигурен от ответника или избран от кредитополучателя
поръчител /гарант/. Горепосочените плащания били формирани именно от сбор на главници,
възнаградителни лихви и такси за поръчителство /гарант/. Твърди, че тези договорки били
2
нищожни на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от една страна таксите за
поръчителство /гарант/ не били включени в годишния процент на разходите, поради което
ГПР бил незаконно намален под императивния максимум по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а от друга
страна възнаградителните лихви били прекомерно високи и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
уговорките за тях били нищожни като накърняващи на добрите нрави. Посочват се още
множество нарушения на релевантното законодателство, като основание за невалидност на
цитираните уговорки. Навежда, че горепосочените плащания, като такива по нищожни
клаузи, били извършени без правно основание, поради което ответникът бил длъжник за тях
на кредитополучателите. Твърди, че кредитополучателите му прехвърлили цитираните
вземания от ответника с договори за цесия, както следва:
1. Цветанка Стефанова ,а с договор от 28.09.2021 г. – 1 545,17 лв.
2. Кирилка Методиева ,а с договор от 15.02.2022 г. – 5 110,34 лв.
3. Елвира Захариева ,а с договор от 20.10.2021 г. - 9 477,05 лв.
4. Иво Валентинов , с договор от 14.09.2021 г. - 1 124,06 лв.
5. Асен Гришин , с договор от 17.03.2022 г. - 5 622,24 лв.
6. Адриян Любенов , с договор от 08.03.2022 г. - 2 127,60 лв.
7. Стефан , , с договор от 28.09.2021 г. - 3 056,39 лв.
8. Милена Г.а Дерменджиева с договор от 21.09.2021 г. - 1 848 лв.
9. Соня ,а А.ова с договор от 21.09.2021 г. - 2 245,60 лв.
10. Милена Николова , с договор от 14.09.2021 г. - 4 593,36 лв.
11. Росица Христова ,а с договор от 08.11.2021 г. - 815 лв.
12. Иван Пламенов , с договор от 07.03.2022 г. - 3 861 лв.
13. Надежда Фиданова , с договор от 14.09.2021 г. - 1 359,11 лв.
14. Жулиян Живков , с договор от 31.03.2022 г. - 770 лв.
15. Таня Янкова , с договор от 04.04.2022 г. - 886,76 лв.
Общата сума по цесиите възлизала на 44 441,68 лв. , като прехвърлянето било съобщено на
ответника с уведомление от 04.01.2022 г. , връчено му на 12.01.2022 г. Плащане от
ответника, обаче, не последвало. Ето защо, моли присъждане на сумата от 7 500 лв.
/частично то 44 441,68 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения по отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
3
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от приложенията към исковата молба, както и от приетата по делото ССЕ /л.л. №№
28-234/, следните лица, като кредитополучатели, са сключили следните договори за
потребителски кредити с ответника - кредитодател, по които върнали следните суми на
ответника в изпълнение на задълженията си по договорите за кредит:
1. Цветанка Стефанова ,а, сключила 5 договора за потребителски кредит и върнала по тях
4 277,15 лв. главница и договорна лихва и 1 545,17 лв. такса за поръчител /гарант/.
2. Кирилка Методиева ,а, сключила 11 договора за потребителски кредит и върнала по тях
11 066,32 лв. главница и договорна лихва и 5 110,34 лв. такса за поръчител /гарант/.
3. Елвира Захариева ,а, сключил 5 договора за потребителски кредит и върнал по тях
14 964,17 лв. главница и договорна лихва и 6 317,45 лв. такса за поръчител /гарант/.
4. Иво Валентинов ,, сключил 2 договор за потребителски кредит и върнал по тях 1 799,96
лв. главница и договорна лихва и 653,33 лв. такса за поръчител /гарант/.
5. Асен Гришин ,, сключил 22 договора за потребителски кредит и върнал по тях 19 774,07
лв. главница и договорна лихва и 5 622,24 лв. такса за поръчител /гарант/.
6. Адриян Любенов ,, сключил 2 договора за потребителски кредит и върнал по тях 3 582,31
лв. главница и договорна лихва и 1 250,69 лв. такса за поръчител /гарант/.
7. Стефан , ,, сключил 14 договора за потребителски кредит и върнал по тях 9 016,01 лв.
главница и договорна лихва и 2 434,52 лв. такса за поръчител /гарант/.
8. Милена Г.а Дерменджиева, сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по
тях 2 440,20 лв. главница и договорна лихва и 76,77 лв. такса за поръчител /гарант/.
9. Соня ,а А.ова, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 164,33
лв. главница и договорна лихва и 1 741,68 лв. такса за поръчител /гарант/.
10. Милена Николова ,, сключила 5 договора за потребителски кредит и върнала по тях 7
468,91 лв. главница и договорна лихва и 3 262,82 лв. такса за поръчител /гарант/.
11. Росица Христова ,а, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1
796,68 лв. главница и договорна лихва и 835,32 лв. такса за поръчител /гарант/.
12. Иван Пламенов ,, сключил 2 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 977,55
лв. главница и договорна лихва и 3 737,45 лв. такса за поръчител /гарант/.
13. Надежда Фиданова , сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2
666,46 лв. главница и договорна лихва и 1 259,06 лв. такса за поръчител /гарант/.
14. Жулиян Живков ,, сключил 1 договор за потребителски кредит и върнал по него 1 330
лв. главница и договорна лихва и 770 лв. такса за поръчител /гарант/.
4
15. Таня Янкова ,, сключила 6 договора за потребителски кредит и върнала по тях 3 263,34
лв. главница и договорна лихва и 886,76 лв. такса за поръчител /гарант/.
Горепосочените плащания за такса за поръчител /гарант/ възлизат общо на 35 500,60 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 28-234/, плащанията за такса за поръчител
/гарант/ са превеждани от кредитополучателите на ответника, а той от своя страна ги е
превеждал на поръчителя /гаранта/ „,
Горепосочените договори са бланкови - идентични и сключвани при общи условия. По тях
освен задължение за връщане на отдадената в кредит сума и възнаградителна лихва, има и
задължения за плащане на такса за поръчител /гарант/.
Видно от приложенията към исковата молба, както и от приетата по делото СГрЕ /л.л. №№
3-27/, горепосочените плащания по договорите за кредит, като вземания от ответника по
нищожни договори, са предмет на прехвърлителни сделки в полза на ищеца, както
следва:
1. Цветанка Стефанова ,а с договор от 28.09.2021 г. – 1 545,17 лв.
2. Кирилка Методиева ,а с договор от 15.02.2022 г. – 5 110,34 лв.
3. Елвира Захариева ,а с договор от 20.10.2021 г. - 9 477,05 лв.
4. Иво Валентинов , с договор от 14.09.2021 г. - 1 124,06 лв.
5. Асен Гришин , с договор от 17.03.2022 г. - 5 622,24 лв.
6. Адриян Любенов , с договор от 08.03.2022 г. - 2 127,60 лв.
7. Стефан , , с договор от 28.09.2021 г. - 3 056,39 лв.
8. Милена Г.а Дерменджиева с договор от 21.09.2021 г. - 1 848 лв.
9. Соня ,а А.ова с договор от 21.09.2021 г. - 2 245,60 лв.
10. Милена Николова , с договор от 14.09.2021 г. - 4 593,36 лв.
11. Росица Христова ,а с договор от 08.11.2021 г. - 815 лв.
12. Иван Пламенов , с договор от 07.03.2022 г. - 3 861 лв.
13. Надежда Фиданова , с договор от 14.09.2021 г. - 1 359,11 лв.
14. Жулиян Живков , с договор от 31.03.2022 г. - 770 лв.
15. Таня Янкова , с договор от 04.04.2022 г. - 886,76 лв.
Видно от ССЕ /л.л. №№ 28-234/, годишният процент на законната лихва е 10 %, а годишният
процент на разходите – ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, определен, като сбор на
5
плащанията по отделните договори за договорна лихва и за поръчител /гарант/ - превишават
5 пъти размера на законната лихва /50 %/, като това превишаване в определени случаи е
значително. Видно от същата ССЕ, ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, определен само
на база задължението за договорна лихва, не превишава 5 пъти процента на законната лихва.
Основният спор между страните е именно по начина на образуване на ГПР – с включване на
задълженията за поръчител /гарант/, или без тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – 7 500 лв.
/частично от 44 441,68 лв./:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга такава извън валидно
правоотношение. По делото се установи, че 15 кредитополучатели са заплатили на
кредитодателя си – ответника, по сключени с него договори за потребителски кредит,
задължения за възнаградителна лихва и такса за поръчител /гарант/, като последното
плащане е условие за отпускане на кредита, предвид специфичния електронен алгоритъм по
попълване на заявката за кредит /СТЕ л.л. №№ 553-673/. Установи се, че общата стойност на
платената от кредитополучателите такса за поръчител /гарант/, възлиза на 35 500,60 лв.
Установи се, че годишният процент на законната лихва на база дадената в заем сума е 10 %,
а годишният процент на разходите – ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, определен, като
сбор на плащанията по отделните договори за: договорна лихва и такса за поръчител
/гарант/ превишават 5 пъти размера на законната лихва на база на дадената в заем сума, като
това превишаване в определени случаи е значително. Установи се, че ГПР по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, определен само на база задължението за договорна лихва, както е
осчетоводявал ответника, не превишава 5 пъти процента на законната лихва. Съдът приема
последното за счетоводно неправилно, доколкото в ГПР следва да се включи и таксата за
поръчител /гарант/, което, съдът приема, че е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Това е така, доколкото таксите за поръчител /гарант/ са „възнаграждения от всякакъв вид,
дължими на посредници за сключване на договора“ – чл. 19, ал. 1 от ЗКП. Тези задължения
за такси за поръчител /гарант/, попадат в цитираната хипотеза, защото са условие за
сключването на кредита и е без значение дали се получават от фактически от кредитодателя,
чрез свързани лица или от друг субект. Съдът отново посочва, че чл. 19, ал. 1 от ЗПК
посочва, че в ГПР се включват „възнаграждения от всякакъв вид“, дори и за посредници по
сключване на договора. С тази обща формулировка законодателят иска да предотврати
всякакви възможни опити за заобикаляне на императивните разпоредби на ГПР, като се
оскъпяват кредите недопустимо, включително с възнаграждения за допълнителни услуги във
връзка с кредита. Това налага извод, че клаузите за договорната лихва и таксата за
поръчител /гарант/ са нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, доколкото взети
6
заедно формират суми на ищеца в размери над законно лимитираните. Не би могло да се
валидират договорите в една или друга част – например само в частта за договорната лихва,
доколкото различните видове задължения са кумулирани в договорите и съдът не може да
избира кое да изключи от нищожността. Предвид това, съдът приема, че плащанията на
кредитополучателите към ответника кредитодател за договорна лихва и такса за поръчител
/гарант/, са извън рамките на валидно правоотношение и за кредитополучателите е
възникнало право за връщане по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По делото се
установи, че преведената от кредитополучателите на ответника такса за поръчител /гарант/,
възлиза на 35 500,60 лв. Следователно, посочената сума от 35 500,60 лв. валидно е
прехвърлена с процесните договори за цесия на ищеца и последният е материално-правно
легитимиран за сумата. Това е така, доколкото по делото се установи, че именно ответникът
е получавал сумите и е отговорен за тях, като без значение е, че впоследствие ги е
превеждал на поръчителя /гаранта/ „, Не така, обаче, стои въпросът за изплатените от
кредитополучателите на кредитодателя главници, връщането на които се дължи, доколкото
клаузите по уговорките им са валидни. Последното и по арг. от т. 2 на ТР 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС и чл. 70, ал. 3 от ЗЗД.
От изложеното до тук следва да се приеме, че ищецът е цесионер на вземания от
неоснователно обогатяване в размер на повече от 35 500,60 лв. – което е повече от
претенцията от 7 500 лв. – заявена частично от 44 441,68 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 14 482,18 лв. Прилагайки чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът не уважава възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което възлиза на 6 000 лв. Съдът процедира по този начин, като взема предвид, че
делото е изключително обемно и сложно от фактическа страна.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „, 20 да заплати на ищеца „Т,п. 8, на основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 7 500 лв. /частично от 44 441,68 лв./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2022 г. , до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „, 20 да заплати на ищеца „Т,п. 8, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 14 482,18 лв. деловодни разноски.
7
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8