Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 19.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия
Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1462 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на 26.02.2013г. сключва с ответника Х.Ч. Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда
ЗКСД, за сумата 1 466.87 лв., считано от датата на неговото усвояване с
падежна дата на издължаване на вноските 28-мо число на месеца при
преференциален лихвен процент 7% годишно, но на 28.05.2018г. кредитополучателят
по договора преустановява плащането и на
основание общи условия за предоставяне на договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона
за кредитиране на студенти и докторанти частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява освен с договорения лихвен процент и с такъв увеличен с
надбавка за забава, като към 04.10.2018г.-дата на предявяване на иска, съгласно извлечение от сметка по договора за
кредит непогасените месечни вноски са пет и поради забава на плащането с 90 дни
на основание на общите си условия с депозирането на исковата молба банката
обявява кредита за предсрочно изискуем и до неизплатения остатък от същия,
поради което и претендира ответникът да се осъди да заплати посочените в
исковата молба суми за главница, ведно със законна лихва от 05.10.2018г., за
договорна лихва и за наказателна лихва за посочените в исковата молба периоди. В съдебно заседание ищецът не се представлява, поддържа иска с писмена
молба чрез надлежно упълномощен юрисконсулт.
Ответникът Х.Ч. чрез назначения й от съда особен представител с отговора по
чл.131 от ГПК счита предявения иск за допустим, а в устните прения и за
основателен.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т.ч.
неоспореното заключение по съдебно-счетоводната експертиза/ССчЕ/, и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 26.02.2013г. ответникът Х.Ч. и „Банка ДСК“ ЕАД гр.София сключват договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда
на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който банката отпуска на
първата кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 1 466.87 лв.
със срок на издължаване 60 месеца, считано от изтичане на гратисния период,
обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича
срокът на докторантурата, като кредитът се усвоява на части въз основа на
представени документи, посочени в общите условия към него, и сумата за всяка
дължима такса се превежда на учебното заведение не по-късно от последната дата
за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.Погасяването на
кредита се извършва по разплащателна сметка на равни месечни вноски съгласно
погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период, с падежна дата 28-мо число на месеца при
фиксирана лихва, която не надхвърля 7 % на годишна база.Съгласно чл.17.1 от
Общите условия към договора при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта, освен ако кредитополучателят погаси
вноската до 7-я ден след падежа.Съгласно чл.17.2 от общите условия при допусната забава в плащанията на главницата
и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие, и до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с така увеличения процент, а след това с
надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.Съгласно чл.18.1 и
18.2 от общите условия при неплащане на падеж на 3 последователни погасителни
вноски кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, когато
кредитът се отнася в просрочие и се олихвява с увеличения лихвен процент по
чл.17.2/респ. след предявяване на молба за събирането му със законна лихва по
чл.86 от ЗЗД.
Кредитът е усвоен изцяло на 27.02.2013г. и сумата по него от 1 466.87
лв. е олихвена с договорна лихва за
гратисния период от 13.02.2013г. до 28.07.2015г., като същата не подлежи на
плащане през гратисния период, а се капитализира към главницата и възлиза на
261.88 лв., при което общо дължима сума след изтичане на гратисния период е
1 728.75 лв. като капитализирана главница и до 28.04.2018г. по
погасителния план, посочен в констативно-съобразителната част на заключението,
кредитът е обслужван редовно, като на следващата падежна дата 28.05.2018г.
вместо дължимата сума от 34.23 лв. кредитополучателят плаща 29.16 лв. и
неплатената част от вноската възлиза на 5.07 лв..След дата 28.05.2018г. плащанията
по кредита са преустановени.Към дата 28.05.2918г. платената главница е 899.90
лв., а дължимата такава е 828.85 лв..Към същата дата и за периода от
28.08.2015г. до 28.05.2018г. начислената и платена договорна лихва 258.85 лв. Така
към 28.05.2018г. ответникът плаща общо сумата 1 158.75 лв., и съответно до
общия размер на усвоената кредитна главница и договорна лихва дължи общо още
570 лв.В съдебно заседание вещото лице по ССчЕ обяснява, че съобразно
представените в банката документи гратисният период е до 28.07.2015г., като
ответникът периодично представя в банката документи, че се обучава във висше
учебно заведение, и е запозната, че след изтичане на гратисния период ще плаща
капитализирана главница/първоначално усвоена сума по кредита и договорна
лихва/, която след изтичане на гратисния период се олихвява съгласно
погасителен план, видно от който капитализираната главница от 1 728.75 лв. се
олихвява с редовна договорна лихва. Вещото лице сочи, че наказателната лихва е
начислена само върху вноските за дължима главница и е в размер равен или
по-нисък от законната лихва за период от деня, следващ падежната дата до датата
на предсрочната изискуемост в посочените два варианта в заключението-към
04.10.2018г.-предявяване на иска и към 26.03.2019г.-дата, на която е връчена
исковата молба и приложенията й на особения представител на ответника.Към дата
26.03.2019г. дължимите суми по договора и
съгласно погасителния план в банката са общо 888.83 лв., от която 828.65 лв.
главница/капитализирана/, 48.40 лв. договорна лихва за периода от 28.06.2018г.
до 26.03.2019г. и лихва по чл.17.1 от общите условия 11.78 лв. за периода от
28.05.2018г. до 26.03.2019г..
С оглед на горното, съдът приема, че към предявяване на иска от общо
дължимата сума за главница и лихва от 1 728.75 лв., за които е постигнато
съгласие към сключване на договора съответно от 1 466.87 лв. и 261.88 лв.,
ответникът заплаща сумата 1 158.75 лв., с което в съответствие с правилото
на чл.76, ал.2 от ЗЗД е погасена договорната лихва изцяло и главницата до
размер от 896.87 лв., при което дължимият остатък е в размер на 570 лв. за главница,
тъй като смисълът на уговорения гратисен период е след изтичане на същия да се
дължи както усвоената кредитна главница, така и договорената възнаградителна
лихва/чл.23 от ЗКСД/, а не последната да се капитализира към главницата и
същата по този начин да се олихвява отново с договорна лихва, което е
недопустимо по арг. от чл.24, ал.1 от ЗКСД. Според чл. 10
ал.3 от ЗЗД,
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Т.е. съгласно закона уговарянето на лихва върху лихва е допустимо,
но при условията и реда, определени с наредби на БНБ. Налице са и други
допускащи анатоцизма
разпоредби - чл.143, ал.1, изр.2
от ЗЗД /относно платените от поръчителя суми, вкл. лихви, върху
които има право на законни лихви за забава/ и чл.294, ал.2 от ТЗ /в отношенията между търговци/. БНБ не е приела посочените в чл. 10 ал.3 от ЗЗД наредби и липсва нормативна рамка
за допустимия ред и условия за анатоцизъм при кредитополучатели физически лица. Следователно същият няма нормативно съдържание, прилагането му е недопустимо и няма законово
основание за постигане на съглашение за олихвяване на изтекли лихви/ Решение N
706/19.07.2004 г. по д. N 1922/2003 г., ІІ т.о. на ВКС, Определение N 826 от
27.10.2016 г. на ВКС по т. д. N 498/2016
г., I т. о., ТК,/.
Поради
това искът за неплатена главница по договора е основателен и доказан за сумата
570 лв., до който размер следва да се уважи и се отхвърли до пълния му предявен
размер от 828.85 лв., така както и се отхвърли за договорна лихва от 20.62 лв.
за периода от 28.05.2017г. до 04.10.2018г., която недопустимо се претендира с
оглед забраната за анатоцизъм.Поради забавата в плащането на главницата се
дължи претендираната наказателна лихва от 3.99 лв. за периода от 26.09.2018г.
до 04.10.2018г., който период предхожда предявяване на исковата молба и
начисляването й е в съответствие с чл.17.1
от общите условия към договора за кредит, предвид изчисления от вещото лице
по-висок неин размер, като частично неплатената главница се дължи със законна
лихва от датата на предявяване на иска на 05.10.2018г. и до окончателното й
плащане съгласно чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, което е предвидено и в чл.33,
ал.1, вр. ал.2 от ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Във
връзка с основателността на исковете по-горе, съдът приема, че са налице
условията съгласно чл.18.1 от общите условия към сключения между страните
договор за кредит за обявяване на предсрочната му изискуемост с подаване на
исковата молба в съда, поради забава в плащанията по договора над 90 дни/респ.
неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.Към връчване на
исковата молба и доказателствата по нея е настъпила изискуемостта на всички
неплатени до 05.10.2018г. месечни погасителни вноски за главница, а с връчване на исковата молба и доказателствата
към нея на особения представител на ответника и предсрочната изискуемост на тези,
дължими до оставащия срок на договора.Съгласно съдебната практика и исковата
молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор
между страните, а в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й /в този смисъл
постановени по чл.290 от ГПК Решение N 178/12.11.2010г. по т.д. N 60/2010г. на ВКС, II т.о, Решение N 156/30.10.2012г.
по т.д. N 772/2011, II т.о. и Решение N 345/12.11.2012г. по гр.д. N 481/2012, III г.о./.Връчването на исковата молба на особен
представител на ответника, назначен от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК да
я представлява/респ. за да приема надлежно изявления от името и за сметка на
страната, е равнозначно на лично връчване на страната и в този смисъл Определение N 736/15.09.2016г. на ВКС по т.д. N 2352/2015г., II т.о., Решение N 198/18.01.2019г.
на ВКС по т.д. N 193/2018г., ТК, I т.о., и др..Връчването на исковата молба представлява
както покана за доброволно изпълнение, така и волеизявление за предсрочна
изискуемост.С получаването на исковата молба волеизявлението е достигнало до
длъжника съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ.Правнорелевантно е само достигналото до длъжника
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем/Определение N 128/15.02.2017г. по гр.д. N 60200/2016г., III г.о., ГК, Решение N 161/08.02.2016г. по т.д. N 1153/2014г. на ВКС, II т.о/.
С оглед
на това, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.60, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ
и чл.17, ал.4-7, чл.20, ал.2 и 24 от ЗКСД ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца сумата от 570 лв. частично неплатена главница по договора за кредит,
ведно със законна лихва от 05.10.2018г.-дата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, и за сумата 3.99 лв. санкционираща лихва за периода
от 26.09.2018г. до 04.10.2018г. включ., като отхвърли иска в останалата му
част.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва съразмерно
с уважената част от иска да се възложат направените по делото разноски от ищеца.Ищецът
прави разноски от 150 лв. за държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен
представител и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за
юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания материален
интерес определя на 100 лв..От тези разноски ищецът има право на 504.41 лв.,
които са в тежест на ответника.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА Х.Ч. с ЕГН **********,***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, дължими по сключен на 26.02.2013г.
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти сумите както следва:
1.сумата 570 лв. частично неплатена главница по договора
за кредит, ведно със законна лихва от 05.10.2018г.-дата на предявяване на иска,
до окончателното й изплащане,
2.сумата 3.99 лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 26.09.2018г. до 04.10.2018г. включ., и
3.сумата 504.41 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 570 лв. до пълния размер на
претендираната главница от 828.85 лв., и за претендираната договорна лихва от
20.62 лв. за периода от 28.05.2017г. до 04.10.2018г. включ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: