Определение по дело №605/2019 на Окръжен съд - Добрич

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 718

                              гр.Добрич 27.08.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесет и седми август               

през две хиляди и деветнадесета                             година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

                                                                          Г.ПАШАЛИЕВ                                                                                                   

при  секретаря  …………......................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.......В ч.гр.д.№605

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

     Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

     Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.**3 ,представлявано от Т.К.чрез юрисконсулт Д.А.,съдебен адрес *** срещу Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение №1504/05.08.2019г.по ч.гр.д.№2758/2019г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за задължение на П.К.П. ЕГН **********  по Договор с №2848937 от 19.03.2015г.за паричен заем,в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 299,76 лв..

   Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

    Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:За да отхвърли заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част,първоинстанционният съд е приел,че видно от текста на подаденото заявление подаденото искане в частта за такси и комисионни за допълнителни услуги  е нищожно като противоречащо на добрите нрави и закона,почиващо на неравноправна клауза в договора,пряко противоречаща на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК.

    Съдът не споделя доводите на жалбоподателя ,че предвид едностранния и строго формален характер на заповедното производство,съдът не следва да следи за неравноправни клаузи,които в случая са пресъздадени в текста на подаденото заявление.Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК не издава заповед за изпълнение,когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави.

   Съгласно Директива 93/13 ЕИО не се допуска правна уредба на държава членка,която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап в производството на неравноправния характер на клауза,ако потребителят не подаде възражение.Или иначе казано съдът,както в заповедното ,така и във всички производства,свързани с права на потребители по договори за потребителски кредит е длъжен служебно да следи за неравноправния и нищожен характер на клаузите,които не обвързват в такъв случай потребителя.Целта е да се даде по-силна защита на правата на потребителя,който се третира в съдебната практика като по-слаба  страна спрямо продавача или доставчика, както по отношение на преговорните си възможности,така и по отношение на степента си на информираност,което го принуждава  да приема предварително установените от продавача или доставчика услуги,без да може да влияе върху съдържанието им.Когато съдът счете клаузата за неравноправна той не я прилага,а отказва издаване на заповед за изпълнение в тази част и указва на заявителя да предяви осъдителен иск,като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда,свързани с евентуалната неравноправност на договорните клаузи,посочени в заявлението по чл.410 от ГПК.

    Претендираните разходи за услуги включват т.нар такса „кредит у дома „ и такса „оценка на кредитното досие“.Тези договорни уговорки противоречат на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,забраняваща заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Поради това,като е приел,че така договорените такси,съставляващи възнаграждение за допълнителни услуги по договора противоречат на закона ,районният съд е постановил правилно и обосновано разпореждане ,което следва да бъде потвърдено.

 

 

   Районният съд е процедирал,съгласно изискването на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,противоречие на искането със закона  и законосъобразно е постановил обжалвания частичен отказ по заявлението.

   С тези мотиви жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна,а атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение №1504/05.08.2019г.по ч.гр.д.№2758/2019г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за задължение на П.К.П. ЕГН **********  по Договор с №2848937 от 19.03.2015г.за паричен заем,в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 299,76 лв..

    Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.               2.