М О Т И В И
към присъда № 260023 от 05.02.2021 година, по
н.о.х.дело № 350/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият А.Д.А. – роден на *** ***
Оряховица, живущ ***, понастоящем в Затвора Стара Загора с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан многократно, ЕГН ********** е предаден на съд за
това, че на 09.06.2019 година в град Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно Г.Р.К., родена на ***
година, като употребил за това сила, както следва:
В периода от 13.00 часа до 16.00
часа на 09.06.2019 година в град Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно Г.Р.К., родена на *** година, като я опипвал с
ръце по гърдите, притискал тялото й към себе си и търкал половия си член по
седалището й, като употребил за това сила, изразяваща се в стискане и дърпане;
В периода от 16.30 часа до
18.00 часа на 09.06.2019 година в град Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно Г.Р.К., родена на *** година, като опипвал гърдите
й, като употребил за това сила – стискал я за китката на ръката и я издърпал
към скута си – престъпление по чл.150, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
По делото, за
съвместно разглеждане е приет и предявеният от адвокат А.М.-П., в качеството й
на особен представител – повереник на пострадалата Г.Р.К.,
против подсъдимия А.Д.А., граждански иск за сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди, като последица от деянието за
което подсъдимия е предаден на съд, ведно с законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане. В тази връзка и по искане на правоимащата страна, пострадалата Г.Р.К. е конституирана по
делото в качеството й на граждански ищец и частен обвинител.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че изцяло поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” около
средния размер предвиден в закона за това престъпление, а именно четири години
„Лишаване от свобода“, като се приспадне времето през което е търпяна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. По отношение на предявеният граждански
иск, намира, че същия следва да бъде уважен, като основателен, а относно
размера предоставя на съда. Подробни съображения излага в хода на съдебните
прения.
Представителя
на гражданския ищец и частен обвинител – адвокат А.М.-П. в хода на съдебните
прения заявява, че подържа обвинението в неговата цялост, както и предявеният
граждански иск, като пледира иска да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан. Подборни съображения за това излага в хода на съдебните прения.
Подсъдимият А.Д.А.
не се признава за виновен. Не се отнася критично към извършеното от него. Излага
доводи, че е имал контакти с пострадалата, но те били като баща към дъщеря и не
е имал други намерения към нея. Не смята че е извършил нещо нередно. Защитника
на подсъдимия – адвокат А.А. ***, заявява че оспорва
фактическата обстановка така както е изложена в обвинителния акт, намира че
обвинението не е доказано по един несъмнен начин. Излага доводи, че са налице
противоречиви показания което внася съмненост в
обвинението. В случай че съда приеме, че обвинението е доказано по несъмнен
начин иска налагането на минимално наказание на подзащитния му. Подробни
съображения за това излага в хода на съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият А.Д.А. *** Оряховица и
живее в град Раднево, български гражданин, осъждан многократно. Предвид
осъжданията си, многократно е търпял наказание „Лишаване от свобода“ в местата
за това. Последното му осъждане е за престъпление по чл.159, ал.3, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК от раздел „Разврат“ и пак е извършено спрямо непълнолетно
лице.
Пострадалата
по делото, Г.Р.К., родена на *** година, към момента на инкриминираното деяние била
настанена в „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ – гр.
Стара Загора /ЦНТСДБУ/. В тази институция били настанени също и свидетелите М.Б.М.,
А.И.А. и Д.А.Д., като с последния пострадалата
била в по-близки приятелски взаимоотношения. През учебната 2018/2019 година свидетелката
Г.К. била ученичка в десети клас в СУ „Железник“ – град Стара Загора.
Свидетелят М.Б.М. *** – свидетелите Й.Т. и С.М., като последния предвид
многократните си осъждания и пребиваването в местата за лишаване от свобода се
познавал оттам с подсъдимия А..***, но идвал на гости на семейството на
свидетеля С.М., както било и през лятото на 2019 година. Не работел и нямал
доходи.
Около
два месеца преди процесната дата – 09.06.2019 година, в град Стара Загора,
пострадалата Г.К. се запознала с подсъдимия А.А.,
който бил дошъл заедно с посочените по – горе роднини на свидетеля М.М. в близост до сградата на ЦНТСДБУ – гр. Стара Загора, за
да посетят М.. Тъй като по това време свидетеля М.М.
не се намирал в „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ –
град Стара Загора, подсъдимият А.А. предложил на
пострадалата и свидетеля Д.Д. да посетят заедно къщата, където живеели
роднините на свидетеля М. Маринов – свидетелите Й.Т. и С.М.,***. К. и Д.
първоначално отказали, но тъй като подсъдимия бил настоятелен, накрая се
съгласили и тръгнали с него. В разговор с тях подсъдимия разбрал, че
пострадалата Г.К. била навършила вече 14-годишна възраст и наближавала 18
години.
След
като пострадалата Г.К. и свидетеля Д.Д. пристигнали
заедно с подсъдимия в дома на свидетелите Й.Т. и С.М., домакините предложили да
ги почерпят и междувременно започвали да
провеждат разговори помежду си. Тъй като свидетелката Й.Т. от години
познавала подсъдимия А.А. /от периода, през който той
изтърпявал заедно със св. С.М. наказание „лишаване от свобода“/, се учудила
поради каква причина подсъдимият е довел със себе си, в дома й тези непознати
непълнолетни лица и именно на тази среща, във връзка с това предупредила
пострадалата да внимава с подсъдимия, защото изпитвала притеснения, че може „да
й посегне“. Пострадалата Г.К. се притеснила от това, което й казала свидетелката
Т. и споделила на свидетеля Д.Д., че желае да си
тръгне от къщата на свидетелката Й.Т.. Д. я успокоил че нищи няма да се случи,
но въпреки това пострадалата и свидетелят Д.Д. си
тръгнали от мястото и се прибрали в дома.
След
този случай подсъдимият А.А. започнал да посещава
често района на „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“–
град Стара Загора, като се интересувал и
питал децата, настанени в центъра за пострадалата Г.К., а на няколко неустановени
в хода на разследването дати в началото на месец юни 2019 година подсъдимият
чакал пострадалата в близост до институцията, в която последната била
настанена, като й обяснявал, че я обича, че е умна и красива, като й обещавал
да й подари и бижута. При една от срещите и предал писмо, приложено по делото.
На
09.06.2019 година, около обяд, пострадалата Г.К. се разхождала из централната
градска част на град Стара Загора заедно със свидетеля Димов Д., като по време
на разходката свидетеля Д. споделил, че в поведението на подсъдимия А.А. имало „нещо гнило“. Малко по-късно, докато се
разхождали, свидетелката Г.К. и свидетеля Д.Д. се
озовали в района на Пето Основно училище „Митьо Станев“ – град Стара Загора, а
към разходката им се присъединили свидетелите А. Ив. А. и М.М.,
както и подсъдимия А.А., който забелязал децата
докато бил в града. Подсъдимият А.А. предложил
петимата да отидат до Младежкия център в града, за да си направят снимки.
Свидетелят Д.Д., пострадалата Г.К. и свидетелите А.
Ив. А. и М.М. се съгласили. След като пристигнали в
младежкия център – около 13,00 часа на същата дата, подсъдимия А.А., предложил да си направят снимки с телефона. В началото
направил няколко снимки на свидетеля Д. и пострадалата Г.К., след което
петимата отишли зад сградата на Младежкия център. Там зад сградата на Младежкия
център петимата били във времевия интервал от 13,00 часа до 16,00 часа на
09.06.2019 година, като в това време заваля
и дъжд и всички се скрили на сухо, докато дъжда отмине. В този времеви
интервал, докато били зад Младежкия център, си говорили и пак правили снимки,
като подсъдимият по време на снимките застанал зад пострадалата Г.К., като я
прегърнал и искал така да го снимат. Докато правили снимките подсъдимия
започнал да я опипва с ръце по гърдите и въпреки че същата се опитвала да
преустанови действията му, подсъдимият А.А. я стиснал
за една й ръка, след което я дръпнал за същата ръка рязко към себе си,
притиснал тялото й към своето и започнал
да търка половия си член по седалището й, като
продължавал да я опипва със свободната си ръка и по гърдите. Свидетелите Д.Д., А. Ив. А. и М.М., възприели
действията на подсъдимият, но не предприели никакви действия, а само
наблюдавали случващото се. В един момент, докато подсъдимият А. опипвал
пострадалата по гърдите, тя успяла да преодолее силата, която подсъдимият й
прилагал, притискайки я здраво към себе си, след което избягала от него. Тогава
към този момент подсъдимият преустановил своята дейност. Пострадалата се
чувствала много неловко и била много притеснена. Пострадалата се насочила към
централната градска част и свидетелите Д.Д., А. Ив. А.
и М.М. тръгнали след нея и я настигнали, като не след
дълго към тях се приближил отново и подсъдимия А.Д.А. и всички заедно отишли
пеш до Универсалния магазин в град Стара Загора и решили да седнат на една от
намиращите се срещу магазина пейки.
Малко
след това, в периода от 16,30 до 18,00 часа на същата дата - 09.06.2019 година,
пострадалата Г.К., свидетелите Д.Д.А. Ив. А. и М.
Маринов и подсъдимият били седнали на една от пейките, намиращи се около Универсалния
магазин в град Стара Загора. Пострадалата била седнала на пейката между свидетеля
Д.Д. и подсъдимият А.А.,
като на мястото били и свидетелите А. Ив. А. и М. Маринов. Петимата разговаряли,
но в един момент, в горепосочения времеви интервал, подсъдимият А. Д. А., казал
на пострадалата Г.К. да легне в скута му. Тъй като пострадалата не желаела да
стори това, подсъдимият я хванал за ръката в областта на китката и я стиснал,
след което рязко я дръпнал за ръката, като вследствие на упражнената сила Г.К. полегнала
в скута му. Докато била легнала в скута на подсъдимия, последният продължил с
едната си ръка да я стиска за китката на ръката й, а с другата започнал да я
опипва по гърдите й. Другите, присъстващи на мястото лица, само наблюдавали
действията на подсъдимия и не направили нищо да ги преустановят. Пострадалата
се изплашила, тъй като подсъдимият продължил да я опипва по гърдите, но успяла
да стане от пейката и побягнала от мястото и въпреки че свидетелят Д. я попитал
накъде тръгва и й предложил да се върне на пейката, пострадалата избягала от
мястото и повече не се върнала.
В
този период от време, началото на юни месец 2019 година, свидетелката М.Х., социален
работник в „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ – гр.
Стара Загора и направило впечатление, че детето от дома, Г.К. е напрегната и
притеснена, но като я попитала какво и е К. отговаряла че нищо не е станало.
Впоследствие, след това което се случило на 09.06.2021 година, няколко дена
след него, пострадалата най-накрая споделила на свидетелката М.Х., за това че
един възрастен мъж я притеснява, както и за извършените впоследствие спрямо нея
действия от страна на подсъдимия, както и че дори след 09.06.2019 година. Подсъдимият
А.А. продължавал да идва в близост до институцията, в
която пострадалата била настанена, и да настоява да се срещат, въпреки че тя не
искала това.
Във
връзка със състоянието на пострадалата, вследствие на контактите и с подсъдимия
и неговите действия, по делото е назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза. От заключението на
експертиза, се установява, че при пострадалата вследствие на случилото, се
наблюдават белези на посттравматично стресово разстройство, което е непосредствено
свързано със срещите й с подсъдимия А.А., при които тя
се е чувствала застрашена и в риск. Според експертното заключение, пострадалата
Г.К., е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. При извършване на
деянието пострадалата е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея, но не е могла своевременно и адаптивно да се защити,
поради липса на социален опит и поради факта, че е дете, израснало в поредица
от фрустриращи и депривиращи
условия. Според експертното заключение, пострадалата Г.К. е годна да участва в
досъдебното и съдебното производство. Налице са клинични данни за преживян
стрес, психичното й състояние е дисбалансирано,
преживяла е психотравмиращи отношения с лице,
значително по-възрастно от нея. Манипулативното поведение, както и
осъщественият психически и физически тормоз спрямо нея са породили симптоми на
ПТСР в психичен план и соматични неблагополучия /обостряне на стомашно-чревните
й проблеми/. Заключението на тази експертиза бе изслушано в хода на съдебното
следствие и бе прието като писмено доказателство, като правилно, компетентно и
мотивирано дадено а и не бе оспорено от страните.
С
оглед изнесените данни в хода на съдебното следствие, че подсъдимия може да
страда от заболяване което изключва възможността той да носи наказателна
отговорност за постъпките си, по делото бе назначена комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от експертите
– д-р З.Д. и психолога Е.З.. От заключението на експертизата се установява по
един категоричен начин, че подсъдимия А.Д.А. не страда от психично заболяване.
Същият е способен да разбира свойството и значението на постъпките си, както
към момента на извършване на процесното деяние, така и в последствие, към
настоящия момент и по време на водене на наказателния процес. Липсата на
психично заболяване го прави способен да изтърпява съответното наказание. От
друга страна експертите охарактеризират подсъдимия, като лице с черти на
емоционална неустойчивост и тенденции да се действа импулсивно, без оглед на
последствията. Наличие на прояви на своеволност и незачитане на социалните
норми и изисквания. Склонност да манипулира в своя полза в ситуации, които може да доминира. С трайни модели на
дезадаптивно и асоциално поведение. Заключението на тази експертиза бе изслушано
в хода на съдебното следствие и бе прието като писмено доказателство, като
правилно, компетентно и мотивирано дадено а и не бе оспорено от страните.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от частично от обясненията
на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите Г.К., М.М., П.Б., А.И.А., Д.Д., М.Х., Й.Т.
и С.М., заключенията на двете комплексни съдебно психолого-психиатрични
експертизи изготвени по отношение на подсъдимия и пострадалата, както и от
другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
Подсъдимия А.
не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Излага твърдения,
че не е направил нищо нередно, искал е да помогне на свидетелката К., тъй като
тя била отраснала без семейство и в дом и той искал да и бъде като баща и да я
осинови, да я вземе от дома и да се грижи за нея. Защитника на подсъдимия –
адвокат А. ***, излага твърдения, че не може по един несъмнен и безспорен начин
да се установи по делото, че подсъдимият е автор на описаното в обвинителния
акт деяние. Били налице множество противоречия относно това кога се е случило
описаното. Застъпва се тезата, че подсъдимия подхождал като баща към дъщеря по
отношение на пострадалата и не е имал описаните по делото намерения към нея.
Съдът намира, че това е една защитна теза на подсъдимият и неговия защитник,
която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив, като
се разгледат събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, те несъмнено налагат извода, че именно подсъдимият е осъществил
деянието по описания по горе, във възприетата по делото фактическа обстановка,
начин.
На първо място
съдът намира, че изложените доводи от страна на подсъдимия и неговата защита
относно намеренията да осиновява пострадалата и да се грижи за нея, първо се
опровергават от самите обяснения на подсъдимия и също така и от фактите по
делото. На следващо място те се опровергават и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Несъмнено подсъдимия е знаел много добре че е многократно
осъждан и като личност с висока обществена опасност няма как по закон да бъде
осиновител на дете, но въпреки така уж съзнавано твърди това. Несъмнено от
неговите обяснения и от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия
не е имал нито собствен дом, нито постоянен такъв, няма е доходи, тъй като не е
работел и е нямало как реално да полага дължимите грижи за едно дете.
Следователно само на това основание, съдът намира, че твърденията на подсъдимия
относно неговите намерения че е искал да осиновява пострадалата се
опровергават. Напротив неговото поведение е било много по различно от това
което същия твърди в своя защита. Като цяло подсъдимия не отрича, че е имал
чувства към детето К. и че е търсил нейната компания, като се е срещал често с
нея, казвал и е колко е красива, искал да и подари бижута, подарил и е телефон,
като държал често да я чува по него.
На следващо
място, така възприетото от съда се установява по един безспорен начин от
показанията на пострадалата Г.К.. Във всеки един от разказите си при дадените
показания, пострадалата показва, че вследствие на отношението и поведението на
подсъдимия към нея, тя е била подложена на един продължителен стрес и че това
не и е било приятно, като дали това е усложнило нейното здравословно състояние
и се е отразило негативно на психиката й. Тя е усетила сексуалните намерения на
подсъдимия и при двете описани в обвинителния акт, деяния и само силното
притеснение, което е изпитвала и е попречило веднага да разкаже това на
възпитателите от дома. Това което се е случило с нея на инкриминираната дата,
се потвърждава освен от нейните показания така и от показанията на свидетелите
очевидци – М.М., А.И.А. и Д.Д..
И тримата са категорични, че поведението на възрастния мъж към тяхната
приятелка от дома, не е било като баща към дете, а като мъж към жена, като
обуславят тези свои твърдения, че подсъдимия държал за ръката пострадалата, че
я прегръщал и в тези моменти използвал това да я опипва по гърдите, включително
и по описания по горе начин на инкриминираната дата. Дори свидетеля М. заявява
че: „Беше зад гърба й, пипаше гърдите й и се клатеше все едно правеха секс.“
/лист 200 от делото в проведено на 21 януари заседание по делото/. Съдът
кредитира с доверие показанията, както на пострадалата, така и тези на тримата
свидетели очевидци. Техните показания са напълно логични и последователни и
пълен синхрон помежду си относно поведението на подсъдимия към пострадалата.
Действително има незначителни разминавания относно дните на срещите, но това
съдът го отдава на тяхната ниска възраст, липсата на нормална среда на
израстване, което донякъде е довело да тяхната незначителна обърканост и
подреденост на мислите в тази насока. Като цяло обаче показанията и на тримата
свидетели очевидци – Д., А. и М. са категорични, че поведението на подсъдимия
към тяхната приятелка е било, като на мъж към жена. Това напълно опровергава
посочената защитна теза за осиновяване на пострадалата и намерението на
подсъдимия да полага грижи за нея в аспект различен от този изложен по горе във
възприетата от съда фактическа обстановка по делото.
Следователно
от изложеното до тук, се налага извода, че възприето от съда се установява,
както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на пострадалата и
свидетелите –очевидци. Подсъдимия не отрича, срещите си с пострадалата и
отношението към нея с изключение на това, че е имал намеренията по начина
отправени му а обвинението, а показанията на тази свидетели недвусмислено
налагат извода, че тези намерения на подсъдимия към пострадалата са били като
на мъж към жена а не като на баща към дете.
На следващо
място са показанията на свидетелите П.Б. и М.Х., служители на дома където е
била настанена пострадалата до навършване на пълнолетието й. Като цяло тези
показания изцяло потвърждават установеното по-горе. От показанията на свидетеля
Б. се установява по един категоричен начин, че описаното във фактическата
обстановка се е случило именно на 09 юни 2019 година, именно на 09 срещу 10 в
журнала на дома е бил записан подсъдимия А. като лице което е идвало до дома
късно вечерта. В тази връзка това се потвърждава и от показанията на свидетеля Х.,
която от началото на месец юни 2019 година е забелязала промяната в поведението
на пострадалата, станала превъзбудена, изнервена,
като в началото пострадалата отричала да се е случило нещо. Пострадалата
споделила какво се случва с нея след инкриминираната дата и тогава свидетелката
Х. казала на свидетеля Б., като последния уведомил за това надлежните
институции и само тяхната временна намеса е предотвратила действията на
подсъдимия по отношение на пострадалата досежно
техните срещи.
Обобщено
казано, от изложеното дотук съдът намира, че по делото по един несъмнен и
безспорен начин се установи, че именно подсъдимият е причинил спрямо пострадалата
описаното в гореизложената фактическа обстановка сексуално посегателство, с
което е осъществен престъпният състав на престъплението, визирано в
разпоредбата на чл.150, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Обвинението срещу подсъдимия А.Д.А. е за
престъпление по чл.150, ал.1, във връзка чл.26, ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез действие.
Престъплението е от категорията на т. нар. „двуактни“ престъпления. Именно
поради обстоятелството, че престъплението е двуактно, е възможен опит, когато е
осъществена единствено принудата и е установено, че същата е била насочена
именно към извършване на блудствени действия.
От субективна страна, подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал /пряко е целял/ тяхното настъпване. Характерен
признак от субективната страна на престъплението е специфичната цел, която следва
деецът да преследва – възбуждане или удовлетворение на полово желание, без
съвкупление. В конкретния случай подсъдимия А. е преследвал втората цел –
удовлетворяване на полово желание с пострадалата К., без съвкупление, при това
на два пъти в непродължителен период от време. Деянието е извършено при форма
при на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК.
След като
съобрази горното, съдът намира, че подсъдимия е съзнавал всички обективни
признаци на състава, изброени подробно по – горе. В тази насока се взеха
предвид и многократните предишни осъждания на подсъдимия. Самите действия на
подсъдимия установени по безспорен начин от доказателствата по делото, навеждат
на категоричния извод, че същия е целял да се удовлетвори полово желание без съвкупление
с пострадалата К., въпреки нейното несъгласие, като е употребил за това сила.
Подсъдимия е предвиждал и е искал настъпването на обществено-опасните последици
на деянието.
Предвид
гореизложеното, съдът намери за доказано по несъмнен начин, това че 09.06.2019
година в град Стара Загора, подсъдимия А.Д.А. в условията на продължавано
престъпление е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно Г.Р.К.,
родена на *** година, като употребил за това сила, както следва:
В периода от 13.00 часа до 16.00
часа на 09.06.2019 година в град Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно Г.Р.К., родена на *** година, като я опипвал с
ръце по гърдите, притискал тялото й към себе си и търкал половия си член по
седалището й, като употребил за това сила, изразяваща се в стискане и дърпане;
В периода от 16.30 часа до
18.00 часа на 09.06.2019 година в град Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно Г.Р.К., родена на *** година, като опипвал гърдите
й, като употребил за това сила – стискал я за китката на ръката и я издърпал
към скута си, с което е осъществил от обективна и субективна страна, виновно
при пряк умисъл състава на престъплението по чл.150, ал.1, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от две
до осем години.
В тази насока
съдът не отчете смекчаващо вината на подсъдимият А.Д.А. обстоятелство.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха съобразени следните: 1. Високата степен на
обществена опасност на деянието – извършено е сериозно посегателства спрямо
неприкосновеността на личността. В тази насока съдът отчете изключително
високият и все по нарастващ брой на престъпленията от този вид в региона и в
страната като цялост; 2. Причинените психически травми на пострадалата,
установени по несъмнен начин от съдебно-медицинската експертиза; 3. Многобройните
му предишни осъждания и липсата на критичност към деянието; 4. Изключително
лошите характеристични данни на дееца;
Предвид на
изложените съображения съдът определи на подсъдимия А.Д.А. наказание при превес,
единствено и само на отегчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер
предвиден в закона – пет години “Лишаване от свобода”, при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна
времето през което А. е бил задържан с МН „задържане под стража” по настоящото
дело, считано от 18.06.2019 година до привеждане в изпълнение на наложеното
наказание, след влизане в сила на присъдата по делото.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 1262 лева, от които 403.20 лева направени в
хода на досъдебната фаза по делото и 858.80 лева направени в хода на съдебната
фаза.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалата и частен обвинител Г.Р.К., чрез нейния повереник адвокат А.М.-П., срещу подсъдимият А.Д.А. за
сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените й с престъплението неимуществени вреди. Съдът намира, че по
отношение на подсъдимият в настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда,
причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението,
съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. В случая пострадалата, в една крехка възраст вследствие на деянието е
получила посттравматично стресово разстройство, което и по време на съдебното
производство не беше отминало. Психичното и състояние е дисбалансирано,
преживяла е психотравмиращи отношения с криминално
проявено лице, значително по възрастно от нея. Манипулативното поведение, както
и осъществения психически и физически тормоз от страна на А. са породила
симптоми на доста яръко посттравматично стресово
разстройство в психичен план и самотични
неблагополучия – обостряне на стомашно-чревните й и проблеми. Като цяло това е
указала едно доста негативно повлияване върху бъдещото поведение на
пострадалата да се страхува от по възрастните от нея и това което биха могли да
и сторят. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на
претърпените от пострадалата болки и страдания, като вземе предвид и
възстановителния, следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.06.2019
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 30 000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Подсъдимият бе осъден да
заплати и съответната държавна такса изчислена на база уважената част от
гражданския иск, а именно ДТ в размер на 800 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
незачитане неприкосновеността на личността, желание за надмощие и налагане на
собствена воля на всяка цена, както и слаби морално волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: