Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, … януари 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на
четвърти януари 2017 година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1445 по
описа за 2013година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.740 ТЗ.
По делото
е постъпила молба от длъжника „П.О.“ ООД / н/, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, с която длъжникът в производството по несъстоятелност
по т. д. №1445/2013 година уведомява съда, че е налице постигнато извънсъдебно
споразумение с кредиторите на дружеството „Г.П.“ ЕООД и „У.Б.“ АД.
В молбата
се твърди, че третият кредитор на дружеството- НАП е удовлетворен, като
неговите вземания към длъжника са заплатени от трето лице за делото.За този
факт е издадено удостоверение за липса на публични задължения на длъжника към
държавата.В резултат на това кредитори на последния са само посочените лица, с
които длъжникът е сключил извънсъдебни споразумения.
Моли съда,
след като се убеди в изложеното, да постанови решение, с което прекрати
производството по несъстоятелност.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
С решение №
1396 от 01.09.2014година, на основание чл.630 ГПК, съдът е открил производство
по несъстоятелност по отношение на „П.О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, въз основа на констатирано състояние на
неплатежоспособност на търговеца.Решението е вписано по партидата му в ТР на
02.09.2014година.
Синдикът
на дружеството е изготвил списъци на предявените приети и неприети вземания,
обявени в ТР на 30.10.2014 година.
Списъкът
на приети вземания включва следните кредитори : 1./ „Г.П.“ ЕООД – в размер на 30 000лв, вземане за което е
издадена фактура № **********/05.11.2010година; 11 762,34лв-
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2013 година и
лихви за забава за периода от 06.11.2010г. до 01.09.014г. – общо сума в размер
на 43 012,34 лв; 2./ „У.Б.“
АД – с общ размер на вземанията в размер на 3 285 001,53 лв, формиран като сумарна величина от
вземанията на банката, произтичащи от сключени между длъжника и банката шест
броя банкови сделки; 3/. НАП с вземане в общ размер на
108 120,09 лв, произтичащо от ревизионен акт №**********/26.04.2011 г. и справки-декларации
и лихви върху тази сума до 01.09.2014г. в размер на 79 078,91лв; вземания
от публичен характер в размер на 70 754,67 лв- главница и лихви върху нея
до 01.09.2014 г., в размер на 14 931,52лв, общият размер на вземанията на този кредит е сумата от 272 885,19лв.
С
определение от 08.01.2015 година, постановено по т. д. №1445/2014 година съдът,
на основание чл.692, ал.1 ТЗ, е одобрил списъците на предявените приети
вземания, изготвени от синдика. Определението е обявено в ТР по партидата на
длъжника на 21.04.2015година.
С решение
по чл.710 ТЗ от 20.05.2016година, вписано в ТР на 25.05.2016 година, съдът е
обявил длъжника в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността му,
наложил е обезпечителни мерки по отношение на активите, прекратил е
правомощията на неговите органи и е постановил започване осребряване на
имуществото му.
С доклад
на синдика, депозиран в съда на 02.06.2017 година, съдът по несъстоятелността е
уведомен за това, че с Решение № 11402 /29.10.2015 година е отменен, в
обжалваната му част РА № **********/09.04.2013година и по този начин вземанията
на държавата, чрез НАП, са намалели с общ 79 384,52лв, а именно главница
от 65 954,51 лв и лихви в размер на 13 430,01 лв, като в отчета на
синдика е посочено, че дружеството, към този момент продължава да осъществява
търговска дейност и да кумулира доходи от нея.
На
03.06.2016 година е проведено СК, на което са взети решения, съобразно нормата
на чл.677, ал.1,т.8 ТЗ.
На
25.04.2017 година синдикът дава отчет пред съда, че в масата на
несъстоятелността на длъжника са постъпили суми, представляваща платен наем от
трети лица, които са в наемно правоотношение с длъжника, в общ размер на 100 000
лв и представя на съда частична сметка за разпределение на тази сума, на
основание чл.721 ТЗ. Сметката е обявена в ТР на 19.05.2017 година и в срока по
чл.728 ТЗ НАП е подала възражение по нея. По това възражение е постановено определение
№ 3376/25.05.2017 година, с което съдът е коригирал сметката, без да променя
размера на сумата, която следва да постъпи по сметка на НАП, а именно
93 054,25лв- по чл.722,т.6 ТЗ. Определението на съда е вписано в ТР на
26.05.2017 година. Във връзка с изпълнението на тази сметка по делото е
постъпило писмо от НАП- ЦУ, от което се установява, че разпределената на
Агенцията сума е заплатена от синдика и с това са погасени публичните вземания
на държавата, приети в производството по несъстоятелност.
По делото
е постъпило писмо от НАП, на 08.09.2017 година, под вх.№ 115 632, с което
Агенцията уведомява съда, че трето за делото лице – „Е.Е.Г.“ ООД, ЕИК********,
е извършило плащане на задължения на несъстоятелния длъжник, в размер на
111 262,86 лв, предназначена за погасяване на данъци, местни данъци и
такси и задължителни осигурителни вноски, които дружеството - длъжник дължи.
На
12.10.2017 година синдикът подава отчет, в който докладва за извършено погасяване на
всички задължения на длъжника към държавата, чрез плащане- след изпълнение на одобрената
частична сметка и чрез плащане от трето за производството лице. Към доклада е
представено копие от удостоверение изх. №
220201700295702/26.09.2017 година, издадено
от НАП, свидетелствуващо, че „П.О.“ ООД /н/, ЕИК *********, няма задължения.
На
28.11.2017 година е постъпил доклад от синдика, че в производството по
несъстоятелност не са предявявани искове по чл.694 ТЗ.
Към
молбата на длъжника за прекратяване на производството на основание чл.740 ТЗ са
представени две споразумения, сключени от него с останалите двама кредитори:
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата на чл.740 ал.1 ТЗ сочи, че
във всяко положение на производството по
несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания
договор за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай
синдикът не представлява длъжника като страна. Смисълът на закона е, че страни по споразумението са длъжникът и всички кредитори с приети вземания,
като практиката на ВКС относно кръга на лицата, които следва да бъдат страни по
споразумението е категорична и непротиворечива. Т.е., независимо от
използваното от закона посочване, че споразумение може да бъде сключено
"във всяко положение на производството по несъстоятелност", очевидно
е, че то касае всяко положение след
приключване на процедурата по приемане на вземанията на кредиторите.
В
настоящия случай производството по предявяване на вземанията е приключило,
определен е персоналният субстрат на кръга от кредитори, представляващ органа
по несъстоятелността- събранието на кредиторите, а оттам и структурата на
дълга. В хода на производството е настъпила промяна в този кръг, тъй като е
налице погасяване, чрез плащане, на вземанията на държавата- от длъжника, чрез
средствата, получени от него и постъпили в масата на несъстоятелността и от
трето, неучастващо в процеса лице. В резултат на това кръгът на кредиторите е
ограничен до двама – „Г.П.“ ЕООД и „У.Б.“ АД. С всеки от тези кредитори
длъжникът е сключил писмено споразумение, всяко от тях -представено по делото.
Съобразно
представеното с „Г.П.“ ЕООД споразумение от 05.07.2016година, страните са се
споразумели длъжникът да извърши плащане на дължимата сума на 15 равни месечни
вноски, като начало на плащането, което следва да бъде извършено от първо до
пето число на съответния месец, е вписването на решението на съда за
прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл.740 ТЗ, в
ТР.
Съобразно
представеното с „У.Б.“ АД споразумение, страните по него са се съгласили
длъжникът да извърши плащане на задълженията си към този кредитор, произтичащи
от посочените банкови сделки, съобразно погасителния план, като страните по
този договор са приели, че споразумението, представлява част от споразумението,
което длъжникът е сключил с останалите кредитори. Споразумението съдържа
съгласието на страните по него за промяна на приложимия лихвен процент и
крайният срок за погасяване на дълга, произтичащ от всеки договор за кредит.В
това споразумение банката- кредитор изрично сочи, че и е известно, че длъжникът
е сключил споразумение с другия кредитор и влизането в сила на другото
споразумение е условие за влизане в сила на споразумението между банката и
длъжника.
За да
постанови решение за прекратяване на делото, ал.2 на чл.740 ТЗ поставя две
условия- сключеният договор между длъжника и неговите кредитори да отговаря на
изискванията на закона и да няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване на несъществуването на
прието вземане.
Синдикът е
дал отчет на съда, че отрицателни установителни искове касателно приети
вземания в това производство по несъстоятелност не са предявявани и поради това
настоящият състав на съда приема, че второто, поставено от закона изискване е
налице.
По
отношение на представените споразумения между длъжника и негвите кредитори. С
оглед на изразената воля от „У.Б.“ АД, че споразумението между банката и
длъжника е част от общото споразумение с кредиторите му, то настоящият състав
приема, че макар и обективирани в два различни документа, длъжникът е сключил
споразумение със своите кредитори. Сключеното с банката споразумение отговоря
на изискванията на закона, с оглед предоставената договорна свобода. В
споразумението, сключено между длъжника и другия кредитор „Г.П.“ ЕООД е налице
отказ от права от страна на кредитора, под формата на опрощаване. Съобразно чл.108 ЗЗД опрощаването е
договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането
си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение,
или правни очаквания. Налице е опрощаване на ликвидни и безспорни вземания на
този кредит, в резултат на което е настъпила редукция на дълга на длъжника към
този кредитор.
Настоящият състав на съда намира, че
постигнатото между длъжника и кредиторите му споразумение не противоречи на
закона и морала и е другата предпоставка за постановяване на решение за
прекратяване на производството по несъстоятелност.
Ето защо намира, че следва да уважи
молбата на страната и постанови решение, с което прекрати производството по
несъстоятелност по отношение на „П.О.“ ООД /н/, ЕИК *********, по т. д. №1445/2013г.
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.740, ал.2 ТЗ, производството по несъстоятелност по отношение на
„П.О.“ ООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от вписването му в ТР.
Препис от
решението да се изпрати на АВ – ТР за отразяване на прекратяването на
производството по несъстоятелност по делото и прекратяване правомощията на
синдика.
Препис от
решението да се връчи и на синдика за сведение и изпълнение.
СЪДИЯ: