Решение по дело №4/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от П.Т.П., против Решение №94/08.11.2021г. , постановено по АНД № 655/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4742337 на ОД на МВР - Видин , с който на касатора за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 19.02.2021г., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, както и срещу Определение № 87/29.11.2021г., с което е допълнено решението в частта относно разноските като са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Видин.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че е постановено в нарушение на материално-правните разпоредби, като не са съобразени представените доказателства пред районния съд , както и че не са взети предвид наведените доводи във връзка с представените доказателства, като липсват мотиви относно аргументите в  жалбата. . Сочи се , че в обжалвания електронен фиш липсва конкретика относно място на нарушението и описание на същото , както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Сочи се , че на посочената дата ѝ е било възложено да закара буса , който е служебен , от Дунав мост 2 в НАП-офис Видин , като около 2 минути преди часа на снимковия материал към фиша е заснела таблото с цел доказване на скоростта , датата , часа на прeвозване на буса до НАП , като не е възможно за краткия интервал да развие посочената във фиша скорост. Сочи , че предвид на горното счита , че радарът е засякъл друга кола с посочената скорост , тъй като става въпрос за многолентов път със значително усилен трафик на движение.  Сочи се , че са налице и видими разлики в самите снимки, като е отбелязана скорост 95 км/ч и 98 км/ч, а най-долу в дясно дата 07.11.2019г. , което буди недоумение относно достоверността на снимките и коя е вярната скорост. 

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени електронния фиш. Иска се да бъде отменено и постановеното определение по съображения за незаконосъобразност на решението и поради обстоятелството , че по делото не е представен договор за правна помощ.

Ответникът по касационната жалба оспорва жалбите и моли да се остави в сила въззивното решение и определението относно присъдените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, както и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районен съд Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена, са базира на тях.

Установено е, че на 19.02.2021г. в 11,08 часа на път I-1 при км. 0+700 в посока от ГКПП Дунав мост 2 към гр.Видин с мобилна система за видеоконтрол №11743be е заснет автомобил марка „Р... т.....“ с ДК № СВ....НН, който се движел със скорост 95 км/ч при ограничение на скоростта за конкретния участък – 50 км./ч., въведено с пътен знак В 26.

Установено е , че автомобилът е собственост на НАП, поради което от НАП, офис Видин , е изискана информация относно водача. С декларация за предоставяне на информация жалбоподателката П.П. е декларирала , че на посочената дата и час тя е управлявала служебния автомобил.

Въз основа на декларацията за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на същата е издаден електронен фиш и на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП ѝ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи като с решението си е потвърдил електронния фиш.

Касационната инстанция споделя изцяло доводите на въззивната такава, че електронният фиш е законосъобразен.

В случая е установено от административния орган лицето , управлявало автомобила , собственост на НАП , като това обстоятелство не се оспорва от касатора.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено извършването на процесното административно нарушение от наказаното лице-превишение от 45 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, наказуемо съгласно чл. 182,ал.2,т.5 от ЗДвП , както правилно е приел и районният съд.

Наведените доводи , че се касае за многолентов път , поради което това би могла да е скоростта на друг автомобил, не се подкрепят от административно-наказателната преписка. Видно от същата,  автоматизираното техническо средство е заснело именно посочения в електронния фиш автомобил , визуализиран от автоматизираното техническо средство, като на приложения клип не са видни други автомобили. 

Наведените оплаквания в касационната инстанция за липса на яснота за каква точно скорост става въпрос са неоснователни. Видно от доказателствата по делото, вкл. клипът със заснетото нарушение, измерената скорост на водача е 98 км/ч при ограничение 50 км/ч, а наказуемата скорост е 95 км/ч с наказуемо превишение от 45 км/ч. Горното е в съответствие с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съобразно който при издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.), която до 100 км/ч е ± 3 km/h . Видно от клипа, в същия са отразени, както превишената скорост, така и наказуемата такава ведно с наказуемото превишение, като изрично е посочено , че скоростта от 95 км/ч  е след приспаднат толеранс в полза на водача , поради което не е налице никаква неяснота относно измерената и наказуемата скорост. В съответствие с чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в електронния фиш е приспадната максимално допустимата грешка при измерването в полза на водача. Посочената дата 07.11.2019г. безспорно не представлява дата на заснемане на нарушението или друга дата , касаеща конкретно нарушение , а обозначава версия на програмния продукт , използван от МВР.

Неоснователни са и доводите за порочност на електронния фиш с оглед липсата на място на извършване на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено:Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В случая в съответствие със законовата възможност нарушението е установено с описаната в електронния фиш мобилна система за контрол и при условията на чл.189,ал.4 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш, който съдържа законоустановеното в разпоредбата съдържание, която разпоредба е специална по отношение на общите правила на ЗАНН и изключва приложението на чл.58 от ЗАНН . Издаденият електронен фиш съдържа посоченото в чл.189,ал.4 от ЗДвП съдържание , вкл. място на извършване на нарушението и описание на нарушението . 

Предвид горното електронният фиш е издаден при спазване на административно-производствените правила и изискването на специалния закон за форма на същия .

По отношение на представения снимков материал от жалбоподателя при въззивното разглеждане на делото и в касационното производство следва да бъде посочено , че снимките не представляват доказателство за сочените от жалбоподателя обстоятелства , тъй като не са изготвени по какъвто и да е процесуален ред. С оглед на горното същите не представляват годно доказателствено средство за установяване на сочените от касатора обстоятелства , поради което като не е обсъдил същите районният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива от снимките не може да се направи извод нито, че това е действителната дата на заснемане , нито за принадлежността на заснетото табло.  

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на ВРС като правилно следва да бъде оставено в сила като законосъобразно .

С оглед изхода на спора законосъобразно е и постановеното определение, с което са присъдени разноски в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.63,ал.3 от ЗАНН /в редакцията на разпоредбата Д.В. бр.94 от 2019г. , в сила до 23.12.2021г./ в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143,ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.  Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.

В случая съдът е присъдил минималния размер на дължимото възнаграждение на ответника за осъщественото му процесуално представителство от юрисконсулт, а именно 80 лв, поради което постановеното определение е в съответствие с изхода на делото и приложимите правни норми.

Предвид направеното искане разноски се дължат и за настоящата инстанция.Изрично в разпоредбата на чл.63д,ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                 РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/08.11.2021г. и Определение № 87/29.11.2021г. , постановени по АНД № 655/2021г. по описа на Районен съд – Видин.

ОСЪЖДА П.Т.П. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита по делото в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                              2.