Р Е Ш Е Н И Е № 149
гр.
Враца, 11.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Лилия Горчева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 1/03.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1040/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, втори
граждански състав, са отхвърлени предявените от Д.И.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу „МБАЛ – Бяла Слатина“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бяла Слатина, ул. ***, представлявано от управителя Н.Д.,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220,
ал. 1 КТ за сумата от 1 299,27 лв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 394,87
лв. – лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 30.07.2019 г., като
неоснователни.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Д.И.К., чрез
адв. А.Н. И., в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост
на същото. Навеждат се доводи, че съдебният акт е постановен при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че при постановяване на
решението първоинстанционният съд не е взел предвид, че и двете допуснати до
разпит свидетелки на ответника са зависими от него като техен работодател,
както и е възприел безкритично показанията на втората свидетелка, въпреки че тя
свидетелства за факти и обстоятелства, които не е възприела лично, а е чула да
се обсъждат от колеги. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е възприел,
че връчването на предизвестие от страна на работодателя не е било оспорено от
страна на ищцата, като оспорване е извършено с исковата молба, а след това и в
проведените открити съдебни заседания. Твърди се, че представеното от ответната
страна предизвестие е съставено за нуждите на процеса и не е връчено при отказ
на ищцата. Изтъква се, че за да бъде връчено, предизвестието е следвало да бъде
изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, което работодателят не е
сторил. Посочва се и че районният съд неправилно е изчислил размера на
евентуално дължимото обезщетение за неспазено предизвестие, като последното
следва да се направи на база последния пълно отработен месец, а не съгласно
възприетия от съда подход, приложим при липса на пълно отработен месец в
съответното трудово правоотношение. Иска се от съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове. Иска се на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
въззивният съд да допусне предварително изпълнение на присъдените трудови
обезщетения, за което в случай на уважаване изцяло или отчасти на исковете да
се издаде изпълнителен лист. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна „МБАЛ – Бяла Слатина“ ЕООД, чрез адв. И.С., в
който се изразява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че
атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Изтъква се, че
събраните свидетелски показания са обективни, логични и подкрепени от събраните
по делото писмени доказателства. Посочва се, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че представеното предизвестие не е оспорено, тъй като нито
ищцата, нито неин представител се е явил в първото по делото съдебно заседание,
като след приключването му се е преклудирало правото ѝ да оспорва
истинността на документи, представени с отговора на исковата молба, както и
правото ѝ да поиска разпит на свидетели за опровергаване на обстоятелства,
наведени в отговора на исковата молба, а именно наличието на предизвестие за
уволнение, връчено при отказ. Сочи се, че е неоснователно възражението, че
предизвестието е следвало да бъде изпратено на ищцата с писмо с обратна
разписка, тъй като способът за връчване чрез пощата обхваща случаите на
обективна невъзможност предизвестието да бъде връчено на работника, а не се
прилага при връчване лично на работника и отказ от негова страна да го подпише.
Иска се от съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна. Претендират се и разноски.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
изтъкнатите доводи от процесуалните представители на страните, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд –
Бяла Слатина е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне
правото на вземане за обезщетение на основание чл. 220, ал. 2 КТ, следва в
обективната действителност да се са осъществили следните материални
предпоставки: 1/ възникване на действително трудово правоотношение; 2/
предизвестие отправено от едната страна по трудовото правоотношение до другата
страна за прекратяване на трудовото правоотношение; 3/ неспазване на срока на
предизвестието от страната, от която то е отправено.
Между страните
е безспорно, че са се намирали в безсрочно трудово правоотношение от 15.09.1975
г., като Д.И.К. е заемала длъжност „***” при ответното дружество. По силата на
Допълнително споразумение към трудов договор № 432/28.10.2015 г. ищцата е поела
задължение да престира работната си сила на длъжността „старши ***” срещу
уговореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 647,00
лв. и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на сумата от 258,80 лв.
От
Предизвестие, съставено на 08.01.2016 г., от прокуриста на „МБАЛ Бяла Слатина“
ЕООД, връчено на ищцата на същата дата при отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели, се установява, че ответното дружество е упражнило потестативното
си право с едностранно волеизявление да прекрати съществуващото трудово правоотношение
след изтичане на установения в КТ срок – 30 дни, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Чл.
328 КТ препраща към правната норма, уредена в чл. 326, ал. 2, изр. 2 КТ, който
предписва, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов
договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок.
По
делото е представена и Заповед № 15/01.08.2016 г., съставена от прокуриста на
„МБАЛ Бяла Слатина“ ЕООД, съгласно която е прекратено трудовото правоотношение
на ответното дружество с Д.И.К., считано от 01.08.2016 г., като е разпоредено
на последната да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал.
3 КТ. Цитираната заповед е връчена при отказ
на ищцата на 01.08.2016 г. в присъствието на двама свидетели.
Настоящият съдебен
състав намира, че независимо, че в заповедта за уволнение е отбелязано, че
трудовото правоотношение е прекратено на 01.08.2016 г., прекратяването на
последното е настъпило на 08.02.2016 г. с изтичане на 30-дневния срок на
предизвестието, отправено до работника. Това е така, тъй като във всички случаи,
когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от
конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 КТ и независимо как е
наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно
изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, конститутивното действие по
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е
издаден и връчен и друг писмен акт /заповед/ за прекратяване на трудовото правоотношение, той има
само констативен характер и е без правно значение – няма конститутивно действие
по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение. /в този смисъл е константната практика на ВКС, напр.
Решение № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2623/2013 г., IV г. о., ГК/.
С отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което поражда действие с
достигане на изявлението до адресата.
Неоснователно е възражението, наведено във въззивната жалба, че представеното
от работодателя предизвестие е съставено за нуждите на процеса и не е връчено
при отказ на жалбоподателката, като за да бъде връчено, предизвестието е
следвало да бъде изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, което
работодателят не е сторил. Видно от представеното предизвестие, същото е
връчено на Д.К. на 08.01.2016 г. при отказ на същата да го получи, като отказът
е удостоверен с подписите на двама свидетели – Д.П. и К.В.. Волеизявленията пораждат
действие с достигането им до адресата. Когато адресатът присъства /или е налична аудио връзка/, устното изявление достига адресата с изричането на
изявлението от волеизявяващия, а писменото волеизявление – с фактическото
предоставяне на документа на разположение на адресата. В закона не е уредена
форма за доказване на тези обстоятелства, те може да бъдат доказвани с всички
доказателствени средства. Удостоверяването на тези обстоятелства в документ,
подписан от свидетели е обичайна практика, но при оспорване доказването им в
гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите /в
този смисъл Решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 265/2012 г., IV г. о., ГК/. В
конкретния случай е разпитана като свидетел К.В., удостоверила с подписа си
отказа за получаване от ищцата на процесното предизвестие. В. свидетелства, че
е присъствала при връчването на предизвестието за прекратяване на трудовия
договор, което ищцата е отказала да подпише, като на връчването е присъствала и
колежката ѝ Д.П.. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че
свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани поради наличие
зависимост на свидетелката от ответното дружество, което е неин работодател. Настоящият
съдебен състав намира, че няма основание за съмнение в свидетелските показания
на В., тъй като същите почиват на нейни лични възприятия, отличават се с
достоверност към момента на депозирането им и кореспондират с установеното от
писмените доказателства по делото, а именно процесното предизвестие. Предвид
събраните доказателства, съдът приема, че волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката е достигнало до
нея на 08.01.2016 г., независимо, че същата е отказала да го подпише, предвид
което не е било необходимо изпращането му до нея с препоръчано писмо с обратна
разписка.
С получаване на
предизвестието от адресата започва да тече съответния срок, който се брои
според общите правила на гражданското право – чл. 72 ЗЗД. Макар ищцата да е ползвала платения си годишен отпуск
за периода 13-14.01.2016 г. и отпуск поради временна неработоспособност за
периода от 03.02.2016 г. до 31.07.2016 г., 30-дневният срок на предизвестието
за прекратяване трудовия договор е продължил да тече и е изтекъл на 08.02.2016
г., на която дата трудовото правоотношение е прекратено. Това е така, тъй като
в закона не е предвидено, че този срок спира да тече по време на отпуск
/платен, неплатен или за временна неработоспособност/.
Предвид гореизложеното по делото не е доказано неспазването на срока на
предизвестието от страната, от която то е отправено /работодателя/, като
предпоставка, за да възникне правото на вземане на ищцата за обезщетение на
основание чл. 220, ал. 2 КТ. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ следва изцяло
да бъде отхвърлен.
От
това следва, че не може да бъде приета за основателна и претенцията за
заплащане на лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 30.07.2019 г. Това
вземане има акцесорен характер, като неуважаването на
главния иск, води до неоснователност и на акцесорния такъв.
Като е достигнал до
същия краен извод и е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна разноски в размер на 400,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1/03.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1040/2019 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Д.И.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „МБАЛ – Бяла Слатина“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бяла Слатина, ул. ***, сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.