ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№109
Гр.Варна, 19.02.2020 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 19.02.2020 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
ч.гр.д. № 71 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 396, ал.1 ГПК.
Частно гражданско дело № 71/2020 г. по
описа на Апелативен съд -Варна е образувано по частна жалба на „Каладан –
Аракис“ ООД, подадена чрез адв. М., против определение №12/13.01.2020 г.,
постановено по ч.т.д. №3/2020 г. на Разградския окръжен съд, с което срещу него
е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Строймонтаж“ ЕАД за сумата
172 995,32 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
вследствие на извършени в имоти на ответника по бъдещия иск строително-монтажни
работи, ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, чрез налагане на обезпечителни мерки –възбрана върху поземлен имот с
идентификатор 55186.120.68 по КККР на с.Паисиево, община Дулово, м.“Джами
овасъ“, вид територия земеделска, начин на трайно ползване за складова база, 5
категория, с площ 4 578 кв.м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатор 55186.120.68.1. със застроена площ 1 504 кв.м., брой етажи:
1, с предназначение складова база, склад и сграда с идентификатор
55186.120.68.2. със застроена площ 1 535 кв.м., с предназначение складова
база, склад, брой етажи: 1; - възбрана върху поземлен имот с идентификатор
55186.120.67 по КККР на с.Паисиево, община Дулово, м.“Джами овасъ“, вид
територия земеделска, начин на трайно ползване за складова база, 5 категория, с
площ 4 943кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор
55186.120.67.3. със застроена площ 716 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение
селскостопанска сграда и запор върху банковите сметки на „Каладан-аракис“ ООД в
„Първа инвестиционна банка“ АД в горната последователност, до достигане на
размера 172 995,32 лв. при условие на внесена от молителя парична гаранция
в размер на сумата 17 300 лв.
Жалбоподателят е сочил, че определението
е неправилно – незаконосъобразно, като допуснато при липсата на предпоставките
по чл. 391, ал.1 ГПК, като е молил за отмяната му и за присъждане на сторените
разноски. Настоявал е, че бъдещият иск е недопустим, предвид липсата на
договорна връзка с молителя, наличието на такава с трето дружество – възложител
на последния и плащането на задължението към него; - липсата на доказателства
за извършване на работата и за приемането й от него; - размерът на гаранцията е
занижен с оглед евентуалните вреди на бъдещия ответник – влошаване на
кредитното му досие и невъзможност за ползване на имотите като обезпечение на
бъдещ кредит; - при налагане на обезпеченията не е съобразена данъчнта оценка и
условието в определението за спазване на поредността до достигане на сумата от
172 995,32 лв.
„Строймонтаж“ ЕАД гр.Разград, чрез адв. М., е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за
неоснователността й и такива за правилността на обжалваното определение е молил
за потвърждаване на последното.
Жалбата е подадена в срок, от лице с
правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него,
редовна е и допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.
Според чл.391 ГПК, обезпечението се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда
размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Целта на производството по чл.389 ГПК е
да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за
него решение.
В случая, тези предпоставки са
налице.
Бъдещият иск на„Строймонтаж“ ЕАД
против „Каладан – Аракис“ ООД е по чл. 59 от ЗЗД и е за заплащане на сумата от
172 995,32 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил със
стойността на извършените в собствения му имот СМР, описани в протокол № 1 от
30.07.2019 г. Молителят е поддържал, че работите са му били възложени и
извършил по договор с „Профидел Инвестмънт“ ЕООД, който обаче не ги заплатил
изцяло. Междувременно възложителят изпаднал в неплатежоспособност и срещу него
молителят завел иск за обявяването му в несъстоятелност. Подобреният имот бил
собственост на ответника по бъдещия иск, поради което и по твърдение за
обогатяването му за сметка на бъдещия ищец, претендира обезпечаване на бъдещия
иск по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на обезпечителни мерки „възбрана“ върху имоти
на ответника и запори на негови банкови сметки до размер на сумата от
172 995,32 лв.
Предвид наведените твърдения за
наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищеца и липсата на друг иск
на негово разположение, бъдещият такъв по чл. 59 от ЗЗД е допустим, а в
подкрепа на същия с молбата за допускане на обезпечение са депозирани и писмени
доказателства: договор за строителство
от 25.06.2019 г. за възлагане на СМР от трето лице; протокол №1 от 30.07.2019
г. за установяване извършването на работата, подписан между ищеца и третото
лице; фактури за стойността на ремонта, издадени от ищеца на третото лице;
справка за задълженията; справка от СлВп за имотите на бъдещия ответник, в
която процесните такива фигурират. Тези писмени доказателства към момента не са
напълно достатъчни за обосноваване на извода за вероятната основателност на
иска, поради което намира приложение хипотезата на чл. 391, ал.1 т.2 ГПК –
обезпечението се допуска при внесена от ищеца парична гаранция. Последната,
определена от окръжния съд в обичайния размер от около 10 % от търсената сума, напълно
гарантира обезщетение за евентуални вреди на ответника от евентуално
неоснователно обезпечение на осъдителния иск. Затова и оплакванията по
отношение размера на гаранцията са неоснователни. Налице
е и обезпечителна нужда, тъй като без налагане на обезпечението би се
затруднило или изцяло осуетило осъществяването на правата на ищеца по едно
бъдещо благоприятно за него решение по делото. Предложените обезпечителни мерки
„възбрана” върху недвижим имот и „запор
на вземане“ (запор на банкова сметка) ***. 397, ал.1, т.1 ГПК и доколкото служат
за съхраняване на имуществото в патримониума на ответника с цел удовлетворяване
на ищеца при благоприятен изход от делото, се явяват подходящи и адекватни на
обезпечителната нужда. Самото налагане на обезпечителните мерки е въпрос на
изпълнението им, а не на законосъобразност при допускане на обезпечението,
поради което оплакванията в тази насока също са неоснователни.
С оглед изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №12/13.01.2020 г.,
постановено по ч.т.д. №3/2020 г. на Разградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: