Решение по дело №18158/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2085
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110118158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2085
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110118158 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1 / с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 19 203,45 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юни 2019 г. - м.
октомври 2021 г., от която: 207,40 лв. – за м. юни 2019 г., 626,40 лв. – за м. юли 2019 г.,
626,40 лв. – за м. август 2019 г., 626,40 лв. – за м. септември 2019 г., 626,40 лв. – за м.
октомври 2019 г., 626,40 лв. – за м. ноември 2019 г., 626,40 лв. – за м. декември 2019 г.,
723,60 лв. – за м. януари 2020 г., 737,10 лв. – за м. февруари 2020 г., 693,90 лв. – за м. март
2020 г., 693,90 лв. – за м. април 2020 г., 693,90 лв. – за м. май 2020 г., 693,90 лв. – за м. юни
2020 г., 693,90 лв. – за м. юли 2020 г., 693,90 лв. – за м. август 2020 г., 693,90 лв. – за
септември 2020 г., 693,90 лв. – за м. октомври 2020 г., 693,90 лв. – за м. ноември 2020 г.,
693,90 лв. – за м. декември 2020 г., 747,90 лв. – за м. януари 2021 г., 747,90 лв. – за м.
февруари 2021 г., 747,90 лв. – за март 2021 г., 747,90 лв. – за април 2021 г., 747,90 лв. – за м.
май 2021 г., 747,90 лв. – за м. юни 2021 г., 747,90 лв. – за м. юли 2021 г., 747,90 лв. – за м.
август 2021 г., 747,90 лв. – за м. септември 2021 г. и 106,85 лв. – за м. октомври 2021 г.;
2 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 956,27 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени нетни трудови
възнаграждения за периода от 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г., от която: 0,12 лв., начислена за
периода от 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. юни 2019 г.; 169,13 лв., начислена за периода от 01.08.2019 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2019
г.; 163,73 лв., начислена за периода от 01.09.2019 г. до 29.03.2022 г. върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2019 г.; 158,51 лв., начислена за
периода от 01.10.2019 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. септември 2019 г.; 153,12 лв., начислена за периода от 01.11.2019 г. до
29.03.2022 г. върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. октомври
2019 г.; 147,90 лв., начислена за периода от 01.12.2019 г. до 29.03.2022 г.; върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г.; 142,51 лв., начислена за
периода от 01.01.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
1
възнаграждение за м. декември 2019 г.; 158,39 лв., начислена за периода от 01.02.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари
2020 г.; 155,41 лв., начислена за периода от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г.; 140,32 лв., начислена за
периода от 01.04.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. март 2020 г.; 134,54 лв., начислена за периода от 01.05.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2020
г.; 128,56 лв., начислена за периода от 01.06.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2020 г.; 122,78 лв., начислена за периода
от 01.07.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. юни 2020 г.; 116,81 лв., начислена за периода от 01.08.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2020
г.; 110,83 лв., начислена за периода от 01.09.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2020 г.,; 105,05 лв., начислена за
периода от 01.10.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. септември 2020 г.; 99,07 лв., начислена за периода от 01.11.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. октомври
2020 г.; 93,29 лв., начислена за периода от 01.12.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г.; 87,32 лв., начислена за
периода от 01.01.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г.; 87,67 лв., начислена за периода от 01.02.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари
2021 г.; 81,85 лв., начислена за периода от 01.03.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г.; 75,41 лв., начислена за
периода от 01.04.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. март 2021 г.; 69,18 лв., начислена за периода от 01.05.2021 г. до
29.03.2022 г. върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2021
г.; 62,74 лв., начислена за периода от 01.06.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2021 г.; 56,51 лв., начислена за периода
от 01.07.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. юни 2021 г.; 50,07 лв., начислена за периода от 01.08.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2021
г.; 43,63 лв., начислена за периода от 01.09.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2021 г.; 37,40 лв., начислена за
периода от 01.10.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. септември 2021 г.; 4,42 лв., начислена за периода от 01.11.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. октомври
2021 г., както и
3 / с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 5 850 лв.,
представляваща обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 04.04.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Л. И. Л. твърди, че по силата на трудов договор № ..... е бил в трудово
правоотношение с ответника „МЦ“ ЕООД, в рамките на което е изпълнявал длъжността
„лекар-хирург“, а впоследствие по силата на договор за възлагане на управлението от
06.02.2013 г. и длъжността „управител“, като считано от м. ноември 2021 г. трудовото му
правоотношение е било прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Поддържа, че точно и добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения,
но въпреки това ответникът не е заплатил дължимите му нетни трудови възнаграждения за
периода м. юни 2019 г. - м. октомври 2021 г. в общ нетен размер от 19 203,45 лв., като всяко
2
едно от тях се дължи до 01-во число на месеца, следващ този, за който се отнася, поради
което му дължи и лихва за забава в общ размер на 2 956,27 лв., начислена за периода от
01.07.2019 г. до 29.03.2022 г. Допълва, че ответникът му дължи и обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ в размер на 5 850 лв., формирано от 6-кратния размер на брутното му трудово
възнаграждение за м. октомври 2021 г. в размер на 975 лв., а именно: сумата от 5 850 лв.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „МЦ“ ЕООД не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Г. е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по
делото, както и от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
отразяващо счетоводните данни на ответника „МЦ“ ЕООД, в. т. ч. и неизгодни за него
факти, ползващи се с висока доказателствена стойност в процеса, може да се направи извод
за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
полза на адв. А. Т. следва да се присъди сумата от 1 370,29 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, което
съдът определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 18.03.2022 г./. Изрично в откритото съдебно
заседание на 09.02.2023 г. адв. Г е заявил, че претендира адвокатското възнаграждение в
полза на адв. А. Т., която е страна по договора за правна защита и съдействие с ищеца, а не в
своя полза, поради което съдът съобрази това негово изявление. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
от 1 380,39 лв., представляваща дължима държавна такса /1 120,39 лв./ и депозит за ССчЕ
/260 лв./, съразмерно с уважената част от исковете. С оглед изхода на спора, в полза на
ответника не се следват разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............. да заплати на Л. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., на основание чл. 128,
т. 2 КТ, сумата от 19 203,45 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения
за периода м. юни 2019 г. - м. октомври 2021 г., от която: 207,40 лв. – за м. юни 2019 г.,
626,40 лв. – за м. юли 2019 г., 626,40 лв. – за м. август 2019 г., 626,40 лв. – за м. септември
2019 г., 626,40 лв. – за м. октомври 2019 г., 626,40 лв. – за м. ноември 2019 г., 626,40 лв. – за
м. декември 2019 г., 723,60 лв. – за м. януари 2020 г., 737,10 лв. – за м. февруари 2020 г.,
693,90 лв. – за м. март 2020 г., 693,90 лв. – за м. април 2020 г., 693,90 лв. – за м. май 2020 г.,
693,90 лв. – за м. юни 2020 г., 693,90 лв. – за м. юли 2020 г., 693,90 лв. – за м. август 2020 г.,
693,90 лв. – за септември 2020 г., 693,90 лв. – за м. октомври 2020 г., 693,90 лв. – за м.
ноември 2020 г., 693,90 лв. – за м. декември 2020 г., 747,90 лв. – за м. януари 2021 г., 747,90
лв. – за м. февруари 2021 г., 747,90 лв. – за март 2021 г., 747,90 лв. – за април 2021 г., 747,90
лв. – за м. май 2021 г., 747,90 лв. – за м. юни 2021 г., 747,90 лв. – за м. юли 2021 г., 747,90 лв.
– за м. август 2021 г., 747,90 лв. – за м. септември 2021 г. и 106,85 лв. – за м. октомври 2021
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 956,27 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2019 г. до
29.03.2022 г., от която: 0,12 лв., начислена за периода от 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г., върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2019 г.; 169,13 лв.,
начислена за периода от 01.08.2019 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. юли 2019 г.; 163,73 лв., начислена за периода от 01.09.2019 г.
до 29.03.2022 г. върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август
2019 г.; 158,51 лв., начислена за периода от 01.10.2019 г. до 29.03.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2019 г.; 153,12 лв., начислена за
периода от 01.11.2019 г. до 29.03.2022 г. върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. октомври 2019 г.; 147,90 лв., начислена за периода от 01.12.2019 г. до
29.03.2022 г.; върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември
2019 г.; 142,51 лв., начислена за периода от 01.01.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2019 г.; 158,39 лв., начислена за
периода от 01.02.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2020 г.; 155,41 лв., начислена за периода от 01.03.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари
2020 г.; 140,32 лв., начислена за периода от 01.04.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2020 г.; 134,54 лв., начислена за
периода от 01.05.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. април 2020 г.; 128,56 лв., начислена за периода от 01.06.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2020
г.; 122,78 лв., начислена за периода от 01.07.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.; 116,81 лв., начислена за периода
от 01.08.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. юли 2020 г.; 110,83 лв., начислена за периода от 01.09.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август
2020 г.,; 105,05 лв., начислена за периода от 01.10.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2020 г.; 99,07 лв., начислена за
периода от 01.11.2020 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. октомври 2020 г.; 93,29 лв., начислена за периода от 01.12.2020 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември
2020 г.; 87,32 лв., начислена за периода от 01.01.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020 г.; 87,67 лв., начислена за
4
периода от 01.02.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2021 г.; 81,85 лв., начислена за периода от 01.03.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари
2021 г.; 75,41 лв., начислена за периода от 01.04.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2021 г.; 69,18 лв., начислена за периода
от 01.05.2021 г. до 29.03.2022 г. върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. април 2021 г.; 62,74 лв., начислена за периода от 01.06.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2021
г.; 56,51 лв., начислена за периода от 01.07.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2021 г.; 50,07 лв., начислена за периода
от 01.08.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. юли 2021 г.; 43,63 лв., начислена за периода от 01.09.2021 г. до
29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август
2021 г.; 37,40 лв., начислена за периода от 01.10.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2021 г.; 4,42 лв., начислена за
периода от 01.11.2021 г. до 29.03.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. октомври 2021 г., както и на основание чл. 222, ал. 3 КТ, сумата от 5
850 лв., представляваща обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „МЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............. да заплати в полза на адв. А. М. Т. от САК с ЛНЧ ********** и адрес: гр. С..........,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1 370,29 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА „МЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 1 380,39 лв., представляваща държавна такса и депозит за ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5