Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2264 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Делото е образувано искова молба на „П.Ю.И.“ ЕАД срещу „Б.Т.К.“
ЕАД („БТК“ ЕАД) за осъждането му да заплати сумата от 225 000 евро, както
и 113 147.97 евро мораторна лихва върху главницата за периода 19.03.2010
г. – 20.01.2015 г. (съгласно заявление от 22.04.2016 г.)
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 21.07.2009 г. с
ответника подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
изменен с анекси и допълнителни споразумения, като с допълнително споразумение от
22.01.2010 г. били уговорени различни начин на плащане, условия и срокове.
Според споразумението до 22.01.2010 г. купувачът или трето лице, одобрено от
продавача „БТК“ ЕАД – „У.“ ООД следвало да заплати депозит в размер на
225 000 евро по посочена от продавача сметка. „У.“ ООД извършил плащане от
името и за сметка на купувача и ищец в настоящото производство „П.Ю.И.“ ЕАД.
Окончателен договор следвало да се сключи на 26.02.2010 г., но до прехвърляне
на собствеността върху процесния имот не се стигнало. Вместо това, с писма от
08.03.2010 г. и от 19.03.2010 г. ответникът уведомил ищеца, че счита договора
за прекратен на основание т. 7 вр. т. 6 от допълнително споразумение от
22.01.2010 г.; алтернативно - за прекратен на основание т. 10 от допълнителното
споразумение; или за развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. На 06.10.2014
г. ищецът поканил ответника да му заплати дадената по договора сума на стойност
225 000 евро, но плащане не постъпило.
В уточнителната си молба от 22.04.2016 г. заявява, че
плащането от трето лице е извършено от името и за сметка на ищеца и че „П.Ю.И.“
ЕАД е легитимираното за получи връщане на сумата от 225 000 евро, предвид
прекратяването на договора на 19.03.2010 г.
Ответникът оспорва, че плащането е извършено от името и
за сметка на ищеца. „У.“ ООД заместило ищеца като страна в правоотношението,
породено от предварителния договор. Сочи и друго основание за отхвърляне на
иска – при прекратяване на договора платеният аванс се задържа от продавача.
Акцесорният иск за заплащане на мораторни лихви също бил неоснователен, като по
отношение на него е направено и възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ответника „У.“ ЕООД
не изразява становище по предявените от „П.Ю.И.“ ЕАД искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 34 вр. чл. 55, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
извежда правото си да иска връщане на сумата от 225 000 евро, заплатена от
негово име и за негова сметка от „У.“ ЕООД на 25.01.2010 г. по прекратен/развален
предварителен договор между „П.Ю.И.“ ЕАД и „БТК“ ЕАД от 21.07.2009 г., анекси
към него и допълнително споразумение от 22.01.2010 г.
Страните
по делото не спорят по следните факти:
На
21.07.2009 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ телефонна палата (производствено-административна и
техническа сграда), находяща се в гр. София, ул. „*******с разгърната застроена
площ от 17 401.975 кв.м., подробно описана в чл. 1 от договора, с продавач
„БТК“ ЕАД и купувач „Х.К.“ ЕАД (променено наименование на „П.Ю.И.“ ЕАД) за сумата
от 22 500 000 евро без ДДС, платима по посочения в договора начин –
чрез откриване на акредитив с текст, одобрен от купувача. Не се спори и че в
предварителния договор страните са се съгласили със сключването на окончателен
договор да се задължат да сключат и наемен договор с условията по чл. 11, ал. 3
от предварителния договор. При виновно неизпълнение на задължението за продажба
на имота, продавачът дължи да заплати на купувача сумата, платена по акредитива
(чл. 13, пр. 1), а при неявяване на купувача за сключване на окончателен
договор или неоснователен отказ да сключи такъв, а също и на договор за наем
при условията на чл. 11, ал. 3, предварителният договор се прекратява
автоматично и продавачът задържа платените 10% от стойността на акредитива (чл.
15).
С четири
последователни анекса страните са изменяли датата, на която е следвало да
сключат окончателен договор, като някои от анексите съдържат и клаузи за
заместване на купувача в правата и задълженията по предварителния договор от
трето лице (анекс № 1), за осигуряване на акредитив, отразяващ актуалните
обстоятелства от търговската регистрация на купувача (анекс № 2), за изменения
в съдържанието на наемния договор по чл. 11, ал. 3 от предварителния договор
(анекс № 3).
С анекс №
5 от 27.10.2009 г. „П.Ю.И.“ ЕАД и „БТК“ ЕАД са подновили действието на
предварителния договор; определили са дата на сключване на окончателния договор
- 06.11.2009 г. при условие, че до посочената дата от купувача бъде открит и
представен на продавача акредитив с условия и текст, потвърдени от продавача
към момента на подписване на анекса; съгласили са се, че купувачът може да бъде
заместен в правата и задълженията си по предварителния договор от трето лице
при спазване на условията по § 1 от анекс № 1 от 12.08.2009 г. не по-късно от
три дни преди 06.11.2009 г. Според съдържанието на § 1 от анекс № 1, продавачът
дава съгласието си купувачът да бъде изцяло заместен в правата и задълженията
си от трето лице след надлежно уведомяване и сключване на допълнително споразумение
между страните по договора и третото лице. § 1 от анекс № 1 е предвидено да
влезе в сила от момента на получаване в посочената от продавача банка на
акредитива, издаден в полза на продавача съгласно условията на чл. 2 от
предварителния договор от 21.07.2009 г. С подписването на анекса страните са се
съгласили, че текстът на проекта на акредитив е окончателно потвърден като
съдържание от продавача и купувача, при спазване на сроковете и условията на
предварителния договор.
На
03.11.2009 г. между „П.Ю.И.“ ЕАД и „У.“ ЕООД е подписан договор за прехвърляне
на права и задължения по сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.07.2009 г. със страни „П.Ю.И.“ ЕАД и „БТК“ ЕАД. Според чл.
1 от договора „П.Ю.И.“ ЕАД прехвърля на „У.“ ЕООД правата и задълженията си на
купувач по предварителен договор от 21.07.2009 г. и анекси № 1 – 5 срещу
заплащане на сумата от 700 000 евро без ДДС, платима при условията на чл.
5, ал. 2 от договора от 03.11.2009 г. Сумата от 700 000 евро е блокирана и
се освобождава в полза на прехвърлителя „П.Ю.И.“ ЕАД при условие, че
прехвърлителят представи на доверителната банка оригинал или нотариално
заверено копие на тристранно споразумение между „БТК“ ЕАД, приобретателя и
прехвърлителя, от което да е видно, че „У.“ ЕООД е приет за купувач от страна
на „БТК“ ЕАД и официално е встъпил като купувач по предварителен договор и
анекси към него и нотариално заверено копие от нотариален акт за прехвърляне на
собствеността на имота от „БТК“ ЕАД.
На
12.11.2009 г. „БТК“ ЕАД, продавач по предварителен договор от 21.07.2009 г. и „П.Ю.И.“
ЕАД са съставили протокол, според който купувачът е заявил намерение да
прехвърли правата и задълженията си по предварителния договор на трето лице,
като е предоставил на продавача документи относно правната идентичност на това трето
лице и неговата финансова обезпеченост за закупуване на процесния имот.
Страните са се съгласили до 25.11.2009 г. да подпишат тристранно споразумение,
с което купувачът да прехвърли правата и задълженията си по предварителния
договор от 21.07.2009 г. на третото лице и да се определи дата на сключване на
окончателния договор не по-късна от 15.12.2009 г.
С протокол
от 25.11.2009 г. е удостоверена проведена среща между продавача, купувача и
третото лице, на която третото лице е потвърдило желанието си да придобие в
срок до 15.01.2010 г. правата и задълженията на купувача по предварителния
договор и в същия срок да заплати на продавача депозит в размер на 10% от
покупко-продажната цена на имота. В частта по т. 1 протоколът има характер на
договор, с който страните се съгласяват да удължат действието на предварителния
договор до 15.01.2010 г., като в този срок купувачът се е задължил да осигури
подписване на тристранно споразумение между страните и третото лице за
прехвърляне на правата си по предварителния договор и определяне на краен срок
за подписване на окончателен договор.
Страните
по делото не спорят, че на 22.01.2010 г. между „БТК“ ЕАД, продавач, „П.Ю.И.“
ЕАД, купувач и „У.“ ЕООД, трето лице е сключено допълнително споразумение към
предварителен договор от 21.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Според
споразумението в срок до 27.01.2010 г. купувачът или третото лице следва да
заплати на продавача сумата от 225 000 евро, представляваща депозит от 1%
от договорената в чл. 2, ал. 1 от предварителния договор продажна цена на имота
по сметка на продавача в евро в „С. Н.А.“, клон София.
Съдържанието
на това споразумение е относимо към спорните по делото въпроси относно
настъпилото прекратително действие на предварителния договор от 21.07.2009 г.,
задължението на ответника да върне полученото от него по договора и лицето, на
което се дължи исковата сума.
По
първия от спорните въпроси, съдът намира следното:
Според
заключителната част на допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. всички
клаузи на предварителния договор за покупко-продажба и анексите към него, както
и останалите писмени уговорки между купувача и продавача, неизменени със
споразумението остават непроменени.
Автоматичното
прекратяване на договора поради незаплащане на цената, по силата на т. 2 от
споразумението, не е настъпило, тъй като на 25.01.2010 г. „У.“ ЕООД е превело
сумата от 225 000 евро по посочената в т. 1 банкова сметка *** „БТК“ ЕАД.
Споразумението
съдържа специални правила и нови основания за прекратяване на предварителния
договор, като е предвидено както автоматичното му прекратяване, така и
прекратяване, поставено в зависимост от волята на страните при настъпване на
посочените в споразумението обстоятелства. Следва да се отбележи, че всички
основания за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление
представляват такива за развалянето му, като правото принадлежи на всяка от
страните при наличие на посочените в съответните клаузи предпоставки.
Според
т. 3 от споразумението от 22.01.2010 г. в срок до 26.02.2010 г. страните са се
задължили да сключат окончателен договор с нотариален акт, съгласно условията
на предварителен договор от 21.07.2009 г., като се явят в 10.00 часа при
нотариус В. Ч., рег. № 210 на НК, с адрес гр. София, бул. „*********, подготвени
за изпълнение на всичките си задължения по договора и съответно за сключване на
окончателен договор. Пълният размер от остатъка от продажната цена е платим на
продавача в брой по посочена от него банкова сметка ***вор. По делото нито се
твърди, нито са налице доказателства, че до 26.02.2010 г. купувачът е заплатил
на продавача 2 025 000 евро, представляващ депозит от 9% от
продажната цена по предварителния договор, за да се счете, че срокът за
сключване на окончателния договор е удължен до 26.03.2010 г.
При неизпълнение
на задължението на купувача за сключване на окончателен договор и при условие,
че споразумението не е прекратено на основание т. 7, предварителният договор се
счита прекратен автоматично и продавачът задържа внесените по т. 1 и т. 3 суми
(т. 8 от споразумението). Установява се от констативен протокол от 26.02.2010
г., акт № 141, том І, рег. № 1149/2010 г. на нотариус рег. № 210 на НК, че на
26.02.2010 г. в 10.00 часа в кантората на нотариус В. Ч. са се явили И.Д.Г.,
изпълнителен директор и А.В.Н., председател на Съвета на директорите на „П.Ю.И.“
ЕАД. До 11.00 часа на 26.02.2010 г. представители на „БТК“ ЕАД и „У.“ ООД не са
се явили.
Не е
налице неизпълнение на задължението на купувача за сключване на окончателен
договор, поради което липсва една от кумулативно уговорените в т. 8
предпоставки за автоматично настъпване на прекратителното действие на договора.
На
16.03.2010 г. в кантората на нотариус рег. № 210 на НК са се явили представители
на „БТК“ ЕАД и на „П.Ю.И.“ ЕАД. Според констативен протокол акт № 118, том ІІ,
рег. № 1717/2010 г. на нотариус В. Ч. представителите на страните са заявили
намерението си да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт, с
който да бъде прехвърлена собствеността върху недвижимия имот в гр. София, ул.
„********, представляващ телефонна палата с РЗП 17 401.975 кв.м., заедно с
прилежащия терен, върху който е построена сградата – УПИ – кв. 472 по плана на
гр. София, м. „Центъра“, целият с площ от 4 121 кв.м. Описани са
представените от страните документи, извършеният от нотариуса анализ и отказът
за прехвърляне на собствеността върху описания в протокола имот поради
непредставено легитимно решение по чл. 34, ал. 2 от Устава на „БТК“ ЕАД и
неизяснени обстоятелства относно номер на поземления имот в скицата и
легитимационните документи на продавача, неизяснена собственост върху земята,
върху която е построена сградата и липса на доказателства, че недвижимият имот
е отписан от актовите книги за държавна собственост.
Констативният
протокол отговаря на всички условия за неговата действителност съгласно чл.
593, изр. 3 вр. чл. 580 от ГПК и като официален документ се ползва с материална
доказателствена сила относно явилите се пред нотариуса лица и извършените от
тях действия, изявления и съгласия/несъгласия. Констативният протокол е
подписан от нотариуса и молителите и обвързва съда относно удостоверените в
него обстоятелства във връзка с явяването на страните, извършените от тях
действия и направени изявления.
В
отговора на исковата молба ответникът се е позовал на изготвено от нотариус
Ивайло Николов становище от 17.03.2010 г., според което „БТК“ ЕАД разполага с
всички необходими документи. Действително, нотариус рег. № 040 на НК е счел, че
описаните документи легитимират дружеството като собственик на имота, но не и правото
му да се разпореди с него. Доказателства за съгласие на притежателя на
преференциалната акция – Република България, представлявана от МТС, съгласно
чл. 9, ал. 2, б. „а“ от Устава на „БТК“ ЕАД, необходимо за валидно вземане на
решение за продажба на процесния имот, съгласно чл. 34, ал. 2, изр. 2, пр. 2
вр. чл. 34, ал. 1, б. „h“ от Устава на „БТК“ ЕАД, не се представят по делото. Поради това съдът
приема, че възражението на ответника в отговора на исковата молба, че е
представил всички необходими документи за сключване на окончателен договор
представлява защитна версия и не оборва доказателствената сила на констативния
протокол от 16.03.2010 г. на нотариус рег. № 210 на НК.
Според
съдържанието на протокола от 16.03.2010 г., проведената при нотариуса среща е
била в резултат на отправена от „П.Ю.И.“ ЕАД до „БТК“ ЕАД нотариална покана от
12.03.2010 г. В протокола са цитирани сключените предварителен договор и
анекси, както и допълнително споразумение от 22.01.2010 г., а при липса на
доказателства за настъпило автоматично прекратяване на договора от 21.07.2009
г. на някое от предвидените в него или в анексите и споразуменията основания, а
също и неговото разваляне от някоя от страните с едностранно изявление до
другата страна, съдът счита, че към посочената дата не е налице прекратяване на
предварителния договор, а съгласие на страните да продължат да изпълняват
задълженията си по него.
В
исковата молба ищецът се позовава на писмо изх. № 95-П-20/19.03.2010 г. на
„БТК“ ЕАД, в което уведомява купувача, че счита предварителният договор за
прекратен на основание т. 7 вр. т. 6 от допълнително споразумение от 22.01.2010
г., алтернативно счита договора за прекратен на основание т. 10 от
споразумението, или развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Нито една от
двете страни в производството представя цитираното писмо от 19.03.2010 г., но
съдът приема, че ответникът е направил посочените в него изявления. Твърдението
на процесуалния представител на „БТК“ ЕАД, че писмото визира прекратителни
основания, според които има право да задържи аванса не съответстват на
събраните по делото доказателства. Не са посочени кои са прекратителните
основания, като пораждащо правото на продавача да задържи заплатената по
договора сума е само неизпълнение на задължението на купувача по т. 8 - да се
яви на посочените място и време в т. 3 от допълнителното споразумение от 22.10.2010
г. за сключване на окончателен договор. Съгласно гореизложеното, това основание
за автоматично прекратяване на договора не е налице.
Не е
осъществено и основанието за автоматично прекратяване на предварителния договор
по чл. 2, ал. 3 от него, тъй като в § 4 от анекс № 1 продавачът е потвърдил
като съдържание текста на проекта на акредитив. Отделно от това, в
допълнителното споразумение от 22.10.2010 г. е уговорен различен начин на
плащане на остатъка от продажната цена - в брой по посочена от „БТК“ ЕАД
банкова сметка ***.
Договорът
не е прекратен и на основание чл. 15 от предварителния договор, доколкото
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи отказ на „П.Ю.“ ЕАД
да сключи договора за наем. Напротив, установи се воля в тази насока от страна
на купувача: с неоспорено от „БТК“ ЕАД получаване на писмо вх. №
95-П-15/25.02.2010 г. от „П.Ю.И.“ ЕАД купувачът потвърждава готовността си за
сключване на окончателен договор и прилага парафиран предложен текст на договор
за наем за имота на ул. „********.
Споразумението
от 22.01.2010 г. не е прекратено и на посоченото в т. 7 вр. т. 6 от
допълнителното споразумение основание. Предвидено е в посочената клауза, че
прекратяването на договора настъпва в резултат на надлежно отправено от
продавача до купувача волеизявление в посочения смисъл. Това „прекратяване“
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и за да
породи целените от „БТК“ ЕАД правни последици следва да се установи, че са
налице предпоставките за това. Не се спори по делото, че предвиденият в т. 6 от
споразумението наемен договор за имота, при основни параметри по предварителния
договор от 21.07.2009 г. не е сключен. Доколкото ответникът не представя доказателства,
че се е съгласил и е приел текста на наемния договор, съдът счита, че в
патримониума му не е възникнало правото да прекрати (развали) едностранно
предварителния договор. Този извод почива на клаузата по т. 7, изр. 2 от
споразумението от 22.01.2010 г.
Изложеното
относно надлежно разваляне на договора се отнася и до основанието за
преустановяване действието на договора по т. 10 от допълнителното споразумение
от 22.01.2010 г. Докато т. 7 предполага страната, упражняваща правото си да
развали договора да се е съгласила и приела текста на наемния договор, т. 10
предпоставя единствено отказ на нотариус, рег. № 210 на НК да откаже да сключи
нотариален акт за продажбата на процесния имот. Въз основа на съдържанието на
констативен протокол от 16.03.2010 г. и недоказаното оспорване на направено от продавача
„БТК“ ЕАД изявление в писмо изх. № 95-П-20/19.03.2010 г. за прекратяване на
договора на основание т. 10 от допълнително споразумение от 22.01.2010 г. съдът
приема, че договорът между страните е развален. Данни за точната дата на
получаване на изявлението не се съдържат по делото, но в случая тя е
ирелевантна от гледна точка на придобитите, вследствие разваления договор,
права от страните по него.
При така
направените изводи, в съответствие с уговорката по т. 10 от допълнителното
споразумение от 22.01.2010 г., „БТК“ ЕАД дължи да върне на купувача полученото на
отпаднало основание – развален от „БТК“ ЕАД предварителен договор от 21.07.2009
г.
Безспорен
е по делото и фактът, че на 25.01.2010 г. „У.“ ЕООД е превел по сметка на „БТК“
ЕАД в „С.“ ЕАД сумата от 225 000 евро, с посочено основание на превода –
плащане по т. 1 от допълнително споразумение от 22.10.2010 г. към предварителен
договор от 21.07.2009 г. Спори се дали плащането е направено от името и за
сметка на „П.Ю.“ ЕАД или е за сметка на „У.“ ЕООД, като отговорът е определящ
за материално правната легитимация на ищеца да получи исковата сума.
В т. 5
от допълнителното споразумение страните са се съгласили най-късно до 17.02.2010
г. да подпишат тристранно споразумение за заместване на „У.“ ЕООД в правата и
задълженията на купувача по предварителния договор от 21.07.2009 г. „П.Ю.И.“
ЕАД. Тази клауза води до извода, че съгласието по т. 1 от споразумението
плащането на сумата от 225 000 евро да се извърши от третото лице „У.“
ЕООД не е достатъчно условие за завършване на фактическия състав по
заместването. Такова тристранно споразумение не е сключено. Споразумението от
16.02.2010 г. (л. 75 от делото) не е с изискуемото по т. 5 от допълнителното
споразумение от 22.01.2010 г. съдържание, а материализира съгласие на страните
по него купувачът „П.Ю.И.“ ЕАД и третото лице „У.“ ЕАД да извършат със свои сили
и за собствена сметка процедура по техническо обследване и възстановяване на
строителни книжа по чл. 145, ал. 1 от ЗУТ за сградата на ул. „*******(телефонна
палата) в гр. София. Това споразумение потвърждава извода, че към датата на
неговото сключване – 16.02.2010 г. „У.“ ЕООД не е придобило статут на купувач
по предварителния договор от 21.07.2009 г. и съответно не е встъпило в правата
и задълженията по него, за да се счете, че е извършил плащането от свое име и
за своя сметка. Представеният предварителен договор от 08.03.2010 г. между
„БТК“ ЕАД и „У.“ ЕООД не е от естество да разколебае този извод, тъй като
постигнатото между тях съгласие не обвързва ищецът. Съгласието на страните по
договора от 08.03.2010 г., че сумата от 225 000 евро е заплатена на
отпаднало основание, както и че купувачът „У.“ ЕООД се съгласява тази сума да
се задържи от продавача „БТК“ ЕОД като депозит от 1% е неотносимо към правото
на „П.Ю.И.“ ЕАД да получи сумата от 225 000 евро. „У.“ ЕООД е заплатило депозита
от името на купувача по предварителния договор „П.Ю.И.“ ЕАД и за негова сметка.
Причините, поради които е извършено плащането лежат в личните отношения между
купувача и третото лице. В случая следва да се вземе предвид обстоятелството,
че възражението за получаване на сумата от третото лице принадлежи на „У.“
ЕООД, конституирано в процеса като трето лице помагач на страната на ответника.
По предявения в настоящото производство срещу „БТК“ ЕАД иск дружеството помагач
не е изразило становище, нито е заявило свои претенции да получи даденото по
разваления договор за покупко-продажба. Това процесуално поведение на „У.“ ЕООД
също следва да се тълкува като плащане на сумата от 225 000 евро на
25.01.2010 г. от името и за сметка на „П.Ю.И.“ ЕАД, купувач по предварителния
договор и също и като несъответно на правата му на страна по договора с „БТК“
ЕАД от 08.03.2010 г.
Не на
последно място, в допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. е предвидено, че
заплатените суми се връщат на купувача, независимо от възможността евентуално
плащането да е направено от третото лице, какъвто се е оказал конкретния
случай.
По така
изложените съображения съдът намира предявеният от ищеца иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за изцяло основателен и доказан.
Акцесорната
претенцията на ищеца за присъждане на мораторни лихви в размер на 113 147.97
евро върху главницата от 225 000 евро за периода 19.03.2010 г. – 20.01.2015
г. подлежи на отхвърляне. При вземане за връщане на получено на отпаднало
основание няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се, а изискуемостта на задължението не е
достатъчна, за да постави длъжника в забава, поради
което е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този
смисъл е решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г.
о.
Ответникът
е оспорил получаването на нотариална покана от 06.10.2014 г., а ищецът не
представя доказателства за достигане на изявлението му до ответника. В
сключените между страните съглашения също не се съдържа уговорка получените от
продавача суми да се дължат обратно ведно с натрупаните лихви върху тях.
С оглед
изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от исковете – 17 640 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.Ю.И.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 225 000 евро, получена на
отпаднало основание - развален предварителен договор от 21.07.2009 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ телефонна палата
(производствено-административна и техническа сграда), находяща се в гр. София,
ул. „*******с разгърната застроена площ от 17 401.975 кв.м., подробно
описана в чл. 1 от договора, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 17 640
лева разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.Ю.И.“ ЕАД, ЕИК******** срещу „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер
на 113 147.97 евро върху главницата от 225 000 евро за периода
19.03.2010 г. – 20.01.2015 г.
Решението
е постановено при участието на „У.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.1., трето лице помагач на страната на ответника „Б.Т.К.“ ЕАД,
ЕИК ********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: