№ 1185
гр. С., 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110132244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. К. искова молба, уточнена с молба с вх. №
4652/12.01.2021 г., срещу /фирма/ В същите се твърди, че на 17.01.2018 г., около 07:15
ч., в гр. Г., на /адрес/, управляваният от П.М.Т. л. а. „Форд фокус“, рег. № *********,
блъснал правомерно движещия се като пешеходец ищец, вследствие на което
последният получил множество телесни увреждания. За така причинените на С. К.
увреждания водачът на автомобила бил признат за виновен с влязла в сила Присъда №
601/19.12.2019 г., постановена по НОХД № 1268/2019 г. по описа на РС – Г..
Обезщетение за претърпените неимуществени вреди ищецът претендирал в хода на гр.
д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд – Г., решението по което било влязло в сила.
В резултат на инцидента, обаче, С. К. претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
разноски за лечение и медикаменти, подробно описани в молба с вх. № 4652/12.01.2022
г., чиято обща стойност възлизала на сумата от 3905,34 лева. Тъй като към датата на
процесното ПТП за л. а. „Форд фокус“, рег. № *********, имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество,
ищецът отправил претенция до същото за заплащане на обезщетение за причинените
му от застрахования при дружеството водач имуществени вреди. Поканата била
1
получена на 22.04.2020 г., но до датата на подаване на исковата молба застрахователят
не заплатил претендираното обезщетение. С. К. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което такава била издадена на 23.02.2021 г. по ч. гр. д. № 5682/2021 г
по описа на СРС, 47-ми състав. Предвид постъпило възражение от ответника по чл.
414 ГПК, ищецът предявил настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумата от 3905,34 лева и моли същият да бъде уважен
изцяло.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
неоснователна. /фирма/ твърди, че по делото липсвали доказателства, от които да се
установявала необходимостта от проведената плазмотерапия за оздравителния процес
на ищеца, разходите за която възлизали на сумата от 2560,00 лева. Дружеството не
оспорва твърденията относно останалите разходи, сторени от ищеца във връзка с
процесното ПТП, описани в молба с вх. № 4652/12.01.2022 г. Ответникът оспорва
претенцията на ищеца за лихви, тъй като дружеството поставило ищеца в забава
поради непредставяне от негова страна на оригиналите на платежните документи,
приложени към изпратената до застрахователя претенция, за необходимостта от което
С. К. бил уведомен със съобщение от 06.08.2020 г. Направено е искане за отхвърляне
на исковете в оспорените части и за присъждане на разноски по делото.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, дължи на ищеца сумата от 3905,34
лева, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и закупуване на лекарствени медикаменти, вследствие увреждания,
получени в резултат от ПТП, настъпило на 17.01.2018 г. в гр. Г., на /адрес/, както и
сумата от 310,26 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 22.04.2020 г. до 01.02.2021 г., за които на 23.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 5682/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
За основателността на иска е необходимо да бъдат установени в хода на
производството следните материалноправни предпоставки: 1/ застрахованият при
ответното дружество виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени
вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
2
поведение на застрахования; 2/ обстоятелството, че са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие – деянието, причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между
ПТП и причинените вреди; 3/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника - застраховател.
Като безспорно по делото са отделени обстоятелствата относно: 1/ настъпването
на процесното ПТП и неговия механизъм; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между виновния водач и ответното дружество; 3/ признаването на
последния за виновен с Присъда № 601/19.12.2019 г., постановена по НОХД №
1268/2019 г. по описа на РС – Г., за причиняване на телесни увреждания на ищеца в
резултат на процесното ПТП; 4/ изпращането от ищеца на покана до ответника за
заплащане на процесното обезщетение, получена от дружеството на 22.04.2020 г.; 5/
реалното заплащане от ищеца на разходи за лечение, във връзка с причинените му от
произшествието телесни увреждания, изразяващи се в закупуване на лекарствен
препарат „Ксарелто“ на 08.02.2018 г. за сумата от 46,13 лева и на 30.01.2018 г. за
сумата от 52,21 лева, за закупуване на подмишечни патерици на стойност 36,00 лева на
18.01.2018 г., за закупване на медицинско изделие – ортопедия ДHS – остеосинтезен
материал – на стойност 1200,00 лева на 18.01.2018 г., и за закупуване на постнепрол
гел на 21.01.2018 г на стойност 11,00 лева.
Като съобрази изложеното, включително отделените като безспорни между
страните обстоятелства по делото с проекта за доклад, приет за окончателен в о. с. з. на
01.11.2022 г., както и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира,
че в условията на пълно и главно доказване е установена дължимостта на сторените от
ищеца във връзка с процесното ПТП разходи в общ размер от 1345,34 лева за
закупуване на лекарствен препарат „Ксарелто“ на 08.02.2018 г. за сумата от 46,13 лева
и на 30.01.2018 г. за сумата от 52,21 лева, за закупуване на подмишечни патерици на
стойност 36,00 лева на 18.01.2018 г., за закупване на медицинско изделие – ортопедия
ДHS – остеосинтезен материал – на стойност 1200,00 лева на 18.01.2018 г., и за
закупуване на постнепрол гел на 21.01.2018 г на стойност 11,00 лева. Поради това
предявеният установителен иск за процесната главница се явява основателен и доказан
по размер на сумата от 1345,34 лева.
Спорен по делото е въпросът дали направените от ищеца разходи за провеждане
на плазмотерапия на стойност 2560,00 лева се намират в пряка причинно-следствена
връзка с причинените му от процесното ПТП травматични увреждания. Според
настоящия съдебен състав в хода на производството не се установи по категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване, причинно-следствената връзка
3
между процесния пътен инцидент и твърдените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за извършване на плазмотерапия.
По делото са изслушани съдебно-медицинска експертиза (л. 63), както и
допълнителна такава (л. 112), които съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК
като логични, обосновани и компетентно изготвени. Вещото лице е ценило
приобщената като доказателства медицинска документация, включително фактура от
23.06.2020 г. (л. 19/л. 50), етапна епикриза от ЮЛ и амбулаторен лист от 29.04.2023 г.
(л. 87-88). Вещото лице посочва, че плазмотерапията представлява лечебна процедура,
при която взета от пациента кръв се обработва по специален начин с цел отстраняване
на еритроцитите, след което получената суспензия, силно обогатена с тромбоцити и
плазма, и с минимално съдържание на левкоцити, се инжектира в увредената таргетна
зона. По този начин се отключвали естествени процеси на възстановяване. Според
експерта, обаче, от наличната по делото документация не може да се направи
заключение за какво е провеждана тази процедура на ищеца и има ли връзка с
уврежданията, получени от процесното ПТП, тъй като нямало документи за извършени
прегледи и насочване на ищеца към такъв вид терапия, както и за вида, начина и
мястото на приложението . В о. с. з. на 07.02.2023 г. вещото лице пояснява, че
терапията лекува най-общо увреждания на хрущяла, при които е приложима
процедурата, но не може да се установи дали увреждането (износването) на хрущяла,
налично при ищеца, е причинено от травма или от друго. Сочи, че при последващо
изследване не може да се установи дали такава терапия е проведена, нито какво е било
състоянието на пациента преди и след провеждането . В допълнителната сърдечно-
медицинска експертиза вещото лице е обсъдило представените етапна епикриза от ЮЛ
и амбулаторен лист от 29.04.2023 г., като е заявило, че от тях не може да се направи
заключение за какво е проведена плазмотерапията и има ли тя връзка с травмите,
получени от процесното ПТП.
Кредитирайки становището на вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза, във взаимовръзка с представените по делото медицински
документи относно проведената плазмотерапия, съдът намира, че не може да се
направи категоричен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
тази процедура и процесния инцидент. Налични са данни по делото, че плазмотерапия
действително е извършена на ищеца, предвид представената фактура от 23.06.2020 г.
Медицински документи относно самото провеждане, като епикриза и/или
амбулаторен лист, и/или документи за изследвания, съставени към момента на
извършването, не са налични по делото. Предвид спецификата на процедурата -
вземане на кръв от пациента, обработването на същата по специален начин и
инжектирането в увредената зона, липсата на медицинска документация, изготвена
към момента на извършване на процедурата, създава съмнение дали такава
действително е направена. Представените в хода на производството етапна епикриза и
4
амбулаторен лист не обосновават категоричен извод за провеждането , доколкото са
съставени едва през м. април 2023 г. (а фактурата за заплатена цена за плазмотерапия е
от м. юни 2020 г.), като в тях не се съдържат каквито и да е било данни за относима
медицинска документация към юни 2020 г. Дори да се приеме, обаче, че на ищеца
действително е проведена плазмотерапия, съдът, кредитирайки заключениято на
вещото лице по СМЕ, намира за недоказана обусловеността на тази терапия от
травматичните увреждания, причинени в резултат на процесното ПТП, съответно -
необходимостта от провеждането с цел спомагане на оздравителните процеси спрямо
тези травми.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на
претендираната от ищеца главница следва да бъде частично уважен до сумата от
1345,34 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер, т. е. за
стойността на плазмотерапията, възлизаща на сумата от 2560,00 лева – да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2, и
ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване, или на
предявяване, на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е
най-ранна.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството относно изпращането от
ищеца на покана до ответника за заплащане на процесното обезщетение, получена от
дружеството на 22.04.2020 г. Същото се установява и от представено известие за
доставяне на л. 13 от делото. С исковата молба е представено писмо с изх. № НЩ-
2539/12.05.2020 г. (л. 15), с което застрахователят е уведомил ищеца, че следва да
представи разходни документи, удостоверяващи имуществените вреди, в оригинал. В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че така изисканите документи не били
представени, въпреки получаването на писмото на 06.08.2020 г., като по този начин
дружеството поставило в забава ищеца. В подкрепа на тези твърдения, обаче, не са
ангажирани доказателства, поради което съдът намира, че върху уважената част от
иска за главница (сумата от 1345,34 лева) се дължи лихва за забава за периода от
5
22.04.2020 г. до 01.02.2021 г., като същата е в размер на 106,88 лева, изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от
310,26 лева искът за установяване дължимостта на лихва за забава следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил разноски в исковото производство за държавна такса, а в заповедното
производство - за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които следва да му
бъдат присъдени сумите от 24,80 лева за исковото и 214,15 лева за заповедното,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На
процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за исковото
производство, на основание чл. 38 ЗАдв., в размер на 289,37 лева, съобразно уважената
част от исковите претенции. На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се
присъдят разноски в размер на 550,63 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от иска. В полза на бюджета на съда
ищецът следва да заплати възнаграждението, изплатено на вещото лице по изготвените
основна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза в размер на 500,00 лева. Тази
сума е дължима в цялост от ищеца, а не съответно на отхвърлената част от исковите
претенции, доколкото и двете заключения по делото касаят плазмотерапията, искът за
цената на която съдът прие за неоснователен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление гр. С., /адрес/, в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, дължи на С. Г. К., ЕГН: **********, с
адрес гр. Г., /адрес/ сумата от 1345,34 лева, представляваща дължимо обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на лекарствени
медикаменти, вследствие увреждания, получени в резултат от ПТП, настъпило на
17.01.2018 г. в гр. Г., на /адрес/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 106,88 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 22.04.2020
г. до 01.02.2021 г., за които на 23.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 5682/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. К., ЕГН: **********, срещу /фирма/, ЕИК:
********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените части от 1345,34 лева главница и от 106,88
лева лихва за забава до пълните предявени размери съответно от 3905,34 лева
главница и от 310,26 лева лихва за забава като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, да заплати на С. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес гр. Г., /адрес/ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 24,80 лева, представляваща сторени разноски в хода на
исковото производство за държавна такса, както и сумата от 214,15 лева,
представляваща сторени разноски в хода на заповедното производство за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, да заплати на адв. П. К. от САК, с адрес гр. К. /адрес/, сумата от 289,37 лева,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ищеца по делото,
съобразно уважената част от исковите.
ОСЪЖДА С. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес гр. Г., /адрес/ да заплати на
/фирма/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550,63 лева, представляваща сторени разноски
в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес гр. Г., /адрес/ да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 500,00 лева, представляваща заплетено
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7