Решение по дело №258/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х., родена на [дата]., с местоживеене Италианска република, действаща чрез процесуален представител адвокат С. П. М. със служебен адрес: [населено място], [улица], №18 против решение № 25 от 13.12.2024г., постановено по НАХД №111/2024 по описа на Районен съд – Малко Търново. С решението е отхвърлена жалбата на Г. Х. против заповед за задържане на лице № 4069зз-212/10.09.2024г., издадена от К. П.-ст. инспектор, началник 01 ГОДГ при ГПУ М. Т. към РДГП Елхово.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта за задържане. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, тъй като е приел заповедта за законосъобразна. В жалбата се посочва, че заповедта не е съобразена с материалните разпоредби на закона, не съдържа фактически обстоятелства, а препращането към друг акт, различен от заповедта е недопустимо и нарушава правото на защита на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. За него се явява адв.М., който излага подробни съображения за незаконосъобразността на съдебния акт, иска неговата отмяна и отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен се явява лично. Излага съображения за законосъобразност на административния акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Малко Търново е отхвърлил жалбата на Г. Х. против заповед за задържане на лице № 4069зз-212/10.09.2024г., издадена от К. П.-ст. инспектор, началник 01 ГОДГ при ГПУ М. Т. към РДГП Елхово, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на касатора е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът обосновал извод, че са налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като понятието „Данни за извършено престъпление“ не е идентично с понятието достатъчно данни за извършено престъпление по НПК.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията, релевирани в касационната жалба, а обжалваното решение за съобразено с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият касационен състав споделя напълно изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен състав на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни (факти от обективната действителност), обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. При наличието на такива данни, полицейският орган, в условията на оперативна самостоятелност може да наложи мярката. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, съдът, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Целта на задържането е да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Т.е. възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Както правилно в мотивите си е посочил първоинстанционният съд понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед за задържане е надлежно мотивирана. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което е ограничено във времето, а именно най-късно със съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда. В случая видно от Докладна записка №4069р-19528/10.09.2024г. безспорно се установява, че към момента на задържането на касатора по реда на чл. 72 от ЗМВР са съществували данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за съпричастността на касационния жалбоподател към престъплението. Видно от докладните записки касационният жалбоподател е установен, в местността „Раздол“, в землището на [населено място] с още четирима европейски граждани и 10 лица от рисков профил, незаконно преминали границата. Сигнал за местонахождението им е подаден от единия от европейските граждани. До [населено място] европейските граждани се придвижили с лек автомобил, който бил установен в [населено място] от полицейските служители. От Докладна записка УРИ 4069р-22090/08.10.2024г. се установява, че в автомобила били намерени 3 броя мобилни апарати на двама от сирийските граждани и документ за самоличност на единия от тях. Т.е. тези вещи са били в автомобила преди сигнала до [тел. номер], тъй като след пристигане на полицията европейските граждани не са имали контакт с мигрантите. За извършените действия е съставен Протокол с УРИ 406900-914/10.09.2024г. при проверка на МПС и приемо-предавателен протокол за предаване на вещите, приложени към ЗМ №63/10.09.2024г. по описа на ГПУ-Малко Търново.

В заповедта е посочено: „Противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона чл.281, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1 от НК“, включително и на английски език, който е разбираем за чуждия гражданин, което е установено от комуникацията с граничните полицаи. Следователно, от съдържанието на оспорената заповед касаторът може да разбере както повода, така и основанието за задържането си. Предвид изложеното, съдът намира, че правото на защита на задържаното лице не е било нарушено.

Издадената заповед е в съответствие с целта на закона, а именно да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване, както и да се осигури явяване пред органа при наличие на обосновано предположение за извършено престъпление. В конкретния случай Г. Х. е чужда гражданка, пребивава в района за кратък период и е било необходимо, с оглед установяване на неизяснени обстоятелства по случая. Съдът счита, че в случая е спазен и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, като наложената мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона.

Настоящата касационна инстанция намира, че с оспорената заповед не е нарушен чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В случая, процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, включващо осигуряване явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление, поради което съдът намира, че с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията.

Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, поради което такива не се присъждат.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 25 от 13.12.2024г., постановено по НАХД №111/2024 по описа на Районен съд – Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.