РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 241.
гр. Пловдив, 09.01.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Р.П. и участието на прокурора ГИНКА
ЛАЗАРОВА, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2793 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Директор на Дирекция „Обслужване”
при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив чрез ***
Б.П.К., срещу Решение № 1366 от 04.08.2023
г., постановено по а.н.д № 20225330207172 по описа за 2022 г., на Районен съд –
Пловдив, VIII-ми наказателен състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 637318-***/23.05.2022 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив, с което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Касаторът счита,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение
на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран
за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на
чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на
разноските на другата страна.
3. Ответникът по касационната жалба
– „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, не взема становище по допустимостта и основателността
на жалбата.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение.
ІІ. За допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Наказателно
постановление № 637318-***/23.05.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № *** от 13.12.2021
г., съставен от Х.И.И.– на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При
извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 15.09.2021 г. било
установено, че „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на справка-декларация
по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период
01.08.2021 г. - 31.08.2021 г. до 14.09.2021 г. включително, с което била
нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е извършено за
първи път. Справката – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС била подадена в
ТД на НАП – Пловдив на 07.04.2022г. Актът бил връчен на представител на
дружеството – нарушител на 11.04.2022г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
7. При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна
страна. Въпреки това е намерил, че издаденото наказателно постановление се
явява в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като неизпълнението
на задължението за подаване на справка – декларация и отчетни регистри реализира
едно административно нарушение, за което се следва едно наказание. В случая
след служебна проверка било установено, че спрямо същото дружество има издаден
АУАН № ***/13.12.2021г. и НП № 637319- ***/23.05.2022 г., с които същият субект
е наказан за неподаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 125 ЗДДС за
същия данъчен период 01.08.2021 г. - 31.08.2021 г.
ІV. За правото:
8.
Решението е правилно. Страните не спорят по факта на извършеното
административно нарушение. Не се възразява срещу процесуалните действия на
контролните органи, нито се оспорва компетентността на органа, наложил
административното наказание. Нарушителят поддържа, че в случая са налице
обстоятелства, които налагат деянието да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Спорът е правен и се концентрира относно прилагането на материалния
закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с
VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е
поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и
способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест
подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък,
по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие ( лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове), в
санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на
административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че
нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Обсъдената правна регламентация подкрепя изводите на районния съд, че за
извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а в случая е налице
и друго наказателно постановление НП № 637319- ***/23.05.2022 г., с което
задълженото лице е санкционирано отделно и за неподаване в срок на отчетните
регистри за същия период. След служебна проверка в деловодната система на
Административен съд – Пловдив се установява, че спрямо ответника по
касационната жалба е налице друго приключило производство, с влязъл в сила
съдебен акт, за същото административно нарушение по обжалване на посоченото наказателно
постановление /КАНД № 649/2023г. по описа на съда/. Поради това, отменителното
решение е правилно, и с оглед принципа „ne bis
in idem“.
9. Независимо
от изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая контролните органи са
допуснали и съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление. Видно от представените по
преписката доказателства, до дееца са отправени два броя покани за съставяне на
АУАН (от 23.09.2021г. и от 04.11.2021г.), но и двете са върнати с отбелязване,
че не са потърсени от получателя. Данните от Търговския регистър сочат, че
поканите са били насочени към неактуален адрес на дружеството жалбоподател в
гр. Добрич, което считано от 03.10.2019г. е вписало промяна в седалището и
адреса на управление в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 62. Този именно адрес е
отразен както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по изключение допуска, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът да бъде съставя и в негово отсъствие. В продължение на
посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат актът да бъде
предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя
за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.
Посочената правна регламентация ясно описва отделни и последователни
процесуални действия, първото от които е отправяне на покана до нарушителя за
съставяне на АУАН, следващото е съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя,
ако същият въпреки получената покана не се е явил и най - сетне действието по предявяването
на акта на нарушителя, което също може да се извърши след покана или със
съдействието на съответните органи.
Тълкуването на нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва
да има изрична покана, достигнала до знанието на адресата, която да съдържа
недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани за определена
дата и час, именно за да му бъде съставен АУАН.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на
предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството
като засяга правото на нарушителя на предварителна защита, която включва,
първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и второ,
правото на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Спазването
на това изискване в административнонаказателното производство е от съществено значение
не само за защитата на жалбоподателя, който има право още на този етап да научи
какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административното право. Допуснатият порок е лишил нарушителя от възможността
надлежно да осъществи защитата си още на този най-ранен етап от производството
по ангажирането на отговорността му като това му право не може да се замести от
правото му на жалба и пренасянето на производството пред съда.
10.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
11. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
12. Ответникът в настоящото производство не е
отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХХХI – ви касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1366 от 04.08.2023г. на Районен съд Пловдив, VIII н.с. постановено по а.н.д. № 20225330207172 по описа на същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.